Рама II

36. Курс към сблъскване

Франческа също бе стресната и зашеметена, когато внезапно започна изумителната игра на светлините в Рама. Съвсем импулсивно тя се втурна, за да се скрие под покрива на хамбара. Тук се почувства на малко по-сигурно място. „Сега пък какво става?“ — помисли си Франческа и моментално затвори очи, заслепена и замаяна от хилядите отражения на светлините, пречупени от огледалните повърхности на околните сгради.

Още при първия вик на Никол италианката се втурна, за да помогне на спътничката си, но се препъна в една от сферите и падна на земята, като силно удари коляното си.

Щом се изправи, Франческа веднага забеляза, въпреки мъчителната пулсираща светлина, в какво опасно положение се намира Никол. Единствено подметките на нейните обувки се подаваха над повърхността на ямата. Италианката застана неподвижно и зачака мълчаливо. Умът й трескаво обмисляше как е най-добре да действа. Съвсем ясно си спомняше разположението на дупките, както и тяхната дълбочина. „Ако падне долу, ще бъде жестоко ранена. Може би дори смъртоносно“ — размишляваше Франческа. Представи си съвършено гладките стени на ямата. „Никога няма да успее да се изкатери обратно“ — реши тя.

Ярките, непрестанно примигващи светлини придаваха нещо и загадъчно, и зловещо на сцената. В един миг Франческа забеляза как тялото на Никол внезапно изскочи над дупката и тя безпомощно впи пръсти в ръба, опитвайки се да се залови за него. В следващата секунда, когато лампите на Рама светнаха отново, италианката видя обувките на Никол да се хлъзват встрани и миг след това да изчезват в изкопа под тях. Не последва никакъв вик.

Ако не се бе възпряла, Франческа щеше да изтича към дупката и да погледне какво се бе случило с Никол. „В никакъв случай не трябва да се приближавам — мина й през ума. — Ако по някаква случайност не е изгубила съзнание, може да ме види и тогава вече няма да имам никакъв избор.“

Тя вече бе обмислила всички възможни благоприятни последици от злополуката с французойката. По време на разговора им Никол дори не се бе опитала да скрие намерението си да направи всичко възможно, за да докаже, че в деня преди да умре, на Борзов му е било дадено някакво лекарство, предизвикващо силни болки. Възможно бе даже да успее да определи точно какво е било то и поради неговата рядкост да установи, че именно Франческа го бе продала на генерала. Наистина, съществуваше съвсем слаба, почти абсурдна вероятност нещата да стигнат чак до там. Но все пак бе възможно.

Франческа си спомни как преди две години от аптеката към една болница в Копенхаген бе купила опаковката диметилдексил, както и някои други медикаменти, възползвайки се от специалното позволително, което притежаваше. По това време се предполагаше, че взето в съвсем малки дози, лекарството може да доведе до лека възбуда или чувство на еуфория при хора, намиращи се под силно напрежение. Следващата година Франческа бе прочела в някакво неизвестно швейцарско медицинско списание статия из областта на психиатрията, в която се споменаваше, че в по-големи количества диметилдексила предизвиква силни болки, аналогични на тези при възпален апандисит.

Франческа закрачи бързо в северна посока. Докато се отдалечаваше от хамбара, тя трескаво прехвърляше в ума си всички възможни начини на действие в дадената ситуация. Както обикновено, преценяваше шансовете си за успех. Основният проблем, който стоеше пред нея сега, след като бе оставила Никол безпомощна в ямата, бе дали да каже на останалите истината за злополуката с французойката. Но някой със сигурност можеше да я попита защо си бе тръгнала, вместо да се свърже с тях по радиоприемника и да изчака помощната група заедно с Никол.

„Защото бях ужасно объркана и изплашена, а светлините ту гаснеха, ту отново се появяваха. Пък и Ричард прозвуча толкова тревожно по радиото, настоявайки да тръгнем незабавно. Реших, че ще е по-добре, ако първо поговорим при хеликоптера.“ Звучеше ли правдоподобно? Едва ли. Но все пак беше по-лесно да се придържа към историята такава, каквато се бе случила в действителност. „Така или иначе, шансовете ми са много по-добри, ако разкрия част от истината“ — помисли си Франческа, минавайки покрай осмоъгълната сграда близо до Централния площад. Разбра, че се бе отклонила прекалено много на изток и погледна навигаторното си устройство. Коригира посоката си на движение. Светлините в Рама продължаваха да просветват през равни интервали.

„А какъв друг избор имам? Когато разговаряхме с Уейкфилд, бяхме застанали точно до хамбара, така че той вече знае мястото. Ще изпратят спасителна група, която със сигурност ще я намери. Освен ако…“

Отново си помисли за възможността Никол да успее да я уличи в отравянето на Борзов. Това несъмнено щеше да предизвика страхотен скандал и да доведе до позорно и гадно разследване, а почти сигурно и до съдебна присъда. Каквото и да последваше, резултатът щеше да е един — името и известността на Франческа щяха да бъдат силно накърнени, а журналистическата й кариера — напълно опропастена.

От друга страна, ако Никол излезеше от играта, вероятността някой да разкрие, че именно тя бе дала на Борзов лекарството, довело до напълно ненужната операция, бе равна на нула. Единствен Дейвид Браун знаеше цялата истина, но той бе неин съучастник. Освен това щеше много повече да загуби, ако нещо се разкриеше.

„И така — размишляваше Франческа, — проблемът е дали ще успея да измисля достатъчно правдоподобна история, която от една страна да сведе до минимум вероятността Никол да бъде намерена, а от друга, да не хвърля вина върху мен в случай, че успеят да я открият. Доста трудна работа.“

Бе вече доста близо до Цилиндричното море, на не повече от шестстотин метра според личното й навигаторно устройство. По дяволите, каза си тя, след като в продължение на толкова време бе обмисляла ситуацията. „Май наистина не разполагам с напълно сигурен и безопасен вариант. Ще трябва да действам по единия или другия начин. При всички положения съществува значителен риск.“

Франческа спря да върви на север и закрачи напред-назад между два небостъргача. Внезапно земята под краката й започна да трепери. Италианката се свлече на колене, за да запази равновесие и успя да долови съвсем слабо гласа на Янош Табори по радиопредавателя:

— Внимание! Всички да се успокоят. Няма причина за тревога. В момента нашият звезден пришълец очевидно извършва някакви маневри. Сигурно мигането на светлините е било предупреждение… Между другото, Никол, къде сте с Франческа? Хиро и Ричард се готвят да тръгват с хеликоптера.

— Съвсем близо до морето съм. Остават ми не повече от две минути — отговори му италианката. — Никол се върна да провери на едно място.

— Ясно — прие съобщението Янош и продължи: — Никол? Къде си, Никол? Чуваш ли ме, космонавт Дьо Жарден?

Никой не отговори. След малко Франческа се намеси:

— Както знаеш, Янош, силата на радиовълните тук, в Ню Йорк, зависи от мястото, където си застанал. Никол знае къде ни чака хеликоптерът. Сигурна съм, че скоро ще дойде — тя помълча за секунда. — А останалите къде са? Всички ли са добре?

— Браун и Хайлман в момента говорят със Земята. Сега вече тия от Международната агенция ще обезумеят съвсем — откога настояваха да напуснем Рама, преди да са започнали тези маневри.

Чу се гласът и на Ричард Уейкфилд:

— Вече се качваме на хеликоптера и след няколко минути ще пристигнем.

„Всичко свърши. Направих своя избор“ — каза си Франческа, след като Ричард приключи със своето съобщение. Чувстваше се в странно приповдигнато настроение и незабавно започна да подготвя това, което щеше да каже на останалите „Почти бяхме стигнали до голямата осмоъгълна сграда, близо до Централния площад, когато Никол внезапно забеляза една малка алея вдясно от нас, която бяхме пропуснали на отиване. Тъй като уличката, отвеждаща към алеята, беше изключително тясна, Никол реши, че радиовълните сигурно не могат да проникнат до там. Аз вече бях доста уморена — през цялото време вървяхме много бързо — затова тя ми каза да продължа напред към хеликоптера сама…“

— И повече не я видя? — прекъсна я Ричард Уейкфилд, застанал на леда до Франческа. Тя поклати отрицателно глава. И двамата усещаха как под тях леда вибрира, разтърсван от все още продължаващите маневри. Гигантските лампи на Рама отново светеха ярко. Бяха престанали да мигат в момента, в който извънземният кораб се бе раздвижил.

Пилот Яманака се намираше в кабината на хеликоптера. След малко Ричард погледна часовника си и каза:

— Вече изминаха цели пет минути, откакто кацнахме тук. Сигурно й се е случило нещо. — Той се огледа наоколо. — А може и да е излязла от града на някое друго място.

Качиха се в хеликоптера и прелетяха няколко пъти над крайбрежието на Ню Йорк, като направиха два кръга и над изоставения ледоход.

— Спусни се над самите сгради във вътрешността на града — нареди Ричард на пилота. — Може би ще успеем да я забележим някъде.

От височината, на която се намираха в хеликоптера, бе направо невъзможно да различат каквото и да е по улиците на Ню Йорк, тъй като бяха принудени да летят над равнището на най-високите сгради. Просеките между постройките бяха извънредно тесни и всичко там, долу, тънеше в сенки, които през цялото време заблуждаваха хората в хеликоптера. Веднъж на Уейкфилд му се стори, че вижда нещо да се движи между сградите, но това се оказа само оптическа измама.

— Добре, Никол, добре. Къде си, по дяволите?

Внезапно гласът на Дейвид Браун прогърмя в хеликоптера:

— Ало, Ричард… Искам и тримата да се завърнете в Бета моментално. Трябва спешно да проведем събрание.

Космонавт Уейкфилд се изненада, когато чу гласа на доктор Браун по приемника. До този момент Янош бе отговарял за радиовръзката им с лагера.

— Защо сте се разбързали всички толкова, командире? — запита в отговор Ричард. — Никол дьо Жарден все още не се е появила на уговорената среща. Всеки момент може да изникне отнякъде.

— Ще ви обясня подробно, когато пристигнете в лагера. Трябва да вземем важно решение. Сигурен съм, че Дьо Жарден ще се обади, щом стигне до брега.

Не им трябваше много време, за да прекосят замръзналото море. Скоро доближиха Бета и Яманака приземи хеликоптера върху тресящата се земя. Слязоха и видяха, че останалите четирима от екипажа вече ги очакваха.

— Тези маневри продължават невероятно дълго — каза Ричард, докато приближаваха към малката групичка и се усмихна. — Надявам се, че рамианите съзнават добре какво вършат.

— Вероятно са съвсем наясно. Или поне на Земята мислят така — отвърна му Браун мрачно и погледна внимателно часовника си. — Според навигационния отдел към контролния център трябва да очакваме тези маневри да продължат още около деветнадесет минути, минус-плюс няколко секунди.

— Как са го изчислили? — запита озадачен Уейкфилд. — Да не би случайно рамианите да са кацнали на Земята и да са предоставили плановете си за полета на техния кораб, докато ние тук си губим времето да правим проучвания?

Никой не се изсмя. След малко Янош заяви с необичайно сериозен глас:

— Ако Рама запази тази посока и скорост на движение, то след деветнадесет минути тя ще поеме курс към сблъскване.

— Сблъскване с какво? — запита Франческа.

Ричард Уейкфилд бързо изчисли нещо на ум.

— Със Земята? — предположи той. Янош кимна.

— Боже мой! — възкликна Франческа.

— Да, точно така — потвърди Дейвид Браун. — Сега вече приоритетите на експедицията са изцяло подчинени на общата грижа за сигурността на Земята. Точно в този момент изпълнителната група на СНП провежда извънредно заседание, за да обсъди всички възможни последствия от промяната в курса на Рама, както и дали трябва да се вземат някакви мерки. Уведомиха ни възможно най-ясно и категорично, че ни е наредено да напуснем кораба веднага, щом приключат маневрите. Не трябва да взимаме нищо с нас, освен биота-рак и личните си вещи. Заповядват ни да…

— Ами какво ще стане с Такагиши и Дьо Жарден? — прекъсна го Уейкфилд.

— Ще оставим ледохода там, където се намира в момента, както и един всъдеход в лагер Бета. И двете машини се управляват лесно. Естествено, ще продължим да поддържаме радиовръзка от борда на „Нютон“. — Доктор Браун погледна Ричард право в очите. — Ако тази гигантска космическа конструкция наистина се е насочила право към нашата планета — продължи той с драматичен тон, — то отделния човешки живот вече няма толкова голямо значение. Нищо чудно да престои, глобална промяна в историята на Земята.

— Но какво ще стане, ако се окаже, че специалистите по космическа навигация са направили грешка? Не е ли възможно Рама просто да е извършила маневри, които само за известен период променят посоката й на движение така, че тя се насочва към Земята? Може би…

— Вероятността за подобно нещо е много малка. Всички си спомняте серията от кратки, разтърсващи маневри в деня, когато почина Борзов. Тогава ориентацията на Рама се е променила така, че е било необходимо само едно-единствено допълнително изместване на кораба в подходящ момент, за да заеме направление към сблъсък със Земята. Специалистите от МКА са установили това още преди тридесет и шест часа. Тази сутрин, преди зазоряване, са се свързали с генерал О’Туул и са го предупредили да очакваме подобна маневра, но аз не исках да ви го кажа, докато още бяхте заети да търсите Такагиши.

— Това обяснява защо всички настояват толкова много да си вдигаме багажа оттук — подхвърли Янош.

— Само донякъде — отвърна му Браун. — Но няма съмнение, че отношението на хората към Рама и рамианите се е променило. Съвсем очевидно е, че ръководството на Международната космическа агенция и световните политически лидери-членове на изпълнителната група на СНП са дълбоко убедени в несъмнено враждебните намерения на Рама. — Американският офицер помълча няколко секунди, сякаш се опитваше да прецени собственото си отношение.

— Лично аз смятам, че поради шока от промяната в движението на кораба те пресилват нещата. Все пак не мога да ги убедя, че грешат. Не виждам доказателства за някаква враждебна умисъл от страна на Рама. Прави ми впечатление единствено пълната й незаинтересованост и дори презрително отношение към нас, една явно много по-низша раса. Но сцената с ужасната смърт на Уилсън, предавана директно по всички телевизионни канали, очевидно е всяла паника сред населението на Земята. Хората не могат да бъдат тук, с нас, и да почувстват заедно с нас грандиозността и великолепието на това място. Но затова пък отреагират бурно на ужаса…

— Щом не смяташ, че рамианите имат враждебни намерения — прекъсна го Франческа — тогава как ще обясниш тези маневри? Едва ли е просто едно съвпадение. Те, или който там командва този космически кораб, явно са решили поради някаква причина да се отправят към Земята. Нищо чудно хората да са смъртно изплашени. Спомни си, че Рама I не реагира по никакъв начин на своите човешки посетители. Сега обаче получаваме съвсем различен отклик на присъствието ни. И то доста драматичен. Извънземните известяват, че знаят за…

— Чакай, чакай! — намеси се Ричард. — Според мен правим прекалено прибързани заключения. Остават още дванадесет минути, преди да се наложи да дадем сигнал за паника.

— Много добре, космонавт Уейкфилд — продължи Франческа, която внезапно си спомни за репортерските си задължения и включи видеокамерата си. — А сега бихте ли споделили официалното си мнение по въпроса? Ако промените в курса на Рама наистина доведат до насочването й към Земята, то какво, според вас, би означавало това?

Ричард беше изключително сериозен, когато отговори:

— Хора от Земята — започна тържествено той, — ако Рама е променила курса си наистина с цел да посети нашата планета, това не означава задължително, че тя има някакви враждебни намерения. Никой от нас не е чул или видял нещо, каквото и да е, повтарям, каквото и да е, което да подсказва, че съществата, построили този космически кораб, желаят да ни навредят. Няма съмнение — смъртта на Уилсън бе изключително обезпокоителна, но причина за нея са по-скоро случайните действия от страна на определен вид роботи, отколкото изпълнението на някакъв зловещ план.

За мен тази изумителна конструкция представлява едно взаимосвързано цяло, наподобяващо по своята сложност жив организъм, изключително интелигентно и програмирано да оцелее за продължителен период от време. Не е нито враждебно, нито приятелски настроено. Съвсем лесно би могло да бъде проектирано така, че да притежава способността да открива и проследява отдалеч всяко отправило се към него космическо тяло, и да изчислява откъде идва поредният посетител. Ето защо насочването на Рама към Земята може да не е нищо друго, освен обичайния начин на действие при поява на непознати същества от Космоса, отправили се по собствено желание на среща с нея. Нищо чудно Рама да се приближава просто, за да се запознае с нас по-отблизо.

— Отлично — ухили се Янош. — Това бяха наистина едни философски разсъждения.

Уейкфилд се изсмя нервно.

— Космонавт Тургенева — каза Франческа, насочвайки камерата към Ирина. — Съгласна ли сте с вашия колега? Малко след трагичния край на генерал Борзов вие открито изразихте своето безпокойство, споделяйки, че смятате за възможно някаква по-висша сила, с други думи, рамианите, да е отговорна за смъртта на командира. Какво бихте казали сега?

Обикновено срамежливата съветска пилотка смело насочи поглед право в камерата. Очите й бяха тъжни.

— Аз наистина считам космонавт Уейкфилд за изключително способен специалист — каза тя. — Но той не даде отговор на най-сложните въпроси. Защо Рама извърши първата маневра точно по време на операцията на Борзов? И защо биотите насякоха Уилсън на парчета? А също, къде е професор Такагиши? — Ирина Тургенева се спря за миг, за да овладее емоциите си. — Няма да намерим Никол дьо Жарден. Рама може да е само един гигантски космически апарат, но вече знаем на какви опасни неща е способна. Сега се е отправила към Земята и аз се страхувам за моето семейство, за моите приятели, за цялото човечество. Няма никакъв начин да предвидим намеренията й. И ще бъдем безпомощни да я спрем.

Няколко минути по-късно Франческа Сабатини отнесе видеотехниката си до замръзналата повърхност на морето, за да направи един последен репортаж. Тя внимателно изчисли времето и включи камерата си точно петнадесет секунди преди предвидения край на маневрите.

— Картината пред вас, драги зрители, подскача нагоре-надолу — започна тя с най-добрия си журналистически тон. — Това е така, защото рамианската земя е разтърсвана от трусове вече четиридесет и седем минути — откакто започна поредната промяна в посоката на движение на кораба. Според специалистите по космическа навигация тази серия от маневри ще приключи след няколко секунди в случай, че Рама поеме курс към сблъскване със Земята. Техните изчисления се основават, разбира се, на предположението, че намеренията на Рама са…

Франческа спря по средата на изречението си и пое дълбоко дъх:

— Повърхността под мен престана да се тресе. Маневрите приключиха. Рама се приближава към Земята.