Скълдъгъри Плезънт

23. Разсъждения върху мъчителната смърт

Старейшините не бяха доволни.

Еакан Мериторий и Сагейшъс Тоум тихо се съвещаваха в другия край на приемната в Убежището. Мериторий бе спокоен и сериозен. Тоум бе паникьосан и почервенял от гняв.

Стефани и Скълдъгъри седяха един до друг. Срещу тях Танит чистеше меча си. Имаше нещо в косата си.

— Танит? — прошепна Стефани и посочи. — Имаш нещо тук… Някакво листо или нещо такова.

— О, благодаря. — Танит извади парченцето от косата си. Огледа го и се намръщи, помириса го и разкриви лице от отвращение, като го пусна на масата. — О, боже!

— Какво е?

— Част от кожата на Кух човек.

Стефани пребледня.

— Гах, това е отвратително.

— В косата ми! — изстена Танит и перна парчето през масата към Стефани. Тя се отдръпна погнусена и го перна обратно към Танит, която се разсмя, но ръката на Скълдъгъри се стовари върху него и той ги изгледа.

— Четиригодишни! Изправени сме срещу невъобразима криза, а аз се занимавам с четиригодишни.

— Съжалявам — каза Стефани.

— Съжалявам — повтори Танит.

Морвена Кроу и Чайна Сороуз влязоха, последвани от Гастли Биспоук.

— Открили ли са нещо? — попита Скълдъгъри, като се изправи.

— Секачите провериха всяко възможно скривалище и дом на Серпин, но не откриха нищо — отвърна Кроу.

— Новината за Серпин се разпространява — допълни Чайна. — Говори се, че събира около себе си старите си съюзници.

Мериторий и Тоум се присъединиха към двете жени.

— Ако дори един от изгнаниците се завърне — каза Мериторий, — балансът на силите ще бъде разстроен. Ще загубим.

— Трябва да му вземем Скиптъра от ръчичките — обади се Танит. — Да види тогава колко е добре.

— Няма да се случи — отвърна Чайна. — Дори да се доближим до него без кристалът му да го предупреди за нас, Серпин е собственик на Скиптъра и това не може да се промени, докато той не умре.

— Тогава ще го убием — каза Тоум.

Мериторий подкани с поглед Скълдъгъри, който кимна и проговори.

— За нещастие, да убием Серпин няма да е толкова лесно, колкото звучи. Той би трябвало да е вече мъртъв. Не ранен, не умиращ. Мъртъв. Но не е. Успя да се излекува от огъня ми за броени секунди.

— Не може ли да бъде убит? — намръщи се Стефани.

— Всеки може да бъде убит — отвърна детективът. — Това е нещо, което е добре да имаме предвид, за да не се паникьосваме. Не съм срещнал създание на тази планета, което да не мога да убия и няма да позволя точно той да е изключението.

— Трябва да нанесем удара си сега — настоя Морвена, — преди да се укрепи.

— Как да го сторим, ако дори не знаем къде е? — припряно се намеси Сагейшъс Тоум.

— Но може би знаем къде е бил — обади се Скълдъгъри. — Миналата нощ получих обаждане от един господин, който ме снабдява от време на време с информация. Лесно отличима сребриста кола е била забелязана на улица „Денълм“, близо до пристанището. Обадих се тук-там и установих, че почти всяка от сградите на тази улица е дадена под наем на една или друга известна фирма. Единственото изключение е един склад, който е бил нает от частно лице, някой си г-н Хауърт Л. Крафт.

Тоум се намръщи.

— Е, и?

— Л. Крафт. Лъвкрафт. Хауърд Филип Лъвкрафт е най-известен е историите си от цикъла „Ктхулу“, в които се разказва за мрачни богове, някога управлявали Земята. Някои историци твърдят, че Лъвкрафт е основал творбите си на дочути легенди за Безликите.

— Само с това ли разполагаме? Фалшиво име, което Серпин може би е използвал? Нямаме време за губене с подобни половинчати улики; трябва да действаме според това, което знаем със сигурност!

— Г-н Блис каза, че Скиптъра е само средство — осмели се да се намеси Стефани.

— Това е разговор за възрастни — раздразнено я прекъсна Тоум. — Нямаме нужда от твоето мнение, дете!

Танит и Чайна казаха в един глас:

— Не я наричай дете!

Очевидно непривикнал на забележки, Тоум запелтечи нечленоразделно и почервеня още повече. Стефани се постара да скрие широката си усмивка зад маска на безметежно безразличие. Танит привлече погледа й, като й смигна.

— Ако Скиптъра е средство — поде Скълдъгъри, — значи ще го използва, за да се сдобие с нещо, необходимо му за ритуала.

— Значи задачата ни е да предотвратим това — обобщи Мериторий. — Скълдъгъри, от името на Съвета се извинявам, че не те включихме в обсъжданията си, когато научихме за смъртта на екипа за наблюдение. И се извинявам, че не се вслушахме в предупрежденията ти.

— Серпин със сигурност има резервен план — каза детективът. — Това го прави толкова опасен.

— Може би. Страхувам се, че от вас с г-ца Каин и от всеки, който решите да вземете с вас, зависи да отгатнете следващия му ход. Съжалявам, че ви натоварвам с подобна отговорност, но аз и другите Старейшини трябва да се подготвим за война.

Скълдъгъри се поклони леко.

— Тогава ще се заемем още сега.

— Благодарим ви.

Скълдъгъри уви шала около лицето си и нахлупи шапката си. Огледа сериозните лица около него.

— Я по-ведро — подхвърли той. — Така и така ще умрем по ужасен начин, какво толкова сте се вкиснали?

Стефани сериозно се притесни, че се побърква, понеже се улови, че е напълно съгласна с думите на живия скелет, когото тя последва навън.

Бентлито ги чакаше извън Убежището. Блестеше, сякаш изпитваше удоволствие от възвърнатия си представителен вид. Стефани влезе и се намести удобно в седалката. Бентлито ухаеше приятно. Ухаеше на качествена кола. Колата-канарче не ухаеше приятно. Миришеше на жълто.

— Хубаво е пак да сме с тази кола — каза Стефани, когато Скълдъгъри застана зад волана. — Свършили са чудеса, само за два дни. Като нова е.

— Струва ми цяло състояние.

— Добре похарчени пари.

— Радвам се, че мислиш така. И се радвам, че няма да ми се наложи да ям скоро. Или въобще.

Тя му се усмихна. Той гледаше напред. Известно време не проговориха.

— Какво има? — попита накрая Стефани.

— Моля?

— Мислиш за нещо.

— Винаги мисля за нещо. Това ми е работата. Много съм добър.

— Но току-що си се досетил за нещо важно.

— А ти как се досети, че съм се досетил?

— Главата ти седи различно на раменете, когато си се досетил за нещо. Та, какво има?

— Току-що ми хрумна. В пещерата, кристалът на Скиптъра предупреди Серпин, че съм наблизо — но не го предупреди за теб, въпреки че ти беше точно зад него.

— Може да е преценил, че не съм заплаха. Не е като да можех да му сторя нещо.

— Това няма значение. Може да сме открили слабост в съвършеното оръжие.

— Каква?

— Помниш ли какво каза Ойсин, симпатягата от Ехо-камъка? Черният кристал пеел на боговете, когато наближавали врагове, но не ги предупредил за Древните.

— Значи какво, мен ме мисли за Древен?

— Строго погледнато, според думите на баща ти е напълно възможно да си точно такава.

— Значи ли това, че започваш да вярваш в легендите и митовете?

— Ами… поддържам възможността да са верни. Само не разбирам защо Гордън не ми е казал нищо за семейната ви история? Бяхме дългогодишни приятели, водили сме разговори за Древните и Безликите с дни, защо не ми е казал?

— А значи ли нещо друго? Това, че съм наследник на Древните, имам предвид. Какво, какво…

— Какво означава?

— Да.

— Означава, че си специална. Че си предопределена за това — за живота в този свят, сред нас.

— Така ли?

— Да.

— Може би затова не ти е казал. Искал е да пише за него като наблюдател, не като участник.

Скълдъгъри наклони глава.

— Много си мъдра за годините си, Валкирия.

— Да. Да, така е!