Скълдъгъри Плезънт

7. Серпин

Нефариан Серпин имаше посетител. Кухите хора му се покланяха дълбоко, докато крачеше по коридорите на замъка си. Отдалеч изглеждаха истински, но отблизо представляваха просто евтини имитации на живот. Приличната им на хартия кожа беше само безизразна обвивка, издута отвътре от отровни газове. Само дланите и стъпалата им бяха солидни и тежки — краката им потракваха, когато ходеха, а дланите притегляха ръцете надолу и Кухите хора добиваха постоянно изгърбен вид.

Броят им растеше с наближаването на главния чертог. Бяха прости създания, но изпълняваха прилежно каквото им се заповядваше. Не знаеха какво да правят с този посетител и затова просто се тълпяха около него. Серпин влезе в голямата зала, Кухите хора му направиха място и към него се обърна мъж в тъмен костюм.

— Г-н Блис3 — вежливо започна Серпин. — Мислех, че сте мъртъв.

— И аз това чух — отвърна му Блис. Той беше елегантен мъж, изтъкан целия от мускули, висок колкото Серпин, но докато домакинът му имаше черна коса и проблясващи изумрудени очи, Блис бе плешив, а очите му бяха леденосини. — Всъщност, аз пуснах този слух. Помислих си, че може да откаже хората да ме търсят, за да се насладя на пенсията си.

— Отказва ли ги?

— За нещастие, не.

Серпин направи знак на Кухите хора да ги оставят и поведе г-н Блис към гостната.

— Може ли да ви предложа питие? — попита Серпин, упътвайки се към алкохолното барче. — Или ви е твърде рано?

— Тук съм по работа. На Старейшините.

Серпин се обърна, усмихна му се.

— И как са Старейшините?

— Разтревожени.

— Кога не са?

Серпин се приближи до креслото при прозореца, погледа слънцето в опитите му да се издигне, после седна, кръстоса крака и зачака Блис да продължи. Последният път, когато двамата бяха в една стая, се опитваха да се убият един друг, докато около тях ураган срутваше мястото. Фактът, че Блис още стоеше прав, сочеше, че и той си мисли същото. Блис внимаваше.

— Старейшините ме повикаха, защото преди пет дни двама от хората им са изчезнали — Клемент Гейл и Александър Слейк.

— Какво злощастие. Но не мисля, че някога съм имал удоволствието да познавам който и да е от тях.

— Били са назначени да… те наблюдават, от време на време.

— Шпиони?

— Ни най-малко. Просто наблюдатели. Старейшините са сметнали за благоразумно да си имат представа какво правят някои от последователите на Меволент, за да са сигурни, че никой не нарушава условията на Примирието. Ти винаги си бил на върха на този списък.

— И мислиш, че имам нещо общо с изчезването им? Аз съм вече човек на ненасилието. Търся само знание.

— Търсиш тайни.

— Караш го да звучи толкова зловещо, г-н Блис. Колкото до изчезналите „наблюдатели“, може да се появят живи и здрави, а Старейшините да ти се извинят, че са те върнали на работа.

— Появиха се вчера.

— О?

— Мъртви.

— Колко ужасно.

— Нито следа по телата им. Нищо, което да подсказва как са умрели. Да ти звучи познато?

Серпин се замисли за миг, после повдигна вежда и облечената си в ръкавица дясна ръка.

— Мислиш, че това е причината? Мислиш, че аз съм убиецът? Не съм използвал тази сила от години. Когато се сдобих с нея, мислех, че е нещо прекрасно, но сега гледам на нея като на проклятие, непрестанен спомен за многото ми грешки и престъпления в името на Меволент. Ще ви кажа, г-н Блис, дълбоко се срамувам от това, което съм сторил с живота си.

Блис стоеше там безмълвен и Серпин почти развали всичко, но се сдържа да не избухне в смях и запази вида си на подигравателна невинност.

— Благодаря за съдействието. — Блис се упъти към изхода. — Ще поддържаме връзка, в случай, че искам да ти задам още някой въпрос.

Серпин изчака госта му да стигне до вратата и каза:

— Сигурно са много уплашени.

Блис се спря.

— И защо го казваш?

— Изпратиха теб, нали така? Защо не изпратиха детектива, чудя се?

— Скълдъгъри Плезънт е зает с друго разследване.

— Тъй ли било? Или са си мислели, че можеш да ме стреснеш.

— Мислеха, че може би ще ме послушаш. Това Примирие ще продължи, дотогава, докогато и двете страни го искат. Старейшините го искат.

— Много хубаво от тяхна страна.

Едрият мъж го изгледа, като че искаше да прочете мислите му.

— Внимавай, Нефариан. Може да не ти хареса какво ще намериш в края на пътя, по който си поел.

— Сигурен ли си, че не искаш да ми правиш компания за едно питие? — усмихна се Серпин.

— Имам да гоня самолет.

— Някъде на почивка?

— Имам среща в Лондон.

— Дано мине добре. Ще пийнем някой друг път тогава.

— Може би.

Г-н Блис кимна леко и си тръгна.