Ген

86.

Съдебната зала в Окснард беше малка и толкова студена, че Боб Кох се уплаши да не хване пневмония. И без това не се чувстваше добре. Махмурлукът определено не се погаждаше със стомаха му. Съдията беше млад, четиридесетинагодишен, и май също страдаше от махмурлук. Или пък не. Кох се изкашля да си прочисти гърлото.

— Ваша чест, тук съм да представлявам Александра Бърнет, която е в невъзможност да се яви лично.

— Съдът издаде заповед госпожа Бърнет да се яви — каза съдията. — Лично.

— Наясно съм с това, ваша чест, но тя и детето й в момента са преследвани от ловец на глави, който иска да вземе тъкани от телата им, и за да предотврати това, госпожа Бърнет се видя принудена да избяга.

— Какъв ловец на глави? — попита съдията. — Какво общо има някакъв си ловец на глави с всичко това?

— Точно това бихме искали да разберем и ние, ваша чест — каза Боб Кох.

Съдията се обърна.

— Господин Родригес?

— Ваша чест — каза Родригес и стана, — терминът „ловец на глави“ е неточен в случая.

— За какво става въпрос тогава?

— За професионален агент по залавяне на бегълци.

— Кой го е упълномощил да действа?

— Не е било необходимо. В този случай той извършва граждански арест, ваша чест.

— Арест на кого?

— На госпожа Бърнет и нейния син.

— На какво основание?

— Притежание на крадена собственост, ваша чест.

— За да се извърши граждански арест, притежанието на открадната собственост трябва да е било видяно лично от човека, извършващ гражданския арест.

— Да, ваша чест.

— И какво е било видяно?

— Притежаването на въпросната собственост, ваша чест.

— Говорите за клетъчната линия Бърнет — каза съдията.

— Да, ваша чест. Както беше демонстрирано по-рано пред този съд, със съответните документи, въпросната клетъчна линия е собственост на КУЛА с право на използване по лиценз, предоставено на „Биоджен“ от Уествю. Собствеността беше постановена от няколко съдебни инстанции.

— Как тогава е била открадната?

— Ваша чест, разполагаме с данни, че господин Бърнет е организирал заговор за унищожаване на клетъчните линии, притежавани от „Биоджен“. Но дори това да не е така, „Биоджен“ е в правото си да изиска клетъчните линии, които са негова законна собственост.

— Може да ги изиска от господин Бърнет.

— Да, ваша чест. И това е така, защото съдът постанови, че клетките на господин Бърнет са собственост на „Биоджен“, от което логично следва, че по всяко време компанията може да изиска ново количество. Дали собствеността се намира в тялото на господин Бърнет, или не, е без значение. Клетките са законна собственост на „Биоджен“.

— Отричате правото на господин Бърнет върху ненарушимостта на собственото му тяло? — каза съдията и вдигна вежди.

— С цялото ми уважение, ваша чест, такова право не съществува. Да предположим, че някой открадне диамантения прьстен на съпругата ви и го глътне. Пръстенът все още ще е ваша собственост.

— Да — каза съдията, — но най-вероятно ще ми препоръчат да изчакам търпеливо, докато пръстенът, хм… не излезе на бял свят.

— Така е, ваша чест. Но да предположим, че по някакъв причина пръстенът заседне в червата на крадеца. Нима не ще имате правото да си го изискате обратно? Ще бъдете в правото си и това не подлежи на съмнения. Пръстенът е ваша собственост, независимо къде се намира. Онзи, който го е глътнал, е поел риска за насилственото му изваждане.

Кох реши, че е време да се намеси.

— Ваша чест — каза той, — ако добре си спомням ученото по биология в гимназията, погълнатите предмети всъщност не са част от тялото, точно както нещо, поставено в дупката на геврека, не е част от геврека. Пръстенът всъщност не е част от тялото.

Родригес започна да се пени.

— Ваша чест…

— Ваша чест — надвика го Кох, — вярвам, всички ще се съгласим, че тук не става въпрос за диамантени пръстени, които са били откраднати. Говорим за клетки, за части от човешкото тяло. Идеята, че тези клетки може да са нечия чужда собственост — въпреки че апелативният съд подкрепи решението на съдебните заседатели, — води до нелепи заключения, както сам можете да се уверите в този случай. Ако „Биоджен“ вече не притежава клетките на господин Бърнет, то значи са ги загубили заради собствената си глупост. И нямат никакво право да претендират за още. Ако си загубите диамантения пръстен, не можете да идете в мината за добив на диаманти и да си поискате нов.

— Аналогията е неточна — възрази Родригес.

— Ваша чест, в случай като този всички аналогии биха били неточни.

— В този случай — каза Родригес — бих помолил съда да се придържа максимално към спорния въпрос и да се съобрази с предишните съдебни решения, които имат връзка с него. Съдът постанови, че клетките са собственост на „Биоджен“. Господин Бърнет е просто източникът на тези клетки, но клетките са собственост на „Биоджен“. Ние твърдим, че сме в правото си да изискаме тези клетки по всяко време.

— Ваша чест, това твърдение влиза в пряко противоречие с Тринадесетата поправка, която забранява робството. „Биоджен“ може и да притежават клетките на господин Бърнет, но не притежават самия господин Бърнет. Няма как да го притежават.

— Никога не сме имали претенциите да притежаваме господин Бърнет, претендираме само за клетките му. Само това искаме в момента — каза Родригес.

— Но практическото последствие от иска ви е, че ефективно погледнато притежавате самия господин Бърнет, щом изисквате достъп до неговото тяло по всяко време…

Съдията изглеждаше отегчен.

— Господа, разбирам гледните ви точки — каза той, — но какво общо има всичко това с госпожа Бърнет и нейния син?

Боб Кох отстъпи назад. Нека Родригес сам се закопае, реши той. Онова, което искаше от съдията, беше чиста проба немислимо.

— Ваша чест — каза Родригес, — ако съдът приеме, че клетките на господин Бърнет са собственост на моите клиенти, както би трябвало според мен, то гореспоменатите клетки са собственост на моя клиент където и да се намират. Например, ако господин Бърнет даде кръв като донор на кръвна банка, дарената кръв ще съдържа клетки, които са наша собственост. Ние можем да заявим собствеността си над тези клетки и да изискаме извличането им от дарената кръв, защото господин Бърнет няма законното право да дава тези клетки другиму. Те са наша собственост. По подобен начин същите тези клетки, които са наша собственост — идентични на тях клетки — се намират в децата и внуците на господин Бърнет. Следователно ние имаме право на собственост и над тези клетки. Имаме правото да ги вземем.

— А ловецът на глави?

— Специалистът по залавяне на бегълци — каза Родригес — извършва граждански арест на следното основание. Ако види наследниците на господин Бърнет, които по дефиниция носят наша собственост, то те очевидно са в притежание на крадена собственост и могат да бъдат арестувани.

Съдията въздъхна.

— Ваша чест — продължи Родригес, — това заключение може да се стори на съда нелогично, но е факт, че живеем в нова ера и онова, което днес ни се струва странно, само след няколко години вече няма да е такова. И днес голям процент от човешкия геном е частна собственост. Генетичната информация за различни болестотворни причинители е патентована. Мисълта, че подобни биологични елементи са в частни ръце, ни се струва странна само защото е нещо ново за нас. Съдът обаче трябва да отсъди в съответствие с предишните съдебни решения. Клетките Бърнет са наша собственост.

— Да, но в случая с потомците му става въпрос за копия на клетките — каза съдията.

— Да, ваша чест, но това няма връзка с разглеждания проблем. Ако аз притежавам формула за направата на нещо и някой направи ксерокопие на тази формула върху лист хартия и я даде на трети човек, формулата така или иначе си остава моя собственост. Аз притежавам формулата, без значение как е била копирана и от кого. И имам право да изискам копието.

Съдията се обърна към Боб Кох.

— Господин Кох?

— Ваша чест, господин Родригес ви призова да се съобразите с предишните съдебни решения по това дело. Към същото ще ви призова и аз. Предишните решения гласят, че след като клетките на господин Бърнет така или иначе са извън тялото му, те вече не му принадлежат. Никъде в тези решения не се твърди, че господин Бърнет е ходеща златна мина, която може да бъде ограбвана когато и където е удобно за „Биоджен“. Още по-малко, че „Биоджен“ има правото физически да отнеме тези клетки, без значение кой е носителят им. Подобно твърдение надхвърля и най-дръзките тълкувания на предишните съдебни решения. То на практика е съвсем ново твърдение, нов иск, който се позовава единствено на нечий интерес. И ние се обръщаме към съда с молба да задължи „Биоджен“ да отзове ловеца на глави.

Съдията каза:

— Не разбирам на какво основание „Биоджен“ е пристъпил към подобни действия, господин Родригес. Те ми се струват прибързани и неоправдани. Можехте да изчакате госпожа Бърнет да се яви пред съда.

— За жалост, ваша чест, това не е възможно. Бизнесът на моя клиент е в критично състояние. Както вече казах, имаме основания да вярваме, че сме станали жертва на заговор за отнемане на наша собственост. Без да навлизам в подробности, мога да кажа, че възстановяването на клетките е неотложно. Ако съдът постанови отлагане, това може да доведе до провала на мащабно бизнес начинание, което да принуди компанията да обяви фалит. Ние просто се опитваме да реагираме по начин, който максимално да ограничи щетите.

Боб усещаше, че съдията е на път да отстъпи. Всичките тези глупости за липсата на време намираха благодатна почва, защото съдията не искаше да поеме отговорността една калифорнийска биотехнологична компания да спусне кепенците заради него. Обърна се с въртящия си стол да погледне стенния часовник, после пак се обърна към залата.

Време беше Боб да изиграе коза си. Сега.

— Ваша чест — каза той, — съществува и един допълнителен въпрос, който има отношение към решението, което ще вземете. Позволете да поднеса на вниманието ви клетвена декларация от медицинския център на университета „Дюк“, днешна дата. — Даде едно копие и на Родригес. — Ще обобщя накратко съдържанието й и как то засяга спорния въпрос, който разискваме в момента.

Клетъчната линия Бърнет, обясни той, била в състояние да произвежда големи количества от едно вещество, наречено цитотоксин TLA7D, мощен антиканцероген. Именно това вещество правело клетъчната линия на „Биоджен“ толкова ценна.

— Миналата седмица обаче Службата по патентите на САЩ издаде патент за гена TLA4A. Това е ген-промотор, който кодира определен ензим и този ензим, от своя страна, отстранява една хидроксилна група от центъра на протеин, наречен цитотоксичен Т-лимфоцитен асоцииран протеин 4B. Този протеин е предшественикът на цитотоксина TLA7D, който е резултат именно от премахването на хидроксилната група. Докато не се отстрани хидроксилната група, протеинът няма биологична активност. Следователно генът, който контролира производството на продукта на „Биоджен“, е собственост на университета „Дюк“ и именно това се твърди в документа, който ви дадох.

Родригес беше почервенял до ушите.

— Ваша чест — каза той, — това е опит да се внесе объркване в един съвсем прост казус. Настоявам да…

— Наистина е просто — съгласи се Боб. — Освен ако „Биоджен“ не постигне лицензионно споразумение с „Дюк“, не може да използва ензима, създаден от гена на „Дюк“. Ензимът и неговият продукт са чужда собственост.

— Но това е…

— „Биоджен“ притежава една клетка, ваша чест — каза Боб. — Но не и всички гени във въпросната клетка.

Съдията отново погледна часовника.

— Ще обмисля аргументите ви — каза накрая — и утре ще обявя решението си.

— Но, ваша чест…

— Благодаря ви, господа. Изслушването приключи. — Но, ваша чест, една жена и невръстният й син са преследвани от…

— Смятам, че разбирам проблема. Сега трябва да разбера и какво имат да кажат по въпроса законите. Ще се видим утре, господа.