Рама II

43. Психология на неживата природа

— Съществува и още една причина, поради която не трябва да губим надежда — заяви бодро Ричард още щом видя, че неговата спътничка отваря очи. — Снощи обаче забравих да ти я кажа.

Никол винаги се разсънваше много бавно още от детските си години. Обичаше да удължава и да се наслаждава на последните мигове от съня, преди отново да се изправи пред грубата реалност. У дома и Женевиев, и Пиер знаеха, че не трябва да се опитват да разговарят за важни неща с нея, преди да е изпила сутрешното си кафе. Затова сега тя само премигна, докато Ричард продължаваше да й говори, поставил запаления си фенер между двете постелки.

— В момента този космически кораб лети право към Земята. Дори и ако „Нютон“ се отдели от него, тук рано или късно ще кацнат други представители на нашата планета.

— Какво, какво? — едва успя да промълви Никол, като разтърка очи, вече надигнала се от постелката.

— Ами, при цялото това вълнение снощи съвсем забравих да ти съобщя най-важната новина. Тези последни маневри — предполагам, че не си ги усетила, защото през това време си била в безсъзнание на дъното на ямата, всъщност целяха да пренасочат космическия гигант така, че посоката му на движение да доведе до сблъсък със Земята. Това всъщност бе основната причина, за да напуснем Рама толкова бързо.

Ричард забеляза, че Никол се беше втренчила в него така, сякаш той си бе загубил ума и бръщолевеше налудничави неща. Реши да й обясни по-подробно:

— Корабът все още следва хиперболична траектория по отношение на Слънцето, но вече се е насочил с пълна скорост към нашата планета. Сблъсъкът ще стане след двадесет и три дни.

— Ричард — промълви Никол, копнееща за сутрешната си чаша с кафе. — Шегите рано сутрин не са ми никак по вкуса. Ако така си хабиш силите, за да измисляш…

— Не, не — прекъсна я той. — Говоря съвсем сериозно. Повярвай ми, всичко е точно както ти го казвам.

Французойката извади джобния си термометър и го погледна.

— Кажи ми тогава, гений на инженерната мисъл, защо температурата продължава да се покачва? Ако се отдалечавахме от Слънцето, тя щеше да спада, нали?

— Достатъчно си умна, Никол, за да отгатнеш и сама. Слънчевата топлина, която външната обвивка на Рама поглъща, прониква към вътрешността на кораба изключително бавно. Очевидно изграждащият го материал има много ниска степен на проводимост. Така че въобще не очаквам температурата тук да достигне връхната си стойност по-рано от две седмици.

Никол си спомняше достатъчно от общите си знания по термодинамика, за да разбере, че приятелят й има право. Беше прекалено рано сутринта и процесът на разсейване на топлината още не бе започнал. Въпреки това й беше много трудно да приеме мисълта, че Рама се носи право към Земята. Помоли Ричард да й подаде термоса с вода. „Какво, за бога, става тук? — помисли си тя. — Защо този чуждоземен кораб се е запътил към нашата планета?“

Уейкфилд очевидно прочете мислите й:

— Трябваше да чуеш глупавите и идиотски изказвания във връзка с променената траектория на Рама и с вероятните последствия от това. На Земята бе свикана специална конференция по въпроса, която продължи цели седем часа. — Той се изсмя високо. — В МКА работи някакъв тип, струва ми се канадец, чиято специалност е психология на неживата природа. Можеш ли да си представиш? Та този глупак беше допуснат да участва в конференцията и дори представи някакви свои идиотски „прозрения“ за мотивите на Рама да извърши подобен вид маневри. — Ричард енергично поклати глава. — Всички бюрократични системи са едни и същи — убиват духа на изобретателните хора и създават тълпа от безмозъчни, сервилни индивиди, които уж представляват общественото мнение.

— И какъв бе крайният резултат от конференцията? — запита Никол след малко.

— Тези, които имаха някакъв разум в главите си, предположиха, че Рама ще застане в орбита около Земята и без да прояви някаква враждебност, ще изследва от разстояние нашата планета. Но всъщност малцина мислеха така. Наистина изглеждаше, че трезвият разум и логиката си бяха взели отпуска, защото ги нямаше никакви по време на разискванията. Дори Дейвид Браун, който ми се стори, че започна да се държи доста странно, след като се завърнахме на „Нютон“, съвсем неочаквано заяви, че според него съществува голяма вероятност Рама да предприеме враждебни действия спрямо Земята. После той разясни тезата си — това можело по същността си да бъде проява на любознателност, а не враждебен акт, но съществувала вероятност хората на нашата планета да го сметнат за такъв.

Ричард се беше разпалил толкова много, че стана прав, докато Никол продължаваше да седи на постелката.

— Едва ли някога през своя живот си чувала подобни бомбастични и претенциозни слова. Трябва да знаеш, че Браун бе един от тези, чиито изказвания бяха по-смислени и що-годе логични. Проведе се и запитване до членовете на консултативния съвет на МКА кое от предложените становища поддържа всеки един от тях. Не си мисли, че тази идиотска групичка от посланици и пълномощни представители могат да отговорят кратко и ясно с „Подкрепям становище А — пряк сблъсък, който ще причини разрушения и промени в климата“ или „Присъединявам се към становище Б — Рама ще влезе в орбита около Земята с най-малко вероятни войнствени намерения“. Нищо подобно! Всеки от тях се бе подготвил да изнесе своя собствена лекция по темата. А пък онзи особняк — доктор Александър, който те отрупа с въпроси след конференцията за биометричния метод на изследване, изхаби цели петнайсет минути, за да обяснява как появата на Рама е изкарала наяве куп недостатъци в устава на Международната космическа агенция. Сякаш някой дава пет пари за това! — Ричард седна отново и подпря главата си с ръце.

Никол вече се беше разсънила напълно:

— Като те гледам как се ядосваш ми става ясно, че не си съгласен с окончателното решение, взето на конференцията.

Уейкфилд кимна:

— Почти три четвърти от участниците в конференцията — включително членовете на „Нютон“, както и повечето от водещите учени и служещи в МКА — изразиха убеждението си, че с маневрите си Рама се готви да нанесе вреда на Земята, и то значителна. Тезата им бе следната: след като първият кораб Рама не е обърнал никакво внимание на нашето съществуване, нито е проявил интерес към планетата ни, то фактът, че вторият космически гигант изменя посоката си на движение и се насочва към Земята, говори, че той следва различен принцип на действие. Дори и аз не мога да не се съглася с подобно твърдение. Но не разбирам защо всички са толкова твърдо убедени във враждебните намерения на Рама. Струва ми се еднакво вероятно чуждоземните пришълци да се ръководят от чисто любопитство, а защо не и от желание по някакъв начин да ни бъдат от полза? — Ричард се замисли за момент. — Според информацията, която получи Франческа, проучванията на общественото мнение на Земята показват, че почти деветдесет процента от обикновените хора са ужасени от насочването на Рама към планетата и призовават политиците да вземат някакви мерки.

Англичанинът отвори вратата на палатката и излезе на тъмния площад. Зашари безцелно с лъча на фенерчето си по осмоъгълната сграда.

— Осемнайсет часа по-късно се проведе втора конференция, на която се реши нашият екипаж повече да не посещава Рама — продължи той. — Формално аз не съм нарушил заповедта, защото напуснах „Нютон“ преди официалното й приемане. Но всъщност беше съвсем ясно, че подобно решение ще бъде взето всеки момент.

Никол също излезе от палатката и се приближи до Ричард.

— Докато онези на Земята разискват какво да правят с този космически кораб, голям колкото астероид, който се е насочил право към тях, ние двамата с теб трябва да разрешим един по-непосредствен проблем — как да преминем през Цилиндричното море. — Тя се усмихна уморено и добави: — Дали да не разгледаме наоколо, докато си приказваме?

Нейният спътник насочи лъча на фенерчето към дъното на ямата. Пъпешът-манна лесно можеше да бъде разпознат, но не и отделните парчета в купчината метал.

— Значи това са резервните части на биота-стоножка?

Никол кимна утвърдително. Двамата бяха коленичили един до друг до самия ръб на дупката и тя обясни:

— Ъглите на ямата са постоянно в сянка, дори при дневна светлина. Затова ми беше трудно да определя дали това там долу не е тялото на Такагиши.

— Страшно ми се иска да видя как някой биот-стоножка прави ремонт на собственото си тяло. — Ричард се изправи и се приближи до стената на хангара. Почука. — А пък специалистите по строителни материали ще си паднат адски много по тази материя. Блокира обикновените радиовълни и в двете посоки, а стените са прозрачни само от външната страна. — Той се обърна към Никол. — Ела, ако обичаш, и се опитай да отрежеш едно парче с електрическия си скалпел.

В този момент французойката беше заета с въпроса дали някой от двамата да не се опита да се спусне долу и да вземе останалата ядивна част от пъпеша-манна. Нямаше да бъде кой знае колко трудно, ако въжето от медицински конци издържи на тежестта. След малко Никол извади скалпела от медицинската си чантичка и се приближи към Ричард.

— Не съм съвсем сигурна дали това, което правим, е правилно — каза и се поколеба, преди да вреже острието на инструмента в стената пред себе си. — Първо, скалпелът може да се повреди, а вероятно пак ще имаме нужда от него. И второ, не ти ли се струва, че подобно нещо си е чиста проба вандализъм?

— Вандализъм ли? — повтори Уейкфилд и озадачено я погледна. — Що за хомоцентрично понятие е това! — Той повдигна рамене и се отправи към единия изход на хангара. — Всъщност — добави, — вероятно си права, че можем да развалим скалпела.

Когато след малко Дьо Жарден последва навън своя приятел и се приближи до него, той тъкмо бе въвел някакви данни в портативния си компютър и сега напрегнато наблюдаваше екрана.

— Значи двете с Франческа бяхте застанали някъде тук, така ли? — Никол кимна. — А после ти си се върнала отново в хангара, за да провериш дали случайно Такагиши не е в някоя от ямите?

— Вече говорихме за това. Защо питаш пак?

— Мисля, че Франческа те е видяла как падаш в дупката и всъщност съвсем съзнателно е решила да ни заблуди, когато каза, че при централния площад ти си свърнала по някаква странична уличка, за да провериш за Такагиши. Не е искала някой да успее да те намери.

Никол внимателно се взря в Ричард, застанал пред нея в заобикалящата ги тъмнина.

— Съгласна съм — бавно отговори тя. — Но какво те накара да стигнеш до подобен извод?

— Това ми се струва единственото логично обяснение. Между другото, двамата с нея проведохме доста странен разговор тъкмо преди да се върна в Рама. Франческа дойде в стаята ми под предлог, че иска да ме интервюира, но според мен тя всъщност се опитваше да разбере защо искам да дойда отново тук. Когато споменах Фалстаф и навигационните сигнали, чрез които бях успявал да следя къде се намираш, нашата италианка внезапно изключи камерата си. След това, необичайно възбудена, прояви изключително голям интерес към моето техническо изобретение и ми зададе куп въпроси за него. На тръгване заяви, че според нея още в самото начало сме допуснали огромна грешка, като въобще сме влезли в този чуждоземен космически кораб. За миг ми се стори, че се кани да ме помоли да си остана на „Нютон“.

Ричард замълча, но след малко продължи:

— Напълно ясно ми е защо не е искала да открия, че те е изоставила в тази дупка като корабокрушенец на пустинен остров. Но това, което не мога да разбера, е защо въобще го е направила.

Никол се поколеба за миг, след което каза:

— Спомняш ли си, когато с теб разговаряхме за злополуката с Борзов и ти ми обясни защо защитната система на Рохир не се е задействала? Същата тази вечер аз запитах теб и Янош дали някой от вас случайно не бе забелязал генералът да…

Двамата с Ричард вървяха към централния площад, където се намираше сглобяемата палатка, и близо петнайсет минути Никол подробно обяснява на своя спътник хипотезата си за евентуалния заговор срещу Борзов. Разказа му за договора, сключен със средствата за масова информация, за лекарствата, които Франческа беше дала на Дейвид Браун и на Реджи Уилсън, както и за разговорите, които Никол бе имала с всеки един от съучастниците. Не спомена единствено за дискетата със секретна информация. Ричард се съгласи, че аргументите на Никол бяха наистина сериозни и неопровержими.

— Значи мислиш, че Франческа те е изоставила в ямата, за да ти попречи да я изобличиш?

Никол кимна. Ричард изсвири с уста.

— При това положение всички парченца от мозайката си идват на място. Още от момента, в който се завърнахме на „Нютон“, ми стана ясно, че Франческа ръководи шоуто. Нареждаше както на Браун, така и на Хайлман. — Той прегърна Никол през раменете. — Никак нямаше да се зарадвам, ако тази жена бе мой враг. Очевидно не я измъчват никакви скрупули.