Софийски магьосници

ЕПИЛОГ

Раздрънканият син трамвай отвори врати и Свилен се качи по стъпалата.

Мръсните стъкла, оживели от блясъка на залеза, отразиха един различен, доста спретнат тип. Косата и брадата му бяха по-къси, а дрехите — тъмни, но нови и изгладени. Промяната в живота му бе деликатна, но осезаема.

Свилен приближи отвореното правоъгълно прозорче, през което влизаше свеж въздух. В петъчния следобеден трафик трамваят се движеше даже по-бавно от обикновено, но той нямаше бърза работа. От полуотвореното око на предстоящата нощ не надничаше нищо страшно — поне нищо по-страшно от обичайното.

„Петък“, обади се отново дрезгавото гласче в главата му. Сега обаче то звучеше почти празнично — Свилен пътуваше към „Гладната сврака“, където щеше да се състои официално тържество в чест на победата над сенките. Както Свилен, така и останалите магьосници, които се бориха с повелителя през онази вечер, бяха обявени за герои. Свилен обаче знаеше, че истинският герой в тази битка е един.

За последно бе видял Бриян в онази сутрин, когато момчето се събуди. Бяха изминали три дни от битката на улица „Дъждовна“ и дъждът най-сетне беше спрял. Слънчевите лъчи се промушваха през щорите и чертаеха фигури по килима. Бриян спеше в своята стая до банята, а Морков се беше набрал по брадичката му и го гъделичкаше с мустачки. Ванина и Свилен също се бяха надвесили над него. Гледаха го с неприкрита радост.

— Бри, буден си! — извика Ванина.

Младежът се надигна и се облегна на натрупаните зад себе си възглавници. Морков се хързулна надолу и се излегна на корема му. Бриян изохка тихо. Дланта му все още беше сивкавочерна.

— Остатъчен ефект от атаката на демона — обясни Ванина. — Още търсим знахар, който да може да я излекува.

Бриян кимна разсеяно. Ванина му подаде чаша вода, а той я изпи на една глътка. Междувременно Свилен донесе голямата плетена кошница от кухнята и я остави в леглото.

— Картички и подаръци от доброжелатели.

Бриян ги погледна учудено. Още не му бяха казали, че Ванина е зарязала собственика на „Грандьор“ и се е събрала със Свилен. Всъщност нямаше нужда и да му казват — беше му пределно ясно.

Бриян взе бележката, залепена за кошницата. Не забравяй да кажеш „Вером“! Кошницата беше пълна догоре е подаръци и поздравителни картички. Още първата му напомни как в магьосническия свят нищо не е каквото изглежда. Беше от Белота и от нея се издуха и полетяха няколко разноцветни балона. Имаше също картичка от Тамара, изрисувана е черепи и дракон, както и снимка на Аркади, преобразен в Бриян. Иза му беше пратила шокиращ шоколад, а собственикът на „Грандьор“ — пакет с плагиатски плодове22. Имаше също нова книга игра от Амос и ваучер за „Гладната сврака“, собственоръчно надраскан на салфетка от Горгоната Глория.

Но най-ценното стоеше на дъното — обикновена картичка е пожелание за скорошно оздравяване. Беше от родителите му:

Бриян прочете картичката няколко пъти, а щом я затвори, гласът му трепереше:

— Били са тук?

Ванина кимна.

— Решихме да ги извикаме. Страшно много се притесняваха, издирваха те под дърво и камък…

Момчето пак погледна към картичката. Отпред имаше картинка на хамстер е фокусническа шапка.

— Знаят ли?

— Не — отвърна Свилен. — Казахме им, че сме илюзионисти и че те обучаваме на занаята. Което си е само половин лъжа в крайна сметка.

Бриян не отвърна нищо.

— Решението е изцяло твое — каза Ванина. — Ще отидеш да ги видиш, когато си готов. Ще се върнеш да живееш при тях, ако прецениш.

Тя погледна към Свилен. Явно бяха репетирали тази реч.

— Разбира се, за нас ще е радост, ако решиш да останеш — каза той — при Ванина или при мен. Искаме да знаеш — той хвана ръката на Ванина и я стисна в своята, — че независимо коя фракция избереш, новото ти семейство винаги ще те подкрепя.

— Магьосническото ти семейство — допълни Ванина. — Можеш да разчиташ на нас, Бри.

Бриян им благодари сърдечно и подаде плагиатската ябълка на Морков. Хамстерът остана доста объркан от първата си хапка.

— Не знам доколко си спомняш вечерта на „Дъждовна“ — каза Свилен, — но за съжаление, амулетът ти не изкара същия късмет като морското свинче.

— Хамстер — прошепна Ванина.

— Хамстер — поправи се Свилен. — Битката унищожи шишарката. Както знаещ не е лесно да се унищожи магьоснически амулет, но и демонът не си спести усилията…

— Знам — отвърна Бриян. — Вече съм безамулетен и ще ми е доста по-трудно да правя заклинания.

— Но не се отчайвай! — увеща го Ванина. — За момче с твоя потенциал дори липсата на амулет няма да е особена пречка. Та ти си първият огледален магьосник от двеста години насам, Бри.

— И ще ти помагаме независимо кого избереш за учител — допълни Свилен. — Целият магьоснически свят те наблюдава с нетърпение. Звучи глупаво, но ти си ходещо чудо. Не е за вярване, че родителите ти не са магьосници.

— Всъщност Амос в момента изследва родословното ти дърво — каза Ванина. — Опитва се да открие дали пък не си далечен наследник на някой магьоснически род…

— Няма да е нужно — отбеляза познат глас зад тях.

Свилен и Ванина се обърнаха към вратата с насочени амулети и миг по-късно извикаха в един глас:

— Буря?!

— И аз се радвам да ви видя, деца — каза старицата.

Носеше шарено шушляково яке и държеше Жива под мишница. Косата ѝ, хваната с шнола, се спускаше като разпенен водопад.

— Как влезе? — попита Свилен. — Беше заключено, а имам и защитни заклинания…

Буря поклати глава, все едно това бяха подробности, които дори не си струват обсъждането. Подмина магьосниците и се разположи на ръба на леглото.

— Отдавна не си бях правила такава дълга разходка — каза тя. — Как си, момчето ми?

— Вече по-добре — отвърна Бриян.

При вида на Жива Морков веднага заряза нагризаната ябълка и се скри. А Буря погледна посивялата десница на Бриян, въздъхна дълго и тихо. След това каза:

— Преди много, много години познавах един магьосник. Красавец беше, е царска осанка, а и най-талантливият магьосник сред нас. С две думи, лудо се влюбих, но няма да изпадаме в подробности. Разлюбихме се и всеки продължи по пътя си. Той се ожени за обикновено момиче от немагическо семейство и все пак води необикновен, доста магически живот. Ако трябва да съм честна, не беше единственият магьосник, който отмъкна сърцето ми. Но пък беше единственият, който ползваше за амулет най-обикновена шишарка…

Очите на Бриян станаха двойно по-големи.

— Искаш да кажеш, че…

— Още щом те видях, разбрах, че тая шишарка не е чиста случайност. Ти самият каза, че я имаш, откакто се помниш. Ние, магьосниците, не вярваме особено на случайността — защо ѝ е на Вселената да губи време в несвързани истории, когато може просто да се позабавлява малко? Виж, хората са друга история… Така или иначе, определено не идваш от обикновено семейство, момчето ми…

Бриян остана безмълвен, Ванина и Свилен — също. Само Жива тихо мъркаше в скута на Буря, която се усмихна широко и продължи:

— Но не това е причината да ви дойда на гости. Когато се запознахме, ме попита нещо, момчето ми, а аз обещах да ти отговоря…

Някой потупа Свилен по рамото и неочакван глас каза:

— Билети и карти за проверка.

Той се обърна рязко и с почуда видя, че в трамвая се е качил един младеж с набола брада и бинтована десница.

— Брияне — извика той и го хвана за рамената, — радвам се да те видя!

Бриян се усмихна.

— И аз теб, Свилене — позагладил си косъма. Ванина добре ти влияе, а?

Свилен също се усмихна и сви рамене.

— Не се оплаквам. Отдавна не съм те виждал, как върви чиракуването?

— Нали я знаеш баба Буря — отвърна Бриян, — главно ме кара да чистя къщата, да лежа на покрива и да чета дебели книги. Казва, че след като завърша училище, дори ще ми позволи да правя заклинания.

Свилен закима сериозно.

— Дисциплината е много важна, още повече когато чиракуваш… — Посочи бинтованата му ръка. — Нека първо ръката ти заздравее малко.

Бриян отмести глава, все едно отпъждаше нежелана тема за разговор, а след това каза:

— Към „Гадната сврака“ си се запътил, нали така?

— Иска ли питане — отвърна Свилен. — За пръв път от 30 години насам ще пускат магове от всички фракции и шайки. В чест на победата на „Дъждовна“.

Бриян не отвърна нищо, сигурно още се притесняваше да говори за онази вечер. Наистина маг-милицията беше провела разследване и заключи, че повелителят на сенките трябва да е проследил Саабир до София. Свилен се надяваше, че това е действителната причина за появата на демона, но не можеше да се отърси от неговите последни думи: „Мисли за мен като за предупреждение… Страшен дъжд ще падне“.

— Буря спомена — каза Бриян, — че последното подобно събиране е приключило с голям бой.

— Така беше. Бащата на Горгоната трябваше да затвори за цяла седмица, за да поправи щетите. Готов съм да се обзаложа, че и сега така ще стане.

Трамваят спря, а двамата се засмяха и погледнаха към спирката. Слънцето разрошваше дърветата на парка „Заимов“ — в петъчния следобед го кръстосваха многобройни велосипедисти и майки с бебешки колички. През отвореното прозорче на трамвая Свилен чуваше празничната музика на града, задъхана и вдъхновена. Пролетта най-сетне беше дошла.

— Когато заживях при теб — каза изведнъж Бриян, — целият този свят се разкри пред очите ми… Открих, че магьосниците се черпят или преди битка, или след победа. Най-сетне дойде време за почерпка от втория вид. А и Белота беше обещал, че следващия път ще видя „Свраката“ в целия ѝ блясък.

Свилен огледа Бриян и откри с изненада, че пред него вече не стои малко, объркано момче. Бриян беше пораснал, набола му беше брада, но освен това имаше някаква друга промяна — по-голяма и по-трудно забележима.

— Белота никога не греши — отвърна Свилен. — Разбрах, че магьосници от цялата страна са дошли, за да видят с очите си легендарния огледален маг. Няма да ти се размине раздаването на автографи…

Бриян се подсмихна, но бързо поклати глава.

— Глупости.

„Не съм сигурен дали е пораснал твърде бързо — помисли си Свилен, — или винаги е бил такава упорита глава. Но нима аз не съм същият?“

Трамваят потегли отново и вятърът през отвореното прозорче разроши косата на Свилен. Той си пое дълбоко дъх и затвори очи. Представи си как в розовия здрач вървят заедно е Бриян към Шестото кьоше, как още от вратата на „Свраката“ ги посреща празнична гълчава. Представи си онзи ъгъл до входа, който Горгоната беше посветила на загиналите и обкичила е техни снимки: Саабир; Игнат; Деса; онова момче от „Свраката“, чието име дори не знаеше… Пред снимките имаше поувехнал букет цветя и голяма магическа свещ, която гореше до безкрай.

Свилен си представи кръчмата, лишена от обичайните защити против здрачници, но подплатена дори е повече заклинания от обикновено, за да вмести стотина маси и стотици подпийнали магове. Представи си как Ванина се затичва към него, усмихната до уши по онзи начин, който телевизионните камери не познаваха.

С Бриян закъсняваха, тъй че останалите вече щяха да са пристигнали. Белота щеше да се налива с бира и да им предложи на промоция своя нов продукт — краткотрайна смърт е марка „Морков“. Самият хамстер щеше да е заел обичайното си място над камината, защото вече официално беше член на джаз квартета „Майс Дейвис“. Иза щеше да е простряла върху свободен стол бинтования си крак и щеше да си подмята елементопчето. Тамара също щеше да седи и да мълчи, докато брат ѝ обикаля кръчмата и плаши непознати, дегизиран като маг-милиционер. Амос сигурно нямаше да дойде, нито пък баба Буря, но поне Жива щеше да се навърта наоколо и да държи под око младия чирак.

Свилен си представи е усмивка голямото магьосническо семейство — тази шайка, която само допреди месеци би му се сторила съвсем безумна. Представи си как цялото заведение вдига наздравица за Бриян, момчето чудо. Как някой, без да иска, удря някой друг и за нула време магьосниците се впускат в любимото си занимание — бой е халби. Как Горгоната се опитва да разтърве зорници, здрачници и мъглици, как крещи „Никакви заклинания!“ и заплашва, че за последно ги събира всички заедно. Може би в суматохата някое непознато момиче щеше да иде при Бриян и да помоли младия маг за автограф. А през прашасалите прозорци слънцето щеше да залязва и да залязва…

Трамваят спря и глас в далечината измъкна Свилен от мислите му:

— Карти и билети за проверка.

— Мамка му — простена Свилен и се обърна назад.

Стадо контрольори си проправяха път през застиналите на място пътници. Синята униформа личеше през дрехите им като скрита под вълната вълча козина. Бриян се ухили и каза:

— Забравил си да си продупчиш безценното билетче, нали?

Без да откъсва поглед от контрольорите, Свилен отвърна:

— Да, но предпочитам да ги омагьосам. Ще ми правят билетчето лев и шейсет, как пък не…

Бръкна в джоба на панталоните си, за да изкара плочката от домино. Бриян го възпря:

— Позволи на мен. Имам едно ново заклинание за краткотрайна амнезия и ръцете ме сърбят да го изпробвам.

Очите на Свилен потрепериха — сигурно от последните слънчеви лъчи, отразени в стъклото на трамвая. Усмихна се и пусна доминото обратно в джоба си.

— Добре — каза магьосникът. — Но нито дума на Буреносна.

Бриян кимна и протегна ръка напред.