Ген

10.

В лабораторията на „Радиал Дженомикс“ в Ла Хола Чарли Хагинс обърна плоския си монитор, за да покаже на Хенри Кендал заглавието: ГОВОРЕЩАТА МАЙМУНА НАБЕДЕНА ЗА ИЗМАМА.

— Какво ти казах? Мина само седмица, а историята вече е обявена за лъжлива.

— Добре де. Сгреших — отвърна Хенри. — Признавам. Тревожел съм се за нищо.

— „Тревожел“ е меко казано.

— Вече е минало. Може ли да поговорим за нещо важно?

— Което е?

— Генът на силните усещания. Молбата ни за финансиране е отхвърлена. — Затрака по клавиатурата. — С други думи, пак ни прецакаха, и то не друг, а твоят личен любимец, папата на допамина доктор Робърт А. Белармино от НЗИ.

През последните десет години изследванията на човешкия мозък все повече се фокусираха върху едно вещество, Участващо в нервните процеси, а именно допамина. Нивата на допамина, изглежда, бяха важни за поддържането на добро здраве, както и при заболявания като Паркинсоновия синдром и шизофренията. Работата, извършена в лабораторията на Чарли Хагинс, сочеше, че допаминовите рецептори в мозъка се контролират от няколко гена, сред тях и генът D4DR. Лабораторията на Чарли беше една от водещите в тези изследвания, докато един конкуриращ ги учен, Робърт Белармино от Националния здравен институт, не започна да нарича D4DR „генът на силните усещания“, който уж обуславял склонността към рисково поведение, търсенето на нови сексуални партньори и увлечението по екстремни преживявания.

Според обяснението на Белармино фактът, че нивата на допамина са по-високи при мъжете, отколкото при жените бил причината за по-голямото безразсъдство на мъжете и слабостта им към всичко вълнуващо, от алпинизма до изневярата.

Белармино беше член на евангелистката църква и водеща научна фигура в НЗИ. Добре политически ориентиран, той беше образец на съвременния учен, умело съвместяващ скромен научен талант с високи медийни умения. Неговата лаборатория първа потърси услугите на пи-ар агенция и в резултат идеите на д-р Белармино неизменно цъфтяха по страниците на вестниците. (Което, от своя страна, привличаше най-способните и амбициозни млади учени, които вършеха чудесна работа и увеличаваха допълнително престижа му.)

В случая с D4DR Белармино успешно прекрояваше коментарите си според вкуса на публиката, като или говореше ентусиазирано за новия ген, когато слушателите му бяха предимно млади и прогресивни хора, или с известно пренебрежение, ако го слушаха консерватори. Беше колоритен, с поглед в бъдещето и без задръжки в предсказанията. Стигнал беше дотам да твърди, че е възможно някой ден да бъде създадена ваксина срещу изневярата.

Нелепостта на подобни изказвания толкова вбесяваше Чарли и Хенри, че преди половин година бяха подали молба за финансирането на проект, чиято цел беше да установи доколко е разпространен „генът на силните усещания“.

Проектът им беше съвсем простичък. Щяха да разпратят екипи в увеселителните паркове, за да вземат кръв от най-запалените почитатели на атракциите, които по цял ден се возеха на влакчетата и другите страхотии. На теория тези хора би трябвало да носят гена на силните усещания.

Единственият проблем с молбата им до НЗИ беше, че предложението им щеше да се разглежда от анонимни рецензенти, един от които най-вероятно щеше да е Робърт Белармино. А на Белармино му се носеше славата на човек, склонен към „присвояване“.

— Така или иначе — каза Хенри, — НЗИ са отхвърлили проекта ни. Рецензентите решили, че идеята не си струва парите. Един дори я нарекъл „смешна“.

— Да бе — изсумтя Чарли. — И какво общо има това с Роб Крадльото?

— Помниш ли къде възнамерявахме да проведем проучването?

— Разбира се — каза Чарли. — В два от най-големите увеселителни паркове на света, в две различни страни. „Сандъски“ в Щатите и „Блакпул“ в Англия.

— Познай сега кой е заминал? — каза Хенри. И влезе в електронната си поща.

— Обадих се в офиса му — да, пак позна! Белармино е заминал за „Сандъски“, Охайо… а после ще пътува за „Блакпул“, Англия.

— Копелето му с копеле — изръмжа Чарли. — Като ще крадеш чужда идея за проект, поне си направи труда малко да я промениш.

— На него явно не му пука дали знаем, че ни е откраднал идеята, или не — каза Хенри. — Това не те ли вбесява още повече? Какво ще кажеш да направим нещо по въпроса? Да подадем жалба за нарушаване на професионалната етика?

— Ще е страхотно, но няма да стане — каза Чарли. — Една официална жалба в този смисъл би означавала загуба на много време и безкрайни преписки, които могат да ни изядат финансирането. И накрая жалбата ни ще изчезне в трета глуха. Роб е основен играч в НЗИ. Разполага с огромни изследователски ресурси и решава как ще се разпределят милионите долари финансиране. Закусва с конгресмени. Той е учен, който вярва в Бог. Големите клечки го обичат. Никога няма да го обвинят в нарушение на професионалната етика. Даже да го хванем как чука някоя лаборантка, пак няма да го обвинят официално.

— Значи просто ще го оставим да ни открадне идеята?

— Живеем в несъвършен свят, Хенри. Имаме си достатъчно работа и без това. Изчезвай.