Шест врани

Благодарности

Страдам от дегенеративно заболяване, наречено остеонекроза. Буквално се превежда „смърт на костите“, което звучи някак готическо и романтично, но в действителност означава, че всяка крачка ми причинява болка и понякога се налага да използвам бастун. Не е съвпадение, че създадох герой, който живее с подобно страдание, и често имах усещането, че двамата с Каз куцукаме рамо до рамо по пътя. Нямаше да стигнем до заветния надпис КРАЙ без помощта на много хора.

Изпращам цялата си любов на своя отряд от аутсайдери и приключенци — Мичи, Рейчъл, Сара, Робин, Джош и най-вече на Морган, който даде името на тази книга и ми помогна да я завърша. Благодаря от сърце и на Джими, който ме завлече в Санта Барбара и видя сметката на писателския ми блокаж.

Благословен да е Ноа Уилър, задето ми помогна да реша онази конкретна загадка и задето запази спокойствие, когато аз губех търпение и вадех за пореден път бялата дъска. Дълбоко признателна съм на Джийн Файуел, Лора Годуин, Йон Ягед, Моли Бруйет, Елизабет Фитиан, Рич Диас, Ейприл Уорд, Кейтлин Суини и всички други в „Хенри Холт“ и „Макмилън Чилдрънс“, които помогнаха светът на Гриша да се роди и които ми позволиха да го изследвам заедно с читателите. На Джоана Волпе от Ню Лийф искам да кажа: „упорита и вярна“ непременно трябва да присъстват като качества на характера в автобиографията ти. Мога да се изправя пред почти всяко предизвикателство, ако знам, че ти ми пазиш гърба. Благодаря също на Пуя Шабазиан, Кейтлин Ортиз, Даниел Бартел, Джейда Темпърли и Джес Далоу. Искрена признателност и на Гриша-отбора в Обединеното кралство — Фиона Кенеди, Джени Гленкрос и прекрасния екип на „Орион“, най-вече на Нина Дъглас, която е изключителен издател, отлична компания на път и родена Рейвънклоу. Благодарности на читателите, библиотекарите, книжарите и блогърите, които разпространяват приказки по целия свят.

Всеки добър удар има нужда от талантливи експерти, а на мен ми помагаха най-добрите. Стивън Клайн ми обясни как начинаещите усвояват фокуси и ме насочи към работата на Ерик Мийъд и Аполо Робинс, крадеца джентълмен. Анджела Депейс всячески се опита да ми разясни как да приспя цяла килия, пълна със затворници, но в крайна сметка реших проблема посвоему. (Не опитвайте моя начин у дома.) Ричард Уилър ми обясни за охраната на правителствените сгради и други комплекси с ограничен достъп. От Емили Стайн научих за раните от хладно оръжие, пак от нея ми е прекрасната фраза „оста на сърцето“. Кралят на изкуствено създадените езици Дейвид Питърсън се опита да ме тласне в правилната посока, макар аз упорито да наричах улиците „щраат“. А на скъпата си приятелка Хедуиг Аертс благодаря, задето ми помогна да не съсипя напълно холандския език.

Мари Лу, Ейми Кауфман, Робин Лафевър, Джесика Броуди и Гретчен Макнийл — вие постоянно ме разсмивате и търпите мрънкането ми. Благодаря също на Робин Уосърман, Холи Блак, Сара Рийс Бренан, Кели Линк и Касандра Клар за съветите относно сюжета, за маргаритите и задето ме запалиха по „Тийн Улф“. Вече никога няма да съм същата. Анна Кари е виновна за кървящия нос на фйерданския страж. Изпращайте оплакванията си на нея.

Кристин, Сам, Емили и Райън, вие сте моето семейство и аз съм истинска късметлийка, че ви имам. Моя най-скъпа Лулу, на теб благодаря задето изтърпя настроенията ми и заобича малката ми банда негодници.

Много книги помогнаха за оформянето на Кетердам, Кацата и моя отряд от врани, но сред тях най-важни са книгата на Сара Уайз „Най-тъмните улици — живот и смърт във викторианските коптори“, „Търговецът на кафе“ от Дейвид Лис, „Амстердам — история на най-либералния град на света“ от Ръсел Шорто, „Криминален жаргон — речникът на подземния свят“ от Винсент Дж. Монтелеоне, „Голямата измама или как да влезеш под кожата на плячката“ от Давид Морер и „Да откраднеш Рембранд, неразказаните истории на най-големите кражби в изкуството“ от Антъни М. Аморе и Том Машбърг.

Още нещо — тази книга искаше да бъде редактирана под звуците на „Блак кийс“, „Да Класи“ и „Пиксис“, но се роди в старо и проветриво училище, докато In a Time Lapse звучеше отново и отново, а един прилеп пляскаше под стрехите. Благодаря от сърце на композитора Лудовико Ейнауди. И на прилепа.