Рама II

53. Триединство

Когато Ричард Уейкфилд вече се готвеше да напусне кораба „Нютон“, след като бе решил да се върне в Рама още веднъж, генерал О’Туул последен от екипажа се приближи до него, за да му каже довиждане. Американският офицер търпеливо изчака останалите си колеги, докато те разговаряха с Уейкфилд.

— Наистина ли си убеден, че желаеш отново да отидеш там? — попита Янош Табори своя английски приятел. — Знаеш, че само след няколко часа Комисията за Рама ще нареди окончателно да напуснем космическия гигант.

— Дотогава вече ще съм пристигнал в лагер Бета — ухили се Ричард. — Така че формално няма да съм нарушил заповедта им.

— Това е пълна идиотщина! — намеси се грубо адмирал Хайлман. — Доктор Браун и аз сме командирите на тази експедиция и изрично ти забраняваме да напускаш „Нютон“.

— А пък аз вече няколко пъти ви обясних, че в Рама останаха някои мои лични вещи, които ценя извънредно много — невъзмутимо отвърна Уейкфилд. — Освен това знаете не по-зле от мен, че през следващите няколко дни всички ние ще стоим тук със скръстени ръце. Когато решението за прекратяване на експедицията се приеме официално, основните дейности и планирането на по-нататъшните операции ще бъдат контролирани от Земята. Именно от там ще ни наредят кога да напуснем Рама окончателно.

— Нека те предупредя още веднъж, че в момента извършваш акт на неподчинение — строго каза Хайлман. — Когато се върнем на Земята, няма да се поколебая да те подведа под най-строга…

— Спести си предупрежденията, Ото — прекъсна го Ричард спокойно. В гласа му нямаше нито следа от ненавист или гняв. Намести скафандъра си и му оставаше само да сложи шлема на главата си. Както обикновено, Франческа заснемаше всичко до най-малката подробност със своята видеокамера. Бе станала необичайно мълчалива, откакто преди час разговаря насаме с Ричард. Сега умът й очевидно отново блуждаеше някъде другаде и тя разсеяно нагласяваше обектива и останалите механизми.

Генерал О’Туул се приближи до англичанина и му подаде ръка.

— Не сме разговаряли често с вас, Уейкфилд — каза той, — но винаги съм се възхищавал на работата и способностите ви. Желая ви късмет там, долу. И не поемайте излишни рискове.

Топлите думи и усмихнатото лице на Майкъл изненадаха Ричард. Беше очаквал, че американският офицер също ще се опита да го убеди да си остане на „Нютон“.

— В Рама е великолепно, генерале — каза той. — Нещо като комбинация от Големия каньон, Алпите и пирамидите. Има от всичко по малко.

— Да, но там вече изгубихме четирима от екипажа. Искам ти да се завърнеш здрав и читав при нас.

Те още веднъж си стиснаха ръцете. Ричард надяна шлема на главата си и пристъпи в помещението с въздушния шлюз.

След като Уейкфилд изчезна от погледите им, адмирал Хайлман се обърна към О’Туул и го упрекна за начина, по който се бе държал.

— Разочарован съм от теб, Майкъл. Вниманието и топлотата, с които изпрати Ричард, сигурно ще го накарат да си помисли, че всъщност одобряваш постъпката му.

О’Туул погледна своя колега право в очите и твърдо заяви:

— Уейкфилд притежава кураж, Ото. И не само това. Той непреклонно вярва в правотата на убежденията си и не се страхува нито от рамианите, нито от наказанията, които предвижда Космическата агенция. Възхищавам се от подобен род упорство и самоубеденост.

— Глупости! — възкликна Хайлман. — Този англичанин не е нищо повече от един безочлив и самонадеян хлапак. Знаеш ли какви са тези толкова ценни предмети, които каза, че е забравил в Рама? Няколко от онези глупави Шекспирови роботчета. Така че той просто не желае да изпълнява команди — това е всичко. Мисли си, че има право да върши само нещата, които той самият счита за най-важни.

— Е, тогава не се различава кой знае колко от всички нас — обади се Франческа. За миг в стаята настъпи тишина. — Ричард е изключително умен — добави тя. — Сигурно има някаква неизвестна за нас причина, за да настоява толкова много да се върне в Рама.

— Надявам се само, че ще си дойде, преди да се стъмни, както обеща — каза Янош. — Мисля, че не бих могъл да понеса загубата на още един приятел.

Постепенно всички космонавти напуснаха преддверието на въздушния шлюз и тръгнаха по коридора към жилищното отделение.

— Къде е доктор Браун? — обърна се унгарецът към Франческа.

— С Яманака и Тургенева обмислят евентуалните задачи, които всеки от нас ще трябва да изпълнява по време на обратния полет. Броят на хората намаля значително, така че сигурно ще се наложи доста от членовете на екипажа да се преквалифицират, за да могат да се справят и с някои други дейности. — Франческа се разсмя. — Дейвид дори ме попита дали ще мога да се справя като помощник-пилот. Представяш ли си?

— Защо не? Сигурно вече си наясно с доста неща, така че лесно ще успееш да научиш функциите на който и да било от техническите специалисти.

Хайлман и О’Туул бавно крачеха отзад. Скоро стигнаха до коридора, отвеждащ към личните помещения на космонавтите и генералът се запъти натам.

— Почакай! — извика Ото след него. — Има още нещо, за което трябва да поговорим. Съвсем ми излезе от ума, заради тая история с Уейкфилд. Би ли дошъл за около час в кабинета ми?

— Всъщност това наистина е съществена промяна в първоначалния план „Триединство“ — отбеляза адмиралът, като посочи към все още неразшифрованата криптограма върху екрана. — Не съм изненадан обаче. Нормално е изпълнението му да бъде по-различно сега, след като узнахме доста повече неща за Рама.

— Но въобще не бе предвиждано да се използват и петте ядрени бомби! — отвърна О’Туул. — Двете допълнителни бяха натоварени като резерва, в случай, че не успеем да задействаме някоя от останалите три. А сега Рама направо ще бъде превърната в пара от толкова мегатона ядрен взрив.

— Именно това е целта — обясни Хайлман. Облегна се назад в стола си и продължи: — Между нас да си остане, но ми се струва, че върху Генералния щаб се оказва доста голям натиск. Очевидно се смята, че истинските възможности на този космически гигант са били значително подценени при първоначалните разисквания.

— Но защо искат да поставим двете най-големи бомби в тунела с товарната вагонетка, като няма съмнение, че една-единствена, тежаща цял мегатон, би била напълно достатъчна за целта?

— Възможно е да не избухне поради някаква причина. Затова трябва да бъде инсталирана и друга допълнителна, за всеки случай. — Адмиралът се наведе над бюрото и разпалено продължи: — Мисля, че тази промяна в плана ясно показва каква е стратегическата цел. Поставянето на две бомби в единия край на Рама ще гарантира пълното унищожение на структурната й цялост, така че след взрива тя няма да може да извършва повече никакви маневри. Останалите три ядрени глави ще разположим из вътрешността на кораба и по този начин всяка част от него ще бъде разрушена. Същевременно е важно експлозията да придаде достатъчно голямо ускорение на отломките, така че те да подминат Земята.

Генерал О’Туул се опита да си представи гледката, която щеше да представлява космическият гигант в мига, когато в неговите недра избухнат петте бомби. Определено нямаше да бъде приятна. Спомни си как преди петнайсет години, заедно с други двайсет члена на Генералния щаб бе наблюдавал от самолет взривяването на стокилотонна бомба в Тихия океан. Тогава техническите специалисти, отговарящи за ядрения опит, бяха успели да убедят световната преса и политическите лидери, че подобни демонстрации са необходими „поне веднъж на двайсет години“, за да се гарантира, че старите видове оръжия все още могат да бъдат използвани в критични ситуации. О’Туул и неговите колеги бяха поканени да наблюдават взрива, за да могат да се запознаят подробно с всички последици от един ядрен взрив.

Сега генералът бе изцяло погълнат от спомените си. Отново преживяваше сковаващия ужас, който бе изпитал при вида на огромната ядрена гъба, издигаща се в мирното тихоокеанско небе, и въобще не чу Хайлман, който му бе задал някакъв въпрос.

— Съжалявам, Ото — каза, — но бях се замислил за нещо.

Попитах те кога смяташ, че ще пристигне разпореждането да действаме по план „Триединство“.

— Имаш предвид, ние да получим подобно разпореждане?

— Разбира се! — потвърди Хайлман.

— Не мога да си представя, че ще изпратят такава заповед — бързо отговори генералът. — В официалната документация на експедицията изрично се казва, че бомбите ще бъдат използвани само в случай на открити враждебни действия от страна на рамианите. Спомням си дори точно как е формулирано — при евентуално „непровокирано нападение на чуждия космически кораб срещу Земята с оръжия от високо технологическо ниво, които са извън възможностите на нашата отбрана.“ Ситуацията в момента обаче е напълно различна.

Немският адмирал внимателно изгледа своя американски колега.

— Никой не бе предполагал, че Рама може да промени курса си така, че да се насочи право към Земята — каза той. — Ако не се отклони от сегашната си траектория на движение, този гигантски кораб ще пробие огромна дупка в повърхността на нашата планета и ще причини такива промени в климата, че навсякъде по земното кълбо температурите ще спаднат с няколко градуса и ще останат такива най-малко в продължение на десет години… Такова поне е становището на учените.

— Но това е просто абсурдно! — противопостави се Майкъл О’Туул. — Ти чу изказванията по време на конференцията. Няма нито един трезвомислещ човек, който да вярва, че Рама наистина има намерение да се сблъска със Земята.

— Всъщност, освен за подобен вид катастрофа, съществуват предположения и за други възможни бедствия. Помисли си какво би направил ти при такава ситуация, ако беше началник на Генералния щаб? Няма съмнение, че унищожението на Рама е единственото разумно решение.

Видимо потресен от целия този разговор, генерал О’Туул се извини на адмирала, като каза, че се чувства уморен, и се запъти към стаята си. За първи път, откакто бе започнал подготовката си като участник в експедицията, той си помисли, че е напълно възможно да му бъде наредено да използва своя RQ код за активиране на ядреното оръжие. До този момент генералът възприемаше наличието на бомбите в складовото помещение на военния кораб единствено като начин да се успокоят страховете на политиците.

Докато седеше пред компютъра си, Майкъл си припомни думите на Армандо Урбина, мексиканския борец за мир, който бе проповядвал цялостно дезактивиране на ядрения арсенал, с който разполагаше Съветът на правителствата: „Това, което се случи в Рим и Дамаск, ще ни бъде за урок — оръжията винаги ще бъдат използвани, щом ги има. Само ако всички те бъдат окончателно премахнати, човечеството ще може да си отдъхне и да забрави непрекъснато надвисналата заплаха от ядрено унищожение.“

Ричард Уейкфилд не се завърна на „Нютон“ дори и след като настъпи нощта. Тъй като радиостанцията в лагер Бета за препредаване на съобщенията се бе повредила по време на урагана (все пак екипажът на „Нютон“ успя да наблюдава размразяването на морето чрез картината, изпращана от инсталираните в Бета камери, преди накрая силният вятър да ги събори), Ричард излезе от обсега за радиовръзка още щом стигна до средата на Централната равнина. Последното съобщение, което изпрати на Янош Табори — решил по собствена инициатива да стои при радиоприемника, бе типично в негов стил. Когато установи, че сигналът, идващ от Рама, отслабва все повече и повече, унгарецът весело запита своя приятел с какво би искал да го запомнят неговите „почитатели“ в случай, че бъде погълнат от Великия галактически звяр.

— Кажете им, че обичах Рама от сърце, макар и безразсъдно4 — изкрещя Ричард в отговор.

— Какво означава това? — учуди се Хайлман, който тъкмо бе влязъл, за да запита Янош нещо във връзка с някакъв технически въпрос.

— Той я уби — отвърна Табори, опитвайки се безуспешно да улови сигнала отново.

— Кой?… Кого е убил? — не разбра Ото. — Какво искаш да кажеш?

— Няма значение — каза унгарецът, завъртя се в стола си и се понесе безтегловен във въздуха. — Е, добре, сега съм на ваше разположение, адмирале.

Разтревожиха се едва когато Ричард Уейкфилд не се появи дори и след като вече бяха изминали няколко часа от новия рамиански ден. Предишната вечер почти всички изразиха убедеността си, че очевидно причината за закъснението на колегата им е, че се е захванал с някаква дейност.

— Вероятно се опитва да поправи радиостанцията в Бета — предположи Янош.

Решиха единодушно, че, погълнат от работата си, Ричард е изгубил представа за времето и когато се е стъмнило, е сметнал за по-благоразумно да не тръгва обратно към „Нютон“ преди да настъпи денят. Сутринта обаче той все още не се бе прибрал и тогава мрачно предчувствие обзе всички останали членове от екипажа.

— Питам се защо никой не смее да изкаже на глас нещо съвсем очевидно — внезапно наруши мълчанието по време на обяда Ирина Тургенева. — Уейкфилд не се завърна. Няма съмнение, че това, което хвана Такагиши и Дьо Жарден, е уловило и него.

— Говориш абсурдни неща, Ирина! — отвърна й разгорещено Янош.

— Да. Ти винаги казваш така. Дори когато генерал Борзов бе насечен на парчета и после биотът-рак се нахвърли върху Уилсън. Тогава счете това за чиста случайност. После и Дьо Жарден изчезна на свой ред в някаква загадъчна уличка…

— Съвпадение! — изкрещя унгарецът. — Просто съвпадение и нищо повече!

— Държиш се глупаво, Янош — развика се и Ирина. — Готов си да се довериш на всекиго и на всичко. Трябва още сега да вдигнем във въздуха този проклет гигантски кораб, преди да е станало…

— Хей, вие двамата, престанете веднага! — каза високо Дейвид Браун, когато двамата космонавти продължиха да се карат все по-ожесточено.

— Е, добре, всички сме малко напрегнати, но няма защо да избухваме и да се заяждаме помежду си — обади се и Майкъл О’Туул.

— Никой ли няма да слезе в Рама, за да потърси Ричард? — запита все още възбуденият и развълнуван Янош Табори, без да се обръща конкретно към някого.

— Човек трябва да се е побъркал, за да… — разкрещя се отново Ирина.

— Не, никой — прекъсна я адмирал Хайлман, отговаряйки на въпроса на унгареца. — Предупредих Ричард, че тъй като отиването му там е в нарушение на всички заповеди, той при никакви обстоятелства не трябва да очаква някой от нас да му се притече на помощ. Освен това доктор Браун и другите двама пилоти заявиха, че поради намаления състав на екипажа, а те все още включваха и Ричард в сметките си, ще ни бъде много трудно да управляваме корабите по време на обратния полет към Земята. Така че забранявам да се поемат повече рискове.

Около масата настъпи продължителна и тягостна тишина. Внезапно Дейвид Браун отмести стола си назад, изправи се и тържествено заяви:

— Бях решил да съобщя това, след като приключи вечерята, но ми се струва, че тъкмо сега една добра новина ще подейства окуражително на всички. Преди час пристигна заповед от Генералния щаб. Наредено ни е да напуснем Рама, когато до предполагаемия сблъсък на космическия гигант със Земята остават четиринайсет дни, с други думи на С–14 ден, където „С“ е код, означаващ „сблъсък“. Дотогава остава малко повече от една седмица. За този период трябва да преквалифицираме екипажа, да си починем за обратния път и да проверим дали всички системи на „Нютон“ работят нормално.

Тургенева, Яманака и Сабатини нададоха радостни викове.

— След като не са предвидени други проучвания на Рама преди отлитането ни за вкъщи, защо въобще е необходимо да се чака толкова много? — попита Янош Табори. — В края на краищата не са ни необходими повече от четири-пет дни, за да се подготвим за обратния полет.

— Доколкото знам, на нашите двама военни колеги е възложена специална задача, чието изпълнение изисква време — обясни Браун. — Всъщност през следващите няколко дни те ще бъдат заети предимно с нейната реализация. Мисля, че ще е необходима и помощта на някои от нас. — Той погледна към Хайлман. — Искаш ли да разясниш за какво става дума?

Адмиралът също се изправи.

— Първо трябва да обсъдим детайлите с генерал О’Туул — каза той с ясен глас, който отекна в трапезарията. — Така че ще ви информираме подробно утре сутринта.

Не беше нужно Майкъл да вижда съобщението, получено от адмирала преди двайсет минути, за да се досети какво пише в него. В съответствие с правилата, то съдържаше само две думи: АКТИВИРАЙТЕ „ТРИЕДИНСТВО“.