Завръщане у дома

Глава 9 Глас

Глас знаеше, че е късметлийка, задето се намира на Земята, но част от нея се чудеше дали щеше да се бори толкова яростно да се озове тук, ако знаеше, че през остатъка от живота си щеше да пикае в гората. Глас излезе от малката барака, която не представляваше нищо повече от импровизиран параван с дърво, което служеше за четвърта стена, и се отправи обратно към лагера. Или поне си мислеше, че върви към лагера. Всички дървета изглеждаха еднакви, а тя все още свикваше с обстановката.

Далечната глъчка на гласове я успокои, че наближава целта. Пристъпи на поляната, като с неохота остави зад гърба си умиротворяващата тишина на гората. Глас застина — внезапно се почувства дезориентирана. Не се намираше на правилното място. Беше свикнала да влиза в лагера между лазарета и колибата с провизии, но някак се бе озовала от противоположната му страна, близо до една от новите постройки, наподобяващи обща спалня, която се строеше в момента. Въздъхна заради лошата си преценка и си отбеляза наум следващия път да внимава повече. Люк неведнъж ѝ беше казвал винаги да бъде нащрек и да не ходи сама в гората. Той обаче работеше през цялото време, а Глас не се чувстваше достатъчно близка с никой друг в лагера, че да го помоли да я придружи до тоалетната.

Заобиколи строежа и се озова зад двама мъже, които тихо си говореха в близост до редицата дървета. Бяха погълнати от разговора и сякаш не забелязаха, че тя е там. Глас спря, несигурна дали да даде знак за присъствието си, да не помръдва, докато не приключат, или просто да ги подмине. Преди да има възможност да реши, осъзна, че един от мъжете ѝ е познат — беше вицеканцлерът Роудс.

Глас замръзна, а мозъкът ѝ отприщи буря от противоречиви емоции. Нещо в него караше кожата на Глас да настръхва, а гледката как нарежда на войниците си да застрелят Белами със сигурност не бе подобрила положението. Същевременно той беше причината Глас да е жива. Когато бе зърнал нея и майка ѝ сред тъпчещите се хора, които напразно се мъчеха да се доберат до транспортните кораби, той и антуражът му им бяха проправили път и им осигуриха последните две места.

Оттогава Глас не се беше навъртала достатъчно дълго около Роудс, че да говори с него, но сега в гърлото ѝ закипяха хиляди неизречени въпроси. Защо им беше помогнал? Какви бяха отношенията му с майка ѝ? Беше ли споделяла с него колко я е разочаровала Глас, докато още се намираха в Колонията?

Гласът на вицеканцлера изтръгна Глас от мислите ѝ.

— Ще проведем процеса в центъра на лагера. Погрижи се всички да научат, че присъствието е задължително. Искам да видят отблизо, че измяната или предателството заради каквато и да било лична изгода няма да бъдат толерирани.

Глас потисна ахването си. Той говореше за Белами.

— Да, сър — отвърна другият мъж, който носеше прокъсана и мръсна офицерска униформа. Глас разпозна в него дясната ръка на вицеканцлера, Бърнет — човека, който я беше сграбчил за ръката и бе издърпал Глас и майка ѝ на безопасно място на палубата за излитане. — А обмисляли ли сте къде ще го настаним в дългосрочен план, ако присъдата му е затваряне?

Роудс се изсмя рязко и сухо.

— Затваряне? Този процес има само един възможен изход и те уверявам, че той не е затваряне.

Бърнет кимна.

— Разбирам.

— Двамата с теб ще бъдем в Съвета, както и двама от по-възрастните фениксийци, които дойдоха с нас — продължи Роудс. — Вече говорих с тях. Знаят какво трябва да направят. Екзекуцията на затворника ще послужи като ясно напомняме за всички, че да поддържаме реда тук, на Земята, е също толкова важно — ако не и повече — колкото и на Колонията.

— Разбирам, сър. Но нека обсъдим логистиката. Не можем просто да пренесем затворника тук. Как бихте искали да се проведе екзекуцията? Разполагаме с огнестрелни оръжия, но… — Бърнет се поколеба едва за частица от секундата. — Сам ли ще дръпнете спусъка?

Глас стисна очи, щом я връхлетя пристъп на гадене. Не можеше да повярва на ушите си. Обсъждаха екзекуцията на Белами по същия начин, по който биха говорили за режима на тока или предстоящите празненства за Деня на възпоменанието.

— Размишлявах по въпроса и вярвам, че разполагам с точния човек за целта. Той се подчинява на правилата и е отличен пазач. Всъщност е член на инженерните части. Напоследък обаче проявява някои бунтовнически тенденции, включително приютяването на бегълка, така че смятам, че тази задача ще му послужи като добро напомняме на кого трябва да бъде лоялен.

Главата на Глас започна да се върти, сякаш някой беше прекъснал достъпа на кислород до мозъка ѝ — протегна ръка към най-близкия ствол, за да запази равновесие. Люк. Вицеканцлерът щеше да принуди Люк да екзекутира Белами, за да докаже верността си. Ала Люк никога не би убил човек. Глас знаеше, че няма да му е по силите да дръпне спусъка. Какво ли щеше да му причини тогава Роудс? Щеше ли да постави под въпрос нещо повече от предаността му? Щеше ли да се зачуди дали изобщо може да се има доверие на Люк? Защото вече беше станало кристално ясно как постъпва Роудс с хората, на които не можеше да вярва.

Роудс и Бърнет се отправиха към малка група пазачи, които тя не разпозна. Веднага щом се отдалечиха достатъчно, че да не я чуят, Глас изпусна дълга въздишка, която завърши със задавен стон. Трябваше да намери Люк. Беше огледала лагера, но никъде не го виждаше. В гърдите ѝ се надигаше паника. Успокой се — нареди си. — Няма да решиш проблема, като изперкаш. Успя да запазиш хладнокръвие по време на обхода в Космоса — със сигурност можеш да го направиш и докато търсиш Люк.

Глас се насили да върви спокойно — прекоси центъра на лагера и се отправи към болничната колиба. Може би Кларк беше виждала Люк. Влезе вътре. На очите ѝ им отне секунда да се приспособят към мрачната, лишена от прозорци вътрешност на постройката и за миг имаше чувството, че е ослепяла. Когато зрението ѝ се възвърна, забеляза, че Люк е застанал в другия край на стаята с гръб към нея. Беше на смяна да охранява Белами. Почти се просълзи от облекчение, щом го видя. Тогава обаче в ума ѝ нахлу образът как Люк насочва пистолет към Белами, дърпа спуска, стреля и се разнася силен гърмеж. Не можеше да го допусне. Не можеше да им позволи да принудят Люк да вземе това решение — а тя определено нямаше да стои безучастно, докато заплашваха да наранят и него.

Глас прекоси помещението с три широки крачки и хвана Люк за ръката. Той се извърна с отбранително вдигнати юмруци, но когато видя, че е тя, се разсмя.

— Здрасти — каза той и ръцете му се отпуснаха встрани. — Да не се опитваш да ме забъркаш в неприятности? — Усмивката му посърна, щом зърна изражението на Глас. — Добре ли си? — попита я тихо, като се наклони към нея, за да не може никой друг да чуе разговора им.

— Може ли да поговорим? — кимна към вратата тя. — Навън?

— Разбира се. — Люк се обърна към един друг пазач. — Хей, човече, трябва да изляза за секунда. Окей ли си?

Пазачът сви рамене, погледна Белами, който спеше, привързан за болничното легло, извърна се към Люк и кимна. Той последва Глас навън на слънчевата светлина.

Двамата отидоха зад колибата и след като се увери, че никой не ги подслушва, Глас разказа на Люк всичко, което беше чула да изрича Роудс. Мразеше да гледа измъчения израз на лицето му, докато възприемаше цялата тежест на думите ѝ. Извърна очи от нея и зарея поглед отвъд върховете на дърветата. Умълча се и Глас затаи дъх. Из лагера отекваха чуруликането на птици и звукът от брадвите, отсичащи дървета.

Най-накрая Люк отново се обърна към нея със стегната челюст и пламнали от решителност очи.

— Няма да го направя — отсече твърдо той.

Сърцето на Глас се разтуптя от любов и гордост заради ясно изразеното му чувство за справедливост. Възхищаваше се на почтеността и честта на Люк — именно те първоначално я привлякоха към него. Тя обаче никога нямаше — не би могла — да го остави да изложи себе си на опасност, за да спаси някой друг.

— Но, Люк, нали разбираш какво означава това? Ще те накажат — разтрепери се от страх гласът ѝ. — Знам, че Роудс ми спаси живота, но той е опасен. Само да беше чул как говори за екзекуцията на Белами. Беше… ужасно. Кой знае на какво е способен?

— Наясно съм — стискаше и отпускаше челюст Люк.

За миг и двамата се умълчаха. Глас хвана ръката му и я стисна. Чувстваше, че се е отнесъл далече, както когато се подготвяше за обход в Космоса.

— Люк. — Тя пак стисна ръката му. Той бавно се обърна към нея. — Не може да свърши така.

След всичко, което бяха преживели, след всичко, с което се бяха преборили, за да оцелеят, щеше да е безумие да позволят на Роудс да превърне когото и да било от тях в изкупителна жертва, точно както постъпваше с Белами.

— Няма да стане — рече Люк и придърпа Глас в силна прегръдка.

Тя вдъхна познатата му миризма, вече наслоена със земни аромати — постепенно ги обикваше, понеже все повече ги свързваше с Люк. Долови спокойния ритъм на туптящото му сърце до бузата си. Кръвното ѝ започна да спада, пулсът ѝ се забави и адреналинът във вените ѝ се уталожи. Това беше всичко, от което се нуждаеше. Той беше всичко, от което се нуждаеше.

Внезапно Глас се отдръпна. Главата на Люк се стрелна встрани — инстинктите му бяха настроени да търсят опасността.

— Знам какво ще направим — заяви Глас.

Люк сведе поглед към нея със сключени вежди.

— Какво?

— Ще заминем.

— Как така „ще заминем“? Къде ще отидем?

— Не знам, но ще го измислим. Уелс може да ни помогне. Двамата със Саша ще ни кажат накъде да тръгнем. Бихме могли да се крием известно време — колкото дълго се наложи, за да се уверим, че когато се върнем, всичко това ще бъде забравено.

— Ами земнородните? Опасните? — попита Люк.

Гледаше я така, все едно напълно се е побъркала.

— Ще трябва да рискуваме.

Люк се взря продължително в нея и Глас се подготви вътрешно за умореното поклащане на главата му и странните идеи как не трябвало да изоставя дълга си. За нейна изненада обаче по лицето му плъзна тънка усмивка.

— Значи трябва да тръгнем тази вечер. Не искаме да даваме на Роудс възможността да ме намери.

Глас го изгледа стъписано.

— Сериозно? Наистина искаш да заминем сами?

Той положи здравата си ръка на кръста ѝ.

— Знаеш ли какво ме крепеше през последната година? През цялото време, докато ти беше затворена, през онези нощи на „Уолдън“, когато бях сигурен, че умираме? Беше мисълта да бъда на Земята заедно с теб. Дори когато бях убеден, че е просто фантасмагория, не можех да спра да си представям как ти и аз опознаваме планетата. — Той отдръпна ръка от кръста ѝ и прокара пръсти през косата ѝ. — Но е ужасно рисковано. Знаеш това.

Тя кимна.

— Знам. Но предпочитам да съм в опасност някъде там с теб, отколкото да рискувам да бъда тук без теб. — Тя му се усмихна и нежно прокара длан по брадясалата му буза.

Той взе ръката ѝ в своята и целуна върховете на пръстите ѝ.

— А аз предпочитам да съм някъде там с теб, отколкото да причиня още болка на други хора — рече той.

— Хайде тогава да отидем да се приготвим. Ще вземем каквито провизии можем, без да привличаме вниманието, и после ще тръгнем.

— Ще трябва да довърша смяната си. Ти вземи вода и някаква храна, която можеш да скриеш в дрехите си, и ще се срещнем тук след залез. Докато всички вечерят.

— Добре — съгласи се Глас. — Ще намеря Уелс. Мисля, че трябва да кажем и на Кларк. Тя трябва да знае какво готвят на Белами. Защото, ако не си ти, ще е някой друг.

— Можем ли да ѝ имаме доверие?

— Да — отвърна категорично Глас. — Можем да ѝ имаме доверие.

— Добре. — Люк сведе глава и целуна бързо и нежно Глас. — Ще бъдем точно като Адам и Ева — рече той с усмивка.

— Няма начин да се обличам в листа, независимо колко дълго живеем сами в гората.

Люк я огледа безсрамно от глава до пети, а после се ухили дяволито, давайки ѝ да разбере какво точно се върти в ума му.

— Отиди да се приготвиш — потупа я по лакътя той.

Люк ѝ отправи един последен, продължителен поглед, а после се обърна и пое обратно към болничната колиба.