Скълдъгъри Плезънт

19. Експериментът

Секачът лежеше привързан към масата. През прозрачни гумени тръбички, пробили кожата му, от него се оттичаха телесни течности и пълнеха безмълвната машина зад него. Ненужното се отстраняваше, заменено от течен мрак, смес от наука и магия. Лицето на Секача бе обикновено и безизразно. Бе спрял да се бори преди около час. Вече имаше ефект.

Серпин пристъпи в осветения кръг на помещението и очите на Секача трепнаха към него — изцъклени и безизразни като лицето му, без следа от яростта в тях, когато Кухите хора го довлякоха и свалиха шлема му. Скълдъгъри Плезънт се бе измъкнал, но на негово място Серпин получи нов пленник и знаеше точно какво ще прави с него.

Време беше. Серпин вдигна камата в ръката си, позволи на Секача да я види. Никаква реакция. Никаква предпазливост, никакъв страх, никакво възприятие. Този мъж, този войник, прекарал живота си в сляпо подчинение, щеше да премине прага на смъртта също толкова сляп. Колко жалко съществуване. Серпин стисна камата в двете си ръце, вдигна я над главата си и я заби в гърдите на мъжа. Той умря.

Серпин извади острието, избърса го и го остави настрана. Ако експериментът се окажеше успешен, нямаше да се мине без някои промени и подобрения. Секачът беше само началната фаза, все пак. Ако тя сработеше, щяха да са нужни малко по-фини настройки. Не би отнело много време. Не повече от час.

Серпин зачака до трупа на Секача. Складът тънеше в тишина. Не можеше да запази замъка, но се бе приготвил добре за подобен вариант. А и нямаше да е задълго. След броени дни враговете му щяха да са мъртви, никой нямаше да му се противопоставя и той щеше да разполага с всичко необходимо, да върне Безликите в света — подвиг, непостижим дори за стария му господар Меволент.

Серпин се намръщи. Светлината ли го заблуждаваше, или Секачът наистина помръдна? Погледна по-отблизо, търсейки признак на живот. Не, нямаше такъв. Нямаше пулс.

И тогава Секачът отвори очи.