Скълдъгъри Плезънт

25. Белият секач

Денят вече бе отстъпил по времето, когато стигнаха до улица „Денълм“ и нощта се просмукваше в града. „Денълм“ беше дълга, мръсна и притихнала. Гастли и Танит ги чакаха пред склада.

— Има ли някого вътре? — попита Скълдъгъри, докато проверяваше дали е зареден пистолета му.

— Не и доколкото мога да преценя — каза Гастли. — Но е възможно да се крият. Ако Серпин или Блис са там, ще ни трябват подкрепления.

— Няма ги.

— Откъде знаеш? — попита Стефани.

— Серпин е използвал това място за нещо достатъчно голямо и странно, за да направи впечатление. Той знае, че е привлякъл внимание, моето внимание, и затова се е изнесъл.

— Тогава защо ние сме тук?

— Можеш да предвидиш какво ще стори някой, само ако знаеш какво вече е сторил.

Приближиха единствената врата и Танит долепи ухо до нея. След миг докосна ключалката, но този път тя не се счупи, а просто се отключи.

— Как така не можеш да правиш това? — прошепна Стефани на Скълдъгъри. — По-бързо е от това да ровичкаш с шперца и е по-тихо от това да я взривиш.

— Какво, жив скелет не ти ли стига? — тъжно поклати глава детективът. — Какво е нужно в днешно време, за да впечатли човек младите?

Стефани се ухили. Вратата водеше към единствения офис в склада, тъмна стаичка, обзаведена само с бюро и дъска от корк. Мястото определено отдавна не бе използвано от някоя компания с добра репутация. В другия край на офиса друга врата водеше към самия склад. Стефани се взря през мръсния прозорец до нея.

— Изглежда тихо.

— Скълдъгъри натисна няколко прекъсвача на стената и мястото светна. Те влязоха в склада. По гредите на покрива гнездяха гълъби, които сега се разлетяха и загукаха, стреснати от внезапната светлина. Групичката стигна до центъра на склада, където около нещо, подобно на операционна маса, беше натрупано голямо количество уреди, подобни на медицинско оборудване. Стефани погледна Скълдъгъри:

— Някакви идеи?

— Да отметнем първо очевидното. Много от тези машини подсказват, че тук се е извършило някакво преливане.

Танит хвана една тръбичка и разгледа остатъците от течност вътре.

— Не съм лекар, но не мисля, че това в тръбичката е резултат от медицински експерименти.

— Магически значи — каза Гастли.

— Магията може да се инжектира? — учуди се Стефани.

— Може да инжектираш течности с магически характеристики. — Скълдъгъри взе тръбичката от ръцете на Танит. — Преди да имаме всички тези прекрасни машини процесът бе доста по-нелицеприятен, но резултатите бяха същите.

— Какви бяха?

— Пациентът се събуждаше от операцията променен човек. Или нещо друго. Въпросът е, каква е била целта на заниманието? Какви промени е търсил Серпин?

— И кой е бил пациентът?

— Пациенти, всъщност.

— Моля?

— Има два комплекта игли, две банки, по две от всичко — достатъчно за две отделни операции. Ще занесем проби до Убежището и ще опитаме да научим какво представляват. Но засега, да огледаме мястото.

— Какво търсим? — попита Стефани.

— Улики.

Скълдъгъри и Гастли започнаха да обикалят, обръщаха внимание на всяка повърхност, изследваха всеки сантиметър от машините, масата и мястото около тях. Стефани и Танит останаха една до друга, взрени в пода.

— Как изглеждат тези „улики“? — прошепна Танит.

Стефани удържа смеха си и отвърна:

— Не съм сигурна. Търся някакви отпечатъци.

— Намери ли вече?

— Не. Но може да е защото още не съм помръднала.

— Може би трябва да се размърдаме, да се престорим, че знаем какво правим.

— Добра идея.

Те закрачиха насам-натам, забили погледи в пода.

— Как върви с магията? — Танит попита тихо.

— Помръднах мидена черупка.

— Хей, поздравления!

Стефани си придаде скромен вид.

— Беше просто черупка.

— Няма значение. Добра работа.

— Мерси. Ти кога започна да правиш магии?

— Горе-долу от раждането си. Нашите бяха магьосници, а брат ми постоянно вършеше разни щуротии. Пораснах със залъгалка в едната ръка и магическа пръчка в другата, както се казва.

— Не знаех, че имаш брат.

— О, да, имам батко. Ти имаш ли братя?

— Не, единствено дете съм.

— Винаги съм искала малка сестра. Брат ми е чудесен, обичам го до смърт, но винаги съм искала сестра, с която да си говоря и да споделям тайни, нали знаеш?

— И аз не бих имала нищо против една сестра.

— Има ли някаква вероятност да се случи?

— Не виждам какво печелят родителите ми от това. В смисъл, вече имат съвършената дъщеря — за какво им е друга?

Танит се изсмя и се опита да го прикрие, като се престори, че кашля.

— Намерихте ли нещо? — попита Скълдъгъри зад тях.

— Не, съжалявам. Помислих, че съм намерила, но се оказа, хъм… още под — каза Танит със сериозно изражение.

Стефани обхвана рамене с ръце, за да не се затресат от напиращия смях.

— Добре — каза детективът. — Продължавайте да търсите.

Танит кимна, обърна се и сръга с лакът Стефани, за да я накара да млъкне. Стефани трябваше да скрие уста с ръка и да извърне лице, за да успее да се овладее.

— Крава — промърмори Танит и отприщи прилива от истеричен смях у Стефани, който проехтя гръмовно из целия склад. Танит я посочи с пръст и отстъпи назад.

— Скълдъгъри, Стефани не се държи професионално!

Докато съумее да изрече тези думи обаче, Танит се зарази от смеха на Стефани и скоро тя също се хилеше, приклекнала на пода. Скълдъгъри и Гастли само ги гледаха.

— Какво става? — попита шивачът.

— Не съм сигурен.

Накрая поклатиха глави.

— Жени! — Отсякоха едновременно.

Стефани избърса сълзите си и се обърна към Скълдъгъри тъкмо навреме, за да види как нещо безшумно пада от тавана зад него. Смехът й изчезна незабавно и тя извика:

— Зад теб!

Скълдъгъри се извъртя и всички се вцепениха. Униформата на човека зад детектива бе идентична с тази на Секачите, но снежнобяла.

— Свободно — нареди Гастли, а Стефани и Танит се присъединиха към двамата мъже. — Работим със Съвета на Старейшините. Свободно.

Белият Секач не помръдна.

— Какво искаш? — попита Скълдъгъри.

Няколко мига се провлачиха и тогава Белия Секач посочи Стефани.

— Това ни трябваше да знаем — отвърна детективът и стреля четири пъти в гърдите и два пъти в главата на мъжа. Белият Секач трепна шест пъти, но куршумите не пробиха палтото му, а двата, изстреляни към главата рикошираха от шлема и оставиха тъмни резки по него.

— Мътните го взели — промърмори Скълдъгъри.

Стефани се отдръпна зад тримата си партньори, които скъсиха дистанцията с противника си. Шлемът им пречеше да видят накъде гледа той, но Стефани знаеше, че гледа право в очите й.

Танит атакува първа, финтира с нисък ритник и нанесе висок. Секачът не се хвана на номера и отби с лекота удара, а междувременно Гастли го нападна отзад. Секачът контрира с шут, който уцели Танит в корема и се гмурна под удара на Гастли. Юмруците на шивача бяха почти невъзможни за проследяване, но Секачът ги пое без да трепне и след това ръката му се изстреля напред и удари Гастли във врата. Той се олюля, а Скълдъгъри се опита да го отблъсне с въздушна вълна.

Секачът обаче мина през вълните изместен въздух незасегнат. Униформата, сети се Стефани. Без да се бави Скълдъгъри опита атака, но Секачът хвана ръката му и го хвърли във въздуха. Скълдъгъри обаче се приземи така, че сега той държеше ръката на Секача. Детектива ритна противника си в сгъвката на коляното и го хвърли на земята. Преди да падне обаче, Секачът се подпря на свободната си ръка и се превъртя на крака. Последва кратко затишие, през което тримата преценяваха следващия си ход.

Танит извади меча си изпод палтото и оголи острието му. Гастли съблече якето си, а Скълдъгъри пусна пистолета си.

— Не трябва да правиш това — каза той на Секача. — Кажи ни къде е Серпин и какви са плановете му. Можем да ти помогнем. Няма да сложиш и пръст на Валкирия Каин, но ние можем да ти помогнем.

Наместо отговор Секачът извади косата иззад гърба си. Скълдъгъри изсумтя недоволно.

Войнът се мушна сред тях преди да успеят да реагират и използва дръжката на оръжието си като прът за отскок, сритвайки Скълдъгъри и Гастли едновременно в гърдите.

Те отстъпиха няколко крачки и бе ред на Танит да атакува. Мечът й блестеше на лампите. Секачът отскочи назад и завъртя косата, за да парира острието.

Метал се удари в метала и се разхвърчаха искри, а яростта на атаката на Танит бе толкова голяма, че Секачът не забеляза Гастли, който го сграбчи със силните си ръце и противникът им изтърва косата си.

Танит пристъпи за довършващия удар, само че кракът на Секача описа мълниеносна полуокръжност и уцели китката на дясната й ръка. Танит изтърва оръжието си и изсъска от болка.

Секачът заби пета в пищяла на Гастли и го удари в лицето със задната част на шлема си. После вдигна и двата си крака над главата си и с главата надолу се изплъзна от хвата на Гастли. Подпря длани на земята и ботушите му, на едно ниво с главата на Гастли, изритаха шивача в главата.

Гастли падна назад и Секачът остана в челна стойка още миг, след това отново стъпи на крака, точно когато Скълдъгъри го връхлиташе.

Скълдъгъри призова огън в шепите си и го замери с двойно огнено кълбо. То не успя да подпали дрехите на Секача, но го отблъсна назад. Скълдъгъри последва първоначалната си атака с мълниеносен ляв прав, а след него — дясно кроше. Изглежда не му пречеше фактът, че удря металния шлем и Стефани забеляза със задоволство как Секача се препъна.

Той обаче бързо възстанови баланса си и двамата започнаха да си разменят юмруци и шутове, удари с колене и лакти, да блокират, да се премятат един друг, да си прилагат ключове и да обикалят един около друг в сложен и брутален танц.

Насред схватката Скълдъгъри извика:

— Стефани! Махай се оттук!

— Няма да те оставя!

— Трябва! Не знам как да го спра!

Танит взе меча си и хвана ръката на Стефани.

— Трябва да вървим! — Нареди тя и Стефани се подчини.

Изтичаха обратно по пътя, откъдето бяха дошли. На прага на офиса Стефани се обърна и видя как Секача праща Скълдъгъри на пода с ритник. С едно отработено движение подпъхна стъпало под косата си и я прати в ръката си. Миг по-късно тичаше към нея.

Стефани излетя от склада в тъмната алея, а Танит притисна длан към вратата след като я затвори и произнесе „Пази!“ — по повърхността на вратата се разля лъскавина.

— Това ще го спре за минутка.

Докато тичаха към бентлито, Секачът блъскаше по вратата, но тя не се отваряше, нито се чупеше. Ударите спряха.

Пред вратите на бентлито Танит попита Стефани:

— У теб ли е ключът?

Близо до покрива на склада, един прозорец се пръсна и от него изскочи Белият Секач. Приземи се с приклякване сред алеята, а парчетата стъкло се посипаха по него. Той се изправи, разтвори ръце и вдигна глава.

Танит застана между него и Стефани, стиснала меча в лявата си ръка. Контузената дясна държеше до тялото си. Секачът бавно завъртя косата си.

Скълдъгъри и Гастли излетяха от строшения прозорец. Секачът се обърна и Гастли падна върху него.

— Запалете колата! — извика той.

С натискане на бутон Скълдъгъри изключи алармата на колата и отключи вратите. Тримата влязоха и двигателят изрева.

— Гастли! — извика Скълдъгъри. — Да вървим!

Шивачът заби юмрук в Секача и се изправи, но той успя да нанесе удар с дръжката на косата дори от легнало положение, уцелвайки Гастли в челюстта. Той падна на колене.

— Гастли! — изкрещя Стефани. Скълдъгъри отвори вратата си и тръгна да излиза, но Гастли срещна погледа му и поклати глава.

— Няма да те оставим! — извика му детективът.

Вече на крака Секачът пристъпи към Гастли, готов да замахне с косата.

— Трябва — промълви Гастли.

Той наведе глава и стисна юмруци, затворил очи. Косата изсвистя. Земята като че ли се вкопчи в коленете на Гастли. Тя се разпростря почти мигновено, превръщайки краката му в бетон, след това торса му, ръцете и накрая главата — цялото му тяло се превърна в камък за времето, необходимо на косата да се спусне към врата му. Острието успя само леко да го нащърби. Стефани инстинктивно разбра какво е направил Гастли — това беше последната от Елементалните сили, земната, която Скълдъгъри бе описал като изцяло защитна и необходима само в крайни случаи.

Белият Секач отново сключи поглед с този на Стефани, докато Скълдъгъри превключваше на скорост. Оставиха Секача и Гастли в алеята и изфучаха по улиците на града.