Софийски магьосници

Глава 10Покана за среща

Пръв заговори Свилен. Той набързо преразказа срещата си с Амос. Гласът му бе тих и угрижен, а огънят рисуваше по бледото му лице. — Амос беше много изненадан… Не беше чул нищо за изчезванията.

— Има си хас — каза Иза. — Той се е затворил в книжарничката си като в бомбоубежище.

— Не е сигурен, че става въпрос за убийство. Спомена нещо за източни заклинания, за магове, които отвличат себеподобни и изсмукват енергията им пряко волята им. Нищо конкретно, само общи догадки. Тепърва ще търси подобни случаи из старите книги. — Свилен надигна халбата си и отпи дълго. — А ти, Иза, разбра ли нещо от близките на изчезналите? Някакви допирни точки, от които да тръгнем? Магьосницата поклати глава.

— Единственото общо помежду им е, че нямат нищо общо. Коминочистачът е бил от стар софийски род, обречен11, Врачката е от Харманли — занимавала се е със земна магия преди бубарският бизнес там да западне. След това дошла в столицата и пробвала различни поприща. Последно участвала в телевизионни предавания за разваляне на черни магии. Тези двамата са лесни мишени — магьосници трета или четвърта степен. Саабир обаче е сред най-добрите представители на школата си, тъй че жертвите не са избрани според уменията им. Близките на коминочистача и врачката обещаха да ми звъннат, ако си спомнят нещо важно.

През това време Свилен беше застинал, стискаше халбата си. Личеше си, че споменаването на Саабир още го изпълва с ярост — или с вина. Накрая Свилен попита:

— А при тебе какво стана, Белоте?

Магьосникът, допреди малко ухилен, доби сериозен вид.

— Срещнах се с моите… познати. Вече са се свързали със здрачниците. Казаха да очакваме покана за среща в най-скоро време. Здрачниците обаче отричат да имат нещо общо с атаките…

— Естествено, че отричат — промърмори Свилен.

— Предлагам да изчакаме още седмица. Ако предприемем нещо срещу тях без конкретни доказателства, най-много да си навлечем неприятности. Изчакаме ли обаче поканата, можем да се възползваме…

— Здравейте. — Някой прекъсна Белота отново и Бриян чу зад гърба си познат глас. — Отделете ми само минута от петъчната вечер. Тези картички са създадени от събратя е ограничени магически способности…

Жената е лилавата коса не изчака отговор, а постави пред всеки по една картичка, изрисувана е цветни флумастери — най-вече саксии е цветя и котки, играещи е прежда. Бриян предположи, че флумастерите са вълшебни, защото контурите на рисунките постоянно се меняха.

— Вече ти казах, че не искаме — тросна се Свилен на продавачката и ѝ подаде своята картичка обратно.

— Ето, вижте ми документите — настоя тя, — не е измама. Само една минутка…

Свилен се изправи и посегна към джоба на панталоните си. В магьосническия свят този жест бе също толкова заплашителен, колкото протяган ето за револвера в старите уестърни.

— Добре, добре, махам се.

Жената надве-натри събра картичките и документите си. Отдалечи се е бърза крачка и Бриян забеляза, че макар и намръщена, тя се подсмихваше. Междувременно Горгоната приближи масата им, понесла не една, а две пълни догоре табли.

— Проблем ли има?

Свилен стоеше все още изправен, бе стиснал юмруци.

— Не. С изключение на тия продавачи, дето пускаш тука да ни тормозят.

— Продавачи ли? — учуди се кръчмарката. — Как ще ги пускам, даже има специално заклинание против тях. Къде са?

Свилен не отвърна, защото видя как жената е лилавата коса вече бяга към изхода.

— Спри! — извика той и хукна след нея.

Иза, допреди миг облегната на стола, скочи подир нея. Ала непознатата отвори вратата и изчезна в мрака навън. Хладният февруарски въздух веднага нахлу между масите.

Горгоната поклати глава и остави пред останалите две чинии с пържени картофки.

— Трябва да пусна още обяви — каза тя сякаш на себе си и продължи към следващата маса.

Бриян гледаше към дървената врата, през която Свилен и Иза бяха побягнали след натрапницата. „Дали винаги посещенията в «Свраката» са толкова неприятни?“, почуди се той.

Белота, сякаш прочел мислите му, каза:

— Трябва да ни извиниш, Бреяне. Цялата тая история с изчезванията играе по нервите на хората.

Той се протегна към картофките и си взе няколко.

— Когато всичко това отшуми, ще се сберем отново. Тогава ще ти покажа „Гадната сврака“ в цялата ѝ прелест.

Бриян прие тихомълком. Не можеше да пренебрегне чувството, че и той е виновен донякъде за тягостната обстановка.

Белота задуха шумно с уста, докато дъвчеше.

— Ух, че парят! А как е съжителството с нашето старче Свилен, слуша ли те?

Момчето се усмихна от учтивост и вдигна рамене.

— Горе-долу. Добър човек е, но май е малко депресиран.

— Да бе, „малко“ — повтори Белота.

Сетне се наведе към него. Магьосниците наоколо току поглеждаха към отворената врата и мърмореха недоволно. Доскорошното спокойствие беше напуснало „Свраката“.

— Опасявам се, че изчезването на Саабир беше последната капка. Но Свилен още отпреди не се чувстваше съвсем добре. Казвал ли ти е вече за Грета?

Бриян си спомни жената от снимката на хладилника, но поклати глава.

— Двамата бяха заедно няколко години — продължи Белота, — дето се вика, работата беше вече опечена. Само че Свилен си е доста изпатил от връзки. Преди това ходеше с една здрачница и заради нея се забърка в разни мрачни работи. Цялата история му подейства доста разрушително. Но тъй де, за Грета ми беше думата. Тя вече се ослушваше за брак, а Свилен беше на светлинни години от такива планове. Едва склони да заживеят заедно — и то след години чак. В крайна сметка на Грета ѝ омръзна да чака, то се знае. Заряза го заради един 20-годишен знахар и тръгна с него да обикаля планините. Доста смешно, ако ти е грубичко чувството за хумор — зарязаха го заради един знахар женкар. Оттогава минаха вече доста месеци, но бедният ти пробудник още не може да се съвземе. Той винаги си е имал такава склонност, да залита към по-мрачните настроения. И за капак на всичко започнаха тия изчезвания…

Бриян не знаеше какво да каже. Беше предположил, че Свилен е така унил заради жената от фотографията. Но останалото изобщо не му беше минавало през ума: че тя го е напуснала заради друг магьосник и че преди Свилен е бил със здрачница. „Как е възможно това изобщо? — чудеше се Бриян. — Та той ненавижда тъмните магьосници!“

— Както и да е, не си го чул от мен — каза Белота е обичайната си небрежност. — Чудя се как ли се е промъкнала оная продавачка покрай заклинанията? Може би Горгоната трябва да ги позакърпи, че не са пипани от десетилетия насам. Съмнявам се нашите хора да я хванат онази…

Той взе още няколко картофа и сръчка Игнат, който си дремеше мълчаливо на стола.

— Вземи си картофки, Игнате, нали обичаш.

Възрастният магьосник не го погледна — беше се взрял право в масата. Посочи с пръст към нея и рече:

— Забравила си е една от рисунките.

Бриян повдигна глава и различи сред халбите малката картичка. При вида на нарисуваната отгоре ваза със слънчогледи Вай Гог положително би избухнал в плач.

— Вярно — каза Бриян и се протегна към картичката.

— Не, остави я — предупреди го Белота. — Тук има нещо гнило.

Той стана рязко. Бриян последва примера му и помогна на Игнат да се изправи. Щом се отдалечиха на няколко крачки от масата, Белота извади от ръкава си една карта. В кръчмата внезапно настана тишина. Отнякъде още звучеше музика, но магьосниците се бяха умълчали. Всички гледаха напрегнато към опразнената маса.

Белота подхвърли амулета върху картичката и изрече следното заклинание:

Картичката почерня, сякаш беше изпепелена от пожар. От останките ѝ е пукот се изви тъмносив дим. Някой нададе вик. Столове се строполиха на пода. Магьосниците наоколо се изправиха и насочиха към тъмния дим амулетите си, а някои по-плашливи се свиха под масите.

— Здрачница — прошепна някой наблизо. — Как е успяла да влезе?

— Сигурно е лицекрад — отвърна друг. — Никога няма да успеят да я открият.

— Или него. Сменят си пола понякога, за да объркат преследвачите — допълни трети. — Горгоната не е никаква магьосница — баща ѝ нямаше да допусне такова нещо. Друго беше едно време…

Бриян видя как Свилен и Иза нахълтаха в кръчмата запъхтяни. Бяха сами.

— Е, не беше чак толкова хубаво — призна първият глас. — Тя поне прави картофки и кашкавал пане, а баща ѝ сервираше само просо12.

Пушекът се разнесе към тавана, а върху дървения плот на масата изникнаха тъмни, насечени букви.

— „Повелителю на предметите — прочете Бриян, — заповядай утре вечер в часа на равновесието на мястото на безсилието. Без придружители.“

Заведението премина скоропостижно от бойна в конспиративна готовност. Повечето присъстващи прибраха амулетите си, а скрилите се под масите опитаха да изпълзят с гордо надигната глава.

— Няма нищо за гледане! — провикна се Горгоната Глория.

Тя отиде до масата и насочи към съобщението амулета си — прост нож за мазане на масло. Шептейки някакво заклинание, разсея останалия сивкав дим. Буквите избледняха и лека-полека изчезнаха. Суматохата обаче не стихваше.

Глория въздъхна и оповести:

— Безплатна бира за всички!

Радостни възгласи изпълниха кръчмата. Хората насядаха по местата си и за нула време се възцари обичайната атмосфера на музика, наздравици и безгрижие. Бриян неуверено последва примера на останалите и се върна на стола си. Докато оглеждаше околните маси, той си спомни един цитат от беседите на Налъмов: „За хората имаме набор от заклинания за забравяне, а за маговете понякога и една безплатна наливна върши работа“.

Изведнъж той осъзна, че в паниката е забравил за Морков, и погледна към камината. Но хамстерът си стоеше там, при своите нови музикални приятели. Дори им акомпанираше, удряйки с някакъв ръждив пирон по капачка от бира.

— Е — вдигна ръце Белота, — искахме покана — имаме покана.

Никой не оцени остроумието му.

— Кой е „повелителят на предметите“? — попита Бриян.

— Пробудникът ти — отвърна хладно Иза.

Момчето погледна към Свилен, който все още дишаше учестено от преследването.

— Но кой… защо искат да отиде без придружители?

— Защото — обясни Иза, — веднъж легнеш ли със здрачник, цял живот ще сънуваш кошмари. И то наяве.

Бриян разбра, че гневът на магьосницата този път не беше насочен към него. Свилен мълчаливо надигна халбата си и я довърши наведнъж. Вътре се въртяха черни късчета от картичката.

— Дай тука тоя бълвоч — каза Горгоната и дръпна халбата от ръцете му.

Остави пред него нова, пълна догоре, и добави тихо:

— Тази вечер аз черпя.

Никой от масата не се зарадва на новината и по лицата им Бриян разбра защо. Има празнични почерпки, както и такива за преди битка. Тази беше от вторите.