Хронобандити

ДВЕ

Летателният апарат остави Съндок върху покрива на лабораторията. Той мина през вратата и се спусна до шестия етаж. Там го посрещна главният биоинженер Каргейдо, който го заведе в кабинета си и включи видеостената. Съндок се настани в един удобен стол и вдигна обутите си в сандали крака върху малка масичка. Беше по шорти и тъмна блуза с къс ръкав. Скръсти ръце зад главата си и се вгледа в човека на екрана.

— Добре. Разкажи ми за него — каза той.

— Имам цялото му досие.

— Не ми трябва проклетото досие. Искам ти да ми разкажеш за него.

— Разбира се — отвърна Каргейдо и седна на бюрото си. — Казва се Арчи Шелман и е най-награждаваният войник в Третата световна война, майстор по бойните изкуства. Намерихме го на около век и половина в миналото. Бил е пехотинец в една от специалните части. Загубил е крака си. Контузия. Големи психиатрични увреждания…

— Например?

— На първо място депресия, последвана от силно раздразнение. После параноя, най-накрая е попаднал под влиянието на различни мании. Доста активно се е занимавал с физическата си подготовка. Има силно развита горна част на тялото, вероятно за да компенсира…

— Виждам това. После?

— В крайна сметка убил цивилни граждани. Избил половината град, ако трябва да съм точен. Съдът установява невменяемост. Пращат го в клиника, лекуват го с лекарства. Все още е параноичен. Все още вдига тежести…

— Не е лошо. По-добре е от другите, които ми показа. Значи го освободихте и го усъвършенствахте?

Каргейдо кимна.

— В крайна сметка се съгласи да заменим всичките му крайници. Уверихме го, че ако не е доволен, можем да възстановим старите. Той обаче е доволен.

Биоинженерът натисна бутоните и фигурата на екрана се раздвижи. Тъмни очи, здрава челюст, гъсти вежди… Мъжът беше само по къси панталони. С премерени движения се приближи до спортното съоръжение и започна да вдига тежести. Вдигаше ги все по-бързо и по-бързо, докато накрая постигна направо невероятна скорост.

— Ясно — обади се Съндок. — Някакви екстри?

Каргейдо натисна бутоните. Картината от гимнастическата зала изчезна и бе заменена от друга.

Шелман стоеше неподвижен. След няколко секунди Съндок забеляза, че кожата му потъмнява. За около минута-две мъжът почерня съвсем.

— Ефектът на хамелеона — поясни Каргейдо. — Върши чудесна работа при нощни атаки.

— Както и обикновената боя за обувки. С какво друго разполага?

Картината отново се смени. Този път беше близък план на ръцете на Шелман.

Те внезапно се свиха, после рязко се отвориха. От върховете на пръстите на няколко сантиметра бяха изскочили метални остриета.

— Удължаващи се нокти. Невероятно силни. Може да обезглави човек само с едно движение.

— Това ми харесва. Може ли да го направи и с крак?

— Да. Само момент…

— Няма нужда. Запазил ли е всичките си бойни умения?

— Разбира се.

Още картини. Арчи Шелман, който се оглежда почти отегчено, докато с лекота и увереност разхвърля каратисти, боксьори, борци. Арчи Шелман, поемащ тежки удари, без дори да му мигне окото…

— Толкова едър ли е, колкото изглежда?

— Да. Сто килограма и е достатъчно висок, за да изглежда слаб. Може да обърне кола, да разбие блиндирана врата, да тича цял ден без прекъсване. Може да вижда в тъмното. Има и допълнения…

— Ами мозъкът му?

— Изцяло ваш е. Вградена благодарност за новото тяло и усилено желание да го използва отново в битки. Блокирахме депресията, но маниакалността е в готовност и очаква да я активирате, ако сметнете за необходимо. Той се мисли за най-здравото, най-жестокото същество на два крака…

— И вероятно е.

— Да. Чака възможността да го докаже и същевременно да изрази благодарността си.

— Чудя се… От всички киборги, които ми показа досега, той определено е на най-високо ниво. Имам снимки на набелязаната жертва. Какво ще ми препоръчаш — просто да го насъскаме по следите му или да вложим в емоциите му и малко омраза?

— О, ще трябва да бъде обработен, така че да го превърне в своя лична задача. Няма да се успокои, преди да е свършил работата сам.

— Много добре. Веднага щом разбера къде трябва да го пратя, ще му дам шанс. Може пък именно той да изпълни задачата.

— Ъ-ъ, не ми влиза в работата, разбира се, но какво е толкова специалното на човека, когото трябва да убие?

Съндок поклати глава и подаде на Каргейдо снимките на Ред Доракийн.

— Проклет да съм, ако знам — отвърна той. — Някъде някой просто не го харесва.