Ген

44.

Ежедневието на Гейл Бонд пое в установени коловози. Нощите прекарваше при Йоши, в шест сутринта се прибираше да събуди Евън, да му направи закуска и да го изпрати на училище. Една сутрин отключи вратата на апартамента и видя, че Жерар го няма. Клетката му стоеше непокрита в коридора, птицата я нямаше на стойката. Гейл изпсува и влезе в спалнята. Ричард още спеше. Тя го разтърси грубо.

— Ричард. Къде е Жерар? Той се прозя.

— Какво?

— Жерар. Къде е Жерар?

— Боя се, че стана беля.

— Каква беля? Какво си направил?

— Помощницата почиствала клетката му в кухнята при отворен прозорец. И той излетял.

— Не е вярно. Крилата му бяха подрязани.

— Знам — каза Ричард и отново се прозя.

— Не може да е излетял.

— Знам само, че чух Надежда да пищи и когато влязох в кухнята, тя сочеше прозореца; погледнах навън и видях птицата пърха тромаво на земята. Веднага изтичах долу, разбира се, но него вече го нямаше.

И се подсмихваше това копеле.

— Ричард, това е много сериозно. Жерар е трансгенетично животно. Ако избяга, може да предаде гените си на други папагали.

— Казвам ти, стана случайно.

— Къде е Надежда?

— Вече идва по обед. Реших да съкратя малко разходите.

— Има ли мобилен?

— Ти я нае, бебчо.

— Не ми викай бебчо. Не знам какво си направил с папагала, но положението е много сериозно, Ричард.

Той само сви рамене.

Това, разбира се, съсипваше всичките й планове. Смятали бяха идния месец да публикуват резултатите в интернет и това неизбежно щеше да породи лавина от обвинения в недостоверност. Всички щяха да настояват да видят птицата. А сега птицата я нямаше.

— Иде ми да убия Ричард — каза тя на Морис, шефа на лабораторията.

— А аз ще ти наема най-добрия адвокат да те защитава — каза той без усмивка. — Мислиш ли, че той знае къде е птицата?

— Сигурно. Но никога няма да ми каже. Той мразеше Жерар.

— Значи ти предстои борба за попечителство над птица.

— Ще говоря с Надежда. Но той сигурно й е платил.

— Птицата знаеше ли името ти? Или името на лабораторията? Някакви телефонни номера?

— Не, но знаеше наизуст тоновете на мобилния ми. На номера. Често ги повтаряше.

— Тогава може да ни се обади някой ден. Гейл въздъхна.

— Може би.