Софийски магьосници

Благодарности

Всъщност няма значение дали маскираният убиец прибягва до суперсили, или до кухненски пособия. В края на филма той винаги се изправя пред същия сочен въпрос: „Защо?“. Аварийните изходи са залостени, ножът е опрял в гърлото, а патрулиращите полицаи се помайват някъде. Дошъл е мигът за свалянето на маската. А под нея дебне наградата за учтиво проявеното търпение.

Когато издадеш книга, същият въпрос те преследва с настървението на хорър злодей. „Защо?“ Наскоро някой ме попита: „Роман — добре, ама защо е за софийски магьосници?“. Обяснявах се поне половин час. Но ти вече си стигнал до следговора (или си прелистил до края, както правя аз) и други аварийни изходи няма. В случай че още се чудиш „Защо?“, ето го моя отговор:

Светът е изпълнен с магия. Някои вярват в един вид магия, други — в друг. Често два вида са напълно противоположни, което създава напрежение. Твоята магия не може да съществува, ако противоречи на моята, нали така? Все пак четеш този следговор, което ми подсказва, че споделяме една обща вяра. Вярата в магията на думите. В магията на писаното слово, на книжното тяло. Всяка книга, която държим на рафта или на четеца си, съдържа безброй заклинания. Всяка книга променя реалността — и го прави точно със скоростта, с която очите ни препускат по редовете.

Моята реалност се промени коренно, когато срещнах софийските магьосници. Вече оглеждам ъглите за несъществуващи преки. Разминавам се с непознати, които по всяка вероятност крият в ръкава си карти. С приятели, прочели романа, говоря за безценни билетчета и магьоснически гербове. Не сме стигали още до „Гадната сврака“, но и приключението тепърва започва. Приключение, в което героят си ти! Може да прозвучи клиширано, но се надявам срещата с тези магьосници да те е усмихнала, да продължава да те усмихва… Все пак броят на повярвалите в заклинанието увеличава заряда му. А на нашата реалност няма да ѝ навреди някое и друго заклинание.

Всеки, който предприема ново приключение, се нуждае от магьосническа шайка. Тук е мястото да благодаря на своята. Благодаря на първите читатели на романа: майка и татко, Злати, Валя и Мъро. Благодаря на Тошко за арабското заклинание. Благодаря на неуморните ми редактори — Емануил Томов и Ганка Филиповска, както и на Исмаил Инджеоглу, който вдъхна живот на корицата и герба. Благодаря на издателство „Сиела“, в чийто офис разговорите за книги са по-естествени от въздуха. Благодаря безкрайно на Христо Блажев — един герой без плащ, който съзря вълшебната искрица в купа с ръкописи. Благодаря и на Надя Тошева, която си избоде очите с безбройните корекции.

Последната благодарност, която всъщност заема първо място, е за теб. Благодаря ти, скъпи читателю — надявам се търпението ти да е било възнаградено. До нови срещи!