„Помислих си: «Добре, Бартълби, стой си зад паравана, вече не ме интересуваш; ти си безобиден и лишен от дар слово като някое от тези старовремски кресла; накратко — чувствам се най-усамотен, когато знам, че си наблизо».“
„Снощи сънувах, че отново съм в Мандерлей… Стоях неподвижно със затаен дъх, и все пак бях готова да се закълна, че къщата не е запустяла руина и че в нея както преди кипи живот.“
Марс е истински рай.