Луната, която убива

30.

Ехиру отвори очи при първия намек за утринен светлик.

„Още съм жив“ - помисли си той и изпадна в отчаяние.

До него Ниджири мърмореше нещо насън. По лицето на момчето личаха засъхнали сълзи. Ехиру ги забеляза, а също и подобни петна върху гърдите си. Това облекчи донякъде болката му, понеже бе себично да забравя, че собствената му смърт е изпитание и за Ниджири. Въздъхна и обърса следите от лицето на момчето.

- Прости ми - прошепна той, а Ниджири въздъхна в отговор.

Болезнената кухина у него бе запълнена от сънната кръв на убития войник. Но той не изпитваше привичния покой или задоволство, които го обземаха обикновено след Вземане. Нищо изненадващо, защото онова, което стори на войника, не можеше да се определи точно като Вземане. Затвори очи и отново видя лицето му - гневно отначало и обзето от ужас след това, когато осъзна намеренията на Ехиру. Спомни си усещането за душата на мъжа, докато тя се бореше да избяга от неговия глад - със същия успех като пърхаща в шепи нощна пеперуда. И това наля още масло в огъня на неговата страст. Дори сега потръпваше от възбуда при спомена как унищожава тази душа, за да бъде възнаграден с главоломна спирала oт удоволствие, по-изтънчено и остро от всичко, което бе изпитвал през целия си живот. Обикновеното Вземане бледнееше и това бе доказателство за собствената му непоправима поквара. При убийството на Чарлерон от клана Венкин не изпита нищо подобно. Изсмя се вътрешно, безрадостно и горчиво на тогавашното си заслепление - бе решил, че е твърде омърсен, за да служи на Хананджа. Тогава? Ами какво ли щеше да каже тя за гнилата нечистотия, в която бе затънал цял сега?

Тази мисъл му причини такава болка, че нямаше сили дори да заридае.

- Братко? - Отвори очи и видя, че Ниджири е буден. Гласът му бе прегракнал, лицето му бе подпухнало. - Върна ли се вече при мене?

- Да. - Ехиру впери поглед в мозаечния таван, неспособен да срещне очите на момчето. И за какво му беше на Супериора изобщо да го прави негов наставник? Никога не бе имал качества за подобна отговорност.

Ниджири сведе очи и Ехиру внезапно осъзна, че той вини себе си, за станалото.

- Аз щях да изпълня своя дълг тази нощ, Братко, но си рекох... днес... Протекторите... - Той млъкна и пое дълбоко въздух в очевидно усилие да се успокои. - Помислих си, че може би ще поискаш да видиш края поне на този етап.

- Малцина сред умиращите имат възможност да уредят докрай земните си дела - отвърна Ехиру с безизразен тон. - Бирниците не бива да бъдат привилегировани в това отношение.

- Знам. - В гласа на момчето внезапно звъннаха метални нотки и Ехиру го погледна изненадан. Лицето му изразяваше упорита и безнадеждна решителност. Решителност на човек, който съзнава, че върви по грешен път, но няма намерение да спре. - Само че не мога да изпълня поръката на нашите братя без твоя помощ. Нямам сили да разкрия толкова много тайни, нито да намеря и да унищожа Жътваря. Не и сам. Аз съм просто един чирак, Ехиру-братко. Не бива да искаш толкова много от мен.

Ехиру въздъхна, понеже знаеше, че момчето има право.

- Тогава ще се върна с тебе в Гуджааре - промълви той най-накрая и поклати глава при дивия изблик надежда, който пламна в очите на Ниджири. - Но само до там. В Гуджааре Рабанех и Сонта-и ще ти помогнат да откриете Жътваря и прочистите Хетава. А след като вземеш моето приношение... - Лицето на Ниджири посърна, но Ехиру продължи безмилостно: -... ще станеш истински Бирник. И тримата заедно ще намерите сили, за да свършите онова, което трябва да бъде направено.

Разтреперано, момчето сведе глава над ръцете си. След няколко безкрайни мига я вдигна отново. Изражението му бе сдържано, макар Ехиру да подозираше, че това е само маска за прикриване на силно безпокойство. Все пак бе някакво начало.

- Добре, Братко - промълви Ниджири. Във всяка дума проскърцваше скрито зад маската на спокойствие несъгласие. — Ще направя каквото искаш.

Ехиру въздъхна едва чуто. Напрегна сили, за да се изправи в леглото, прехвърли нозе през ръба му и...

... едно око блясва в мрака, втренчено и злорадо, а той трепери в някаква клетка и моли Хананджа да му дари смърт.

Ехиру замръзна.

- Братко?

Видение. Пълен бе със сънна кръв повече от когато и да било, след като не бе предал излишъка на някой Лечител, но въпреки това душата му блуждаеше.

- Братко. - В гласа на Ниджири прозвуча страх.

„Давам я, чирако мой.“

След колко време щеше да го споходи пак лудостта? Осмодневие? По-малко? След колко време щеше да се завърне гладът - този път неутолим? Кръвта му застина в жилите, когато си спомни какво бе сторил по време на битката. Приспа буден, съзнателно съпротивляващ се човек, без да използва джунгиса. Изтръгна сънна кръв от неговото съзнание само с дъха си. Не за това бе дадена власт на Бирника.

След колко ли време щеше да стане същият като чудовището, което нападна Ниджири?

- Обещай ми, че ще го направиш, Ниджири - прошепна той. Гласът му прозвуча кухо дори в собствените му уши. Обещай да ме изпратиш при Нея, докато съм все още Неша.

Само веднъж, преди десет години, бе назовал душата си в присъствието на момчето, но то, разбира се, не бе забравило това име. С крайчеца на окото си го видя да поема дълбоко въздух. След малко Ниджири проговори, този път искрено:

- Заклевам се, Братко. - И постави ръка в дланта на Ехиру.

„За да покаже, че не го е страх от мене. А би трябвало, чирако мой. Накрая всичко живо ще се страхува от мене, ако ти не се справиш. Лъжовна е твоята утеха.“

Но пък колко слаб се усещаше, каква остра нужда изпиташе от нея! Ехиру обърна длан нагоре и пръстите им се срещнаха. И двамата останаха така, в пълно мълчание, чак до момента, когато слугите на Сунанди дойдоха да ги вземат.

Съвещателната зала на Протекторите се намираше в центъра на столицата на Кисуа. Непретенциозна сграда, ниска и широка и със стени от прашен кафяв камък. Напълно лишена от великолепието на Яна-ян, въпреки че подслоняваше управниците на цялата страна. Два малки пилона без украса обрамчаваха широк вход. Подовете бяха от мрамор, но не полиран и доста потъмнял от годините. Хората в стълбището Ехиру ги прецени като молители и търговци на влияние, мнозина от които воняха на поквара - наблюдаваха влизащата им група. Повечето бяха богато издокарани и смълчани, а погледите им изразяваха някаква смесица от подозрение и страхопочитание. Те мигом отгатнаха онова, с което се бе занимавал доскоро, макар и двамата с Ниджири да носеха белезникави роби без качулки - най-близкото до всекидневна дреха на Бирник, което Сунанди успя да им намери. С грижа за чуждата собственост, те не откъснаха ръкавите от робите на Сунанди, така че татуировките им не се виждаха. И въпреки това хората някак си ги усещаха.

Аскетичната обстановка внушаваше спокойствие у Ехиру, който влезе в сградата след Сунанди и рамо до рамо с Ниджири. Нещо в семплата архитектура и сериозния вид на хората, които видя вътре - по всяка вероятност носители на отговорност и власт, а не само ламтящи за тях, - му напомняше за Хетава в Гуджааре. При по-различни и по-благоприятни обстоятелства би могъл да се почувства тук като у дома.

Минаха под сумрачна арка и влязоха в самата зала - сводесто помещение, осветено от снабдени с решетки отвори близо до тавана. Прашните снопове слънчеви лъчи осветяваха извита като дъга каменна маса, която се простираше от единия край на залата до другия. Ехиру преброи седемнайсет души, насядали зад нея, до един възрастни и с осанка на благородници, макар кастовата им принадлежност да не бе лесна за отгатване тук, в тази страна, където на смесването с чужденци не се гледаше с добро око. Неколцина прислужници се мотаеха между колоните зад Протекторите. В двата края на залата стояха стражи, които наблюдаваха подозрително Ехиру. Други хора в залата нямаше.

Сунанди застана пред масата и направи изискан поклон, преди да заговори на официален суа.

- Почитаеми и мъдри, заставам отново пред вас, за да ви приветствам. Аз съм ваш глас и очи и уши в чуждите страни, а сега ви моля да ме изслушате по един абсолютно неотложен въпрос.

Централната фигура, престаряла жена с изтънели коси на букли, махна с ръка.

- Запознахме се с първоначалния ти доклад, Говорителко Кинджа Дже Калаве, а също и с този на капитана, чийто отряд ви е спасил в неутралните територии.

Сунанди се изпъна и заговори не толкова официално, макар да държеше очите си все така почтително сведени:

- Прочетохте ли доклада на Кинджа Сех Калабша?

- Да, прочетохме твоето сведение за него. Бихме предпочели да се запознаем с оригинала, собственоръчно написан oт Кинджа, Говорителко. - Жената я погледна сурово.

- Моята подопечна Лин загина при опит да ви достави този документ. Почитаема. - Тя млъкна само за миг, но Ехиру забеляза скритото пламъче на гнева в очите й. - Нямаше как да го взема от нейните останки.

- Съжаляваме заради загубената от тебе робиня, Джо Калаве - обади се друг от Протекторите, но Ехиру недолови никаква нотка на съжаление в този глас. Нехайното пренебрежение към момичето със северна кръв бе обидно. Подобно отношение обясняваше до голяма степен прекомерната загриженост на Сунанди към нея. - Можеш да предявиш иск за възмездяване след края на тази среща. Но ще призная, че имам известни резерви във връзка с твоя доклад. - Присви очи към нея, а сетне хвърли надменен поглед към Ниджири. - А още по-сериозни резерви имам по повод присъствието на чужденци тук, без да ме е грижа кои могат да бъдат.

Сунанди изправи рамене.

- Те са Бирници на Хананджа от Гуджааре, Почитаеми, жрецът от Хетава Ехиру и неговият чирак Ниджири. Довела съм ги по тяхно искане. Ще молят Протекторите за съвет.

Тези думи бяха последвани от изненадан ропот, а неколцина от Протекторите размениха бързешком по няколко думи. Най-накрая жената от центъра каза:

- Трудно ми е да си представя какво биха могли да поискат от нас едни нечестиви жреци от Гуджааре.

- Информация, Почитаема Старейшина - обади се Ехиру на официален суа и с това предизвиква ново брожение сред Протекторите. Забеляза, че Сунанди му хвърли пълен с ужас поглед. Явно бе нарушил някакъв протокол, но не даваше пет пари за това. Останало му бе твърде малко време, та да го прахосва в името на добрия тон. - Напоследък в моята страна се случват множество обезпокояващи събития - продължи Ехиру. - Жътвар броди из улиците на столицата съвършено необезпокояван от властите, а може би дори подпомаган от тях. Двайсет мъже... - Той погледна към Сунанди. - Знае се, че двайсет мъже и момичето на Говорителката загинаха от неговата ръка. Вината за това бе хвърлена върху мене, но ме освободиха под условието да Взема Говорителката Дже Калаве. А сега собствените ви войници се натъкнаха на гуджаарейска част в Пустинните хиляда, която също така направи опит да убие Говорителката. Искам да разбера защо толкова много мои сънародници искат смъртта на тази жена.

Старейшината от центъра вдигна вежди до оредяващата си коса.

- И смяташ, че ние знаем защо?

Той склони глава в нейна посока.

- Аз смятам, че трябва да има някаква причина, за да се опетни самият Принц с поквара и да поеме риска на една война с Кисуа, само и само да прикрие тайните, които тази жена притежава. Смятам, че съществува някаква причина, за да му помага Хетава, като допуска съществуването на Жътвар. И също така смятам, макар да не мога да го докажа инак, освен с интуицията си, че всички тези неща са по някакъв начин взаимно свързани. Не мога да се доверя на мой сънародник, който знае истината. Може би отговорът се крие при чужденците.

Ново раздвижване в залата, докато Протекторите шепнеха помежду си. Сунанди хвърли към Ехиру кос поглед.

- Ти си много по-луд, отколкото допусках - прошепна му тя на гуджаарейски.

Той кимна безучастно. Много скоро това щеше да стане истина.

Междувременно Протекторите приключиха своите дискусии.

- Е, добре, Бирнико от Гуджааре - проговори старицата. Половината неща, които донасят нашите шпиони напоследък, са толкова невероятни, че не знаем дали да им вярваме. Може би един обмен на информация ще даде отговор и на нашите въпроси.

Сега тя погледна друг от Протекторите, който се навъси като буреносен облак, преди да проговори най накрая с въздишка:

- Трябва да те предупредя, че нашите сведения са непълни каза той. - Те започнаха да пристигат преди няколко години, когато наши съюзнически шадунски племена откриха нечий гроб в западните покрайнини на пустинята, твърде встрани от обичайните маршрути. А го откриха, понеже бил съвсем наскоро осквернен- ограбен. Грабителите избягали на север, към Гуджааре. Отначало не сметнахме, че новината заслужава сериозно внимание, но я проучихме основно, разбира се. Днес сме убедени, че става дума за гроба на Инунру - пръв Бирник и основател на вашата вяра.

Ниджири се намръщи объркан и изтърси:

- Но този гроб е загубен преди векове, а днес би бил светиня за нас. За какво му е на който и да било гуджаареец да го осквернява?

Сунанди му хвърли унищожителен поглед и той млъкна начаса.

- Чиракът ти казва истината, Бирник, макар никой да не го е питал - обади се възрастният мъж и хвърли съчувствен поглед към Ниджири, преди да се обърне отново към Ехиpy: -Добре е да научим, че сте запазили поне нужното благоговение към историята на своята вяра, ако не благопристойния начин за нейното изповядване.

Ехиру вирна глава.

- Някои биха казали, че сме запазили и двете в много по-висока степен от Кисуа, Почитаеми Старейшина. Едно време тук също се е практикувала магия.

Старецът го погледна огорчен.

- Това е било, преди да осъзнаем целия ужас, който се крие в нейната мощ.

- Може и така да е. Но какво общо има това с нашия случай?

- И ние нямахме представа до снощи, когато се запознахме с доклада на Кинджа, какъвто ни бе предаден от Дже Калаве. - Старецът въздъхна. - Преди много векове тук, в Кисуа, първите жреци, които се занимавали със сънна магия, започнали да полудяват. Поне така ни учи преданието. Инунру, който също бил изложен на подобен риск, започнал да ги изследва с надежда да установи причината за това явление, както и да открие способи за лечение. Един век по-късно, когато заниманията с магия били забранени, а следовниците на Инунру поставени извън закона, повечето негови записки били унищожени, за да не би знанията, които съхранявали, да се запазят и да се разпространят широко като епидемия. - Старецът се намуси. - Слуховете за това, че някои последователи на Инунру съумели да изнесат тайно от града част от свитъците му обаче, никога не са заглъхвали.

- Винаги сме смятали - намеси се старицата, - че те се намират в Гуджааре. Но явно са били загубени и за вас... до неотдавна. - Тя погледна мрачно Сунанди.

Младата жена кимна бавно.

- В покоите на Принца видях заключена каса. Предполагам, че ги държи там.

- М-да. - Старата жена имаше вид на недоспала. Някакъв участък от съзнанието на Ехиру регистрира диагнозата излишък на сънна жлъч, но останалата му част слушаше внимателно, докато тялото оставаше вцепенено като под действието на заклинание за сън. - Всъщност възможно е. Именно хора на Принца са ограбили гробницата - поне така мислим ние. Цялата лудост започна после.

Сунанди пое дълбоко дъх.

- Това обяснява много други неща, Почитаеми. - Погледна Ехиру, макар да говореше все така на Протекторите. - Моят наставник Кинджа още много отдавна подозираше Принцът във военен заговор. Неговите осведомители съобщаваха за провеждани преговори с някои северни племена, чиято цел била създаване на военен съюз. Последвал масов внос на стратегически стоки - дървен материал, желязо и други подобни. Започнал приток на майстори корабостроители от Севера. Всичко това траело няколко години. Но преди броени месеци Кинджа научил, че Принцът умишлено създава Жътвар. Той държал чудовището под контрол чрез тайни знания, несъмнено придобити от крадените свитъци. Това същество се използвало за ликвидиране на всеки, който се изпречел на пътя на Принца при изпълнение на неговия план. Смъртта винаги изглеждала естествена. Самият Кинджа може би е... - Тук тя млъкна за миг, видимо под натиска на силни чувства.

- Никой в Гуджааре не би подложил на съмнение подобни случаи - прошепна Ехиру по-скоро към нея, отколкото към Протекторите. Изпълваше го едно ново чувство на състрадание към Сунанди, сега, след като научи, че както нейният наставник, така и питомката й са загинали от ноктите на Жътваря. Щеше му се да я утеши някак си, макар и само с думи, след като те бяха всичко, с което разполагаше. - Никой освен Бирниците, но пък ние не знаехме нищо. Ако знаехме, щяхме да ти помогнем.

Тя кимна отривисто и овладяла се отново, продължи да говори на Протекторите:

- Преди да напусна Гуджааре научих, че звярът се е подвизавал на няколко пъти в столичния затвор. Мнозина осъдени умирали по начин, който озадачавал дори гуджаарейци, тъй като ставало дума за млади и здрави мъже, загинали по крайно мъчителен начин в съня си. Така че Принцът явно няма намерение да се задоволи единствено с ролята на Жътваря като твърде удобен убиец. Той подхранва и развива злото у него, култивира разнообразните му способности, воден от съображения, които остават известни единствено нему. - Тя се поколеба и погледна Ехиру. - Онова, за което не бях сигурна, е ролята на Хетава.

Значи не бе посмяла да му довери всичко, което знаеше. Доловил нотка на извинение в гласа й, Ехиру кимна окуражително, макар да бе учуден, като познаваше омразата й към всички от неговия Път. В хода на последните няколко дни обаче нейното отношение към Бирниците - не, по-скоро към самия Ехиру - се бе променило видимо. Сега долови елемент на уважение, каквото никога не бе очаквал да получи.

Погледна към Ниджири и забеляза в погледа му съчувствие към Сунанди, изплувало наяве противно на собствената му воля. Значи промяна в позициите и на двете страни. Това бе добре.

- А Кинджа научил, макар да го знаем от Дже Калаве -каза старата жена, отправила одобрителен поглед към Сунанди, - че през последните пет години, значи откак свитъците са попаднали у Принца, Гуджааре тихомълком изгражда флот в мащаби, пригодни единствено за военни цели. Това е потвърдено и от други шпионски източници. Разположените край града по бреговата ивица на Морето на славата корабостроителници бълват морски съдове в огромни количества. Ние не следим отблизо акваторията на това море - то няма излаз към Източния океан, така че не крие заплаха за Кисуа. Или поне така си мислехме ние. Докато сега научаваме, че корпусите на тези кораби са подсилени повече, отколкото е необходимо само за морско плаване. Използвани са технологии, заети от северните народи. И така, днес сме на мнение, че Принцът разполага с военен флот, който е в състояние да заобиколи целия северен континент, като преплава мразовитите и опасни води около върха на света, за да стигне до източните морета. - Тя млъкна за миг. - Подозираме, че Принцът е изпратил вече тази армада. По-голямата й част още преди година. Всеки кораб напуска доковете веднага след завършването си, но като се вземе предвид количествата внесени материали, както и изчисленията на нашите специалисти, смятаме, че най-малко петстотин нови кораба вече са поели по северния морски път. - Тя изпусна дълга въздишка, преди да добави: - Вашият Принц е търпелив като старец.

„Онази кисуатка. Тя не бива да стигне до Кисуа, Ехиру, защото в противен случай ще избухне война.“ Думите на Еникет отекваха в главата на жреца и той потръпна, осъзнал гигантските мащаби на неговото коварство. Войната е била вече в ход. Оставало е само да се реши кога точно да избухне.

- Да - промълви Ехиру. Пак бе обзет от гняв, силен гняв. и това бе белег за неговата поквара. Подчини гнева с усилие на волята. - Търпението е само един от даровете, с които го е ощастливила Богинята. До днес не си давах сметка за това до каква степен е злоупотребил с всички тях.

За момент в погледа на старата жена проблесна нещо като съчувствие.

- Тогава може би ще имаш добрината да споделиш с нас собствените си сведения - каза тя. - Както ти казах, подозираме, че Принцът е сключил тайни споразумения с няколко племена от Далечния север, с които е създал военен съюз и така си е предоставил право на свободно преминаване през техните териториални води. Повечето от тези споразумения се договарят с посредничеството на търговски клан от Бромартс. Един от маловажните негови членове, Чарлерон от клана Венкин, бе осведомител на Кинджа Сех Калабша. Той умря наскоро. Дже Калаве чула слухове, според които е бил Взет - или Пожънат. Знаеш ли нещо по този въпрос?

„Богиньо, прости ми. Тази лудост прониква по-надълбоко, отколкото бих могъл да допусна. “ Ехиру затвори очи и много бавно пое дъх.

- Аз бях онзи, който събра неговата Дан.

Протекторите отново се разшумяха, но старата жена ги усмири на бърза ръка.

- Кой разпореди тази смърт? Принцът? Собствените му роднини? Каза ли той нещо, преди да умре - за някакъв конфликт между Принца и твоя Супериор?

- Нищо такова не ми е известно - отвърна Ехиру. - Поръчката пристигна по обичайния ред. Казано ми бе, че страда от неизлечима болест. Нямах никаква причина да заподозра нещо нередно...

Но още докато произнасяше тези слова, в съзнанието му гръмнаха думите на бромартеца: „Използват те“. Спомни си силуета, който дебнеше от близкия покрив.

„Ако не го бях убил аз, Жътваря щеше да го стори.“

Целият потръпна, осъзнал най-накрая истината - твърде късно и с привкус на горчива ирония.

Старицата оглеждаше своите колеги Протектори.

- Бромартските кланове не участват особено охотно в посочения съюз, понеже от много отдавна поддържат здрави връзки и с Гуджааре, и с Кисуа. Стремят се да остават изцяло неутрални, като само посредничат на други, повече склонни към военни действия кланове, каквито са сорените. А други от тях, като например Чарлерон, не се поколебаха да ни предупредят за надвисналата опасност.

- Нито един войник не е излизал от пределите на Гуджааре - процеди замислено друг мъж, като не преставаше да чопли някакво петънце върху масата. - Армиите им са в пълни бойна готовност и разположени малко по-близо до границата от обикновено, но не са помръдвали от тези позиции. Поне за това можем да бъдем сигурни.

Обади се друг:

- Фини и сорени разполагат с пристанища по бреговете на Източния океан и поддържат връзки, с племена, които пък имат пристанища дори край замръзналите северни морета и Непристъпните територии. Гуджааре разчита на огромното си богатство - могат да плащат на други да водят техните войни. Така че, ако корабите на Принца са празни, та да се придвижват с по-голяма скорост, и ако могат да ги напълнят с воини oт Севера, след като са прекосили океанската акватория...

В залата настана тишина. Възползвала се от нея, Сунанди се прокашля.

- С най голямо уважение, Почитаеми... Нашите войски подготвени ли са за нападение?

Някаква друга старица отправи тежък поглед към Сунанди откъм далечния край на масата.

- С нищо друго не сме се занимавали, откак научихме за изграждането на новия гуджаарейски флот, Говорителко.

- При все това, Принцът действа по-умело, отколкото се очакваше - заяви жената от центъра. Говореше авторитетно, без да обръща внимание на предупредителните знаци, които правеха нейните колеги Съветници. След продължителна пауза добави: - Благодаря за докладваното, Дже Калаве и Бирници от Гуджааре.

Сунанди направи отново своя поклон. Но докато се изправяше, нещо не й даваше мира.

- Почитаеми и мъдри, Кисуа не е водила война от много векове, а с дъщерната си държава Гуджааре - никога. Никаква надежда за мир ли не е останала?

- Това зависи от Принца - отвърна жената в центъра.

- Ще направим опит да преговаряме с него, разбира се обади се още някой от Старейшините. - Макар че надали ще прояви интерес към какъвто и да било мир, след като е вложил толкова средства за подготовката на своята атака.

Жената от центъра поклати глава и попита:

- А ти какво ще правиш, Бирник Ехиру?

- Ще се върна в Гуджааре - отвърна той. - Въпросът за Жътваря си остава открит, въпреки че вие, изглежда, не установявате никаква връзка между него и произтичащите събития. А що се отнася до останалото... моите братя трябва да научат за плановете на Принца. В Хетава все още има неколцина, на които вярвам и които ще помогнат в опитите ми да предотвратя това, ако е възможно то да бъде предотвратено. Няма по-голямо престъпление срещу Хананджа от войната.

Старата жена обмисли за момент чутото.

- Можеш да разчиташ на коне и провизии за пътуването до дома. Но много внимавай - възможно е с идването си тук да си се превърнал във враг на своя господар.

Ехиру склони глава над една ръка.

- Ние служим на Хананджа, Старейшина. Нашият Принц е само Нейн Аватар и като такъв може да управлява единствено в съгласие с Нейната воля.

Докато се изправяше, той си спомни лицето на Еникет при последната им среща - усмихнато, уверено. Лице на изпечен лъжец. Отново го обзе гняв. Не онзи необуздан и жесток, който се мъчеше да потиска от пустинята насетне, а нещо по-чисто и удовлетворяващо - хладнокръвният и праведен гняв на Слуга на Хананджа.

„Може би не съм още напълно покварен - каза си той Мога да остана себе си колкото е нужно, за да въздам справедливост още един последен път. А за тебе, родни ми братко, тази справедливост е много от отдавна закъсняла.“

Прочела част от мислите върху лицето на Ехиру, старицата от центъра разшири очи. Но страховете й се изпариха бързи и тя кимна мрачно.

- В такъв случай, желая ти късмет, Бирник - каза тя, - и за доброто на всички ни... сполука в лова.