Рама II

21. Кубът на Пандора

През прозрачната врата Никол виждаше Дейвид Браун седнал зад бюрото, а Франческа, надвесена над него, му показваше нещо върху голямата карта, просната пред тях. Лекарката почука.

— Здравей, Никол — усмихна й се Франческа и отвори, — с какво можем да ти помогнем?

— Искам да говоря с доктор Браун по работа — изгледа я французойката.

— Влизай, влизай.

Никол прекрачи бавно и също така бавно седна на един от двата стола, сложени пред бюрото.

Франческа се настани на другия. Лекарката огледа стените на каютата: промяната бе повече от очебийна. Снимките със съпругата и децата на генерал Борзов, както и уловената в полет чайка на Нева, бяха изчезнали и на тяхно място имаше закачени карти. На всяка от картите с големи букви пишеше: ПЪРВО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОНИКВАНЕ ВЪТРЕ В РАМА; ВТОРО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО… и т.н. Почти целите стени бяха покрити с подобни материали.

Кабинетът на генерал Борзов излъчваше топлота и уют, а тая същата стая в момента бе определено стерилна и дори действаше заплашително. Доктор Браун бе закачил на стените поставените в рамки копия на две от най-престижните си международни научни награди. Освен това бе вдигнал въртящия си стол толкова високо, че да гледа от горе на долу всеки, с когото разговаряше.

— Дойдох да поговорим по личен въпрос — започна Никол. Изчака няколко секунди, като предполагаше, че Браун ще помоли Франческа да ги остави насаме. Нищо подобно не се случи. Никол обърна глава към Франческа и я погледна въпросително.

— А, тя ми помага при воденето на административната работа — изкашля се Браун. — Мисля, че женският й инстинкт често открива неща, които аз обикновено пропускам.

Никол продължи да мълчи. Беше се приготвила да говори с Дейвид Браун и съвсем не очакваше, че ще се наложи да обяснява и пред Франческа. „Може би е най-добре просто да стана и да си тръгна“ — мина й през ума, като с изненада откри, че присъствието на италианката я дразни.

— Запознах се с програмата и персоналните задачи за първото влизане в Рама — започна официално Никол — и бих желала да помоля за нещо. Задълженията ми, както са изложени в плана, са минимални. Доколкото успях да се осведомя, задачите на Ирина Тургенева по времето на първото тридневно влизане в Рама също не са големи. Струва ми се, че можете спокойно да прехвърлите немедицинските ми задачи на нея, а аз да остана на борда на Нютон с адмирал Хайлман и генерал О’Туул. Ще следя много внимателно развитието на експедицията и ще бъда на разположение във всеки момент, в който се появи някакъв значителен медицински проблем. Мисля, че Янош Табори ще може да се справи с останалото.

В стаята отново настъпи тишина. Доктор Браун погледна Никол, а след това Франческа:

— И защо искате да останете на „Нютон“?

Тогава се обади Франческа:

— Все ми се струва, че не би искала да чакаш, за да видиш Рама отвътре.

— Както ви предупредих, това е доста личен въпрос — въздъхна Никол. — Все още съм изтощена от изпитанието с генерал Борзов, а и са ми се събрали много документи да попълвам. В крайна сметка първото слизане в Рама ще бъде изпитание, а бих желала да съм напълно отпочинала и концентрирана за второто.

— Доста странно желание — промърмори Дейвид Браун, — но при така създалите се обстоятелства мисля, че можем да го удовлетворим. — Той отново хвърли поглед към Франческа. — Но в замяна на това бихме искали една услуга от теб. Ако не влизаш в Рама, тогава вероятно би могла да помагаш на О’Туул по поддържането на връзката от време на време? При това положение адмирал Хайлман би могъл да дойде с нас…

— Разбира се — кимна Никол, преди още Браун да е свършил.

— Добре. Значи всичко е наред. Ще променим разпределението за първото влизане в Рама. Ти ще останеш на борда на „Нютон“. — Той се надигна от бюрото, за да й даде да разбере, че разговорът е приключил, но Никол остана седнала. — Има ли още нещо? — нетърпеливо запита Браун.

— Според правилника, корабният лекар изготвя докладна записка за здравословното състояние на всички космонавти преди началото на изследователско влизане в Рама. Трябва ли да дам копие на адмирал…

— Тия докладни записки ми ги предавай на мен — прекъсна я Браун. — Адмирал Хайлман не се занимава с лични въпроси. — Той вдигна глава и се взря право в очите й: — Няма нужда да подготвяш нова докладна записка за първото изследователско слизане. Четох всички документи, които си предала на генерал Борзов. Те са достатъчни.

Никол не трепна пред втренчения му поглед. „Значи ти е известно какво съм писала за теб и Уилсън — помисли си тя, — и предполагаш, че трябва да се чувствам виновна или най-малкото притеснена. Сбъркал си. Мнението ми не се е променило, въпреки че в момента се водиш командир.“

През нощта Никол продължи разследването си. Детайлният анализ на биометричните данни на генерал Борзов показа, че точно преди смъртта в организма му е имало много високо ниво на два странни химикала. Никол просто не можеше да си представи откъде се бяха появили те. Дали бе вземал някакви лекарства без нейно знание? Тя откри, че тези химикали предизвикват болка и според нейната медицинска енциклопедия се употребяваха за тестване на чувствителността при психично разстроени пациенти. А може би се бяха произвели по някакъв начин от алергична реакция?

А какво ставаше с Янош? Защо той не можеше да си спомни, че се е пресегнал към пулта за управление? Защо бе станал толкова сдържан и мълчалив след смъртта на Борзов?

Бе вече среднощ, а тя продължаваше да се взира в тавана на малката си каюта. „Днес екипажът за пръв път ще проникне в Рама, а аз ще остана сама тук. Ще изчакам и тогава ще продължа.“ Но въпреки намеренията си тя не можеше да чака. Въпросите не й даваха мира. „Може ли да има някаква връзка между Янош и лекарствата, които бяха открити в тялото на Борзов? Възможно ли е смъртта му да не е съвсем случайна?“

Никол стана рязко и измъкна куфара с личните си вещи от малкото гардеробче. Трескаво го отвори и съдържанието му плувна във въздуха. Тя хвана няколко семейни фотографии, които се бяха зареяли над леглото. След това излови и другите непослушни предмети и отново ги напъха вътре. В ръката й остана само кубчето с данните, които крал Хенри й бе дал в Давос.

За момент се поколеба, преди да го постави в компютъра. След това си пое дълбоко дъх и натисна копчето. Върху екрана се появиха единадесет отделни файла — можеше да избира между дванайсетте досиета на космонавтите или шестте сборни файла с цялостна статистика за екипажа. Никол извика досието на Янош Табори. Бе разделено на три подточки: биография и лични данни, хронологично резюме и психологическа оценка. Видя, че най-много информация като обем се съдържа в хронологичното резюме. Лекарката влезе в подточката на биографията и личните данни.

Кратката таблица не й каза нещо много по-различно от това, което вече знаеше. Янош бе на четиридесет и една години — неженен. Когато не бе на работа в МКА, стоеше в апартамента си в Будапеща, само на четири пресечки от майка си. Майка му се бе развеждала на два пъти и сега също живееше сама. Бе получил научна инженерна степен от Будапещенския университет през 2183 година. Освен най-обикновените данни като височина, тегло, братя и сестри, таблицата съдържаше и още две цифри: НИ — (ниво на интелигентност) и КСП — (коефициент за социална приспособимост). Цифрите на Табори бяха съответно + 3.37 за НИ и 64 за КСП.

Никол се върна в менюто и извика справката за НИ и КСП. Числото, отговарящо на нивото на интелигентност се предполагаше, че представлява мярка за цялостната интелигентност на дадената личност, базирана върху сравнителни данни. Всички ученици попълваха подобни стандартизирани тестове на възраст между дванайсет и двайсет години. Индексът всъщност бе израз на десетичната мерна система. НИ равно на нула показваше, че лицето има средно ниво на интелигентност. НИ 1.00 означаваше, че индивидът е по-интелигентен от 90 процента от населението; + 2.00, че е по-интелигентен от 99 процента от населението; + 3.00 — над 99.9 процента и т.н. Отрицателните стойности говореха за ниво на интелигентност по-ниско от средното. Резултатът на Янош от +3.37 го поставяше в средата от 0.1 процента от най-интелигентни хора на планетата.

Цифрите на КСП имаха още по-лесно обяснение. Те също се базираха на извадки от стандартизирани тестове, проведени при всички ученици между дванайсет и двайсетгодишна възраст, но интерпретацията бе далеч по-проста. Най-високият резултат можеше да бъде 100. Човек, чиито КСП се приближаваше до 100, бе уважаван и харесван буквално от всеки, би се приспособил към която и да е група и никога и с никого нямаше да се скара или сърди. Една бележка под линия обясняваше, че резултатите от теста за КСП трябва да се приемат с известна приблизителност, защото при писмените тестове невинаги се постигат много точни резултати, особено що се отнася до такава деликатна материя, каквато е социалната приспособимост.

Никол си помисли, че някой път би трябвало да направи сравнение между индивидуалните резултати от НИ и КСП на всички космонавти от екипажа. После отвори файла с хронологичното резюме на Янош Табори. Следващият един час се оказа часът на откровение за Никол. Разбира се, като лекар на експедицията, тя бе чела официалните досиета на колегите си, предоставени й от МКА. Но ако информацията за Янош, предоставена й от крал Хенри бе достоверна (а в момента тя не разполагаше с никаква възможност да провери това), то тогава характеристиката, направена от МКА, бе просто плачевна.

Никол знаеше от по-рано, че Янош на два пъти е бил номиниран за най-надарен студент в Будапещенския политехнически институт; но не й бе известно, че също така две години е бил президент на Асоциацията на студентите хомосексуалисти в Унгария. Бе запозната с факта, че той е постъпил в Космическата академия през 2192 и завършил само за три години (поради предишната си работа в руските космически инженерни проекти), но никой не й бе казвал, че преди това той на два пъти е кандидатствал за Академията и двата пъти е бил отхвърлян, въпреки изключително високите оценки от изпитите си. И на двата пъти при последния кръг — „лично интервю“, комисията е била председателствана от генерал Валери Борзов. Янош е бил активен деятел в най-различни организации на хомосексуалистите до 2190 година. Впоследствие се е отказал и е преустановил всякакви подобни изяви. Нищо от тая информация не бе подадено в неговия файл на МКА.

Никол бе удивена от това, което научи. Разтревожи я не фактът, че Янош е или е бил хомосексуалист; тя нямаше предразсъдъци към подобни неща. Не, проблемът бе в това, че официалната биография на Янош бе прекроена и то така, че да се скрият едновременно както неговите хомосексуални наклонности, така и по-раншната му връзка с генерал Борзов.

Последните данни от написаното за Табори също бяха доста изненадващи за лекарката. Според досието, през последната седмица на декември, точно преди отлитането. Янош съвсем целенасочено бе подписал договор с „Шмид и Хагенест“, немският издателски конгломерат. Неговата задача бе да изпълнява неупомената „консултация“ в широк кръг от дейности, след като се завърне експедицията, в помощ на това, което се наричаше „проект Браун-Сабатини“. На космонавта Табори бе изплатена началната сума от 300 000 марки при подписването на договора.

Три дни по-късно, майка му, която почти година вече чакаше за частична трансплантация на изкуствен мозък, поради поражения, нанесени от болестта на Алцхаймер, бе постъпила в неврохирургията на Баварската болница в Мюнхен.

Очите й бяха изморени и направо горяха, когато свърши да чете обемистото досие на доктор Дейвид Браун. През няколкото часа, докато изучаваше хронологичното му резюме, тя отвори нов файл за себе си, където записваше тези неща, които й се струваха особено интересни. Преди отново да се опита да заспи. Никол още веднъж прегледа файла, който бе направила.

Лятото на 2161 година: Браун, единадесетгодишен, е изпратен насила на лагер в Лонгхорн, въпреки упоритата съпротива на майката. Типичен извънградски лагер в планинската част на Тексас за момчета от богати семейства, занимаващи се с всякакъв вид спорт, стрелба с пушки, изкуство, туризъм. Момчетата живеят по десетина в барака. Дисциплината се доближава до военната. Браун веднага става изключително непопулярен. На петия ден няколко момчета го хващат, когато излиза от банята, и му боядисват гениталиите с черна боя. Браун отказва да стане от леглото. Майка му веднага изминала повече от двеста мили, за да дойде и си го прибере вкъщи. След тоя случай бащата явно пренебрегва сина си.

Септември 2166 година: след като е избран да произнесе речта от името на завършващите частна гимназия, Браун се записва да учи физика в Принстънския университет. Остава в Ню Джърси само два месеца. Завършва в Калифорнийския университет като частен студент.

2173 година: получава докторска титла по физика и астрономия в Харвард. Научният му ръководител — Уилсън Браунуел го нарича „амбициозен и усърден студент“.

Юни 2175 година: Кеймбридж. Браун завършва научна разработка съвместно с Брайън Мърчисън, посветена на образуването на нови звезди.

Април 2180 година: жени се за Джанет Хъдсън от Пасадена, Калифорния. Мис Хъдсън е била студентка по астрономия в Станфорд. Единствено дете, дъщеря Анжела, родена през декември 2184 година.

Ноември 2181 година: Отказан му е десетгодишен преподавателски договор в катедрата по астрономия в Станфорд, защото двама членове на комисията заявяват, че Браун е фалшифицирал научни данни в някои от публикациите си. Случаите не са доказани.

Януари 2184 година: избран в Надзорния съвет на МКА. Работи над проектите за инсталиране на серия мощни телескопи върху тъмната страна на Луната.

Май 2187 година: Браун е декан на катедрата по физика и астрономия на Далаския университет в Тексас.

Февруари 2188 година: на годишната конференция на Американското астрономическо дружество в Чикаго се сбива с Уендъл Томас, професор от университета в Принстън, който твърди, че Браун е откраднал и публикувал идеи, които двамата са обсъждали.

Април 2190 година: разбунва научните среди в целия свят, като предлага нов модел за образуването на свръхновите звезди, също така предсказва появяването на много близка свръхнова в средата на март 2191. Изследователската работа е извършена с аспирантката в Далаския университет, Елън Бърнстейн от Ню Йорк. Доста силни съмнения в колеги на мис Бърнстейн, че именно тя е основният първоизточник на идеята. Браун става световноизвестен в резултат на смелото, и както се оказва в последствие, вярно прогнозиране.

Юни 2190 година: Браун се развежда с жена си, след като вече година и половина не живеят заедно. Елън Бърнстейн е аспирантка при него от петнайсет месеца.

Декември 2190 година: сключен брак с Елън Бърнстейн в Далас.

Март 2191 година: свръхновата 2191 осветява небето, така както е предсказано от доктор Браун.

Декември 2193 година: присъден почетен медал на доктор Браун от МКА за изключителни научни постижения.

Ноември 2199 година: подписан безсрочен договор с изключителни права с „Шмид и Хагенест“ за „използването“ на всички възможни резултати от експедицията „Нютон“, включително книги, видеозаписи, образователен материал. Франческа Сабатини е другият основен контрагент, а космонавтите Табори и Хайлман са привлечени за консултанти. Сума внесена при подписването на договора — 2 000 000 марки, депозирани на тайна сметка в италианска банка.

Звънът на часовника я стресна, след като бе спала само два часа. Никол се измъкна от леглото и наплиска лицето си с вода от малкия сгъваем леген. Излезе в коридора и се запъти към командната зала. Там другите четирима космически кадети се бяха събрали около Дейвид Браун и разпалено обсъждаха детайлите по първото работно влизане в Рама.

— Добре — обади се Ричард Уейкфилд. — Значи най-важните неща са леките индивидуални седалкови лифтове при левите и десните стълбища и един тежкотоварен елеватор от осовия входен тунел до Централната равнина. След това установяваме временен контролен център на края на равнината, сглобяваме и изпробваме трите всъдехода. Тая вечер спим на временен лагер, а утре базираме лагер Бета близо до брега на Цилиндрично море. За утре оставяме сглобяването и изпращането на двата хеликоптера, а с ледоходите и моторните лодки ще се занимаваме чак вдругиден.

— Чудесно обобщение похвали го доктор Браун. — Франческа ще дойде с вас четиримата, докато организирате инфраструктурата тая сутрин. След като бъдат монтирани леките лифтове, ние с адмирал Хайлман ще се присъединим към вас. Тогава ще дойдат и доктор Такагиши и Уилсън. Тая нощ всички ще спим в Рама.

— Колко сигнални ракети имаме на разположение? — попита Янош Табори.

— Дванайсет — отвърна Ирина Тургенева. — За днес ще са напълно достатъчни.

— А нощес, когато си легнем да спим, ще бъде най-тъмната нощ, която някои от нас някога са виждали — предрече Такагиши. — Няма да има луна, звезди, никакви отражения по водата — нищо, освен пълна чернота.

— Каква ще бъде температурата? — поиска да се осведоми Уейкфилд.

— Още не знаем със сигурност — отвърна японският учен. — Разузнавателните капсули носеха само камери. Но температурата в околността на края на тунела бе същата като тая в Рама I. Ако това означава нещо, предполагам, че би трябвало да е към –10 градуса по Целзий на местата за лагеруване. — Такагиши направи лека пауза. — Но ще продължи затоплянето. Сега се намираме вътре в орбитата на Венера. Очакваме светлините на Рама да се запалят след около седем-осем дни, а след това Цилиндрично море да се разтопи откъм дъното.

— Хей, ти да не си преминал в друга религия? — пошегува се Дейвид Браун. — Вече говориш с вяра за това, което ще се случи.

— С всеки изминал ден, който показва, че тоя космически кораб е подобен на предшественика си от преди седемдесет години — сериозно отвърна Такагиши, — възможността те да бъдат еднакви нараства. До тоя момент, като изключим времето на маневрата по орбитата, всичко съвпада.

Никол се приближи към групата.

— Я гледай кой е тук — възкликна Янош с обичайната си усмивка. — Нашият пети и последен космически кадет. Защо имам чувството, че малко сън ще ти се отрази добре?

— Аз лично — прекъсна го Ричард Уейкфилд — съм много разочарован, че помощник по сглобяването на всъдехода ще ми бъде Яманака, вместо мадам Дьо Жарден. Лекарят на екипажа поне говори. Ще трябва да си рецитирам Шекспир, за да не заспя. — Той смушка леко Яманака в ребрата. Японският пилот се опита да изобрази нещо като усмивка.

— Искам да пожелая на всички ви успех — огледа ги Никол. — Предполагам доктор Браун ви е казал, че се чувствам твърде изморена, за да ви бъда от помощ. Трябва да си почина и да бъда готова за второто влизане.

— Добре, свършихме ли? — нетърпеливо се обади Франческа Сабатини, след като бе направила с камерата си панорама по лицата на всички и сега вече я прибираше в калъфа. — Ще тръгваме ли най-после?

— Хайде — подкани ги Уейкфилд и те се отправиха към въздушната камера на „Нютон“.