Рама II

4. Големият хаос

Навлизането на космическия кораб Рама I в Слънчевата система в началото на 2130 година оказа значително влияние върху развитието на човешката история. Въпреки че не се забелязаха никакви очебийни промени във всекидневния живот, след завръщането на екипажа, воден от командира Нортън, ясното и недвусмислено доказателство, че съществува друга изключително по-напреднала цивилизация (или в крайна сметка поне е съществувала) някъде във Вселената, доведе до преосмисляне мястото на Homo sapiens в цялостната схема на Космоса. Сега вече бе ясно като бял ден, че някакви други химически елементи и съединения, несъмнено също резултат на Големия взрив, са се сдобили със съзнание на някое друго място и по някое друго време. Кои бяха тези рамиани? Защо бяха построили такъв гигантски, безумно сложен космически кораб и го бяха изпратили на екскурзия по нашия край? Едновременно и в частните, и в официалните разговори, рамианите бяха неизменно тема номер едно, месеци наред.

Някъде около година човечеството, къде повече, къде по-малко, търпеливо чакаше нов знак за присъствието на рамианите. Прецизни изследвания с мощни телескопи бяха извършени по всички дължини на вълните, за да се открие допълнителна информация, свързана с отпътувалия пришелец. Небето обаче бе спокойно. Рамианите си бяха заминали така тихо и необяснимо, както и бяха дошли.

След като „Ескалибур“ заработи и щателното претърсване на небето не донесе нищо ново, бе забелязана значителна промяна в обществото по отношение на първия контакт с Рама. За една нощ срещата се бе превърнала в история, събитие, което се бе случило и сега бе приключено.

Тенденцията, прокарана от вестниците и списанията, които започваха всяка своя статия с фрази като: „Когато рамианите се завърнат…“ се промени на: „Ако някога се състои нова среща със съществата, построили огромния космически кораб, открит през 2130 година…“ Това, което бе схващано като неотменна заплаха, запазено право върху бъдещето на човечеството, бързо се превърна в любопитен исторически факт. Вече не беше толкова модерно да се борави с фатални изрази като „завръщането на рамианите“ или „съдбата на човешката раса във Вселена, обитавана от интелигентни същества.“ Човечеството си отдъхна, поне за момента. След това изпадна в такъв пристъп на нарцисизъм, че в сравнение с него всички по-раншни исторически периоди на самовлюбеност, направо бледнееха.

Твърде лесно бе да се разбере надигането на вълната от безочливо самодоволство в световен мащаб. Като резултат от срещата с Рама имаше някаква основна промяна в човешката психика. Преди този контакт, Земята бе смятана от хората за единствения случай на развита цивилизация. Идеята, че земната раса като група може да контролира съдбата си в бъдещето, бе важна отправна точка в почти всички философски теории. Това, че рамианите съществуваха (или бяха съществували, без значение какво е граматичното време, философската логика достигаше до един и същ извод), променяше всичко. Човечеството не беше единствено, а и вероятно не представляваше нищо уникално. Просто бе въпрос на време преобладаващата идея за хомоцентрична структура на Космоса да се разбие от присъствието на другите. Следователно много лесно можеше да се направи изводът защо начинът на живот на повечето човешки същества внезапно направи завой към лесните удоволствия, буквално наподобявайки нещата от преди петстотин години, когато, в подобна ситуация, Робърт Херик бе призовал в едно свое стихотворение всички девственици да изживеят по най-добрия начин отминаващите дни. То започваше по следния начин:

През първите две години след срещата се появи глобален и много подозрителен бум на потреблението, придружен с нарастваща алчност. Дива страст към купуване на всичко, създавано от обществото, се насложи върху слаба икономическа инфраструктура, балансирана по отношение на негативните тенденции в началото на 2130 година, когато първият рамиански космически кораб навлезе във вътрешността на Слънчевата система. Мержелеещата се рецесия бе отложена през 2130 и 2131 чрез съвместните усилия на правителствата и финансовите институции, въпреки че фундаменталната икономическа немощ никога не бе публично призната. При подновената страст към купуването в началото на 2132 година, светът прескочи направо в един период на бърз растеж. Производствените мощности се разшириха, фондовите борси експлодираха и потребителското доверие и цялостната заетост на работната ръка достигнаха най-високите си стойности. Възцари се безпрецедентен до този момент просперитет и като краен резултат бе постигнато едно бързо, но съвсем съществено повишаване на жизнения стандарт на почти цялото население на Земята.

Към края на 2133 година, обаче, някои от най-опитните изследователи на нашата история съвсем ясно прозряха, че „Рамианският бум“ води човечеството към катастрофа. Мрачни предупреждения за надвисналата икономическа криза започнаха да се дочуват тук и там между еуфоричните крясъци на милионите, които напоследък се бяха изкачили на по-горно стъпало в средната и висша класи. Предложенията да се балансират бюджетите и лимитират кредитите на всички нива от икономиката, бяха пренебрегнати. Вместо това се положиха последователни усилия да се посрещнат по един или друг начин огромните покупателни способности, заложени в ръцете на населението, което забрави думата „чакай“, да не говорим пък за „не“.

Световната фондова борса започна да пращи през януари 2134 като предупреждение за предстоящия крах. Но на повечето човешки същества, разпръснати по цялата Земя и колониите в Слънчевата система, дори мисълта за подобно нещо не можеше да се побере в главите. В крайна сметка, световната икономика бе имала положително развитие за около девет години, а последните две дори представляваха връх, ненадминат от два века насам. Световните лидери претендираха, че най-накрая са открили механизма, който наистина може да възпира низходящите тенденции в капиталистическото развитие на обществото. И хората им вярваха — но само до началото на май 2134 година.

През първите три месеца на годината световните фондови борсови пазари започнаха да спадат — отначало бавно, а след това на значителни скокове. Много хора, които споделяха суеверието на общественото мнение спрямо космическите гости, преобладаващо в последните двайсет века, свързаха трудностите на борсите със завръщането на Халеевата комета. Появяването й през март се оказа далеч по-ярко, отколкото някой бе очаквал. Седмици наред учените от целия свят се състезаваха в предположенията си за обяснението защо тоя път кометата е по-бляскава от предвиденото. След като профуча през перихелия в края на март и започна да се наблюдава с просто око в средата на април, огромната й опашка запълни почти цялото вечерно небе.

За разлика от небесните, земните проблеми изцяло бяха посветени на приближаващата световна икономическа криза. На 1-ви май 2134 година три от най-големите международни банки обявиха неплатежоспособност поради лоши кредити. Два дни по-късно паниката завладя света. Повече от един милиард домашни компютърни терминала, свързани с международните финансови пазари, бяха включени, за да връщат обезценените акции и съкровищни бонове. Комуникационното натоварване на Глобалната Мрежова Система (ГМС) изведнъж се оказа огромно. Уредите за пренасяне на данни по ГМС бяха натоварени много над възможностите им и проектираните мощности. Цифровите блокировки на апаратурата започнаха да бавят преноса на данни отначало с минути, а после с часове, което даде допълнителен тласък на паниката.

До края на седмицата станаха ясни две неща — това, че цените на акциите на фондовите борси са паднали наполовина и много индивидуални, големи и малки инвеститори, които са използвали кредитните си лимити, в момента се бяха оказали буквално без пукнат грош. Дублиращите цифрови бази, които следяха личните банкови сметки и автоматично превеждаха пари за изравняване на взиманията по тях, бяха включили алармените сигнали в почти двайсет процента от домовете по целия свят.

Но в крайна сметка, истинското положение беше далеч по-жестоко. Съвсем малък процент от транзакциите се осъществяваха поради съпротивата на компютрите, тъй като обемът от информация във всички посоки се оказа многократно по-голям от някога прогнозирания. Казано на компютърен език — цялата световна финансова система бе „зациклила“. Милиарди и милиарди информационни блокове от по-ниско приоритетно ниво бяха „отлагани“ за по-късно от компютърната мрежа, докато задачите с по-високо ниво се обслужваха с предимство.

Резултатът от цялото това задържане на информация беше, че в повечето случаи в индивидуалните електронни банкови сметки с часове или дори с дни не се вписваше кредитът, за да покрие нарастващите липси на фондовата борса. В момента, в който частните притежатели на банкови сметки разбраха какво става, те се втурнаха презглава да харчат това, което показваха техните извадки от банките, преди компютрите да завършат транзакциите. Докато дойде време правителствата и финансовите институти напълно да разберат какво именно се случва и да решат да се намесят за овладяване на положението, се оказа, че вече е твърде късно. Системата беше преживяла фатална криза. За да се възстанови, бе необходимо да се пресее и изхвърли целият боклук, след това отново да се вкарат резервните файлове, съдържащи запис на цялата начална информация, съхранявани в сто и няколко, пръснати по целия свят, компютърни центъра.

За около три седмици цялата електронна финансова система, която управляваше всички парични транзакции, бе недостъпна. Никой не знаеше колко пари има всъщност. Тъй като много отдавна банкнотите бяха почти излезли от употреба, то само ексцентрици или колекционери притежаваха достатъчно пари в брой, за да си пазаруват в бакалниците. Хората се върнаха към натуралната размяна, за да задоволят насъщните си нужди. Заеми в натура, на базата на приятелства и лични познанства, помогнаха на мнозина временно да преживеят. Но това бе едва началото. Всеки път, когато международното ръководство на световната финансова система обявяваше, че се опитва да „влезе по линията“ и молеше обикновените граждани да не включват личните си терминали, „освен при извънредни случаи“, точно тогава се получаваше тъкмо обратното: запитванията задръстваха системата, а компютрите отново излизаха извън строя.

Трябваше да минат само още две седмици, докато световните учени открият причината за допълнителната яркост на Халеевата комета при тогавашната й поява. Но четири месеца бяха необходими, за да могат хората отново да разчитат на сигурна информация от ГМС. Цената, която човечеството плати за този хаос, бе неизмерима. В момента, в който електронната икономическа дейност се възстанови, светът бе изпаднал в дълбока финансова рецесия, която щеше да достигне дъното си чак дванайсет години по-късно. И нови петдесет години трябваше да изминат преди брутният световен продукт да достигне нивото отпреди „Катастрофата през 2134 година“.