Луната, която убива

2.

В Гуджааре имаше магия.

Протекторите разгласиха този факт из цяла Кисуа. Господарят на Сунанди - Кинджа Сех Калабша поиска от нея да изучава гуджаарейската магия като част от чиракуването й, макар това да накара старейшините да клатят глава, а благородните сона да въздишат. Но Кинджа беше непреклонен. Магията бе като майчино мляко за хората в Гуджааре. Те до един се нуждаеха от нея, гордееха се с ползата й и не ги бе грижа за последиците. Нямаше начин човек да разбере Гуджааре, без да вникне в източника на нейната мощ.

И Сунанди я изучаваше. Магията на Гуджааре се съсредоточаваше около лечителските сили, контролирани от Хетава -ръководният храм на вярата в Хананджа. Но макар жреците на Хананджа да служеха като пазители на магията, те не бяха неин източник. Хората от Гуджааре сътворяваха магия в необузданите въртопи от чувства и въображение, които се наричаха сънища - хананджистите само събираха урожая на тази необузданост, за да го филтрират до чиста и годна за употреба форма. И така, гуджаарейци занасяха своите кошмари и лишени от смисъл сънища в храмовете, където жреци, наречени Лечители, ги използваха за ликвидиране на тумори или за ускоряване зарастването на рани. В някои случаи се налагаше лечение от по-друг тип, например да израсне наново откъснат крайник или да се ликвидира отключено наследствено заболяване. Тук на преден план излизаха Курвите на Хананджа..!

„Недей!“ - сгълча се сама Сунанди. Страшно бе да проявяваш дори наум обичайното за Кисуа презрение, когато се намираш в Гуджааре. Наричаха ги Сестри на Хананджа, макар неколцина от тях да бяха мъже в женски одеяния - още една чудатост на Гуджааре. С тържествени ритуали Сестрите внушаваха възможно най-разюзданите и похотливи сънища у Нейните последователи - и тези сънища също се предаваха на Лечителите за общото благо.

А за ония жители на Гуджааре, които бяха твърде остарели, тежко болни или прекалено себични, за да направят своето приношение в Хетава... съществуваха жреците, наречени Бирници.

О, да, в Гуджааре наистина имаше магия. Огромни вонящи купища магия.

- Май те е страх - отбеляза Принцът.

Сунанди излезе стресната от своя унес, за да съзре напълно лишената му от угризения усмивка. В Гуджааре бе прието да се говори открито за подобни неща - за щения, които би трябвало да си останат съкровени, за скрити тревоги. Но той знаеше, че порядките в Кисуа не са такива.

- Добре го прикриваш - продължи Принцът, - но си личи. Най-вече в мълчанието ти. Толкова жизнена бе допреди малко, че промяната е поразителна. Или ме намираш за твърде безинтересен събеседник?

„Ех, ако Кинджа беше жив“ - каза си Сунанди зад маската на приветлива усмивка. Кинджа разбираше особеностите и противоречията в характера на гуджаарейците по-добре от когото и да е друг в Кисуа. В тази земя цветята избуяваха нощем, а реките напояваха тучни ливади насред пустинята. Тук политиката бе наполовина религия и наполовина загадка, а съгласно Закона на Гуджааре дори намекът за поквара се наказваше със смърт. И точно тук Сунанди установи, че даже Кинджа може да сбърка, защото, макар да я бе научил на езика, магията и обичаите, той не беше жена. Никога не бе ставало нужда да се изправи пред най-елегантния и най-опасен чар на гуджаарейския Принц на Залеза.

- Жизнена съм, когато е нужно - отвърна Сунанди. Махна с ръка - жест на безгрижие, намек за кокетство. - Деловите преговори с жена определено го изискват. Но аз имах впечатлението, че тази наша среща е... - Престори се, че търси точната гуджаарейска дума, макар да подозираше, че той за разлика от повечето свои сънародници не ще бъде така лесно заблуден от акцента или пък от престореното й невежество. - Как казвате тук? Не толкова официална. По-... интимна.

- О, да, така е. - Погледът му проследи всяко нейно движение, усмивката не слезе от лицето му.

Тя склони глава.

- В такъв случай мога да се държа по-естествено. Ако долавяш страх в мълчанието ми, той няма нищо общо с теб, уверявам те. - Сунанди се усмихна, за да смекчи иронията. В погледа му проблесна развеселен интерес, както всеки път, когато парираше словесните му закачки. Нищо чудно, че я намираше толкова съблазнителна. В нейните очи жените на Гуджааре бяха болезнено сдържани.

Принцът се надигна рязко от своята кушетка и тръгна с лениви стъпки към парапета на терасата. Сунанди изостави за миг благоприличието, за да се наслади пълноценно на гледката, без да бъде наблюдавана - макар че надали бе нужно да скрива своя интерес. Движенията на Принца бяха отработени, образец на грациозност - той прекрасно съзнаваше, че тя го следи с поглед. Черните му плитки бяха прокарани през златни цилиндърчета и украсени с нанизи ситни перли, а цялата му грива окръжаваше абсолютно съразмерно лице без какъвто и да било недостатък, ако пренебрегнем злощастния цвят на кожата му. Без възраст, също като жилестото му тяло на воин. Тук, в личните си покои, той бе заместил изисканите огърлици и другите отличителни знаци на своя сан с обикновена препаска и пухеста наметка. Дългите й пера метяха с тих шепот плочите на пода подире му.

Той спря край ниския постамент, върху който бе сложен дървен поднос, погледа го известно време, сякаш за да се убеди в уместността на съдържанието му, а сетне й го поднесе. Коленичи с безгрижна непринуденост пред избраната от нея скамейка и го протегна с приведена глава, покорен като някой слуга от низша каста.

Подносът предлагаше изобилен избор деликатеси - хрупкави зеленчуци, поръсени със семена от хеке и морска сол, топки от зърно с мед и ароматни масла, медальони от прясна риба, скупчени около напоени с вино стафиди. И много други лакомства, всичките подредени в прецизни редици по четири бройки - общо четирийсет. Щастливо число според разбиранията на гуджаарейци.

Сунанди се усмихна при вида на деликатно поднесения намек на надежда. След кратък размисъл избра вафла от захарна тръстика, около която бяха запечени някакъв вид ракообразни. Принцът изчака търпеливо, докато тя дъвчеше, без да бърза. Наслаждаваше се на солено-сладкия вкус - това бе начинът да дадеш израз на висока оценка според обичаите както в Гуджааре, така и в Кисуа. След това склони глава, за да покаже, че приема даровете. Принцът нагласи подноса върху коляно и започна да я храни с пръсти, без да показва признаци на нетърпение или желание.

- В моята страна често обсъждаме правилата на гостоприемство в Гуджааре - отбеляза Сунанди, докато той избираше поредна хапка. - Сънародниците ми намират за много забавна практиката мъже да съблазняват жени с помощта на храна. При нас е точно обратното.

- Храната е само символ - отвърна Принцът. Гласът му бе нисък и кадифен. Говореше тихо, сякаш опитомява диво животно. - Самият акт на приношение е онова, което - да се надяваме -изкушава жената. Някои предлагат скъпоценни камъни - шуна и жина разглеждат подобни неща като белег на високо обществено положение. Низшите касти прибягват до поезия или песен. - Той сви рамене. - Опасявах се, че едно бижу би могло да се прецени погрешно като подкуп, ако вземем предвид съответното положение на двама ни. А поезията е толкова субективна. Едно приношение в крайна сметка може и да обиди. - Поднесе й нещо ухаещо на индийско орехче, направо приказно. - Деликатесите от своя страна възбуждат желания.

Тя облиза устни развеселена.

- Питам се чии.

- На жената, разбира се. На мъжете не им трябва много, за да изпитат удоволствие. - Той се усмихна самокритично. Сунанди устоя на порива да завърти очи при тази му глупост. - А ние, гуджаарейците, тачим своите жени.

- Колкото своята богиня? - Подобна забележка стигаше опасно близо до чертата, от която се смяташе, че започва богохулството, но Принцът само се засмя.

- Жените са богини - отвърна той. Сунанди отвори уста и той постави следваща хапка върху езика й, където храната започна да се разтапя в неописуема смесица от аромати. Тя затвори очи и затаи дъх, неволно допуснала да я смаят, и когато ги отвори отново, видя неговата още по-широка усмивка. - Те раждат и оформят сънуващите в този свят. Какво по-голямо уважение от преклонение може да им засвидетелства един мъж?

- Докато получи удоволствието си. След това вашите богини се връщат към правенето на бебета и въртенето на домакинства.

- Точно така. Достойните мъже продължават да им правят приношения, макар и под формата на нощни удоволствия и полезни предмети, а не на прояви на лекомислие. - В очите му блеснаха закачливи пламъчета, сякаш си даваше сметка колко много я дразнеха думите му. - Така че трябва да простиш на моите придворни и съветници, ако им е трудно да те третират като Глас на Кисуа. Според тях мястото ти е в кухнята на някой мъж, за да получаваш онова внимание, което ти се полага.

Смехът й не бе така благозвучен като неговия.

- Неприятно ли ще им стане, ако ме видят в този момент тук с тебе?

- Съмнявам се. Мъж и жена, събрани за удоволствие - за тях това е много по-естествена гледка, отколкото мъж и жена на делова среща.

Когато Сунанди отклони любезно поредната хапка, той остави подноса встрани и хвана ръцете й, за да я изправи на крака. Тя стана заедно с него, любопитна да разбере докъде възнамерява да стигне.

- Всъщност - продължи Принцът - те ще останат много доволни от това, че съм успял да съблазня Гласа на Кисуа. Без съмнение ще очакват да станеш по-сговорчива след едно денонощие, прекарано в приношение на изпълнени с екстаз сънища пред олтара на Хананджа. - Повдигна едното си рамо. - Те не разбират чужденките.

Цяло денонощие. Преславна Мнеза, сериозно самочувствие имаше този мъж.

- Разбирам - отвърна тя, без да мигне. Принцът не направи опит да я привлече към себе си, само държеше ръцете й и се взираше в очите й. Тя срещна неговите без капка колебание. Запита се как би постъпила една гуджаарейка в подобно положение. Очите на Принца бяха особени - бистри, бледокафеникави, също като полиран кехлибар от високите гори отвъд морето. Кожата му бе с почти същия оттенък - не можеше да се каже, че е непривлекателна, но със сигурност бе неподходяща за един благородник. Удивително бе, че гуджаарейците бяха допуснали северняшка намеса даже в своето династично родословие.

Реши да го подкачи:

- А ти разбираш ли чужденките?

- Имам двеста петдесет и шест съпруги - отвърна Принцът с вибриращ от задоволство глас. - В състояние съм да разбера всяка жена.

Тя се засмя отново, а после, след кратък миг на размисъл, пристъпи напред. Ръцете му мигновено се напрегнаха, привлякоха я още щом гърдите й допряха неговите през плата на робите. Той се приведе съвсем и лицето му опря нейното — буза до буза. Тя долови аромата на сандалово дърво и лунно цвете.

- Намираш ли ме забавен, Сунанди Дже Калаве? - В гласа му имаше неприкрита груба нотка - страстта го бе обзела, но той я контролираше напълно.

- Аз съм жена, господарю - отвърна тя с неговия тон. -Всеки мъж е забавен за мен.

Принцът се засмя и затопли ухото й с дъха си, а сетне я поведе към кушетката все така в прегръдка.

- Ще видиш, че не приличам на когото и да било от мъжете, които познаваш, Сунанди.

- Заради огромния опит ли? - Постави въпроса предпазливо. Знаеше, че той ще долови истинския смисъл, и му остави път за отстъпление. Принцът имаше двеста петдесет и шест съпруги и бе длъжен да задоволи всяка една от тях. Освен това бе доста по-стар, отколкото изглеждаше. Никой не знаеше със сигурност точната му възраст - той управляваше Гуджааре вече над трийсет наводнения, а изглеждаше на не повече от толкова. Родословието му бе прочуто с дълголетието си - смятаха го за дара на потомците на Слънцето.

Принцът само приседна върху кушетката и я настани край себе си. Едва след като и жената седна, той пусна ръцете й, за да премести своите на бедрата й.

- Понеже съм Аватар на Хананджа - промълви той, а златните му очи бяха гладни като на лъв, - ще те даря с красиви сънища.

След като приключиха и Принцът заспа, Сунанди отиде в банята, за да се погрижи за себе си. Внимаваше да ограничи изследването на покоите му само до видимата им част, понеже не се знаеше кога би могъл да се събуди и да я потърси, а вече сигурно хранеше някакви подозрения относно нейните намерения. Макар да не очакваше нищо особено, вниманието й бе привлечено от кабинета, където здраво прикрепена към бюрото желязна каса блестеше с четирите си сложни заключалки източна направа.

„Там“ - каза си тя, пронизана от ледена тръпка. Тайната, заради която бе пристигнала в Гуджааре, бе там.

Но не приближи касата. Още не. Най-вероятно бе снабдена с опасни капани - гуджаарейци умираха за подобни неща. Върна се на терасата, където с известно неудобство завари събудения принц. Очакваше я свеж, сякаш въобще не бе мигвал.

- Намери ли нещо интересно? - Усмивката му бе като на сфинкс.

- Само теб - върна му го тя и отново легна до него.

Тази нощ се прибра късно, тъкмо когато Сънната преминаваше зенита. Принцът не осъществи хвалбата си за цяло денонощие на удоволствия, но все пак се представи внушително. Приятните болки, които Сунанди изпитваше впоследствие, я накараха да реши, че така май бе по-добре. Загубила бе тренинг - сто на сто щеше да й е зле утре заран.

Само че в мига, в който прекрачи прага на жилището си, много по-важни въпроси привлякоха нейното внимание. Там я очакваше Лин.

Малцина гуджаарейци бяха обърнали внимание на кльощавото дете с пшеничени коси в антуража на Сунанди. Хлапаците със северна кръв бяха нещо обичайно за Гуджааре, а и бе модно сред благородниците и в двете страни да държат при себе си редки екземпляри за развлечение. Мисълта, че биха приели нея именно като такава, достави особено удоволствие на Сунанди.

- Доста дълго заседание, господарке - проговори момичето на суа, тъй като бяха сами. Изтегна се върху едно кресло в ъгъла с дяволито изражение и едва прикрита усмивка.

- Принцът бе достатъчно любезен да ме научи на някои местни обичаи, оставени без внимание от господаря Кинджа.

- Аха, значи ценен урок. Много ли научи?

Сунанди се тръшна с въздишка върху тапицирана с черна кожа пейка, която смътно напомняше кушетката на Принца. Не толкова удобна, за жалост - болежките й пак се обадиха.

- Не колкото се надявах. Но едни допълнителни лекции могат да се окажат от полза.

- Сериозно? Чак толкова ли е начетен? Един съвет, господарко - задавай въпросите преди началото на урока.

Сунанди насочи поглед към Лин.

- Безочливо хлапе! Трябва да си открила нещо, след като си така непоносимо самодоволна.

Лин протегна ръка в отговор. Върху дланта й лежеше мъничък свитък - дълъг едва колкото показалеца й. Когато заинтригуваната Сунанди изправи снага на пейката, момичето прекоси стаята, за да й го даде. Господарката й забеляза, че се движи в сянката и далеч от отворения прозорец. Отложи размисъла върху тази странност за друг път и грабна свитъка от ръката на Лин.

- Намерила си го!

- Да, Нанди. Написано от ръката на господаря Кинджа и мога да се закълна... - Поколеба се, като хвърли още един поглед към прозореца. - Става дума за неща, които никой гуджаареец не би доверил на хартия.

Сунанди й хвърли остър поглед. Изражението на лицето й бе необичайно сурово.

- Щом е толкова сериозно, ще го изпратя в Кисуа. Само че ме знам доколко надеждни са все още някои от старите връзки ма Кинджа... Особено в Гуджааре. - Въздъхна с досада. - Май ще трябва да тръгваш, Лин.

Момичето сви рамене.

- Това място бездруго започва да ми писва. Прекалено сухо е, а от слънцето почервенявам, постоянно ме сърби.

- Хленчиш като някоя матрона от висша каста - отвърна Сунанди. Разгъна свитъка, вгледа се в първите надраскани нумерали и започна да ги дешифрира наум. - Остава и да си поискаш слугиня - да ти бърше разглезения задник. Слънце долнопробно!

Лин подскочи цяла.

- Тихо! Забрави ли, че няма врати?

- Къде намери това?

- В кабинета на генерал Нийес, тук, в двореца. Да, да, знам. Но мисля, че всичко мина благополучно. Генералът си е поискал някои вещи на господаря Кинджа, защото били приятели. В една от декоративните маски беше. Не вярвам да е забелязал втория пласт.

Когато зачете по-нататък, ръцете на Сунанди се разтрепериха. Свитъкът не бе дълъг - Кинджа бе лаконичен, но красноречив в ограниченото пространство. Когато го прочете до края, тя облегна гръб на стената. Мозъкът й пламна, сърцето й се сви от закъсняла мъка.

Кинджа бе убит. Подозирала бе това, но потвърждението беше твърде горчив хап. Гуджаареецът го определи като сърдечен удар, нещо прекалено жестоко и бързо, за да бъде по силите дори на тяхната лечебна магия. Само че Сунанди знаеше за съществуването на отрови, които предизвикват сърдечен удар, както и за други техники, способни да предизвикат смърт, приличаща на естествена. Тук в Гуджааре, където единствено завесите и обичаят гарантираха неприкосновеността на една спалня, не би било никак трудно. И защо не, като се имаше предвид откритото от Кинджа? Чудовища в тъмното. Магия до такава степен отвратителна, че дори собствените им жреци убийци биха закрещели от погнуса, стига да научат. Явно някой се бе зарекъл да им попречи.

Но сега Сунанди знаеше тези тайни. Далеч не всички, но достатъчно, за да се почувства застрашена от съдбата на Кинджа.

Лин я доближи със загрижено лице. Сунанди й отправи печална усмивка. Протегна ръка, за да приглади тънките й прави коси. Сестрица по душа, ако не по родословие. Кинджа не я осинови официално, както бе сторил със Сунанди - чужденците нямаха юридически статут в Кисуа, - но Лин бе доказвала много пъти през годините, че си струва всички усилия. Май сега Сунанди щеше да я накара да го направи за пореден път. А бе само на тринайсет...

Тя едничка сред цялата делегация можеше да се измъкне от палата и града, без гуджаарейците да й обърнат внимание. Точно заради това я бе довела със себе си - знаеше, че никой не очаква от кисуатец да повери съдбовни тайни на човек от Севера. А Лин съвсем не бе някоя неопитна наивница - оцелявала бе сам-самичка по улиците на столицата на Кисуа години наред. С помощта на връзките, с които разполагаше, щеше да се справи с пътуването.

Освен ако враговете на Сунанди не разберяха, че е изпратена да търси това - ако свитъчето не бе оставено като примамка. Ако не им бе известна склонността на Кинджа да открива и подготвя талантливи хлапаци.

Ако не изпратеха своя Жътвар.

Тя потръпна. Лин прочете изписаното върху лицето й и кимна. Пое свитъка от омекналите пръсти на Сунанди, нави го отново и скри тайната в гънките на ленената си пола.

- Още довечера ли да тръгна, или да изчакам Нощта на Хамиан? - попита момичето. - Това означава двудневно забавяне, но пък тогава ще се измъкна по-лесно от града.

На Сунанди й идеше да се разреве. Но тя привлече Лин, силно я притисна към себе си и отправи гореща молитва с надежда да не бъде чута от бясната кучка Хананджа.