Теории за полета

Предговор

Когато бях съвсем начинаещ писател, по причини, които обясних в посвещението към „Уравненията на живота", се оказах в една тайфа с хорър писатели. Това стана инцидентно, не по план, но беше една от онези щастливи случайности, за които никога не съм съжалявал. Тъкмо се бяха появили първите наченки на онова, което по-късно се превърна в „уеб", фокусът беше започнал да се измества от новинарските мрежи и мейл абонаментите. Интернет форумите набираха популярност и аз се озовах на мястото, където се навъртаха повечето от младите британски хорър автори. Това беше сайтът „Майстори на ужаса".

Сега е нелепо да се мисли за нашата тайфа - а повечето все още се срещаме всяка година на Фентъзи Кона на Британската фентъзи асоциация - като за млади... Е, някога бяхме такива. Наистина. Сега почти всичките сме на над четирийсет, плешиви или оплешивяващи, предимно с черни тениски и с глупави бради. Редиците ни са оредели - вече не се виждаме с част от хората, някои от тях сега се занимават с други неща и водят различен живот. Но броят на онези от нас, Майсторите на ужаса от онази първа наша среща в лондонски пъб („Дед Нърс", мисля), които все още пишем активно, е учудващо голям.

Ние пишем фентъзи, криминалета, хорър и научна фантастика, разкази, повести, романи, сценарии за филми, пиеси и новелизации. Всичко, което ни помага да си плащаме сметките и възбужда интереса ни. Някои дори са станали издатели. Това, което не се е променило, е, че обичаме да си разказваме невероятни истории и все още се опитваме да плашим приятелите и читателите си. Да се учиш как да ужасяваш някого чрез средствата на прозата - най-обикновени думи - е оръжие, което би трябвало да е в арсенала на всеки писател. И аз съм се учил на това в „Майстори на ужаса".

Така че тази история е посветена на уебмастъра на „Майстори на ужаса", Анди. Благодаря, приятел.