69


Е, СЕГА ВЕЧЕ ЗНАЕШЕ КАКВО Е ДА ВИДИШ КАК НЯКОЙ, КОГОТО обичаш, бива прегазен от кола, помисли си Ай Ем, докато гледаше как брат му ридае.

Емоциите на Трез бяха вледенили цялата клиника; въздухът беше толкова студен, че дъхът им излизаше на облачета и правеше дрехите им на метафорични парцали. Когато вдигна поглед, Ай Ем видя, че и другите трима също са съсипани: Мани разтъркваше очи с палци, Елена тъкмо вадеше кърпичка от джоба на болничната си униформа, Джейн бършеше лицето си с длани.

Ай Ем се надигна на колене и потърка гърба на брат си. Не беше сигурен дали допирът бе дразнещ, или успокояващ... най-вероятно не бе нито едното, нито другото, останал напълно незабелязан.

Най-сетне Трез си пое накъсано дъх и се отпусна назад.

Наблизо имаше масичка, върху която бяха сгънати синьо-бели хавлии. Ай Ем взе една и я подаде на брат си. Носните кърпички бяха безсилни тук.

Трез си избърса лицето и пое няколко големи глътки въздух. След това се облегна в стола, вперил поглед напред.

- Искам да се заема с приготовленията - дрезгаво каза той.

- Разбира се - отвърна Ай Ем. Другите трима повдигнаха вежди и той обясни: - Имам всичко, от което се нуждае. Сложих го в съблекалнята преди няколко дни.

Беше го направил, преди да отиде в Територията, в случай че не успееше да се върне. Въпреки че това беше глупаво. Ако го бяха заловили и задържали там, нямаше да е в състояние да каже на никого къде да намерят всичко онова.

- Може ли да използва тази стая? - попита Ай Ем, макар че молбата му всъщност не беше молба.

- Абсолютно - отвърна Джейн. - Ще се погрижим да остане сам.

- Благодаря ти. - Ай Ем докосна брат си по коляното. - Сега се връщам. Ще ида да донеса нещата.

- Благодаря, мой човек - вцепенено отвърна Трез.

Ай Ем се изправи на крака, при което ставите му изпукаха, и той си даде сметка, че доста време бе останал коленичил върху застлания с плочки под.

Не беше в състояние да погледне към Селена. Прекалено бе тежко.

Приближи се до Мани и го прегърна по мъжки, а след това прегърна по-нежно Джейн и Елена.

- Благодаря ви, че се погрижихте толкова добре за тях.

Мани поклати глава.

- Изходът щеше да е друг, стига само да знаехме как.

- За някои неща... - Ай Ем сви рамене. - Няма какво да се направи.

Отправи се към вратата, бутна я... и се намръщи, когато в ръката му останаха люспи боя. Исусе, стоманата се беше изкривила и вече не пасваше както трябва в касата.

Отвън, както се казва, не бе останало нито едно сухо око.

- С какво можем да помогнем? - попита кралят и като пристъпи напред, протегна ръка във въздуха.

Ай Ем се приближи и пое десницата му, за да я стисне, ала за своя изненада, бе притеглен до невероятно масивните гърди на краля. За миг си позволи да се облегне на цялата тази сила, сигурен бе, че единствено Рот го задържа да не падне.

Трябваше обаче да се стегне. Имаше работа, която трябваше да се свърши.

Отдръпна се назад и погледът му попадна върху групичката Избраници, сестрите на Селена, облечени в традиционните си одежди. Изпита особена близост с тях, тъй като самият той бе брат.

- Трез ще ви го каже по-късно - рече той, - ала тя искаше да знаете колко много ви обича. Беше трудно, накрая... не можеше да говори. Ала любовта й към всички вас бе очевидна. - Погледът му срещна жълтите очи на Фюри. - И към теб.

- Тя бе невероятно достойна жена - каза Примейлът на Древния език. - Правеше чест на традицията и задълженията си и също така бе личност, заслужаваща уважение заради всички свои уникални качества. В Небитието се отвори място за нея, тази нощ и завинаги.

Ай Ем кимна, защото не бе в състояние да понесе мисълта, че животът й бе свършил просто така. Че някой можеше да бъде в тялото си в един миг, а после да изчезне, сякаш никога не бе съществувал, и единствено бистрите, бързо избледняващи спомени на другите да доказват, че наистина се бе родил и бе живял.

- Трябва да му донеса някои неща. От съблекалните. - Господи, имаше чувството, че говори през нещо гъсто и лепкаво. -То е нашият начин да се погрижим за...

Краят на думите му увисна неизречен във въздуха.

Докато минаваше покрай Тор, спря. Той беше пребледнял като платно и целият трепереше, тъмносините му очи бяха езерца от страдание.

- Толкова съжалявам - прошепна Ай Ем.

- Исусе, защо го казваш? - задавено попита братът.

- Не знам. Нямам представа.

Прегърна го здраво и усети още по-дълбока връзка с него. След това се отдръпна, стисна лекичко рамото на Есен и си помисли, господи, на тези двамата им предстоят няколко дълги нощи, докато Тор се справи с посттравматичния си шок. Братът знаеше точно какво изпитва Трез в момента.

Рейдж бе последният от групичката и колкото и да бе странно, той като че ли бе най-зле от всички. Поне любимата му Мери бе до него.

- Всичко ще бъде наред - излъга Ай Ем.

Истината бе, че нямаше никаква представа какво ще се случи оттук нататък.

- Трябва да ми намериш някаква работа - процеди Холивуд през стиснати зъби. - Трябва... трябва да правя нещо.

- Ти си тук. Това е достатъчно.

Ай Ем го прегърна и продължи към съблекалнята. Когато прекрачи прага й, спря и в продължение на няколко мига просто си поемаше дъх. След това се отправи надясно.

В четири от шкафчетата имаше четири спортни сака и той ги извади един по един. Преметна по два на всяко от раменете си и отново излезе в коридора.

Според традицията на сенките, тленните останки трябваше да бъдат измити със свещени минерали и пречистена вода, отново и отново, под съпровода на литания от молитви. След това тялото биваше обвито с благоуханен покров, последван от восък, разтопен отгоре му.

Тъкмо се канеше да мине отново покрай Рейдж, когато спря и се намръщи.

Погледна го и попита:

- Колко е часът?

Рейдж си погледна телефона.

- Пет сутринта.

- Всъщност има нещо, което би могъл да направиш - каза Ай Ем. - По залез-слънце.


Загрузка...