Ген

11.

Бари Синдлър беше отегчен. Жената пред него говореше ли говореше. Веднага й беше поставил диагнозата — поредната богата курва мъжкарана от Източните щати, Катрин Хепбърн с мнение по всички въпроси, тлъсти банкови сметки и носов нюпортски акцент. Но въпреки аристократичните си претенции постижението й се свеждаше до секс с учителя по тенис, точно като всяка друга тъпанарка с фалшиви цици в този град.

Но иначе си пасваше идеално с тъпоумния адвокат, който седеше от дясната й страна — онзи надут сноб с диплома от тежкарски университет, Боб Уилсън, с костюм на фино райе, колосана риза, вратовръзка на диагонални райета и от онези глупави обувки с връзки и малки дупчици на бомбето. Нищо чудно, че всички го наричаха Боб Беличкия. Уилсън никога не се уморяваше да напомня на всички и всеки, че е учил право в Харвард — сякаш на някой му пукаше. На Бари Синдлър със сигурност не му пукаше. Защото Бари знаеше, че Уилсън е джентълмен. Което на практика означаваше, че е пъзльо. И че няма да впие зъби в гърлото ти.

А Синдлър винаги се целеше в гърлото.

Жената, Карън Диел, продължаваше да говори. Господи, на тия богати кучки им дай да лаят. Синдлър не я прекъсваме, защото не искаше Уилсън да го обвини в тормоз над клиентката му. Вече го беше казал четири пъти. Хубаво де. Нека кучката си говори. Нека разкаже в пълни, изтощителни и невероятно видиотяващо скучни подробности защо съпръгът й е лош баща и пълен скапаняк. Защото истината беше една — каквото и да говореше г-жа Диел, тя беше изневерила на съпруга си, а не той на нея.

Не че това можеше да му свърши някаква работа в съда. В Калифорния нямаше разводи по вина на един от съпрузите, а само поради „несъвместими различия в характера“. Но изневярата на жената винаги внасяше колорит в съдебното гледане. Защото в умели ръце — ръцете на Бари — този факт можеше да се превърне в тънък намек, че тази жена има по-важни приоритети от грижата за скъпите си дечица. Че е небрежна като родител, неподходяща за настойник и изобщо егоистка, която се отдава на собствените си удоволствия, а децата си зарязва с испаноговоряща прислужница.

А и добре изглеждаше за двайсет и осемте си години, реши Бари. Това също работеше срещу нея. Стратегията вече се оформяше в главата му. Адвокатчето й пък изглеждате нещо притеснено. Сигурно си даваше сметка как ще завърти нещата спец като Бари Синдлър.

А може да се притесняваше и от факта, че Синдлър изобщо си е направил труда да присъства на показанията под клетва. Защото Синдлър рядко го правеше при дела за развод. Обикновено оставяше това на смотаните пионки от офиса си, докато самият той разкатаваше фамилията на противниците си в някоя съдебна зала.

Най-накрая жената млъкна, колкото да си поеме дъх, и Синдлър се вмъкна в паузата:

— Госпожо Диел, нека засега оставим това и насочим вниманието си към друг един въпрос. Ние ще поискаме официално да се подложите на пълен набор от генетични тестове в някоя уважавана институция, за предпочитане КУЛА, и…

Тя го гледаше като ударена с мокър парцал. Лицето й почервеня.

— Не!

— Нека не избързваме — каза Боб Беличкия и сложи ръка върху нейната. Тя го бутна сърдито.

— Не! Категорично не! Отказвам! „Прекрасно!“ Неочаквано и просто прекрасно.

— Понеже подозирахме, че ще откажете — продължи Синдлър, — ние подготвихме молба съдът да постанови извършването на въпросните тестове — той подаде документа на Беличкия — и сме убедени, че съдията ще я одобри.

— За пръв път чувам за такова нещо — каза Беличкия и заразлиства страниците на молбата. — Генетични изследвания в дело за попечителство…

Колкото до госпожа Диел, тя вече беше успяла да изпадне в тотална истерия.

— Не! Не! Няма! Това той го е измислил, нали? Онова лайно! Как смее! Гадното му копеле мръсно!

Беличкия гледаше озадачено клиентката си.

— Госпожо Диел — каза той, — може би е по-добре да обсъдим това насаме…

— Не! Няма какво да обсъждаме! Няма да си правя тестове! Да! Няма!

— В такъв случай — каза Синдлър и вдигна лекичко рамене — нямаме друг избор освен да се обърнем към съдията…

— Майната ти! Майната му и на него! Майната ви на всички! Няма да си правя никакви тестове, чувате ли!?

След което скочи от стола, грабна чантичката си и изхвърча от стаята, като тръшна вратата, разбира се. Последва миг мълчание. Синдлър каза:

— Моля официално да се регистрира, че в три часа и четиридесет и пет минути следобед свидетелката напусна и по този начин сложи край на клетвените си показания.

И започна да прибира документите в куфарчето си. Боб Беличкия каза:

— Не съм чувал за такова нещо, Бари. Какво общо има генетичното тестване с попечителството?

— Точно това ще установят тестовете — отговори Синдлър. — Процедурата е нова, но според мен ще се наложи много бъррзо. — Затвори куфарчето, разтърси отпусната ръка на Беличкия и си тръгна.