Луната, която убива

16.

Ниджири бе видял шест наводнения, преди да го приютят в Детската къща. Много преди това обаче бе започнал да се обучава като слуга - такава бе неговата каста. Още си спомняше първите майчини уроци за това как трябва да се движи - с приведен гръб и къси, но енергични стъпки, за да изрази смирение и целеустременост. Никога да не поглежда представител на по-горна каста в очите. Когато прислужва, да гледа право напред, но без да вижда нищо. Изражението му да не показва нищо - нито нетърпение, нито умора, независимо колко време е бил на крак.

- Те ще те гледат, но няма да те виждат - казваше му тя. -Когато имат нужда от теб, ти вече трябва да си се явил. Онова, което поискат, вече да си го свършил. Когато не им трябваш повече, преставаш да съществуваш. Постъпвай по този начин и ще имаш свободата, която е допустима за нашата каста.

Тези уроци му свършиха добра работа в стремежа му да стане Бирник. В края на краищата слугите си бяха слуги. А днес не срещна никакво затруднение при влизане в първото караулно, като се престори на момче за всичко от винарска изба. Заекваше и се прегърбваше с такава убедителност, че пазачите не се загледаха в подстриганата му коса, нито им направи впечатление прикрепената към препаската му кесия. Никой не го погледна нито един път, докато каканижеше своята история. Господарят му имал останало огромно количество сладко вино, изстудено с плодови сокове - не искат ли да го купят за затворниците? Ако решат, неговият господар щял да направи отстъпка в цената. Войниците проявиха толкова силен интерес към виното, че не внимаваха особено какво плещят езиците им - казаха му през смях, че затворници нямат, но ще му купят виното за собствени нужди. Ниджири си тръгна с обещание да докара виното и повече не се появи в това караулно.

Същата уловка подейства безотказно и във второто, макар там да имаше един затворник. След като запомни числеността на войниците и разположението на всички входове, за него бе съвсем проста работа да мине през един страничен проход, за да се качи върху някаква делва и да надникне през решетките на прозореца. Мъжът вътре имаше мърлявия изнемощял от глад вид на безстопанствен или малтретиран слуга, който навярно е започнал да краде, за да оцелее. Не бе Ехиру.

Но откритието разтревожи дълбоко момчето, понеже означаваше, че първите му две предположения относно местонахождението на неговия наставник са се оказали погрешни. А и никой от мъжете в караулните не бе войник от Стражата на Залеза. Ако Ехиру бе пребивавал в една от двете сгради, вече го нямаше там.

„Ами ако съм закъснял? Ами ако са го отвели в затвора или са го убили?“

Не. Не биваше да допуска подобни мисли в главата си.

Най-страшната следобедна жега вече започваше да отслабва, когато Ниджири спря пред една обществена чешма, зa да пие вода. До такава степен бе обезкуражен, че отначало не усети втренчения в гърба му поглед. Шепа хора се мотаеха наоколо, пиеха с оставените за целта канчета или пояха конете си в коритата за животни. Едва когато войникът го докосна по рамото, Ниджири си даде сметка за неговата близост. Той подскочи и се завъртя, изля канчето и напрегна цялата си воля, за да не забие инстинктивно юмрук в гърлото на човека.

- Много си изнервен - отбеляза мъжът през смях. Той бе висок, красив, със светлокафява кожа и прецизно сплетени плитки - вероятно член на заможна фамилия от кастата на военните. И носеше ръждивия и златния цвят на Стражата на Залеза.

Сърцето на Ниджири забърза.

Сетне си спомни, че е слуга. Захвърли канчето и направи дълбок поклон.

- Моля те да ми простиш, господарю. Да не те намокрих? Прости ми.

- Не си ме намокрил, момче. Пък и да беше, това е само вода.

- Да, господарю. С какво мога да ти услужа? Искаш ли да пиеш? - Това предложение му спечели неприязнен поглед от страна на прислужника при чешмата, който вероятно разчиташе на бакшиш.

Стражникът се разсмя.

- Не, не, момче. Дали господарят ти ще има скорошна нужда от тебе? Ще възрази ли да предоставиш временно услугите си другиму?

Ниджири изправи малко приведената си в поклон снага, като внимаваше раменете му да останат превити. Мисълта му се стрелкаше бясно в различни посоки - не можеше да пропусне своя шанс. Сигурно имаше някакъв начин да изкопчи сведения от този войник, стига да задържеше неговото внимание още малко.

- Съвсем не, господарю - каза той. А един избледнял спомен го подсети да добави: - Стига да не понесе сам той някаква загуба.

- Разбира се. - Войникът бръкна в кесията на пояса и извади дебела сребърна монета, показа я и прибра отново. - За господаря ти. Няма да те бавя много. - Посочи с глава недалечен проход между постройките. Той бе тесен и тъмен.

Забравил за миг смирението, Ниджири го погледна разколебан. Внезапно го връхлетя споменът от нощта на Хамиан и в съзнанието му прозвучаха думите на Принца: „Някой щеше да те превърне в играчка за наслади“.

Слава на Богинята и всичките божествени Нейни братя. И тук ли? За кратък миг бе обзет от ярост. Понечи да отвори уста за някакво извинение, когато вниманието му бе привлечено от дрънчене на звънчета. Откъм странична уличка в противоположния край на площада се появи малобройна група - четири прозирни роби от жълто хеке бяха наобиколили четворка в бледозелено. Сестри на Хананджа.

Събраните на площада хора се отдръпнаха почтително, за да им сторят път. Когато групата доближи чешмата, стражът си пое дъх и направи крачка назад с дълбок поклон в израз на уважение. Прислужникът при чешмата направи същото и Ниджири се присъедини, макар и с известно закъснение.

- Ей, момче. - Облечената в зелено жена от средата на групата вдигна ръка и я насочи към него. Воалът не позволяваше да се видят добре чертите на лицето й, но сърцето на Ниджири се разтуптя само при звука на този глас. Възможно ли бе това?

Той се изправи и посочи с ръка гърдите си - не можеше да повярва, че става обект на внимание, - както следваше да постъпи един смирен слуга. Тя кимна.

- Ела. - Сестрата и послушниците й промениха посоката на движение, а той ги последва, без да губи време.

Послушниците му направиха място помежду си, като го оставиха да крачи редом със Сестрата. Никой не тръгна след тях, когато напускаха площада. Ниджири обърна поглед назад и съзря как на лицето на войника се борят израз на известно раздразнение и благоговение. Второто надделя и мъжът се усмихна разочаровано, но добродушно, преди да си тръгне. Сега Сестрите свърнаха в друга уличка, за да навлязат в Занаятчийския квартал. Ковачниците и другите работилници вече бяха затворени за деня - повечето занаятчии работеха нощем. Малцина продължаваха да се навъртат наоколо. Някои от тях хвърляха бегъл поглед към Ниджири и Сестрите, но бързо го отклоняваха, а повечето въобще не поглеждаха в тяхна посока. Може би му завиждаха, че е избран като приносител на сънно семе, но никой не показа открито тази завист. С това би предизвикал гнева на Хананджа. А и на Сестрите.

- Неразумно, драги ми Чирак-Бирник - обади се Сестрата. Гласът й бе нисък и не се чуваше добре. Тя се движеше с величествена стъпка, а пришитите по ръбовете на полата й воала и звънчета подрънкваха в такт. - Мъж, който преследва удоволствия, рядко става източник на полезна информация. Както преди, така и след като е получил своето.

Ниджири усети бузите си да пламват.

- Сестра Мелиатуа?

Не можеше да види ясно лицето й, но остана с впечатление, че тя се усмихва.

- Помниш, значи.

Как би могъл да забрави?

- Това бе едничкият начин, Сестро, да мога... - Поколеба се. Не знаеше дали да й се довери.

Тя вървеше, без да поглежда към него.

- Ехиру вече не е в ареста. Освободиха го веднага след пладне и той напусна града през южната порта. Носеше знака на кисуатската посланичка, така че войникът там му каза къде да я търси. Нямам представа защо са го освободили.

Ниджири бе поразен до такава степен, че известно време не можа да намери нужните думи.

- Ти... как успя да...

Още една усмивка.

- Просто използвах ушите си, Чирак-Бирник, точно както учих теб да слушаш на Хамиан. Ние от Сестринската общност разполагаме с контакти както в Гуджааре, така и извън нейните предели и те с готовност ни предоставят полезна информация.

Ниджири смръщи чело и направи опит да отгатне:

- Кисуатски контакти?

- Също и в Сорени, и в Джелеви, както и другаде, включително и в средите на твоите братя. Рабанех ме помоли да ти помогна. Каза ми, че мога да те намеря около караулните.

Значи появяването й точно навреме не бе само късмет.

- Имаш ли представа, Сестро, къде е моят наставник?

- Не, но пазачът при южната порта би могъл да ти каже, ако съумееш да го убедиш. Само трябва да побързаш. Предполагам, че Ехиру ще научи каквото му трябва от жената, а след това ще я убие. Кой би могъл да знае в каква посока ще поеме след това?

Ниджири се намръщи.

- Бирниците не убиват, Сестро.

Тя се усмихна за пореден път.

- Всъщност и аз не отдавам тялото си на приносители, Чирак. Просто им дарявам сънища. При все това, когато се събудят, те са изцедени и задоволени, а телата им потръпват в спомен за изживян екстаз. Смяташ ли, че това разграничение има някакво значение за тях? Каквото и да е?

Ниджири се изчерви.

- Предполагам, че не.

- Трябва да се научиш да виждаш нещата от всички страни, Ниджири. Най-малко защото това винаги е било единствената слаба страна на твоя наставник: за него съществува единствено Законът на Хананджа. - Жената въздъхна. Звънчетата по нейния воал дръннаха. - Това тесногръдие го прави най-великия сред твоите братя, но от друга страна, му пречи да разгадава ходовете на покварените.

Ниджири се мъчеше да не допуска в съзнанието си спомена за онзи израз на неизмерима загуба върху лицето на Ехиру при задържането му от Стражата на Залеза.

-Тогава аз ще понеса този товар вместо него, Сестро.

Тя отправи поглед към момчето, а сетне - встрани.

-Разбирам. Ти знаеш едно-друго за покварата. Но си толкова млад... - Това бе въпрос.

Ниджири се поколеба, но нещо у тази жена предразполагайте към откровен отговор.

-Преди да ме осинови Хетава, принадлежах към кастата на слугите. Майка ми ме научи как да утолявам похотта на възрастните преди да проходя. Това е нещо, на което повечето родители от тази каста научават своите деца - нещо, до което се надяват те никога да не опрат, но което може да се окаже средство за оцеляване, ако някога стане нужда. - Той сви рамене и изражението му стана още по-сурово. - Аз нямах проблеми като слуга. Само като послушник в Хетава.

Тя не проговори, макар Ниджири да замлъкна в очакване на нейното неодобрение. Мълчанието й се оказа от полза - след известно време той съумя да се отпусне и продължи:

-Всички послушници минават по реда си - поясни той. -Служат като помощници при пранаж - искам да кажа, когато някой Бирник или Лечител преминава през това изпитание. Предполага се, че човек няма начин да се измъкне от подобно задължение, но всъщност винаги може да се намери как. И много често решението на въпроса в кой списък ще се окаже послушникът зависи от благоволението на Учителя, който го съставя.

- Ти си искал да попаднеш в списъка на Ехиру?

Ниджири почти се спъна и замлъкна смутен. Мелиатуа въздъхна и докосна окуражително ръката му.

- И аз имах наставница - промълви тихо тя. - Ако изпълнявахме подобни ритуали, щях да прислужвам единствено на нея и на никоя друга. Без да ме интересува колко несправедливо или себично би изглеждало в очите на другите като мен.

Ниджири кимна много бавно.

- Да. Точно така беше.

- Ти го обичаш. Ехиру.

Ниджири замръзна на място. Кръвта се вледени в жилите му. Мелиатуа също спря. Преди да изломоти някакво оправдание обаче, тя го доближи също като любовница и положи длани върху гърдите му.

- И аз бях в кастата на слугите - промълви жената кротко. - И аз помня уроци като твоите, но помня още, че някои от тях бяха погрешни, Чирак-Бирник. Те учат единствено на самосъхранение, на сила, която да помага при оцеляването в живота на слуга. Никой не те учи как да обичаш без страдание или пък какво да сториш, ако не можеш.

Ниджири я гледаше втренчено, забравил за момент, че са застанали по средата на улица, заобиколени от нейния антураж и боговете знаят от кого още. Спомни си подозрението от вечерта на Хамиан, че тя някак чете мислите му, но не бе така. Може би всичко се обясняваше с простия факт, че го разбира.

- Аз... - Той се запъна и облиза устни. - Не знам какво да правя.

Тя сви рамене.

- Направил си каквото си могъл - бил си близо до него, помагал си му, оставил си го да ти помогне. В крайна сметка това е всичко, което сме в състояние да сторим за нашите обични. А той има нужда от теб, Ниджири. Повече, отколкото допуска. Може би повече и от онова, което сам съзнаваш.

Ръцете й галеха неговите гърди. Той неусетно постави своите на кръста й, като че ли бе единственият подходящ начин да отвърне на нейното докосване.

-Разбираш ли, да бъде Бирник е всичко за него. Може ли да обичаш такъв човек със съзнанието, че винаги ще заемаш второ място в сърцето му?

- Винаги съм знаел това. - Ниджири затвори очи, потънал в спомени за будни нощи и копнеж, помрачени от ясното съзнание, че никога не ще има онова, което желае. - Ще приема каквото може да ми даде и ще остана доволен. Само че...

Един Бирник принадлежеше изцяло на Хананджа, както казваха Учителите. Правилото важеше за всичките четири Пътя в Служение на Богинята, но дори в това отношение Бирниците заемаха особено положение. Никой не даваше пукната пара, ако Учители или Лечители се промъкваха в чужда стая, стига да си траеха. Дори Пазителите си вземаха събратя по служба и се бореха за тяхното благоволение с по-голям плам от всеки друг. Но при Бирниците не беше така. Респект, възхищение и братска любов - това бе правилно, приемливо и дори препоръчително. Себичната индивидуална страст бе забранена.

- Много е трудно, Сестро - прошепна той, непосмял да я погледне в очите. - Станах Бирник, понеже исках да бъда силен. Защото тогава нямаше да ми трябват други и тъгата не щеше да има вече сила да ме наранява. Исках да бъда с Ехиру. Исках да бъда Ехиру. А сега...

Тя се усмихна зад воала, а после го отблъсна много, много нежно.

- Вече не си дете - промълви жената. - Вече разбираш: Бирниците са толкова силни, колкото и останалите мъже. Вече знаеш, че не можеш да бъдеш Ехиру... но можеш да бъдеш достоен за него. И знаеш още нещо - няма срам в любовта.

Ниджири не можа да сдържи слабата си, горчива усмивка

- Така е. Но има повече болка, отколкото очаквах. И за да я понесеш, е нужна повече сила, отколкото допусках.

Тя го гледа още известно време, преди да склони покритата си с воал глава.

- Прости ми тогава, че смутих твоя покой, Чирак-Бирник. Тръгна отново и миг по-късно Ниджири принуди краката си да я последват. На него му трябваше време, за да се успокои, а тя остана невъзмутима и така, малко по малко, нещата застанаха по местата си. - Има един данъчен чиновник в Квартала на неверниците, когото познавам - проговори най-накрая Мелиатуа. - Будката му се намира отвъд портата, на третия ъгъл. Питай за полуджелевиец на име Кайера. Кажи му, че си мой приятел, и той ще те упъти към кисуатката. Само побързай тази смяна свършва малко след залез.

Ниджири вдигна очи към започналото вече да аленее небе.

- Добре, Сестро.

Стигнали бяха поредна пресечка. Уличният пазар на това място вреше и кипеше от хора и стоки. Много купувачи излизаха навън само след отслабването на най-жестоката дневна жега. Отсреща започваше широка улица с издигната в началото й арка, а на известно разстояние след нея Ниджири съзря южната порта, зад която се намираше Кварталът на неверниците.

- Не се мотай много-много след смрачаване, Чирак-Бирник - обади се Мелиатуа и той я погледна изненадано. Звярът, който броди из нощните улици, е опитал вече твоята душа и може да жадува за още. А ти не притежаваш нужните умения, за да му се опълчиш.

У момчето се бореха смущение и гордост. Изправи рамене.

- Тогава той ме изненада, Сестро.

Тя се усмихна отново, но нещо в тази усмивка подсказваше, че не крие подигравка.

-Разбира се. - Приближи го отново, вдигна ръка и докосна бузата му под звуците на звънчетата. - Върви с благослова на Хананджа, Ниджири, и помни, че в любовта няма поквара.

Извърна се, послушниците я последваха, а той едва тогава проумя смисъла на нейните слова. От тях... не му стана по-добре. Но те го направиха по-уверен в себе си.

Възстановил душевното си равновесие, Ниджири се отправи към портата, за да потърси Ехиру.