Ген

67.

Лин седеше на ръба на ваната и почистваше с мека кърпа раната зад ухото му.

— Дейв — каза тя. — Какво стана, кажи ми. — Раната беше дълбока, но той не се оплакваше.

— Проследили са ни, мамо! — Джейми беше силно възбуден, чак размахваше ръце. Целият беше в прах, имаше ожулвания и синини по корема и раменете, но иначе не беше пострадал особено. — Нищо не сме направили! Шестокласници! Гадняри!

— Джейми — каза майка му. — Искам Дейв да ми разкаже. Откъде ти е тази рана, Дейв?

— Били го удари със скейта си — каза Джейми. — Нищо не сме направили!

— Нищо не сте направили? — каза тя и вдигна вежда. — Искаш да кажеш, че са ви набили без никаква причина?

— Да, мамо! Заклевам се! Ние просто се прибирахме след училище! Проследили са ни и ни нападнаха!

— Обади се госпожа Лестър — тихо каза Лин. — Синът й се се прибрал, покрит с екскременти.

— Не, с акита — каза Джейми.

— И как ста…

— Дейв ги замеряше! Страхотен беше, казвам ти! Те ме биеха, но той почна да ги замеря с аки и те избягаха! Нито веднъж не пропусна!

Лин продължи да почиства нежно раната.

— Вярно ли е, Дейв?

— Те наранили Джейми. Те го биели и ритали.

— И ти хвърли… акита по тях?

— Те наранили Джейми — повтори той, сякаш това обясняваше всичко.

— Сериозно? — каза Хенри, когато се прибра от работа. — Замерял ги е с изпражнения? Това е класическо поведение при шимпанзетата.

— Може и така да е, но за нас е проблем — каза Лин. — Директорката каза, че пречи на другите деца в час. Бие се на игрището. Хапе. А сега е хвърлял и изпражнения… — Тя поклати глава. — Не знам как да бъда родител на шимпанзе.

— Полушимпанзе.

— Дори и четвъртшимпанзе да е, Хенри. Не знам как да му внуша, че не може да се държи по този начин.

— Но другите деца го тормозят, нали така? — каза Хенри. А и в конкретния случай побойниците са били шестокласници, много по-големи от него и Джейми. Скейтъри, нали? Тези деца непрекъснато ги отстраняват от училище за лошо поведение. А и не разбирам защо изобщо училищното ръководство допуска шестокласници да тормозят второкласници.

— Джейми казва, че децата се подиграват на Дейв. Наричат го Маймуняка.

— Според теб Дейв ли е предизвикал сбиването?

— Не знам. Агресивен е.

— Случило се е на игрището, нали? Там трябва да има охранителна камера.

— Хенри — каза тя, — не разбираш какво се опитвам да ти кажа.

— Напротив, много добре те разбирам. Според теб Дейв е започнал кавгата. Аз пък имам чувството, че някое тъпанарче, което обича да тормози по-малките…

Точно тогава чуха изстрела в задния двор.