Ген

94.

Флуоресцентното осветление в залата за аутопсии се включи постепенно, тръба след тръба. Идеално беше за начален кадър, драматично някак, реши Горевич. Човекът в лабораторната престилка излъчваше строго достойнство — посребряла коса, очила с тънки метални рамки. Международно признатият специалист по анатомия на приматите Йорг Ериксон.

Насочил ръчна камера, Горевич каза:

— Доктор Ериксон, какво ще правим днес?

— Ще се занимаем с един световно известен индивид, предполагаемия говорещ орангутан от Индонезия. Има данни, че това животно е било чуто да говори поне на два езика. Е, сега ще разберем дали това е така.

Д-р Ериксон се обърна към стоманената маса, където трупът лежеше, покрит с бял чаршаф, и дръпна чаршафа с драматичен жест.

— Това е млад индивид от вида Pongo abelii, суматрийски орангутан, разли-чаващ се от борнейския си роднина по по-дребния ръст. Този индивид е от мъжки пол, на приблизителна възраст три години, по всичко личи в добро здраве и без външни наранявания или белези… Така, нека започнем… — И взе един скалпел.

— Чрез разрез по вертикалната равнина разкривам външната мускулатура на гърлото и фаринкса. Забележете супе-риорното и инфериорно стомахчета на омохиоида, както и тук, на стернохиодния мускул… Хммм. — Ериксон се беше навел над шията на животното. Горевич се мъчеше да намери добър ракурс.

— Какво виждате, докторе?

— В момента гледам стилохиоидния и крикотироидния мускули, тук и тук… И това, което виждам, е много интересно. Обикновено при този вид орангутани външната мускулатура на шията е слабо развита и й липсва финият двигателен контрол на човешкия речеви апарат. Но това създание тук, изглежда, е някакъв преходен случай, който носи черти както на класическия орангутански фаринкс, така и елементи, които са по-характерни за човешката шия. Забележете стерно-клейдомастоидния…

„Стерноклейдомастоидния“, помисли си Горевич. Леле! Щеше да се наложи да озвучат записа допълнително.

— Докторе, дали не може на английски?

— Не, термините са латински, не знам как им е преводът…

— Имах предвид да го обясните като за лаици. За зрителите ни.

— А, да, разбира се. Всички тези допълнителни мускули, повечето от които се прикрепват към хиоида… извинете, към адамовата ябълка — тези мускули са по-скоро като при човека, отколкото като при приматите.

— На какво може да се дължи това?

— На някаква мутация, явно.

— А останалата част от тялото? И тя ли е по-скоро човешка?

— Още не съм разгледал останалата част от тялото — малко раздразнено каза д-р Ериксон. — Но ще стигнем и дотам. Особено интересно ще ми е да огледам ротацията по оста на форамен магнем, както и дълбочината и подредбата на мозъчните гънки в моторния кортекс, в зависимост от степента, в която се е запазило сивото вещество.

— Очаквате ли да откриете човекоподобни промени в мозъка?

— Откровено казано, не. Не очаквам — каза Ериксон. Насочи вниманието си към върха на черепа. Прокара ръце през оскъдната козина по скалпа на орангутана и опипа костите. — Вижте, при това животно париеталните кости са хлътнали навътре, към върха на краниума. Това е типично както за орангутаните, така и за шимпанзетата. При хората париеталните кости са изпъкнали. Върхът на главата е по-широк от долната й част.

Ериксон се изправи. Горевич каза:

— Значи казвате, че това животно е нещо средно между маймуна и човек.

— Не. — Това е примат. Нетипичен примат, наистина. Но иначе си е просто маймуна.