Сенките

83

ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ ГИ ПРЕНЕСЕ ДО ТЕРИТОРИЯТА И ДОБРЕ, ЧЕ беше така, помисли си Ай Ем, докато отново приемаше физическите си очертания -- знаейки, че брат му е в ръцете на кралицата, той надали би успял да се съсредоточи достатъчно, за да се дематериализира.

- Аз ще поема нещата от тук - каза.

- Ще ти пазя гърба.

Ай Ем кимна в знак на благодарност и се приближи до входа на Територията. Едно от нещата, които братята му бяха дали, преди да тръгне, бяха пластични експлозиви. Всичко, което трябваше да стори, бе да заложи една-две порции до внушителната порта и...

Сякаш твърдо решена да избегне подобно покушение, двукрилата порта се отвори пред тях. Но не беше, защото някой от другата страна бе решил да излезе точно тогава. Там стоеше С’Екс, висок и внушителен, съвършеният страж на земите на кралицата.

Само че... нещо не беше наред. Той носеше същите прислужнически одежди, които беше дал на Ай Ем по-рано, и те бяха подгизнали от кръв. А в десницата си стискаше поаленял назъбен нож, дълъг колкото ръката му.

- Влизайте, нямаме много време - подкани ги той настойчиво. При обикновени обстоятелства Ай Ем доста би се поколебал, преди да отиде където и да било с някой като него. Ала веднъж вече му се беше доверил, а и беше очевидно, че тук става преврат.

Двамата с Ласитър го последваха тичешком до палата и влязоха през една тайна врата. Щом се озоваха вътре, С’Екс ги поведе през напълно опустелите коридори.

Никакви слуги. Никакви придворни.

А и СЛЕкс очевидно не се боеше, че може да бъдат задържани, разпитвани... заплашвани. Палачът или си беше изгубил ума, или...

- Какво, по дяволите, става тук? - попита Ай Ем.

- Не брат ти, а ти си Помазаният.

Ай Ем сиря толкова рязко, че Ласитър бе принуден да отскочи встрани, за да не го събори.

- Какво?

- Нямаме време. Брат ти беше подложен на пречистването, намира се на прага на смъртта.

Когато Ай Ем продължи да стои насред коридора, сякаш някой му беше дръпнал шалтера, Ласитър и С’Екс го уловиха под мишниците, повдигнаха го от земята и го понесоха напред.

Миг по-късно Ай Ем дойде на себе си и се откопчи от тях, възвръщайки си контрола над краката.

- Нс е възможно - надвика той тежките им стъпки.

- Кралицата е подправила звездните ви карти. Ти си бил Помазаният от самото начало, ала не са очаквали да живееш много дълго. И за кралицата, и за родителите ти било по-сигурно да заложат на Трез.

В следващия миг те нахлуха в главната зала и Ай Ем усети, че краката отново заплашват да му изневерят. Върху подиума в средата бе неговата майкен... принцесата... Исусе, която и да беше тя... и тъкмо поставяха короната на Територията върху тъмната й коса.

Около две хиляди сенки паднаха на колене върху копринени килимчета, свели почтително глави.

- Тя го разкри - каза С’Екс. - Тя разкри всичко, въпреки че това едва не й струва живота.

- Къде е предишната кралица?

- В краката на дъщеря си.

И тогава Ай Ем видя отсечената глава, която лежеше на пода, а тъмните й очи се взираха невиждащо в множеството.

- Аз вярвам в съдбата - заяви палачът. - Вярвам в звездите. Така е писано да стане.

Ай Ем се отърси. Това наистина беше прекалено. И изобщо не го засягаше. Трез, от друга страна.

- Брат ми...

- Насам.

* * *

Когато Ай Ем най-сетне се втурна в стаята, където беше Трез, дъхът му спря. Неговият брат, неговата плът и кръв, лежеше върху мраморна маса, едрото му тяло беше сгърчено от болка. Първата му мисъл бе колко му напомняше това на Селена, на начина, по който бе разкривено нейното тяло.

Ай Ем се втурна към него, без да обръща внимание на онези, които стояха наоколо. Сграбчи ръката на Трез и коленичи.

- Трез... Трез...?

Не можеше обаче да го достигне. Брат му не беше тук, макар и жив, той бе пренесен другаде, сякаш тялото му беше издало заповед за временно оттегляне.

- Не - чу се да казва. - Не и след всичко това... Трез, ти си свободен... можеш да останеш с мен, ние сме свободни...

Е, свободни в известен смисъл на думата, ако той самият бе Помазаният. Ала точно сега не можеше да се тревожи за това.

По дяволите.

- Не ме изоставяй, братко.

- ...противоотрова. Ще трябва да изчакаме.

Ай Ем вдигна очи и видя АнсЛай от другата страна на масата.

- Какво?

- Дадох му противоотрова веднага щом разбрах. - Върховният жрец погледна към Ай Ем. - Но може да се окаже твърде късно. Беше в отслабено състояние, когато се появи.

Ай Ем заприказва, изливайки порой от думи за... Господи, и сам не знаеше за какво. Това бе всичко, което можеше да направи. Докато брат му се превиваше и гърчеше от болка, която Ай Ем не можеше дори да си представи, той беше безсилен. Така безсилен.

- ...ви видят? - попита го АнсЛай след известно време.

- Какво? - Гласът на Ай Ем беше дрезгав. Очевидно не беше престанал да говори.

- Родителите ви. Чуха, че и двамата сте в Територията, че в действителност ти си Помазаният, и биха искали да...

Ай Ем оголи зъби и прикова свиреп поглед в разтревожените очи на върховния жрец.

- Можеш да им кажеш, че ако животът им е мил, никога, никога да не се доближават до мен или брат ми. Разбра ли? Кажи им, че единственото, което би могло да ме откъсне от Трез в този миг, е да ги убия на място.

Върховният жрец пребледня.

- Да. Разбира се.

Ай Ем отново се съсредоточи върху брат си. И отново започна да говори безспир. Също както Трез, докато Селена издъхваше.

След известно време смътно си даде сметка, че в стаята бе влязла някаква жена. Разбра коя е по ехото на собствената си кръв, ала с нищо не показа, че я е видял. Беше прекадено погълнат от това, да се опита да задържи Трез на тази планета, докато той, без съмнение, бе зает с това, да премине в Небитието.