Шест врани

44. Йеспер

Шхуната летеше на юг, а целият екипаж беше на нокти. Говореха тихо и стъпваха на пръсти. Йеспер се тревожеше за Нина като всички останали — е, Матиас сигурно се тревожеше повече, — но тази почтителна тишина не му понасяше. Трябваше да стреля по нещо.

„Феролинд“ беше като призрачен кораб. Матиас беше долу при Нина, а Вилан му помагаше по негова молба. Хлапето може и да не обичаше химията, но знаеше за тинктурите и мехлемите повече от всеки друг на борда, ако не броим Кювей, а Матиас не разбираше и половината приказки на младия шуанец. Йеспер не беше виждал Вилан, откакто напуснаха пристанището на Дйерхолм, и сега с неохота трябваше да признае, че търговчето му липсва. Нямаше с кого да се заяжда. Кювей изглеждаше свестен, но керчският му куцаше, а и май не беше от приказливите по принцип. Понякога цъфваше на палубата нощем, заставаше до Йеспер и мълчаливо зяпаше вълните. Изобщо — лазеше му по нервите. Единствено Иней беше в настроение за разговори, и то защото бе развила внезапен интерес към моряшкия занаят. Постоянно се въртеше около Спехт и Роти, караше ги да й показват моряшки възли и как да насочва платната.

От самото начало Йеспер беше наясно, че има голяма вероятност приключението им да свърши зле, а именно в килиите на Ледения палат или нанизани на копия, да не дават светците. Но в представите му, ако все пак измъкнеха някак Юл-Баюр и поемеха с „Феролинд“ назад към Кетердам, плаването би трябвало да е безкрайно празненство. Щяха да изпият до капка алкохола, който Спехт бе успял да вкара скришом на кораба, да изядат всичките бонбони на Нина, да си преразказват до припадък всяка издънка и всяка малка победа, довели до триумфалния завършек. Но не би могъл да предвиди случилото се на пристанището и още по-малко саможертвата на Нина.

Тревожеше се за нея, но тази тревога го изпълваше и с чувство за вина. Когато се качиха на шхуната и Кювей им обясни за парем, едно тънко гласче в главата му настояваше, че и той трябва да вземе от дрогата. Макар и фабрикатор без нужното обучение, навярно би могъл да извлече отровата от организма на Нина и да я спаси. Но онова гласче беше глас на герой, а Йеспер отдавна си беше дал сметка, че не е замесен от геройско тесто. Така де, един герой би предложил да вземе дрогата още на пристанището, когато фйерданите ги притиснаха в ъгъла.

А после Керч най-после се появи на хоризонта и гледката донесе на Йеспер противоречиви чувства, най-вече облекчение и безпокойство. Животът на всички им щеше да се промени драстично, по начин, който не му се струваше реален.

Пуснаха котва и когато се свечери, Йеспер помоли Каз да тръгне с него и Роти — по план двамата щяха да поемат с гребната лодка към Пето пристанище. Нямаше нужда и Йеспер да тръгва с тях, но бездействието го съсипваше.

Кетердам тънеше в обичайния си хаос — кораби разтоварваха по кейовете, туристи и войници в отпуск слизаха на брега, смееха се и си подвикваха на път към Кацата.

— Все едно не сме си тръгвали — каза той.

Каз вдигна вежда. Носеше обичайния си елегантен костюм в сиво и черно, плюс вратовръзка с безупречен възел.

— А ти какво очакваше?

— Де да знам.

Самият той се чувстваше различно въпреки познатата тежест на револверите с перлени дръжки на кръста и пушката на гърба. Постоянно се сещаше за вълнотворката в двора на дрюскеле, как пиши с почернено лице. Сведе поглед към ръцете си. Искаше ли да бъде фабрикатор? Да живее като такъв? Не можеше да промени същността си, но искаше ли да развие присъщата си сила, или да я крие като досега?

Каз ги остави с Роти на кея, а той отиде да намери пратеник, който да отнесе бележка на Ван Ек. Йеспер поиска да отиде с него, но Каз му рече да кротува. Това го подразни и той реши да се поразтъпче малко. Знаеше, че Роти го следи с поглед. Имаше чувството, че Каз му е заръчал да го държи под око. Какво си мислеше Каз — че ще хукне към първата игрална зала?

Вдигна поглед към облачното небе. Защо да не си го признае? Изкушаваше се. Направо го сърбяха ръцете да хване картите. Може би наистина трябва да се махне от Кетердам. Щом си получи парите и изплати дълговете си, можеше да отиде където си иска по широкия свят. Дори в Равка. С малко късмет Нина щеше да се оправи, а тогава Йеспер ще седне да си поговори с нея сериозно и да вземе някакво решение. Не окончателно решение или нещо такова, но поне би могъл да отскочи до Равка, нали така?

След половин час Каз се върна. Получил бе потвърждение, че призори на следващия ден представители на Съвета на търговците ще се срещнат с тях на Велгелук.

— Виж само — каза той и показа бележката на Йеспер.

Под подробностите за предстоящата среща пишеше:

„Поздравления. Родината ви благодари.“

Думите предизвикаха странно чувство в гърдите на Йеспер, но той все пак се разсмя и каза:

— Да, стига родината да плати в брой. Съветът знае ли, че ученият е мъртъв?

— Обясних всичко в писмото си до Ван Ек. Че Бо Юл-Баюр е мъртъв, но синът му е жив и е работил за фйерданите по юрда парем.

— Той пазари ли се?

— В бележката нямаше нищо такова, ако не броим, цитирам, дълбоката му загриженост. Но за заплащането не споменава нищо. Ние свършихме своята работа. Утре ще видим дали Ван Ек ще се пазари за йената.

Докато гребяха назад към „Феролинд“, Йеспер попита:

— Вилан ще дойде ли с нас на срещата с Ван Ек?

— Не — отвърна Каз, потропвайки с пръсти по вранската глава на бастуна си. — Матиас ще дойде с нас, а някой трябва да остане при Нина. Пък и ако се наложи да използваме Вилан като коз срещу баща му, по-добре да не показваме най-силната си карта в началото.

Имаше смисъл в това. А и каквито там проблеми имаше Вилан с баща си, едва ли ще иска двамата да си вадят кирливите ризи пред Утайките и Матиас.

Изкара неспокойна нощ. Мята се в хамака си, накрая стана недоспал призори. Вятър нямаше, а морето беше равно и изцъклено като изкуствено езеро.

— Небето се е запънало като магаре на мост — промърмори Иней, примижала по посока на Велгелук.

Права беше. На хоризонта нямаше облаци, но въздухът тежеше от влага, сякаш предстоеше буря, която упорито отлага началото си.

Йеспер плъзна поглед по празната палуба. Надявал се бе Вилан да ги изпрати, но явно не можеше да остави Нина и за минутка.

— Как е тя? — обърна се той към Матиас.

— Слаба е — отговори фйерданецът. — Не може да спи. Но я убедихме да хапне малко бульон и още не е повърнала.

Йеспер знаеше, че това е егоистично и глупаво, но някаква дребнава част от него се питаше дали Вилан нарочно стои настрана от него през последните дни. Може би сега, когато задачата им беше приключила и предстоеше да си получат дела от наградата, хлапето бе загубило интерес към новите си долнопробни приятелчета.

— Другата лодка къде е? — попита той, докато с Каз, Матиас, Иней, Роти и Кювей се отдалечаваха от „Феролинд“.

— На поправка — отговори Каз.

Велгелук беше толкова равен, че се сливаше с хоризонта. Широк около километър, островът беше голо парче пясък и камъни, а единствената му забележителност бяха полуразрушените основи на стара кула, използвана от Съвета на приливите. Контрабандистите го бяха нарекли Велгелук, „добър късмет“, заради стенописите, които още си личаха по руините на кулата — златни кръгове, символизиращи монети, знакът на Гезен, бога на трудолюбието и търговията. Йеспер и Каз и преди бяха идвали на острова да се срещат с контрабандисти. Той беше далече от пристанищата на Кетердам и извън обиколките на крайбрежните патрули, без сгради или потайни заливчета, които да скрият евентуална засада. Идеалното място за среща на хора, които подозират всички и всичко.

От другата страна на острова беше хвърлила котва бригантина с увиснали, безполезни в безветрието платна. Йеспер я бе видял да се придвижва бавно от Кетердам в ранните часове на деня, мъничка черна точка, която порасна до грозно петно на хоризонта. Сега чуваше как моряците си подвикват, докато прибират греблата. После спуснаха през борда на бригантината лодка, пълна с хора.

Когато собствената им лодка стигна до брега, Йеспер и другите скочиха на пясъка да я издърпат от водата. Йеспер провери набързо револверите си и видя как Иней докосва с пръсти всеки от скритите си ножове, като мълви нещо без глас. Матиас нагласи пушката на гърба си и размърда широките си плещи. Кювей наблюдаваше всичко това мълчаливо.

— Добре — рече Каз. — Време е да забогатеем.

— Никакви оплаквачки — каза Роти, който щеше да ги чака при лодката.

— Никакви погребения — отвърнаха те.

Тръгнаха към центъра на острова, Кювей след Каз, с Йеспер и Иней от двете си страни. Наближиха и Йеспер видя човек в черни търговски дрехи, придружен от висок шуанец с вързана на тила черна коса и следван от цял отряд градски стражи в лилави униформи, всичките въоръжени с палки и модерни пушки. Двама мъже влачеха с усилие тежък сандък.

— Значи така изглеждат трийсет милиона крюге — рече Каз.

Йеспер подсвирна тихичко.

— Дано лодката не потъне.

— Сам ли си, Ван Ек? — извика Каз на мъжа в черно. — Останалите членове на Съвета не проявиха ли интерес?

Значи това бил Ван Ек. Беше по-слаб от Вилан и косата му започваше да оредява, но извън това семейната прилика беше налице.

— Съветът сметна, че аз съм най-подходящ за тази задача, а и с вас се познаваме отпреди.

— Хубава игла — отбеляза Каз и кимна към рубина, забоден във вратовръзката на търговеца. — Макар че другата беше по-хубава.

Ван Ек стисна едва забележимо устни.

— Другата беше семейна ценност. Е? — обърна се той към шуанеца до себе си.

— Това е Кювей Юл-Бо — каза той. — Не съм го виждал от година. Пораснал е, но иначе е образ и подобие на баща си. — После се обърна с няколко думи на шуански към Кювей и се поклони.

Кювей стрелна Каз с поглед, после се поклони на свой ред. По челото му беше избила пот.

Ван Ек се усмихна.

— Трябва да призная, че съм изненадан, господин Брекер. Приятно изненадан, разбира се.

— Не си вярвал, че ще успеем.

— Да речем, че си давах ясна сметка за препятствията.

— Затова ли се презастрахова?

— Ааа, говорили сте с Пека Ролинс.

— Той е доста приказлив, когато го стимулираш по определен начин — кимна Каз, а Йеспер си спомни кръвта по ризата му в затвора. — Каза, че си се свързал с него и си му възложил от името на Съвета да измъкне Юл-Баюр. Същото, което възложи и на нас.

Йеспер се зачуди с тревога какво друго е казал Ролинс на Каз.

Ван Ек сви рамене.

— Известна предвидливост никога не е излишна.

— А и какво ти пука, че някакви си канални плъхове ще се избият взаимно, за да докопат наградата?

— Знаехме, че шансът за успех на всеки от отрядите е малък. Надявам се, че като комарджия ще разберете.

Йеспер никога не беше смятал Каз за комарджия. Комарджиите разчитаха и на късмета, не само на уменията си.

— Трийсет милиона крюге ще успокоят наранените ми чувства — рече Каз.

Ван Ек даде знак на стражите зад себе си. Те вдигнаха тежкия сандък и го оставиха в краката на Каз. Той клекна и вдигна капака. Дори от разстояние Йеспер ясно видя пачките светлолилави керчски банкноти с трите летящи риби. Пълен сандък с пачки, стегнати с хартиени ленти и запечатани с восък.

Иней вдиша шумно.

— Дори парите ви са със странен цвят — каза Матиас.

На Йеспер му се прииска да прокара ръце по прекрасните пачки. Не, искаше да разкъса лентите, да изсипе банкнотите в голяма вана и да се къпе в тях.

— Май току-що ми потекоха лигите.

Каз измъкна една пачка и прокара палец по нея, после напъха ръка в сандъка към долните редове, в случай че Ван Ек е спретнал някоя евтина измама.

— Всичко е тук — каза той накрая.

Погледна през рамо и даде знак на Кювей да мине напред. Момчето прекоси краткото разстояние, а Ван Ек му махна да застане до него и го потупа приятелски по гърба.

Каз се изправи.

— Добре, Ван Ек. Ще ми се да кажа, че за мен е било удоволствие, но не съм чак толкова добър лъжец. Сега си тръгваме.

Ван Ек се изстъпи пред Кювей и каза:

— Боя се, че не мога да допусна това, господин Брекер.

Каз се облегна на бастуна си и го погледна с присвити очи.

— Някакъв проблем ли има?

— Виждам няколко големи проблема право пред себе си. Няма начин който и да било от вас да си тръгне от този остров.

После извади свирка от джоба си и я наду. Чу се силен, пронизителен звук. В същия миг слугите му наизвадиха оръжия, а от нищото се появи вятър — виещ, ненормален вятър, който се завихри около малкия остров и вдигна високи вълни.

Моряците на бригантината вдигнаха ръце и подкараха вълните.

— Вълнотворци — изръмжа Матиас и посегна за пушката си.

— Вихротворци! — извика Йеспер. — На парем са!

Вихротворците кръжаха в небето, вятърът брулеше безмилостно.

— Запазили сте част от дрогата, която Юл-Баюр е изпратил на Съвета като мостра — рече Каз, присвил тъмните си очи.

Вихротворците вдигнаха ръце и воят на вятъра прерасна в оглушителен писък.

Йеспер посегна към револверите си. Искал бе да стреля по нещо, нали така? „Това място май наистина носи късмет — помисли си той развълнувано. — По всичко личи, че желанието ми ще се изпълни.“