Хронобандити

ЕДНО

Ред потърка очи и погледна вдясно от себе си. Чадуик също се размърда.

— Говори шепнешком — нареди Ред. — Колко близо сме?

— Много близо. Затова и те събудих. Имаш ли някаква представа какво смяташ да правиш, когато достигнеш магическата си точка?

Ред отново погледна Чадуик.

— Искам да го оставим, преди да стигнем там. Това е за негово…

— Не! — викна Чадуик и се изправи в седалката. — Няма да се отървеш от мен точно сега! Искам да видя тази лудост до самия й край!

— Тъкмо бях започнал да казвам, че това е за твое добро. Искаш в крайна сметка да останеш жив, нали?

— За разлика от теб, аз знам какво правя, глупак такъв! Времето ти още не е дошло.

— Какво искаш да кажеш с това? Опитвам се да ти направя услуга, а ти се държиш като тъпанар! Цвете! Отбий встрани!

Ръката на Чадуик се стрелна напред и превключи от автоматично на ръчно управление. Колата се отклони вляво. Ред хвана кормилото и го завъртя.

— Шантаво копеле! Да убиеш и двама ни ли се опитваш?

Чадуик се засмя диво, после удари Ред по ръката, докато той се опитваше да превключи отново на автоматично управление.

Ред започна да натиска спирачките. Погледна към Чадуик.

— Чуй! Ако греша, ще мина да те взема после. Но ако съм прав, няма да ти е приятно да си там. Отивам да срещна съдбата си. Аз…

Той започна да завърта кормилото надясно. Чадуик се хвърли върху него и отново изви вляво.

— Виж навън! Хора!

Ред погледна през прозореца и видя Лейла, която размахваше ръце над главата си. С едната развяваше дори кърпичка. Далеч зад нея един млад мъж също махаше.

Докато ги задминаваха, Чадуик го удари в брадичката. Главата на Ред се блъсна в рамката на прозореца. Чадуик отново сграбчи кормилото.

— Спрете! И двамата спрете! — викна Цветето. — Някой да превключи на автоматично!

Те задминаха една сигнална светлина. Ред видя знака със синия зикурат, докато изтикваше Чадуик обратно в неговата седалка. После ръката му се стрелна напред и успя да превключи на автоматично управление, тъкмо когато навлизаха в изхода.

Незабавно последва скърцането на спирачките и Цветето викна:

— Пътят е блокиран!

Гумите изсвистяха. Земята отляво на пътя рязко потъна. Вдясно над жълтата почва се издигаше скала… Ред завъртя кормилото наляво. Колата изви надясно.

— Съжалявам, шефе — обади се Цветето. — Един от двама ни греши и се надявам това да си ти.

Нещо меко и тежко го обгърна, когато изскочиха от пътя и пикапът се блъсна в скалата. Той чу, че вратата се отваря. После беше катапултиран.

Падна, удари се в земята, претърколи се… Загуби съзнание. Не знаеше колко е останал така, но не беше за дълго.

Можеше да чуе пращенето на огъня. Отнякъде сякаш се чуваха и викове. Той вдиша дълбоко няколко пъти. После се изпъна и почувства прилив на облекчение. Май не си беше счупил нищо…

Започна да се бори с пашкула си. Беше от тежко, бяло, пенливо вещество.

Виковете се приближиха. Гласовете бяха няколко, но той все още не можеше да различи какво казват.

Успя да прокара ръце около кръста си и нагоре по гърдите. Усети внезапна болка от лявата страна на гръдния си кош.

Хвана се за материята пред себе си, задращи по нея, проби я с пръстите си. Тя бавно се разкъсваше. Задълба още по-упорито.

Материята се разкъса окончателно. Ред се опря на ръце и пропълзя през отвора. Чу гласа на Лейла да вика името му. После я видя да тича към него.

Обърна се и погледна в подножието на скалата, където пикапът му лежеше на една страна и гореше. Направи опит да се изправи, но кракът му беше обгърнат от лепкавата материя и той отново се стовари в седнало положение. Едната му страна още пулсираше.

— Не — каза Ред, загледан в горящия пикап. — Не…

Една ръка докосна рамото му. Той не вдигна поглед.

— Рейд?…

— Не — повтори той.

Под тях пикапът внезапно разцъфтя в огнена топка. Миг по-късно усетиха и топлинната вълна. Ред вдигна лявата си ръка, тъкмо когато на няколко крачки от него се появи и Ранди.

— Можеше да си там вътре… — обади се Лейла.

Ръката му се стрелна напред. Пръстът му сочеше към огъня.

Сред пламъците се надигна кула от гъст дим. Във вътрешността й сякаш нещо мърдаше и се извиваше като спирала.

— Там! — възкликна той. — Сега разбирам.

Един огромен сивкавозелен дракон се издигна от пламтящата кола.

— Беше дошло времето на Чадуик — обясни Лейла. — Всичките ти действия бяха предназначени да му служат.

Ред кимна, без да откъсва очи от носещата се във въздуха форма. Всичките й движения бяха грациозни и някак граничеха с еротиката. Това беше един въздушен танц на свободата.

Драконът внезапно спря и погледна към тях. Разпери крилата си и се понесе в тяхната посока. Когато ги приближи, успя някак да остане неподвижно във въздуха.

— Благодаря ви, деца — каза той с мелодичния си глас. — Направихте за мен това, което не знаех как да постигна.

После бавно закръжи над главите им.

— Каква е тайната? — попита Ред. — Спомнях си повече, отколкото ти. Мислех, че подготвям всичко за себе си.

Драконът погледна нагоре, където кръжеше друга тъмна сянка.

— Събития, детето ми. Събитията и тяхната подсъзнателна манипулация — отвърна той. — Не мога да те съветвам, защото всички сме различни. Продължи да търсиш, ако смяташ, че трябва. Това може да се окаже пътят за теб. Но времето ти още не е дошло. Когато дойде, помощта може да се появи отвсякъде — от приятел, враг, непознат, роднина… А аз сега си отивам у дома. Да се надяваме, че някой ден пак ще се срещнем.

Той рязко се извъртя и започна да се издига в утринната светлина. Люспите му блестяха като златни огледала. Раздвижи крилата си, първо бавно, а после все по-бързо, изкачвайки се нагоре и нагоре. Друг крилат силует се доближи до него. Скоро и двата изчезнаха.

Ред наведе поглед към ръцете си. Посоката на вятъра се бе сменила и сега до него долиташе миризмата от горящия пикап.

— Ако обичате, ще дойде ли някой да ме вземе оттук? — дочу се тънко гласче някъде отстрани. — Да изгоря не ми се струва добра идея.

— Цвете? — възкликна той и се изправи.

Но младият мъж беше там преди него. Измъкна книгата от една тревна туфа и я донесе при другите. Ред го погледна.

— Рейд, искам да се запознаеш със сина си Ранди — каза Лейла.

Ред се намръщи.

— Откъде си, момче?

— Кливлънд, Ве Двайсет.

— Проклет да съм… Блейк — или Картаген?

— Да. Но сега използвам Доракийн.

Ред пристъпи напред, постави ръце на раменете му и го погледна внимателно.

— Добре, много добре. Носи го със здраве. Какво правиш тук?

— Търсех те. Стръкчето ми показа пътя. После срещнах Лейла…

— Не ми се иска да ви прекъсвам — намеси се Лейла, — обаче е по-добре да преместим онази кола, преди някой да се е нахакал в нея.

— Да.

Те се спуснаха надолу.

— Ъ-ъ… как да ти викам? Татко?

— Ред. Просто Ред. — Той погледна Лейла. — Изведнъж главата ми сякаш се изчисти. Онази мъгла вече я няма.

— Това беше последната черна птица — отвърна тя.

— Предлагам да отидем до Ур за по една бира. В Ур винаги има хубава бира.

— Съгласен съм — кимна Ранди. — Имам доста въпроси към теб.

— Разбира се. И аз към теб. Пък и трябва да си направим план.

— План?

— Да. Така, както виждам нещата, гърците трябва да спечелят при Маратон.

— Те са спечелили.

— Какво?

— Така твърдят учебниците но история.

— Ти си се появил откъм Ве Двайсет. Къде?

— Близо до Акрън.

— Можеш ли да проследиш пътя си обратно?

— Така мисля.

— Ще го направим! Чакай! Първо ще спрем в Маратон да проверим резултата. Може в играта да се е намесил някой нов фактор.

— Ред?

— Да?

— Не знам за какво говориш.

— Няма проблем. Ще ти обясня…

— Мондамей ще ме търси — прекъсна ги Цветето. — Мисля, че е по-добре да оставиш съобщение.

Ред плесна с ръце.

— Правилно. Вие преместете колата. Аз идвам след малко.

Той се обърна, приближи се до догарящия пикап, взе едно горещо, криво парче метал и написа на вратата: ОТИВАМЕ ДА ОБЯДВАМЕ В УР. РЕД.

— Реалността винаги ли е малко по-изкривена около него? — попита Ранди.

— Всичко си е съвсем обикновено — отвърна Лейла, потупа джобовете си, сви рамене и издиша през ноздрите си малко пламъче. След като запали пурата си, допълни: — Особено сега си е напълно нормален.

— Вероятно аз също съм дракон. Само сънувам, че съм книга — обади се Цветето.

— Не бих се обзаложила — заяви Лейла и се качи в колата. — Стръкче, запознай се с Цветето.

Последва силно пращене.