Шест врани

15. Матиас

Едва излязъл на палубата, Матиас се спусна към парапета. Другите, все канални плъхове, лесно свикнаха с люлеенето на кораба, нали по цял ден прескачаха от лодка в лодка по каналите на Кетердам. Само галеното детенце Вилан срещаше затруднения. Явно се чувстваше не по-добре от Матиас, ако се съдеше по вида му.

Горе, на чист въздух, беше малко по-добре, а и можеше да следи с поглед хоризонта. Справял се беше сносно с морските плавания като дрюскеле, но винаги предпочиташе да е на твърда земя, на лед. Унизително беше да повръща за трети път през парапета в рамките на няколко часа пред очите на тези чужденци.

Поне Нина не беше тук да види срама му. Не му излизаше от главата — как се грижи за бронзовото момиче в малката каюта, мила и добра. И уморена. Сторила му се бе толкова уморена. „Беше грешка“, така каза. Да го арестуват като търговец на роби, да го хвърлят на керчски кораб, а после и в затвора? Твърдеше, че се е опитала да оправи нещата. Но дори да беше вярно, какво от това? Тя и себеподобните й нямаха чувство за чест. Нина го беше доказала отвъд всяко съмнение.

Някой беше сварил кафе — екипажът отпиваше от медни чаши с керамични капачета. Хрумна му мисълта да свали една чаша кафе на Нина, но побърза да я прогони. Не беше длъжен да се грижи за нея, нито да каже на Брекер, че е време някой да я смени. Стисна пръсти в юмрук и се загледа в ожулените си кокалчета. Тя беше посяла тази слабост в него.

Брекер го повика с жест на бака, където с Вилан и Йеспер се бяха събрали да огледат плановете на Ледения палат далече от очите и ушите на останалите. Тези чертежи ги чувстваше като нож в сърцето. Зидовете, портите, стражите. Непреодолима защита, която би трябвало да разубеди тази банда глупаци, но явно и той беше глупак като тях.

— Защо никъде няма имена? — попита Брекер и махна към чертежите.

— Аз не знам фйердански, а трябва да сме точни в подробностите — каза Вилан. — Това Хелвар трябва да го направи. — Дръпна се инстинктивно назад, когато видя изражението на Матиас. — Просто си върша работата. Какво си ме зяпнал?

Матиас изръмжа.

— Дръж — рече Каз и му метна малък прозрачен диск, който проблесна на слънчевите лъчи.

Демонът беше седнал на една каца с гръб към мачтата, подпрял ранения си крак на едно намотано въже, а проклетият бастун лежеше в скута му. Матиас обичаше да си представя как го чупи на трески и ги пъха една по една в гърлото на Брекер.

— Какво е това?

— Едно от новите изобретения на Раске.

Вилан се размърда веднага.

— Той нали беше експерт по Взривовете?

— Експерт е по всичко — каза Йеспер.

— Стиснете го с кътниците си — обясни Каз, докато раздаваше дискове и на останалите, — но лекичко, без да дъвчете…

Вилан се разкашля и взе да плюе, да драпа с пръсти по устата си. Прозрачен слой беше покрил устните му и се издуваше като жабешка гуша при всяко издишване. Момчето въртеше паникьосано очи.

Йеспер избухна в смях, а Каз само поклати глава.

— Казах да не го дъвчеш, Вилан. Дишай през носа.

Момчето вдиша дълбоко с издути ноздри.

— По-полека бе — каза Йеспер. — Ще вземеш да припаднеш, както си го подкарал.

— Какво е това нещо? — попита Матиас, който още държеше диска в дланта си.

Каз натика своя диск дълбоко в устата си и го нагласи между зъбите и бузата.

— Балеен. Мислех да ги оставя за по-късно, но след засадата очаквам всякакви изненади в открито море. Ако паднете през борда и не можете да изплувате на повърхността, просто го стиснете със зъби. Ще ви осигури въздух за десетина минути. За по-малко, ако изпаднете в паника — каза той с многозначителен поглед към Вилан, после даде нов диск на момчето. — Внимавай с този. — Почука с пръст по чертежите на Ледения палат.

— Имената, Хелвар. И без да пестиш подробности.

Матиас неохотно взе писалката и мастилницата, които Вилан беше приготвил, и се зае да запише имената на сградите и околните пътища. Фактът, че го прави собственоръчно, влошаваше още повече предателството му. Запита се дали не би могъл да се отдели някак от групата, щом пристигнат, да ги предаде на властите и така да спечели отново доверието на своите. Но дали някой в Ледения палат щеше да го познае? Вероятно го смятаха за мъртъв, загинал при корабокрушението, убило най-близките му приятели и командир Брум. Нямаше как да докаже кой е. Щеше да е чужденец, попаднал без покана в Ледения палат, а докато убеди някой служител да го чуе…

— Не ни казваш всичко — рече Брекер, впил тъмните си очи в него.

Матиас се опита да не обръща внимание на ледените тръпки, които го полазиха моментално. Понякога имаше чувството, че демонът може да чете мисли.

— Казвам ви каквото знам.

— Угризенията се отразяват зле на паметта ти. Спомни си условията на сделката ни, Хелвар.

— Добре де — каза Матиас, все по-ядосан. — Искате експертното ми мнение? Планът ви ще се провали.

— Ти дори не знаеш какъв е планът.

— Влизате през затвора, излизате през посолството?

— Това е само началото.

— Няма как да стане. Затворническият сектор е напълно изолиран от останалата част на Ледения палат. Не е свързан с посолството. Няма начин да минете оттам.

— Има покрив, нали така?

— До покрива не може да се стигне — заяви доволно Матиас. — Част от обучението на дрюскеле включва три месеца работа в затвора, с тъмничарите и гришанските пленници. Бил съм там и ти казвам, че до покрива няма достъп именно по тази причина — ако някой успее да се измъкне от килията си, не искаме да хукне на воля из целия комплекс. Затворът няма никаква връзка с другите два сектора във външния кръг. Влезеш ли вътре, няма излизане.

— Винаги има. — Каз измъкна чертежа на затвора от купчината с листа. — Пет етажа, нали така? На първия приемат новите затворници, нагоре има четири етажа с килии. А тук какво има? В сутерена?

— Нищо. Перално и пещ.

— Кажи ми за пещта.

— Там горят дрехите на затворниците след приемането им. Мярка против зарази, но… — И в този момент разбра какво е намислил Брекер. — Сладки Дйел, искаш да се изкатерим шест етажа по шахтата на пещта?

— Кога палят пещта?

— Рано сутрин, ако си спомням правилно, но дори да не е запалена, ние…

— Идеята не е ние да се изкатерим по шахтата — прекъсна го Нина, появила се току-що на палубата.

Каз изправи гръб веднага.

— Кой е при Иней?

— Роти — каза тя. — Връщам се веднага. Имах нужда от глътка чист въздух. И не се прави на много загрижен за здравето й. Искаш от Иней да изкатери шест етажа комин само с въже и молитва.

— Привидението ще се справи.

— Привидението е шестнайсетгодишно момиче, което лежи в безсъзнание на маса. Не е сигурно, че ще преживее нощта.

— Ще я преживее — рече той и нещо свирепо прекоси очите му.

Този е способен лично да измъкне момичето от ада, ако се наложи, помисли си Матиас.

Йеспер взе пушката си и взе да я лъска с мек парцал.

— Защо си говорим за комини, когато имаме по-голям проблем?

— И какъв е той? — попита Каз, макар че според Матиас вече знаеше.

— Нямаме работа в Ледения палат, щом Пека Ролинс също участва в надпреварата за Бо Юл-Баюр.

— Кой е Пека Ролинс? — попита Матиас, превъртайки смешните срички в устата си.

Керчските имена звучаха нелепо, без никакво достойнство. Знаеше, че този Пека е водач на банда и прибира печалбите от Адското шоу. Което си беше достатъчно лошо само по себе си, но явно имаше и нещо повече.

Вилан потръпна и пак взе да дърпа ципата, полепнала като спукано балонче от дъвка по устните му.

— Нищо особено, просто най-големият и най-лош бандит в Кетердам. Има повече пари от нас, повече връзки, а вероятно и преднина — каза той.

Йеспер кимна.

— Като никога Вилан е прав. Дори по някакво чудо да отмъкнем Бо Юл-Баюр преди него, разбере ли, че ние сме го подхлъзнали, брой ни покойници.

— Пека Ролинс е престъпен бос в Кацата — обясни Каз. — Нито повече, нито по-малко. Престанете да говорите за него, сякаш е безсмъртен или нещо такова.

„Друго има тук“ — помисли си Матиас. Вече не долавяше у Брекер яростта, тласкаща го по-рано, докато изтезаваше Оомен, преди да го хвърли в морето. Но в думите му все още се усещаше напрежение. Матиас беше убеден, че Каз Брекер мрази Пека Ролинс, при това не само защото е взривил кораба и е наел мутри да ги избият. Не, тук имаше стара рана и лоша кръв.

Йеспер се облегна назад и каза:

— Мислиш, че Пер Хаскел ще те защити, като разбере, че си ядосал Пека Ролинс? Мислиш, че старецът иска война?

Каз поклати глава. Изглежда искрено объркан, помисли си Матиас.

— Пека Ролинс не се е появил на този свят облечен в кадифе и валяш се в крюге. Продължавате да мислите на дребно. Така, както мисли Пер Хаскел и както хора като Ролинс искат да мислите. Ако приключим успешно тази мисия и приберем наградата, ние ще сме легендите на Кацата. Ще бъдем отрядът, успял да бие Пека Ролинс.

— Може би трябва да се откажем от северния подход — каза Вилан. — Ако отрядът на Пека има преднина, би трябвало да се насочим право към Дйерхолм.

— Пристанището ще е пълно с войници — възрази Каз. — Да не споменаваме редовните митничари и служителите на реда.

— А от юг? През Равка?

— Границата се охранява добре — каза Нина.

— Но е голяма граница — подхвърли Матиас.

— Няма как да знаем къде охраната е най-рехава — отвърна тя. — Освен ако ти не разполагаш с някаква чудодейна информация за наблюдателните кули и постовете. Пък и ако влезем през Равка, ще си имаме работа не само с фйерданите, а и с равкийците.

В думите й имаше смисъл, но въпреки това го изнервяха. Жените във Фйерда не говореха като нея. Не говореха за военни дела и стратегии. Но Нина си беше такава.

— Ще влезем от север, както е по план — отсече Каз.

Йеспер удари глава в мачтата и погледна отчаяно към небето.

— Хубаво. Но ако Пека Ролинс ни избие всичките, ще накарам духа на Вилан да ме научи на флейта и ще свиря, за да дразня твоя дух.

Устните на Брекер трепнаха в нещо като усмивка.

— А аз ще наема духа на Матиас да срита задника на твоя дух.

— Моят дух няма да сътрудничи на вашите духове — възмути се Матиас, а после се зачуди дали мозъкът му не е започнал да гние от морския въздух.