Хронобандити

ДВЕ

Той се придвижи до основата на кулата — безшумен и тъмен, по-тъмен дори от нощта.

Дълго гледа нагоре. После се пресегна и докосна стената. Дръпна ръцете си, сви юмруци и ги разгъна. Металните нокти изскочиха от пръстите му.

Когато започна да се изкачва, се чу само едва доловимо дращене. Дишането му беше тихо и нормално. Лицето му не показваше никакви емоции. Това беше мястото. Колата, която го бе докарала, го чакаше на паркинга долу. Нямаше никаква нужда да бърза. Нощта едва бе настъпила. Шофьорът щеше да почака.

Той избягваше прозорците, макар повечето от тях вече да бяха тъмни. Сиря под балкона на първия етаж и се ослуша.

Нищо.

Надигна глава и огледа площадката.

Нямаше никой.

Изкатери се върху нея. Една изплашена птица изписука, прелетя над главата му и се изгуби в нощта.

Той продължи нагоре и забави движенията си, когато стигна до втория етаж. Там повтори същите действия. Беше разучил скицата на кулата, знаеше къде е стаята и знаеше, че прозорците са зарешетени. Щеше да е по-просто и бързо да разбие вратата с един-единствен ритник и да изненада жертвата…

Спря под балкона на третия етаж и се ослуша. После се надигна, хвана се за парапета и се издърпа нагоре. В този момент отдясно се появи някакъв силует, който дръпна от цигарата си, пусна я на площадката и стъпи върху нея. Възседнал парапета, той видя, че дребната, вече неподвижна фигура също го наблюдаваше. Един скок, едно просто движение на ръцете и нямаше да има никакво значение…

— Арчи — чу се тих глас. — Добър вечер.

Той запази самообладание. Постави дясната си ръка върху парапета.

— Не мисля, че ви познавам — отвърна дрезгаво.

— Вярно е, никога не сме се срещали. Но съм виждал твоя снимка, както и снимки на останалите ни колеги наемници. Предполагам, че ти също може да си виждал моята при сходни обстоятелства.

Онзи запали клечка кибрит. Арчи разгледа лицето му.

— Да, познато ми е — каза той. — Обаче името ми убягва.

— Наричат ме Тимийн Тин.

— Е, доколкото разбирам, тук сме с една и съща цел. Вече можеш да си тръгваш. Нямам нужда от помощ.

— Целта ни не е една и съща.

— Не разбирам.

— Възприемам тази работа като лична задача. Твоето присъствие, макар самият ти да нямаш вина за него, ме обижда. Затова трябва да те помоля да отстъпиш и да оставиш случая в моите ръце.

Арчи се изхили.

— Глупаво е да спорим кой да го убие.

— Радвам се, че мислиш така. Тогава ти пожелавам лека нощ и се заемам със задачата.

— Нямах предвид това.

— А какво?

— Имам заповед. Дори съм научен да мразя този човек. Не, работата си е моя. Можеш да си тръгваш. Всичко ще е наред.

— Уви, не мога. За мен това е въпрос на чест.

— Да не мислиш, че си единственият, който чувства нещата по този начин?

— Вече не.

Арчи се приплъзна напред върху парапета. Тимийн Тин леко се извърна.

— Не искаш да се откажеш, така ли?

— Не. А ти?

— Не.

Арчи сви юмруци.

— Тогава за теб вече е твърде късно — заяви той и се хвърли напред.

Тимийн Тин отстъпи и се завъртя, после коленичи и изпъна напред ръцете си. Арчи също зае позиция и изстреля напред левия си крак. Тимийн Тин се помести с елегантно движение, направи две крачки встрани и ритна във въздуха. Като се извърна и се дръпна назад, Арчи за частица от секундата се размина с позицията, в която челюстта му щеше да озове точно на линията с удара. И двете му ръце бяха протегнати напред с изтеглени нокти. Той се обърна рязко, за да запази равновесие. Междувременно Тимийн Тин се измести още малко вляво. По челото на Арчи изби пот. Той започна бавно да обикаля дребния мъж в кръг, с насочени към него ръце.

Тимийн Тин едва забележимо се завърташе, за да остане лице в лице с противника си. Дясната му ръка на пръв поглед висеше спокойно край тялото му. Наведе се рязко, тъкмо когато Арчи се канеше да скочи и той се спря в последния миг.

— Тази схватка е удоволствие за мен — отбеляза той.

— За мен също — отвърна Тимийн Тин.

— Сякаш бели цветя се ронят върху мен. Ръцете ти са толкова бледи.

— Да оставим света във вечна пролет. Да бъде покой.

Тимийн Тин се извъртя леко вляво, после леко вдясно. Ръката му все още изглеждаше напълно отпусната. Пак се извъртя вляво…

— Какъв — попита го Арчи, — е цветът на гръмотевицата?

… После вдясно. Ръката беше неподвижна.

Арчи светкавично се метна към него, острите нокти описваха кръгове във въздуха, десният му крак бе изнесен напред.

Тимийн Тин изви глава, отстъпи с левия си крак назад, тялото му се извъртя, а лявата му ръка се сгъна, за да се вклещи под мишницата на Арчи. Дясната се стрелна нагоре и срещна гърлото на противника. Когато се извъртя отново, Тимийн Тин за миг усети тежестта, а после Арчи вече беше прелетял над парапета и изчезнал в нощта.

— Сам видя — отвърна Тимийн Тин.

Остана неподвижен няколко секунди, втренчен в тъмното. Сетне се наведе, измъкна тънка тръбичка и я насочи към небето. Натисна единия й край и от другия пламна тънък червен лъч.

С едно движение на китката си той пренасочи лъча към парапета. В дебелото около петнайсет сантиметра перило се образува тънък процеп. Той загаси лъча и се доближи до процепа. Прокара палеца си по повърхността и за пръв път погледна надолу под балкона. Кимна и се обърна, като постави тръбичката в джоба си.

Безшумно стигна до стълбите. Погледна нагоре и за момент витото стълбище извика в паметта му мъглявия образ на една древна постройка, която някога бе познавал.

Той бавно изкачи стълбите, мина покрай една врата и се насочи към следващата. Когато най-сетне стигна тази, която му трябваше, спря. Зад нея все още блестеше бледа светлина. Извади тръбичката от джоба си, но изчака неподвижен, Ослушвайки се. Отвътре се чу лек шум, скърцане на легло, после отново тишина.

Той вдигна оръжието и го насочи към вратата, там, където според него трябваше да е резето. После обаче се спря и наведе цевта. Съвсем леко и бавно опита да я отвори. Не беше заключена.

Стъпи встрани, вдигна оръжието и я бутна.

Внезапно падна на колене. Тръбичката се изтърколи от пръстите му.

— Не знаех — промълви той.

После се строполи на пода.