Сенките

75

ЕТО ЗАЩО ХОРАТА НЕ БИВА ДА СЕ ЖЕНЯТ ВЪВ ВЕГАС, СЛЕД КАТО се познават едва от двайсет и четири часа, помисли си Ай Ем. Докато жената, която бе смятал за обикновена прислужница, само за да открие, че е наследницата на шибания престол, говореше с палача на майка си, на него му идваше да си тегли куршума. Единственото положително нещо в цялата тази бъркотия бе, че макар да бе станал първият любовник на жената, на която бе обещан Трез, брат му едва ли щеше да бъде съкрушен. Поне не заради това.

Слаба утеха.

Не беше ли животът просто прекрасен!

Добрата новина? Дълго занапред нямаше да се занимава с никакви женски истории. След случилото се току-що щеше отново да се сближи с лявата си ръка. Въздържанието му беше вършило работа досега и той бе готов отново да се отдаде на себе си, така да се каже.

С’Екс влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.

- Какво чувам за някаква война?

Ай Ем извъртя очи.

- Не ми казвай, че кралицата е отправила тази заплаха без теб. Ти си генералът на нейната армия. Нейният главорез. Не ми излизай с това.

- Уверявам те - промърмори С’Екс, докато си сваляше качулката, - че бих се опитал да я разубедя. Имаме добри войници, особено моите стражи, и притежаваме оръжия, за които никой не подозира. Но това не означава, че е добра идея да си навличаме гнева на Рот. Славата му е известна на всички.

Ай Ем го изгледа. При нормални обстоятелства би му повярвал, ала след като току-що бе заблуден по този начин от майкен (или по-точно - от принцесата), вече не бе толкова самонадеян, що се отнасяше до собствената му прозорливост.

- Те няма да ви предадат брат ми - заяви, а после погледна към принцесата. - Освен това разполагат с подкрепата на симпатите. С каквото и да ги заплашвате, каквото и да правите, каквато и груба сила да се опитвате да използвате, Рот и братята няма да ви го дадат.

- Говориш така, сякаш аз го искам. - Гласът й одрезгавя. -Не го искам. Няма да приема никой мъж нито в тялото, нито в сърцето си.

Ай Ем сви рамене.

- Би било страшно поетично. Стига да не беше доказала каква невероятна лъжкиня си.

Болката, лумнала в очите й, бе нещо, върху което отказваше да се замисли. По дяволите, като нищо просто бе разочарована, че са я разкрили.

Боже, ако се бе обвързала с брат му, дали щеше да очаква това между тях да продължи...

„Престани. Достатъчно!“, заповяда той на мозъка си. Като се имаше предвид заради колко неща можеше да се тормози с основание, определено не биваше да добавя и въображаеми сценарии към списъка.

- Откъде научи? - попита С’Екс. - За войната?

Ай Ем го погледна.

- Някой се е обадил в къщата за аудиенции. Някой, който не се е представил, от номер, който не може да бъде проследен. И тъй като никой друг в Колдуел не знае за ситуацията на брат ми със с’хийб, нито за траура на кралицата, обаждането няма как да не е истинско. Имало е твърде много вътрешна информация, а що се отнася до това, откъде са намерили номера? Той не е никаква тайна.

Интересно, че за него бяха „те“.

Да, започваше да се чувства вампир, а не сянка, въпреки ДНК-то си. Разбира се, Рот и Братството бяха предложили на тях с брат му храна, подслон, приятелство, лоялност. При с’хийб имаше единствено цял куп изисквания и ограничения.

- Когато се върнеш там - заяви Ай Ем, - можеш да им съобщиш, че с брат ми вече не живеем при вампирите и че Рот и братята нямат представа къде сме отишли. Ще се махнем от тук и никой от вас... - той хвърли свиреп поглед на принцесата -няма да може да ни намери.

Още един плюс на истината за това, коя бе всъщност. Единственото, заради което идеята да се махне от тук би му причинила болка, единствената връзка, която би могъл да има тук, вече не съществуваше. Да се махне от Колдуел, от Съединените щати и никога повече да не се върне, като нищо щеше да му подейства отлично.

Разполагаха с достатъчно пари, за да живеят цял век, без да им се налага да заработят дори още един цент. И въпреки че щеше да е тъжно да се раздели с краля и Братството, и всички в имението, ако по този начин щеше да предотврати избухването на война, беше готов да ги напусне.

Двамата с Трез щяха да си тръгнат от тук.

Завинаги.

* * *

Докато Ай Ем отиваше към стъклената врата на терасата, Катра трябваше да си изкрещи да не се втурне към него. Всичко през тази вечер й се струваше такъв кошмар.

Тръгна си, без да я погледне. И макар че не можеше да го вини, искаше й се да извика.

Тя затвори очи и като сведе глава, скри лице в шепите си.

- Не ми казвай, че си се влюбила в него - мрачно подхвърли С’Екс.

Заповядвайки си да свали ръце и да го погледне, тя попита:

- Какво правиш тук? Не е възможно да си ме проследил, бях много внимателна.

Той извърна очи.

- Това място не ми е непознато.

- Идвал си тук и преди?

- Ти не си единствената, която иска да бъде свободна от време на време. Двамата братя ми дължаха известни... да ги наречем услуги.

Палачът замълча и Катра усети, че в него има болка. Дълбока болка. Зачуди се дали не бе скърбил за детето си в това уединено място, дали не бе оплаквал загубата, отредена от звездите.

Докато гледаше гордия мъж пред себе си, почувства как между тях се заражда някаква близост. Никога не би предположила, че той е нещастен или недоволен от съдбата си, и може би наистина не беше. Ала ето че се бе наложило да пожертва собствената си плът и кръв заради традициите... и майка й. Принуден бе да го стори заради звездите.

- Съжалявам - каза тя.

- За какво?

- Прекрасно знаеш.

Не се случваше често мъж като него да наведе очи, за да избегне чийто и да било поглед, но ето че сега го направи.

- Нямам представа за какво говориш.

Катра се съсредоточи, давайки си сметка, че трябва да си вървят, и то по няколко причини. Прекрасно обаче осъзнаваше, че за последен път стъпва в това място, пълно с толкова много спомени. Макар да познаваше Ай Ем едва от няколко нощи, то беше... цял един живот. Да си тръгне от тук, щеше да бъде, като да затвори вратата към единствената светлинка в живота си.

Да вървим - каза С’Екс, сякаш бе прочел мислите и усетил емоциите й.

Без да разменят и дума повече, те си сложиха качулките, приближиха се до вратата и пристъпиха навън. Вятърът беше толкова силен и студен, че дъхът й спря и за миг тя не бе в състояние да се съсредоточи, за да се дематериализира. Бързо се съвзе обаче и много скоро двамата със С’Екс се понесоха към Територията.

Приеха физическите си очертания в гората зад стената около Територията. Облечена в дрехите си на прислужница, тя никога нямаше да бъде пусната през главния вход...

Нещо не беше наред. Неколцина стражи се бяха скупчили около задната врата, разговаряйки оживено.

- Стой тук - нареди С’Екс. - И недей да спориш с мен.

- Те не знаят коя съм.

- Освен ако някой не е забелязал, че те няма.

Беше внимавала, помисли си тя.

Само че... майка й беше заподозряла нещо, нали?

С’Екс пристъпи напред. Спря. Обърна се и посочи наляво.

- На около половин километър от тук има тайна врата. Ще те срещна там веднага щом мога.

Катра се намръщи и се учуди, когато усети да я обзема внезапен порив да защити С’Екс. Ала палачът на кралицата прекрасно можеше да се грижи за себе си. Освен, разбира се, ако не го заловяха да се опитва да я вкара тайно обратно в Територията. Тогава щеше да го грози смъртна опасност.

- Съжалявам, че те поставих в това положение - каза тя.

- Съжалението не е лукс, който двамата с теб можем да си позволим. Върви. Все някак ще те вкарам в покоите ти.

С тези думи той се отдалечи, без да си дава труда да върви безшумно. При звука на съчките, изпращели под краката му, стражите извадиха оръжия, готови за нападение.

- Аз съм - обяви С’Екс.

Това, че стражите не се отпуснаха, го разтревожи.

- Търсят те - каза единият от тях подозрително. - Принцесата я няма.

- Знам. Излязох навън, за да я намеря.

- АнсЛай те издирва - добави друг.

- Тогава ще отида при него и ще му докладвам. - С’Екс понижи гласа си заплашително. - Освен ако не сте решили да ми попречите да вляза.

- Принцесата не е в покоите си - повтори трети.

Катра преглътна мъчително. Все още не сваляха оръжия.

- Не чухте ли, като казах, че я търсих в гората? Тя се преоблича като прислужница, спокойно би могла да дойде насам, за да се поразходи.

С’Екс посегна незабелязано зад гърба си, пъхна ръка в една пролука в одеждите си и извади най-големия назъбен нож, който Катра беше виждала някога.

Въпреки това гласът му си остана спокоен.

- Тя няма нито храна, нито подслон, нито оръжия и не е в състояние да живее сама. Къде точно смятате, че ще отиде? Много по-вероятно е да е в Територията или дори в двореца.

- Казаха, че ти си й помогнал да избяга.

- Кой го каза?

- АнсЛай.

Аха, върховният жрец и дясна ръка на майка й. Възможно ли бе това да е опит за елиминиране на палача?

- Кой според вас ми заповяда да изляза да я търся? - попита С’Екс. - Или искаш да ми кажеш, че заповедите на кралицата имат по-малка тежест, отколкото тези на някакъв си жрец? Това ли искате да докладвам на вашата владетелка? Защото ще го направя. Заедно с мъртвите ви тела.

Начаса всичко се промени - ситуацията беше овладяна, стражите прибраха оръжия, а С’Екс пъхна ножа в гънките на одеждите си. Миг по-късно вече беше вътре.

Останала сама в мрака, Катра обви ръце около тялото си и потрепери. Обгърната от студения нощен въздух, осъзнаваща постепенно истинските размери на онова, което се случваше, единственото, което тя чуваше, бе гласът на Ай Ем, отекващ в главата й.

„Брат ми току-що изгуби своята шелан.

Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско.

Като капак на всичко, току-що научих, че майка ти е готова да нападне единствените, които някога опитаха да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен утре в полунощ.“

Толкова отдавна бе в сенките, второстепенен играч в случващото се в Територията. Като наследница на престола не би трябвало да има никакво влияние в настоящето.

Но това време беше отминало.

Винаги бе зачитала традициите, но след като бе понесла такава загуба и сърцето й бе разбито, повече не можеше да допусне това да продължава. Болката и гневът на Ай Ем я бяха преобразили. Беше го наранила, излъгала, изложила го бе на опасност. Той имаше право - постъпила бе егоистично.

Трябва да имаше начин да сложи край на всичко това. Да спре войната. Да позволи на Трез и Ай Ем да бъдат свободни. Да позволи на себе си да бъде...

Е, ако не свободна, то поне да не бъде отрова, заразяваща и съсипваща техния живот, само заради някакви си звездни карти, които не вземаха предвид личен избор, лични чувства, личен живот.

Отправи се натам, накъдето С’Екс й беше казал, като се опитваше да не вдига шум, и се придържаше към гъстите части на гората. Не беше сигурна къде се намира тайната врата. И нямаше представа какво ще прави, ако С’Екс не се появи. Или ако размислеше и тласкан от личните си интереси или от инстинкта си за самосъхранение, я предадеше на майка й.

Ала след цял живот на покорство и благопристойност тя нямаше да се даде без бой.