Шест врани

45. Каз

— Сделката си е сделка, Ван Ек — повиши глас Каз да надвика бурята. — Ако Съветът на търговците се отметне от обещанието си, повече никой в Кацата няма да прави бизнес с вас. Думата ви няма да струва нищо.

— Това наистина би било проблем, господин Брекер, стига Съветът да знаеше за сделката.

И Каз внезапно разбра:

— Значи те никога не са били част от сделката.

Защо изобщо бе приел, че Ван Ек действа с благословията на Съвета на търговците? Защото е богат и уважаван търговец? Защото беше облякъл собствената си прислуга и охрана в лилавите униформи на градската стража? Срещнали се бяха в сложен под карантина частен дом, а не в правителствена сграда, и той се беше хванал на маскарада като последния глупак. Историята с Херцун и неговото кафене се беше повторила в нов вариант, само че сега Каз не беше малко дете и нямаше оправдание за наивността си.

— Искал си Юл-Баюр. Искал си формулата на парем.

Ван Ек кимна спокойно.

— Неутралитетът е лукс, на който Керч разчита от твърде много време. Членовете на Съвета смятат, че богатството им осигурява достатъчна защита, че могат да си броят на спокойствие парите, докато светът се бори за надмощие.

— Но ти си по-умен от тях?

— Ами да. Юрда парем не е тайна, която да се опази, да се унищожи или да се крие в някоя колиба на земската граница.

— Значи всичките ти приказки за търговски маршрути и срив на пазарите…

— О, ще се случи точно както го предсказах, господин Брекер. Разчитам на това. Веднага щом Съветът получи писмото на Юл-Баюр, аз започнах да изкупувам парцели с юрда в Новий Зем. Излезе ли наяве новината за парем, всяка страна и всяко правителство по света ще дава мило и драго да се сдобие със свой запас за своите Гриша.

— Ще настане хаос — каза Матиас.

— Да — кимна Ван Ек. — Ще настане хаос и аз ще съм неговият господар. Неговият изключително богат господар.

— Това ще обрече Гриша по целия свят на робия и смърт — каза Иней.

Ван Ек вдигна вежда.

— Ти на колко години си, момиче? Шестнайсет? Седемнайсет? Народите преживяват възходи и падения. Пазарите просперират и пропадат. Когато властта преминава в нови ръце, някой винаги страда.

— Когато печалбите преминават в нови ръце — изръмжа Йеспер.

Ван Ек май искрено се забавляваше.

— А нима не е едно и също?

— Когато Съветът разбере… — започна Иней.

— Съветът никога няма да разбере — каза Ван Ек. — Защо иначе ще избирам негодяи от Кацата да ми свършат работата? Е, вие сте изобретателни и много по-умни от моите наемници, признавам. Но има нещо по-важно. Няма да липсвате на никого.

Ван Ек вдигна ръка. Вълнотворците завъртяха своите. Каз чу вик, обърна се и видя вълна да се издига над Роти. Гигантската вълна се стовари върху лодката и я разби на парчета, а Роти едва успя да избяга навреме.

— Никой от вас няма да напусне този остров, господин Брекер. Ще изчезнете и никой няма да страда заради липсата ви. — Вдигна отново ръка и вълнотворците се отзоваха веднага. Исполинска вълна се устреми към „Феролинд“.

— Не! — изкрещя Йеспер.

— Ван Ек! — извика Каз. — Синът ти е на онзи кораб.

Ван Ек се обърна рязко към него. Наду свирката и вълнотворците застинаха в очакване на указания. След миг търговецът смъкна неохотно ръката си. Гришаните освободиха вълната и тя се разсипа в морето недалече от шхуната.

— Синът ми?

— Вилан ван Ек.

— Господин Брекер, вие без съмнение знаете, че изгоних сина си преди месеци.

— Знам, че му пишеш всяка седмица, откакто сам е напуснал дома си, и го молиш да се върне. Човек, който не дава пет пари за единствения си син и наследник, не прави така.

Ван Ек избухна в смях — топъл, почти весел смях, но с ясно доловима нотка на горчивина.

— Нека ви разкажа за своя син. — Изплю последната дума, сякаш беше отровна. — Той трябваше да наследи едно от най-големите богатства в Керч, империя с търговски маршрути, стигащи до всички краища на света, империя, градена от баща ми и от неговия баща преди него. Но моят син, момчето, което трябваше да управлява тази велика империя, не може да се справи с елементарни неща. Добър е с уравненията. Рисува хубаво и е отличен флейтист. Но моят син не може да чете, господин Брекер. Не може да пише. Наех най-добрите учители от всички краища на света. Опитвах с експерти, тинктури, бой, хипноза. Но той отказа да се научи. Накрая просто приех, че Гезен е решил да ме накаже с малоумно дете. Вилан никога няма да стане мъж. Той е срам за моето семейство.

— Писмата… — започна Йеспер и Каз видя гнева, разкривил лицето му. — Не си го молел да се върне. Били са подигравка.

Беше прав. „Ако четеш това, значи знаеш колко много искам да се върнеш у дома.“ Всяко писмо е било шамар в лицето на Вилан, жестока шега.

— Той ти е син — каза Йеспер.

— Не, той е грешка. Грешка, която скоро ще бъде поправена. Прекрасната ми млада съпруга носи дете и без значение дали е момче, момиче или рогато създание, това дете ще бъде моят наследник, а не някакъв безгръбначен идиот, който не може да прочете книга с детски приказки, какво остава за счетоводен тефтер, не глупак, който ще превърне името на Ван Ек в посмешище.

— Ти си глупакът — изръмжа Йеспер. — Вилан е по-умен от всички нас, взети заедно, и заслужава по-добър баща от тебе.

— Заслужавал е — поправи го Ван Ек и наду свирката два пъти.

Вълнотворците не се поколебаха. Преди някой да е възразил, две гигантски водни стени се издигнаха от морето и се устремиха към „Феролинд“. Смазаха шхуната помежду си. Чу се силен трясък, разхвърчаха се отломки.

Йеспер нададе яростен вой и вдигна револверите.

— Йеспер! — извика Каз. — Спри!

— Той ги уби — изсъска Йеспер с разкривено лице. — Уби Вилан и Нина!

Матиас сложи ръка на рамото му и каза спокойно:

— Йеспер. Кротувай.

Йеспер погледна към развълнуваното море, към парчетиите от скършени мачти и разкъсани платна, които подскачаха по вълните на мястото на шхуната.

— Не… не разбирам.

— Признавам, че и аз съм малко объркан, господин Брекер — каза Ван Ек. — Без сълзи? Без многословно негодувание за избития екипаж? Явно Кацата ви ражда изключително студенокръвни.

— Студенокръвни и предпазливи — отвърна Каз.

— Но не достатъчно предпазливи, види се. Е, поне няма да живеете дълго, за да оплаквате грешките си.

— Кажи ми нещо, Ван Ек. Ще се покаеш ли? Гезен никак не обича нарушените договори.

Ноздрите на търговеца се разшириха.

— А какво си дал ти на света, господин Брекер? Създал ли си богатство? Просперитет? Не. Ти вземаш от почтените мъже и жени и служиш единствено на себе си. Гезен е благосклонен към онези, които го заслужават, които градят градове, а не към плъховете, които подяждат основите на съграденото. Той винаги е благославял мен и делата ми. Ти ще умреш, а аз ще натрупам още по-голямо богатство. Такава е волята на Гезен.

— Има само един проблем, Ван Ек. За да забогатееш още повече, ще имаш нужда от Кювей Юл-Бо.

— И как ще ми го вземеш? Обградени сте и ви държим на прицел.

— Не е нужно да ти го вземам. Никога не си го имал. Това не е Кювей Юл-Бо.

— Блъфираш, при това глупаво.

— Никога не съм си падал по блъфирането, нали така, Иней?

— По принцип — да.

Ван Ек сви устни.

— И защо?

— Защото предпочита да мами — каза момчето, което не беше Кювей Юл-Бо, на съвършен керчски без сянка от акцент.

Ван Ек се стресна от звука на гласа му, а Йеспер подскочи.

Шуанското момче протегна ръка.

— Плащай, Каз.

Каз въздъхна.

— Много мразя да губя бас. Работата е там, Ван Ек, че Вилан се обзаложи с мен. Твърдеше, че ще причиниш смъртта му, без да ти мигне окото. Наречи ме сантиментален, ако щеш, но не вярвах, че един баща може да е толкова безсърдечен.

Ван Ек зяпна Кювей Юл-Бо… или по-скоро момчето, което му бяха представили под това име. Каз го гледаше как се бори с реалността и се опитва да намери приемливо обяснение защо е чул гласа на Вилан от устата на Кювей. Йеспер изглеждаше също толкова шашнат. Щеше да си получи обяснението, след като Каз си получеше парите.

— Не е възможно — каза накрая Ван Ек.

И не би трябвало да е възможно. Нина беше приемлива шивачка, но само толкова. Само че под въздействието на юрда парем… е, както самият Ван Ек бе казал веднъж, и невъзможното става възможно. Сега пред него стоеше едно почти съвършено копие на Кювей Юл-Бо, но с гласа на Вилан, с неговите маниери, както и — макар Каз да виждаше страха и обидата в златистите очи — с изненадващия кураж на хлапето.

След битката в пристанището на Дйерхолм Вилан беше дошъл при Каз да го предупреди, че не може да го използва като средство за давление срещу баща му. Изчерви се като домат и със заекване обясни за своето „заболяване“. Каз само вдигна рамене. Някои хора бяха поети. Други бяха фермери. Трети — богати търговци. Вилан рисуваше отлични карти. Сглобил беше дрелка, пробила гришанско стъкло, от чаркове на порта и парченца от бижу. Какво като не може да чете?

Очаквал бе Вилан да се възпротиви на идеята за двойника. Една толкова крайна трансформация не би била по силите и на най-опитния Гриша, който не е под влиянието на парем.

— Може да се окаже перманентно — предупреди го Каз.

Вилан дори не трепна.

— Трябва да знам. Трябва да разбера веднъж и завинаги какво мисли баща ми за мен наистина.

И ето че беше разбрал.

Ван Ек го зяпаше невярващо, търсеше някаква прилика с лицето на сина си.

— Не е възможно!

Вилан отиде при Каз и застана до него.

— Ами помоли се на Гезен за просветление, тате.

Вилан беше малко по-висок от Кювей, а лицето му — една идея по-кръгло, но Каз ги беше видял един до друг и приликата наистина беше поразителна. Работата, която Нина беше свършила на кораба, преди да отмине силното въздействие на дрогата, беше безупречна.

Ярост се разля по чертите на Ван Ек.

— Безполезно изчадие! — изсъска той на сина си. — Знаех, че си глупак, но сега и предател?

— Един глупак щеше да остане на кораба и да загине смазан от вълните. Колкото до онова с предателя, само през последните няколко минути ме нарече с много по-грозни имена.

— Я да си представим сега — обърна се Каз към Ван Ек, — че истинският Кювей Юл-Бо е бил на кораба, който ти превърна в клечки за зъби.

Гласът на Ван Ек остана спокоен, но по врата му плъзна гневна червенина.

— Къде е Кювей Юл-Бо?

— Остави ни да си тръгнем по живо, по здраво с платата и аз с радост ще ти кажа.

— Няма как да се измъкнеш този път, Брекер. Малобройният ти отряд не може да се мери с моите Гриша.

Каз вдигна рамене.

— Убий ни и никога няма да намериш Кювей.

Ван Ек се замисли над думите му, после отстъпи крачка назад и извика:

— Стражи при мен! Убийте всички освен Брекер!

И тогава Каз допусна грешка. Всички знаеха, че може да се стигне дотук. Отрядът му знаеше какво да прави. От Каз се искаше само едно — да гледа Ван Ек в очите. Вместо това, щом чу заплахата и когато трябваше да мисли само и единствено за предстоящата битка, той погледна към Иней.

И Ван Ек го видя. След което наду свирката.

— Зарежете другите! Вземете парите и момичето.

„Действай по план“, крещяха инстинктите на Каз. Парите бяха у Ван Ек. Той беше ключът към успеха. Иней можеше и сама да се погрижи за себе си. Тя е пионка, а не голямата награда. Но той вече се обръщаше да хукне към нея, когато Гриша удариха.

Вълнотворците първи стигнаха до нея — изчезнаха в рехава мъглица, после се материализираха на крачка от Иней. Но само пълен глупак би дръзнал да влезе в близък бой с това момиче. Вълнотворците бяха бързи, изчезваха и се появяваха, посягаха да я хванат. Но тя беше Привидението и ножовете й си намериха мълниеносно мишени — сърце, гърло, далак. Кръв плисна по пясъка и вълнотворците се сринаха в две съвсем солидни купчини.

Каз зърна някакво движение… един от вихротворците летеше право към Иней.

— Йеспер! — извика той.

Йеспер стреля и вихротворецът се запремята към земята.

Вторият вихротворец беше по-умен. Подходи ниско, току над руините. Йеспер и Матиас откриха огън, но слънцето им светеше в очите, а дори Йеспер не можеше да уцели слепешката. Вихротворецът връхлетя връз Иней, сграбчи я и се издигна с нея в небето.

„Не мърдай“ — внушаваше й мълчаливо Каз с изваден пистолет. Но тя не го чу, разбира се. Извъртя се с цяло тяло и замахна. Чу се далечният вик на вихротвореца. Миг по-късно летящият мъж пусна Иней и тя пропадна към пясъка. Каз хукна натам без план в главата си, без ясна мисъл.

Ново движение встрани. Трети вихротворец се снижи на скорост, грабна Иней на няма и метър от пясъка и я удари силно по главата. Тялото й се отпусна безжизнено в ръцете му.

— Застреляй го! — изрева Матиас.

— Не! — викна Каз. — Застреляш ли го, и тя ще падне!

Гришанът се издигна и бързо излезе от обхвата на оръжията им, понесъл Иней на ръце.

Нищо не можеха да направят. Стояха на брега като последните глупаци и гледаха как Иней се смалява в небето — далечна луна, гаснеща звезда, невидима точица.

Стражите на Ван Ек и гришаните притичаха да отведат господаря си на бригантината. Отмъкнаха и сандъка с парите. Отмъщението за Йорди, всичко, за което Каз се бе трудил с години, сега се изплъзваше между пръстите му. А той не даваше пукната пара.

— Имаш една седмица да ми доведеш истинския Кювей — извика Ван Ек. — Или писъците на момичето ще се чуят чак до Фйерда. А ако това не ти подейства, знай, че ще пусна слух, ще кажа на всички, че пазиш при себе си най-ценния заложник на света. Всяка банда, всяко правителство, контрабандист и шпионин ще ти вдигнат мерника, на теб и на твоите Утайки. Няма да има къде да се скриеш.

— Каз, мога да стрелям — каза Йеспер, прибра револверите и свали пушката от гърба си. — Ван Ек още е в обсега ми.

И тогава всичко щеше да отиде по дяволите — Иней, парите, всичко.

— Не — каза той. — Нека си върви.

Морето беше гладко като тепсия, вятър нямаше, но останалите вихротворци на Ван Ек напълниха платната на бригантината с попътен бриз.

Каз гледаше как корабът лети към Кетердам, към сигурността, към крепост, построена от безукорната търговска репутация на Ван Ек. Почувства се досущ като в онази далечна вечер, когато се взираше в тъмните прозорци на къщата на Зелверщраат. Безпомощен. Отново бе отправил молитвите си към неподходящия бог.

Йеспер свали бавно пушката си.

— Ван Ек ще прати войници и гришани да търсят Кювей — каза Матиас.

— Няма да го намери. Нито него, нито Нина.

Нито в Ребрата, нито в друга някоя част на Кацата. Нито в Кетердам. Предната нощ Каз беше наредил на Спехт да откара Кювей и Нина с втората гребна лодка на „Феролинд“, онази, която уж била на поправка. Сега двамата бяха на сигурно място в изоставени килии под старата затворническа кула на Адската порта. Когато слезе на пристанището да прати съобщение на Ван Ек, Каз беше поразпитал дискретно. След последното катастрофално представление на Адското шоу килиите били наводнени, за да ги прочистят от трупове и животни, и оттогава стоели празни. Матиас първоначално се възпротиви на идеята Нина да тръгне без него, особено предвид състоянието й, но Каз го убеди, че ако двамата с Кювей останат на „Феролинд“, това ще постави всички им в неизгодна позиция.

А сега се дивеше на собствената си глупост. По-тъп от гълъбче, току-що слязло от кораба и тръгнало да спечели богатство на Източната дъга. Най-слабото му място е било току до него през цялото време. Иней. А сега беше изчезнала.

Йеспер зяпаше Вилан, местеше сащисано поглед от черната коса към златните очи.

— Защо? — попита накрая той. — Защо си се съгласил на такова нещо?

Вилан вдигна рамене.

— Имахме нужда от средство за давление.

— Все едно слушам Каз.

— А какво, да ви оставя да паднете в капана, понеже ме смятате за застраховка, каквато не съм?

— Нина ли ти направи това?

— Да, още в нощта, когато отплавахме от Дйерхолм.

— Затова ми изчезна от погледа по време на плаването — каза Йеспер. — Не си помагал на Матиас за Нина. Криел си се.

— Не съм се крил.

— Ах, ти… Кювей уж излизаше вечер да постои до мен на палубата… ти ли си бил?

— Всеки път.

— Нина може и да не успее да те оправи. Действието на парем отмина и без нова доза едва ли ще може да ти върне старата мутра. Може да си останеш така.

— И какво толкова?

— Де да знам бе! — викна ядосано Йеспер. — Може пък да съм харесвал глупавото ти лице. — Обърна се към Матиас. — Ти си знаел. Вилан е знаел. Иней е знаела. Всички сте знаели, освен мен.

— Попитай ме защо, Йеспер — рече Каз. Започваше да губи търпение.

Йеспер се размърда неспокойно.

— Защо?

— Защото ти си ни продал на Пека Ролинс. — И го посочи обвинително с пръст. — Заради теб ни сгащиха в засада на пристанището. Заради теб едва не загинахме.

— Нищо не съм казвал на Пека Ролинс. Никога…

— Казал си на един от неговите Лъвски грошове, че напускаш Керч, но скоро ще спечелиш големите пари. Или и това ще отречеш?

Йеспер преглътна.

— Наложи се. Здравата ме бяха притиснали. Фермата на баща ми…

— Заръчах ти да не казваш на никого, че напускаме Кетердам. Предупредих те да си затваряш устата.

— Нямах избор! Ти ме заключи във Вранския клуб, преди да тръгнем. Ако ме беше оставил да…

Каз го прекъсна:

— Ако те бях оставил да направиш какво? Да изиграеш няколко раздавания на Трънка за трима? Да затънеш още по-надълбоко пред всеки управител на казино в Кацата, проявил глупостта да ти отпусне кредит? Казал си на човек на Пека, че ще удариш кьоравото.

— Не знаех, че ще иде да каже на Пека. Нито че Пека е знаел за парем. Просто исках да си спечеля малко време.

— Светци, Йеспер, явно не си научил нищо от Утайките, нали? Още си същото тъпо селянче, дето е слязло от кораба.

Йеспер се хвърли към него и Каз потръпна от кръвожаден възторг. Най-после битка, която можеше да спечели. Но Матиас застана между тях и ги задържа на ръка разстояние.

— Престанете. Спрете веднага.

Каз не искаше да спре. Искаше да ги пребие всичките, а после да продължи с побоищата от единия край на Кацата до другия.

— Матиас е прав — каза Вилан. — Трябва да мислим за следващата стъпка.

— Няма следваща стъпка — озъби се Каз.

Ван Ек щеше да се погрижи за това. Не можеха да се върнат в Ребрата, нито да потърсят помощ от Пер Хаскел и другите Утайки. Ван Ек щеше да ги чака, да дебне. Щеше да превърне Кацата, дома на Каз, малкото му кралство във вражеска територия.

— Йеспер е допуснал грешка — продължи Вилан. — Адски глупава грешка, но не е искал да предаде никого.

Каз отстъпи няколко крачки назад в опит да прочисти главата си. Знаеше, че Йеспер не си е давал сметка до какво ще доведе постъпката му, но знаеше и друго — повече никога нямаше да му вярва. Сигурно затова го беше държал на тъмно за преобразяването на Вилан. Защото е искал да го накаже.

След няколко часа Спехт щеше да дойде за тях с гребната лодка — такава беше уговорката, ако не се свържат с него преди това. Сега обаче бяха заседнали тук, под схлупеното сиво небе на този мизерен гол остров. Всички без Иней. Каз искаше да удари някого. Искаше някой да удари него.

Огледа отряда си. Роти се мотаеше край отломките от лодката. Йеспер седеше на пясъка с лакти върху коленете и лице в шепи, Вилан стоеше до него с чуждо лице. Матиас се взираше във водата по посоката на Адската порта като някой пазител от камък. Каз беше техният водач, но Иней беше магнитът, който го събираше в едно, когато други сили ги дърпаха в разни посоки.

Нина беше скрила татуировката му с враната и чашата, преди да влязат в Ледения палат, но Каз не й беше дал да докосне Р-то на бицепса му. Сега пипна леко с пръсти мястото — през кожата на ръкавиците и материята на палтото и ризата. Несъзнателно, без да го иска, бе позволил на Каз Ритвелд да се върне към живот. Не знаеше кога е започнало, дали с раната на Иней, или с ужасното пътуване в затворническия фургон, но неусетно бе допуснал това да се случи и беше платил висока цена.

Това още не означаваше, че ще се остави на някакъв крадлив търговец.

Каз погледна на юг към пристанищата на Кетердам. Една смътна идея пускаше тънки коренчета и гъделичкаше основата на черепа му, едва доловим сърбеж, намек за план. План в зачатък. Но вече виждаше бъдещите му очертания. Очертания невъзможни, нелепи… и подплатени със сериозна сума пари.

— Намислил е нещо, виж му лицето — измърмори Йеспер.

— Определено — кимна Вилан.

Матиас скръсти ръце.

— Ровиш в торбата с номерата, а, демджин?

Каз размърда пръсти в ръкавиците. Как оцелява човек в Кацата? Когато ти отнемат всичко, намираш начин да направиш нещо от нищо.

— Ще сътворя нов номер — каза той. — Номер, който Ван Ек никога няма да забрави. — Обърна се към другите. Ако можеше да тръгне след Иней сам, вече да го е направил, но това не беше дори по неговите сили. — Ще ми трябва отряд.

Вилан скочи на крака.

— За Привидението.

Йеспер го последва, макар че още не смееше да погледне Каз в очите.

— За Иней — тихо каза той.

Матиас само кимна отсечено.

Иней бе поискала от Каз да се промени, да стане по-добър човек, по-благороден крадец. Но онова момче нямаше място тук. Онова момче свърши гладно в една уличка без изход. Онова момче умря. Онова момче не би могло да я върне.

„Ще си взема парите — закле се Каз. — И ще си върна момичето.“

Иней не би могла да бъде негова, не истински, но той щеше по един или друг начин да й даде свободата, която отдавна й бе обещал.

Време беше Мръсни ръце да се хване с мръсната работа.