Луната, която убива

18.

Зората едва бе пукнала, когато сърдитите викове на Етисеро събудиха Сунанди. Бе заспала в пълно изтощение от пролетите сълзи. Сега нахлузи робата си и се качи на горния етаж, за да завари там своя домакин в целия му блясък. Той крещеше на три търговски езика. Причината за неговия гняв не я изненада - пристигнал бе младият чирак на Бирника. Застанало сега пред своя наставник, момчето излъчваше онази особена комбинация от решителност и покровителствено отношение, която Сунанди забеляза по-предишната вечер.

По-предишната вечер. Наистина ли само толкова време бе изтекло от мига, в който изпрати Лин на смърт?

Погледът на детето Бирник се отмести към нея. Етисеро го проследи и отправената от него на езика на сорени обида по адрес на двете майки секна насред дума. Със сконфузен вид стопанинът на къщата премина на измъчен суа. - Моля, прости, Глас-Говорител. Нямал намерение да събуди.

- Всичко наред - отвърна тя на също толкова развален Промартски, след което съсредоточи поглед върху Бирниците. Ехиру стоеше изправен и със сведени очи, за да изрази срама, който се очакваше да изпита всеки престъпил обичаите на гостоприемството. Изглеждаше по-добре от вчера, но все пак не съвсем добре. Момчето... когато се обърна към него, присви очи и потърси лицето й с поглед. Етисеро бе казал, че гуджаарейците могат да разчитат смъртта. Сунанди отвърна на този поглед, за да усети то нейната мъка. Ниджири примигна изненадан, а миг по-късно посърна. След малко й кимна с разбиране. Да... Бирниците разчитаха смъртта най-добре от всички.

- Значи и ти идваш с нас - обърна се тя към момчето.

- Да - отвърна то.

- Добре - съгласи се Сунанди и кимна на Етисеро. - Мислиш ли, че керванът на Гехану ще може да вземе трима вместо един?

Етисеро понечи да възроптае, но скръсти ръце пред гърдите си и хвърли пълен с неприязън поглед към Бирниците.

- Да, да, бройката е без значение. Външният вид обаче има голямо значение, а никой от тях не би могъл да мине за нещо по-различно от убиец, каквито са всъщност и двамата.

- Ние не... - започна чиракът, но неговият наставник отпусна ръка върху рамото му и той мигом послушно замлъкна.

- С помощта на подходящо облекло ние умеем да се сливаме с околните - обади се Ехиру. - Като какви ще пътуваме?

- Като част от циркова трупа. - Етисеро се усмихна в очакване да ги види ужасени.

Ехиру също се усмихна.

- Тези кервани са многочислени. Охрана, участници в представленията, работници, които се грижат за животни и имущество. Ние с Ниджири ще бъдем последна грижа. Аз ще съм кисуатец, а той - гуджаареец.

- Кисуатците говорят суа!

- Също като мен - владея както книжовния, така и езика на простолюдието - отвърна Ехиру на суа. Сунанди забеляза, че няма и следа от гуджаарейски акцент, макар да усети в изговора му лека интонация на човек от висшите касти.

- Ти си кисуатец, който навремето е бил заможен и уважаван - отбеляза тя и жрецът кимна в съгласие. Обърна се към Етисеро и премина на гуджаарейски, за да я разбере:

- Ще ни подариш ли подходящо облекло и припаси за из път? Няма да те обиждам с приказки за пари, но ще бъдеш приеман в моя дом като член на семейството, когато и да се появиш занапред в Кисуа. - И, естествено, щеше да има грижа да му осигури колкото е възможно повече изгодни сделки с нейните хора от сона.

С този жест, изглежда, спечели благоразположението на Етисеро.

- Разбира се. Ще накарам Саладроним да намери дрехи за момчето - те са почти еднакви на ръст.

Тръгна да слиза по стълбите, но спря до нея и докосна ръката й.

- Сигурна ли си, че трябва да правиш това, Нанди? Хвърли поглед назад към Бирниците, без опит да прикрие своята неприязън или пък да понижи глас. - Ако ти направи нещо онзи черният, лично ще го убия.

- Нищо подобно няма да сториш - сряза го тя и също погледна бегло към Ехиру.

По-възрастният Бирник се бе отдалечил към завесата на терасата, за да им предостави максималното уединение, което обстановката позволяваше. Чиракът обаче се забави малко, като ги изгледа студено, преди да се извърне и да последва своя господар.

- Обичаите на гостоприемството...

- Не се прилагат, след като напусна твоя дом, Етисеро. Колкото и да ме обичаш, ти сам каза, че вече все едно съм мъртва. Освен ако не убедя тия двамата, че собствената ми очевидна поквара е резултат от интрига на много по-покварени люде с много по-покварени намерения. - Тя се усмихна примирено. - Но те могат да ме убият и в този случай. И може би дори с право.

Той се взира в нея известно време.

- Ти не си убила онова дяволче, Сунанди.

- Аз изпратих Лин. Знаех, че враговете ни са способни на всичко, за да запазят тайните, които бяха у нея. Един офицер ще понесе отговорност за смъртта на свой подчинен, ако стори същото по време на война, нали така?

- Ти не си офицер, момичето не е войник, а и не сме във война.

- Напротив, Етисеро, във война сме - или поне скоро ще бъдем, когато съобщя на Протекторите какво се случва в този град. При това Лин изобщо не е първата жертва в тази война. - Затвори очи и докосна гърдите си. Ако не бе замесен Жътвар, можеше поне да се надява, че Лин ще срещне Кинджа там някъде, из необятните простори на Ина-Карек. И тогава биха станали баща и дъщеря в смъртта, каквито не можаха да бъдат в живота. Само че Жътварите не оставяха нищо в който и да било свят, след като се разправеха с жертвата - нито буден живот, нито душа за сънища. Не можеше да се надява дори на утеха.

Етисеро я хвана за ръка.

- Да не бяха ония там - той кимна рязко към Бирниците, - нямаше да те пусна оттук, преди да пресъхне твоята мъка, Нанди. В такива времена трябва да си сред приятели, не сред врагове.

- С враговете е за предпочитане. Те ще ми помагат да не забравям защо загина Лин. - Усмихна се печално и внимателно издърпа ръката си от неговата. - А и достатъчно много застраших собственото ти семейство с присъствието си.

Лицето на домакина посърна, но той остана безмълвен знаеше, че гостенката му казва истината. Тя се усмихна отново, приближи го плътно и го целуна по бузата.

- А сега побързай. Керванът със сигурност ще потегли преди следобедната почивка.

Когато пристигнаха, пазарният площад в Квартала на неверниците бе претъпкан, а въздухът - наситен с прах, аромати на пържена храна и смрад от животински изпражнения. Купувачи и търговци, понесли на гръб своите стоки, се смесваха в радостно хаотично оживление, което правеше в сравнение с това тук по-уредените пазари в Гуджааре да приличат на погребални церемонии. Но Сунанди не пропусна и по-неприятните свидетелства, че не се намира в Града на Хананджа - из тълпата бродеха джебчии, някакъв търговец крещеше обиди в лицето на припрян клиент, продавачи на стоки със съмнителен характер преговаряха по ъглите. Тя скришом напъха кесията дълбоко в пътническите одежди.

Отначало се бе безпокоила за двамата гуджаарейци, които можеха и да не проявят нужната предпазливост, след като не бяха привикнали към грубите нрави, царящи отвъд стените на града им. Но Ехиру вече бе скрил кесията си от чужди погледи, а момчето както обикновено бе последвало неговия пример. Подражанието обаче не бе пълно - Ехиру се движеше сред тълпата с такава лекота и спокойствие, че никой не би могъл да заподозре у него онова благочестиво чудовище, което представляваше. А Ниджири зяпаше с отворена уста наоколо. Изглеждаше точно като избягало от кастата на слугите момче за всичко, което попива първи впечатления от живота отвъд стените на Гуджааре, но на нея й се струваше, че това не е изцяло актьорска игра.

Сунанди забави крачка, стигнала до място, където тълпата изтъняваше, за да заобиколи събрани накуп камили, струпани денкове и клетки с дребни животни.

Около кервана гъмжеше като мравуняк пъстроцветна тълпа от представители на различни народности - тя различи гуджаарейци, кисуатци, бромартци, соренийци и един, който приличаше на танцьор от Джелеви. Проверяваха хамутите на товарните животни, прикрепяха денкове, клетки и сандъци по гърбовете на камилите. Сунанди откри висока жена с мощно телосложение и свирепо изражение на човек от най-южните райони, която стърчеше в епицентъра на целия хаос.

Преди да я повика, тя се извърна и я забеляза.

- Нефе! - кресна жената, като разтвори обятия и грейна в усмивка. - Колко време мина, мърло такава! Ела тук да ти откъсна главата!

Сунанди приближи с усмивка, а жената я пое в прегръдката на могъщите си ръчища и я вдигна на две педи от земята. Тя изпъшка, но издържа тази проява на безмерна любов и дори се засмя против волята си, когато жената най-накрая отключи обятия, за да я погледне изпитателно с присвити очи, с ръце все още раменете й. С крайчеца на окото забеляза двамата Бирници, които наблюдаваха тази сцена.

- Сигурно имаш нужда от нещо. А-че. - Жената направи гримаса. - Никога не наминаваш, ако не те гони нужда.

- Ами щом все още не си ме изпъдила. - Сунанди махна с ръка към двамата гуджаарейци. - С придружителите ми се нуждаем от превоз до Кисуа. Бързо и без много шум.

Жената погледна към двамата и изпръхтя без капка интерес. Сетне отново насочи вниманието си към Сунанди.

- Знаеш, че ще те взема, Нефе, но пътуването няма да е никак комфортно. Ще поемем по пътя през пустинята - не покрай реката. В поречието има само бедни селца, от които не можем изкопчи нищо. В Теса поне ще припечелим.

На лицето на Сунанди се изписа задоволство.

- Всъщност силно се надявах да чуя точно това. Пътят през пустинята е по-бърз.

- Но ти не обичаш истинската пустиня, каквато си глезла.

- Няма да мрънкам. Този път бързината е по-важна oт удобствата.

Усмивката на жената помръкна и тя впи изпитателен поглед в Сунанди.

- Май наистина си в беда.

- Така е, Ану.

Гехану не разпитва повече - само стисна силно раменете на Сунанди, за да й вдъхне кураж.

- Значи ще те закараме до там. През оазисите ще отнеме само седем дни. Къде е онова твое бледолико момиче? Тя се оплаква повече и от тебе.

Сунанди сведе поглед и жената ахна.

- В името на Полудялата Луна! Значи така! Тогава трябва да потегляме незабавно, мисля аз. - После най-накрая обърна внимание на двамата гуджаарейци. - Аз съм Гехану, а вие?

Сунанди забеляза колебливия поглед, отправен от момчето към Ехиру. Той се поклони наведен над протегната си ръка и Ниджири бързо повтори движението. Жрецът проговори на суа:

- Аз съм Еру, а това момче се казва Нири. И двамата ще работим, за да платим за пътя, господарке.

Сунанди примигна от изненада. Ехиру бе превил рамене, изтънил глас и говореше малко през нос. Очите му бяха забити в земята, както подобава на смирен мъж от низшите касти. Комбинацията с акцента на аристократ бе напълно подходяща за ролята, която му бе избрана - някога заможен кисуатец, лишен днес от наследство и унизен заради някакво прегрешение на младини. Сунанди забеляза как жената го претегля наум и мигом го забравя.

- Няма как да не работиш, приятел - сряза го тя. - При нас всичко живо работи. А ти какво можеш, момче?

Ниджири направи още по-дълбок поклон - съвършен жест от репертоара на слугите в Гуджааре, изпълнен с особено сгъване на ръката, което показваше, че той в момента няма господар и желае да служи на нов. Когато се изправи, хвърли към Гехану прям поглед, изпълнен с плаха надежда и страх, които бяха в пълно противоречие с истинската му природа.

- Много добре умея да чистя, господарке - каза той. - Мога да се справя с всяко нещо, стига да ми се покаже само един път. Освен... освен да готвя. - Изглеждаше така дълбоко съкрушен от това печално обстоятелство, че Сунанди едва не прихна.

Гехану обаче се разсмя кратко и гръмогласно - момчето явно я бе очаровало.

- Тогава ще внимаваме да не приближаваш готварското огнище. - Огледа керванджиите и нададе страховит вик. - Размърдайте се, мързеливи пънове, тръгваме преди пладне! - Научени от дългия си опит, керванджиите не реагираха.

Ехиру кимна към една група мъже, които товареха чували в тежка каруца.

- Да помогна ли, господарке?

- Ако смяташ, че можеш да го сториш, без да обърнеш всичко с краката нагоре.

Гехану тръсна глава по посока на каруцата, а Ехиру кимна в съгласие и тръгна да се присъедини към товарачите. Жената го наблюдаваше с одобрително изражение.

- Ти бе, момче, можеш ли да пееш?

Ниджири бе слисан.

- Да пея ли, господарке?

- Ми да. Отваряш уста и започваш да издаваш някакви звуци. Понякога и думи.

Лицето на момчето, бледо почти колкото на северняк, стана изведнъж тревожно розово.

- Ами не много добре, господарке.

- А да танцуваш?

- Само молитвени танци, господарке. Като всеки друг гуджаареец.

- Все е нещо, а пък на юг може да се окаже голяма новост. - Тя погледна Сунанди. - Ти си ми близка. Твоят дангалак с изисканите приказки не е, но другите не биха възразили срещу вземането на пътници, стига да изглеждат платежоспособни. Низшите касти в Гуджааре нямат право да трупат пари. И така, нашият млад приятел ще стане танцьор, когото възнамерявам да взема като чирак за постоянно. Че?

Ниджири изглеждаше притеснен. Леден студ пролази по гърба на Сунанди. От години не бе допускала подобна глупава, любителска грешка. Кинджа би й откъснал главата за такова нещо. Лин би ахнала от изненада. Само едно незначително несъответствие, една логическа грешка и семето на подозрението щеше да бъде посято. В състава на един пътуващ цирк винаги се намираха хора, които с радост биха съобщили срещу пари на градската стража или на чиновник от някое тържище за присъствието на съмнителни лица. Тя можеше да докара смъртта и на тримата.

Гехану усети нейната уплаха и хвана ръката й над лакътя, за да я поведе към камилите. Даде знак на Ниджири да ги следва.

- Сову-сову, Нефе, не се притеснявай. Ще се погрижа за тебе, както всеки път. Ще те заведем у дома, бързи като скайрери, а след това всичко ще си бъде наред. Че?

Казваха, че боговете обичат глупаците, понеже видът им ги забавлява. Като благодари мислено на бога, който я бе намерил забавна в дадения момент, Сунанди се облегна с благодарност на ръката на другата жена.

- А-че - отвърна тя.

Керванът вече бе готов за път. Колоната завършваше с шест камили без товар - щяха да ги продават пътьом. Гехану разпореди да оседлаят три от тях за Сунанди и нейните спътници, а когато слънцето застана точно над главите им, всички поеха по прашния и трептящ в зноя път.