Сенките

43

КОГАТО КОР ИЗЛЕЗЕ ОТ СТАЯТА НА КЪЩУРКАТА, ЛЕЙЛА БЕ ГОТОВА да го последва навън и да го накара да пие от нея насред онова, което минаваше за морава отпред. Ала тъкмо когато се канеше да се надигне от дивана, до ушите й достигна шум на... течаща вода.

Тя се изправи и сви по коридора, спирайки пред затворената врата на банята.

- ...по дяволите... - изруга той от другата страна.

-Кор?

- Остави ме на мира. Ще се върна след миг.

Докато иззад вратата се разнасяше нова ругатня, Лейла натисна бравата и отвори.

Кор стоеше пред умивалника с наполовина свалена риза, тялото му - извито под странен ъгъл, докато се мъчеше да я издърпа през главата си, без да докосне раната от куршум от едната си страна.

- Какво правиш? - попита той през гънките на черната материя.

За миг единственото, което Лейла бе в състояние да стори, бе да се взира в плочките на корема му, мускулите, които набраздяваха стомаха му и се врязваха толкова дълбоко, че хвърляха сенки. А после погледът й се плъзна по хълбоците му, тесни, изпъкващи под кожата му, войнишкият панталон беше изрязан толкова ниско, че го задържаха единствено огромните мускули на бедрата му.

Беше невероятно силен. Ала едновременно с това и прекалено тънък.

Тръсна глава, за да се съсредоточи, и заяви:

- Нека ти помогна с ризата.

- Мога да се справя и сам, просто... - Той се извъртя и простена от болка.

Без да му обръща внимание, Лейла затвори вратата, така че малкото топлина, която идваше от душа, да си остане вътре.

- Спри. Така само се нараняваш.

- Добре съм - сопна се той.

В мига, в който положи ръка върху неговата, той се вкамени.

- Нека ти помогна - прошепна тя.

Добрата новина беше, че бе успял да измъкне по-голямата част от ризата през главата си. Така че нямаше как да види, че ръцете й треперят, докато улавяше ръба на дрехата и внимателно я дръпваше нагоре, разкривайки стоманените въжета на мускулите, които се спускаха от двете страни на тялото и масивните му гърди.

Дъхът му излизаше на пресекулки, гърдите му се повдигаха и спускаха все по-учестено, докато ризата се плъзгаше нагоре по ръцете му.

Тежки ръце. Яки ръце, които се стесняваха в лакътя и в китката, ала иначе се издуваха от мускули.

Когато той остана гол до кръста, в главата на Лейла имаше една-единствена мисъл - пред нея стоеше убиец. Убиец, чието тяло отразяваше онова, което правеше.

- Изчакай ме тук. - Отказваше да срещне очите й. - Няма да пия от теб, докато съм нечист.

- Имаш лоша рана.

Пръстите й докоснаха топлата бледа кожа под разлютената червена резка на тялото му и той потръпна. Ала гласът му си остана решителен.

- Ще зарасне до спускането на нощта.

- Само ако се нахраниш.

От гърдите му се откъсна пренебрежителен звук. Последван от:

- Ако не си тръгнеш, ще видиш много повече от гърдите ми.

- Кракът ти е ранен още по-тежко. - Лейла погледна разрастващото се петно от кръв върху войнишкия панталон.

Ръцете му се спуснаха към ципа.

- Е?

Сякаш й даваше последна възможност.

- Е? - Лейла сви рамене. - Наистина ли мислиш, че ще те оставя да се пъхнеш под горещата вода без помощ? Блед си като платно. Кръвното ти очевидно е паднало. Много е вероятно да изгубиш съзнание.

- О, за бога...

Сега вече той я погледна и с едно бързо движение свали ципа си. Горната част на панталона му се свлече от кръста, спирайки около бедрата му.

И разкривайки нещо...

...което беше възбудено.

Кор повдигна вежди.

- Можеш да престанеш да се взираш. Трудно ми е да повярвам, че гледката ти харесва.

Лейла се опита да извърне поглед. Наистина. Ала очите й сякаш имаха своя собствена воля.

- Толкова си голям - прошепна тя.

Кор потръпна. Сякаш това бе последното, което бе очаквал да я чуе да казва. А когато отново проговори, гласът му беше различен.

Умоляващ.

- Лейла... Избранице Лейла... трябва да си вървиш.

* * *

Застанал почти гол пред нея, Кор не бе в състояние да помръдне. И не само защото войнишкият му панталон се бе смъкнал около коленете му, превръщайки се в окови от плат.

Зелените очи на Лейла бяха невъзможно големи, когато се спуснаха към мъжествеността му и се задържаха там.

Възможно ли бе тази вечер да излезе още повече от релсите, зачуди се той.

Я, чакай... може би не трябваше да дава идеи на Съдбата.

Междувременно пенисът му определено се радваше на вниманието. Проклетото нещо помръдна, сякаш й предлагаше да го улови и да се сприятели с него.

Той го закри с две ръце, притискайки го към долната част на корема си.

- Лейла.

Вместо да постъпи разумно и да се отдръпне от него, обзета от ужас и отвращение, тя се наведе и улови колана на панталона му. Преди Кор да успее да я отблъсне, панталонът се свлече около глезените му.

- Ела, нека те пъхнем под душа.

Не му остави възможност да възрази и секунда по-късно израненото му тяло вече се намираше под топлата струя, от чийто допир болящи кости и зарастващи белези едновременно изкрещяха и въздъхнаха. Лейла дръпна завесата, давайки му уединението, което искаше, само дето по звука, долетял откъм тоалетната чиния, Кор се досети, че бе затворила капака и се бе настанила върху него, вместо да излезе.

Нямаше причина да не се заеме с шампоана и сапуна и той се опита да го направи възможно най-бързо. За съжаление, раната от куршума, който бе минал на косъм от белия му дроб, пареше така, сякаш го бяха залели с киселина. А сапунът изобщо не помогна.

Другата причина да бърза бе, че прекрасно си даваше сметка и за голотата, и за възбудата си. Колкото по-експедитивен беше, толкова по-скоро можеше да се облече. Ала какво? Та той нямаше чисти дрехи.

Затвори очи с чувство на поражение и изплакна пяната от косата си, отмятайки глава назад. Което беше грешка. Струята обля пениса му и дявол да го вземе, ако усещането не беше като от ръце, нейните ръце. Или може би устата й...

Освобождаването не беше неочаквано. Беше обаче нежелано. Докато ерекцията му ставаше неудържима и оргазмът го връхлиташе, той стисна зъби...

- Не е нужно да го криеш - разнесе се дрезгавият й глас. -Виждам сянката ти.

- Ами тогава извърни поглед - простена той с хълбоци, разтърсвани от силата на еякулацията му.

- Не мога.

Кор се облегна безсилно на стената, знаейки, че бе изгубил всякакво надмощие, с каквото си бе въобразявал, че разполага. Тя се бе досетила каква е ужасната истина за него. Знаеше, че целите му са се променили. И очевидно нямаше никакво намерение да продължи връзката между тях при условия, които да им позволят да запазят поне малко достойнство и чест.

Но поне не знаеше, че всичко бе заради нея. Че животът му, колкото и да бе жалък, сега се въртеше единствено около нея. Излезеше ли наяве, това щеше да бъде неговият край.

Завъртя кранчето на душа, твърдо решен да сложи край на всичко това и да я отпрати да си върви, за да може да издигне защитните прегради около себе си. Тъкмо когато се канеше да смъкне завесата и да я увие около себе си, дебела хавлия бе подхвърлена над корниза.

- За благоприличието ти - каза тя.

Надсмиваше ли му се?

Без да си дава труда да се подсуши, Кор покри долната част на тялото си и дръпна завесата настрани. Избраницата наистина седеше на тоалетната чиния, а дебелият й пуловер скриваше очертанията на тялото й, променено от бременността.

Без да каже нито дума, тя отново вдигна ръкава си нагоре и протегна ръка. В очите й се четеше предизвикателство.

- Добре де - сопна се той, сърдит на себе си. На нея. На тази нова територия, в която бяха навлезли.

Коленичи (защото тя имаше право - наистина ужасно му се виеше свят) и допря зъби до плътта й.

Умиращ от глад. Умиращ от глад за нея.

И все пак проби кожата й възможно най-нежно.

При първата глътка простена, а тялото му се олюля и се блъсна в шкафа под умивалника. Кръвта й беше тъмно вино, което още повече усили жаждата му, вместо да я утоли, докато се разливаше в сухото му гърло, а между краката пенисът му отново се надигна. Еякулираше в хавлията, насладата пулсираше във вените, в костите, в плътта му...

Моя.

От дълбините на съществото му поривът да я има се надигна толкова яростно, че той понечи да му се поддаде, тялото му бе на ръба от това, да скочи и да я издърпа на пода, така че да легне отгоре й и...

Бременна или не, той щеше да прави секс с нея и да я бележи отвътре...

Кор прекъсна контакта им и се дръпна рязко, подпирайки се на шкафа, а студеният порцелан на умивалника зад него се впи в раменете му, когато той се вкамени, мъчейки се да се овладее.

- Какво не е наред...

- Върви! - изкрещя той.

Сексуалният звяр в него бе надигнал глава, готов да я има. Съчетан с жаждата за кръв, той знаеше, че не може да овладее двата инстинкта. Като нищо щеше да разкъса китката й със зъбите си, докато я чука до премаляване.

- Кор, та ти взе съвсем малко...

Стиснал зъби, той затвори очи и процеди:

- Махай се от тук! Ако искаш малкото ти да живее, върви си! Ще те нападна! Махай се!

Това вече привлече вниманието й.

А най-вероятно и това, че той все още свършваше върху себе си, а мускулите на краката му трепереха от усилието да не й се нахвърли.

- Върви!

Миг по-късно тя вече бе излязла от банята, секунда след това и от къщурката. Толкова бързаше, че остави и двете врати отворени, така че Кор видя как фаровете на колата й светнаха и описаха кръг върху проскубаната морава отпред и се отдалечиха по алеята.

Едва когато вече не виждаше задните й фарове, нито чуваше скърцането на гумите й, Кор си позволи да поохлаби напрежението в тялото си. Улови пениса си и задвижи ръка по дължината му, представяйки си очите й върху себе си, чувайки отново странния тон, с който бе заявила, че е голям.

Изобщо нямаше желание да мастурбира. Ала онова, което наистина не искаше, бе разумът му да го напусне напълно дотам, че да тръгне след нея в нощта и да я спре на някое несигурно място, за да направи с нея онова, което не искаше да направи.

Не, по този начин щеше да си остане тук.

О, господи... как само го беше погледнала, помисли си, докато го заливаше нов оргазъм.