Сенките

26

ЛЕДЕНА ПОТ.

Трез се събуди, облян в ледена пот; всеки сантиметър от тялото му беше подгизнал, беше вледенен до мозъка на костите, а сърцето му биеше толкова учестено, сякаш в гърдите си имаше часовник. Надигна се рязко върху възглавниците и извика...

Спалня. Вместо нещо потресаващо, видя единствено спалнята си и всичко в нея изглеждаше напълно нормално: запалената лампа до него, дрехите му - метнати на стола, обувките му -там, където ги беше изритал предишната сутрин.

За миг се почувства объркан. Скрайб Върджин. Някакво странно, мистично място. Селена в тревата, в клиниката, вкаменена, вкаменена. .. Тих стон срина моста между кошмар и реалност.

Обърна се рязко и видя Селена в леглото си; голите й рамене се подаваха над чаршафите, тъмната й коса се беше разпиляла по бялата възглавница, лицето и тялото й бяха извърнати от него.

Трез затвори очи и едва не се свлече; само ако можеше да се окаже просто лош сън. После обаче се овладя и се погрижи за своята жена - придърпа завивката нагоре, за да й е топло, приведе се внимателно над нея, за да се увери, че диша, зачуди се дали не трябва да й донесе нещо за хапване.

Сякаш усетила присъствието му, тя се обърна към него и лицето й се напрегна в съня, сякаш движението й причиняваше болка.

Мамка му. Сексът им беше груб, необуздан, извън контрол. И то веднага след като тялото й бе преживяло толкова много.

Дяволите да го вземат, помисли си, докато прокарваше ръка по лицето си. Как бе могъл да й го причини? Би трябвало да си прави чекии, докато пенисът му стане съвършено безчувствен. А най-лошото? Дори не бе сигурен дали нещата между тях се бяха оправили. Сигурен бе обаче, че все още се чувства като задник. Посегна към нощното шкафче и взе телефона си, за да види колко е часът. Пет и четиресет и четири сутринта.

Дотук беше със съня за него. Стана от леглото и отиде в банята, затваряйки вратата след себе си. Свърши си работата и си взе бърз душ. След това се върна в спалнята, извади чифт слушалки от чекмеджето на нощното шкафче и си ги сложи, преди отново да се пъхне в леглото.

Направи го много бавно, също толкова внимателно, колкото бе станал, отпускайки постепенно близо сто и четиресет килограмовото си тяло, за да не я накара да подскочи, сякаш се намира върху трамплин.

Когато се настани, провери как е Селена и с облекчение установи, че все още спи. Което го ужаси. Ами ако беше изпаднала в кома...

Сякаш го търсеше, тя заопипва завивката.

- Тук съм - прошепна той.

Ръката й начаса се успокои и когато я пое в своята, Трез почувства, че дланта й е топла и изпълнена с живот, точно както трябваше. Огледа пръстите й, свивайки ги един по един, преценявайки подвижността им, проверявайки съпротивлението им. Което не беше правилно, помисли си. Не беше справедливо да се опитва да получи информация от тялото й без нейното знание... и вместо извинение, той спря и помилва розовите й нокти с къси бели полукръгчета, които тя редовно подрязваше.

Докато сънят отново я приемаше в обятията си, Трез се почувства... парализиращо сам. Въпреки че бяха един до друг (той - облегнат на таблата, тя - сгушена до тялото му), като че ли не можеше да я достигне. Каза си, че е просто защото е буден, а тя спи. Ето какво ги разделяше... нищо по-страшно от факта, че мозъчните й вълни биха излезли различно при една компютърна томография.

Пълни глупости, разбира се. И колкото по-упорито се мъчеше да повярва в тази лъжа, толкова повече се чувстваше като хванат в плен... така че, за да отклони мислите си от посоката, в която бяха поели, намери любимата си радиостанция на телефона си, пъхна слушалките в него и се настани удобно. Или поне що-годе удобно. Или поне така, че да му се иска да изскочи от кожата си.

Естествено, с неговия кофти късмет, първото, което чу, бяха още лоши новини.

- Ти поднасяш ли ме? - възмути се на глас, когато гласът на Хауърд Стърн се разнесе в ушите му. - Ерик Актьорът е у...

Селена сбърчи вежди, сякаш обмисляше дали да не се събуди, и той побърза да си затвори голямата уста. Не можеше обаче да повярва, че бяха изгубили още някого от шоуто на Хауърд Стърн. Струваше му се жестоко, с оглед на всичко, което преживяваше.

Мамка му, лошите новини като че ли бяха обединили усилията си, за да излязат на светло и да го открият.

* * *

Селена се събуди бавно и първото, което почувства, бе миризмата на Трез. Второто бе гласът му. Усещането на ръката му в своята - третото.

Повдигна клепачи и видя, че той седи до нея в леглото си; черните му очи бяха приковани в телефона му, веждите му бяха сключени, сякаш беше получил лоша новина...

- Всичко наред ли е? - попита тя.

Когато не получи отговор, видя, че от телефона към ушите му са се проточили жички, сякаш слуша нещо.

В мига, в който стисна ръката му, той подскочи толкова високо, че нещата в ушите му изпаднаха.

- О, господи! Ти си будна.

- Извинявай, не исках да...

- Мамка му, не, не се извинявай... Добре ли си? Имаш ли нужда от доктор Джейн...

- Не, не... - Опита се да накара мозъка си да заработи. - Добре съм. Просто... изглеждаш разстроен.

Той я погледна; единственият звук в стаята бе съскането, което долиташе откъм онова, което допреди малко беше в ушите му.

Селена придърпа завивките по-нагоре.

- Нещо не е наред с мен ли?

- О, господи, не. Аз, ъъъ... не, нищо. - Трез погледна телефона си. - Просто един човек от шоуто на Стърн е ум...

Той млъкна и очите му се разшириха, сякаш едва не бе казал нещо непростимо.

- Умрял? - довърши Селена вместо него.

- Аз, ъъъ...

- Все още можеш да използваш тази дума. - Тя стисна ръката му. - Наистина.

Трез се прокашля и остави телефона настрани.

- Гладна ли си?

- Не особено.

- Жадна?

- Не.

Пръстите му се заиграха с чаршафите. Със завивката.

- Топло ли ти е?

Намръщена, Селена се надигна и седна в леглото, облягайки се на възглавниците. Погледна към него и се усмихна.

- Радвам се, че дойдох тук. За да говоря с теб и... да направим онези неща.

- Наистина ли? - Очите му, прекрасните му бадемови очи, се върнаха към нея. - Сериозно? Имам чувството, че бях прекалено несдържан с теб, когато...

Усмивката й стана още по-широка.

- Сега вече наистина, наистина изгубих девствеността си.

Той се изчерви. Най-буквално - алени петна обагриха високите му скули.

- Боях се, че съм ти причинил болка.

- Ни най-малко. Кога може да го направим отново...

Пристъпът му на кашлица беше внезапен и шумен и тя трябваше да го потупа по гърба, за да започне да диша нормално.

- Добре ли си? - попита го, без да престава да се усмихва.

- Ъ, да. Просто ме изненада.

За частица от секундата Селена си спомни как бе дошъл при нея в Светилището. Въпреки че по онова време беше скована от заболяването си, бе разбрала в мига, в който той пристигна. Беше чудо. Но откъде бе разбрал?

- Как ме откри? Там, в Светилището?

Трез поклати бавно глава.

- Няма да повярваш, ако ти кажа.

- Защо не опиташ?

- Скрайб Върджин. Имах разправии в клуба си... Рейдж и Ви също бяха там... и изведнъж се появи една... фигура... черни одежди, а изпод ръба им имаше светлина... глас, който чух не с ушите си, а тук вътре... - Той докосна главата си. - Преди да разбера какво става, вече бях при теб.

Сега бе неин ред да се заиграе с чаршафите.

- Толкова съжалявам.

- За какво?

- За това, че ме видя такава. За... всичко това.

- Мамка му... както ти казах и преди - да не би да си искала да се разболееш?

- Знам, но все пак... Ще ми се... - Опита се да отметне глава назад, за да погледне към тавана, ала вратът я болеше прекалено силно.

- Боли те.

- Нищо необичайно. Винаги се чувствам така след... е, все едно.

Очевидно и двамата можеха да избягват някои думи.

- Толкова е неестествено - избъбри тя.

- Кое?

Наложи се да завърти цялото си тяло, за да го погледне. Разсеяно забеляза колко красива бе тъмната му кожа на фона на белите чаршафи, от контраста сякаш и двете грееха.

Опита се да открие правилните думи.

- Струва ми се, че съществува едно огромно... и аз не знам, разстояние или нещо такова... което ни разделя. Няма смисъл. Искам да кажа, ти си тук, до мен... ала има думи, които ни препъват, теми, за които не искаме да говорим. И то... то е отвратително. Защото именно това сега е хубавата част. Така де, виж ме само.

Тя вдигна свободната си ръка, разпери пръсти, размърда ги.

- Подвижна и будна е много по-добре, отколкото онова преди, нали? - Той просто се взираше в нея и тя се почувства като глупачка. - Съжалявам, предполагам, че звучи странно...

Трез се приведе и сложи край на думите й с целувка, устните му се задържаха върху нейните.

- Не - каза, когато отново се облегна назад. - Знам какво имаш предвид. Не е глупаво и ти си права. Сега е хубавата част...

- Толкова си красив.

Трез отново се закашля.

- Мамка му. Ама и ти си една.

- Снощи ти казах... или... всъщност колко е часът? Както и да е, вече ти казах, че в момента страшно държа на откровеността.

Той притвори очи.

- И на мен ми изнася да си говорим направо. Нека те попитам тогава, ако те взема на ръце и те занеса под душа, ще...

- Коленича ли под топлата струя, за да проверя дали вкусът ти е толкова прекрасен, колкото си го спомням?

Звукът, изтръгнал се от него, не беше кашлица. Не беше и членоразделно изречение. Едновременно изръмжа, изпъшка и простена, сякаш се канеше да умолява...

Беше най-възбуждащият звук, който Селена бе чувала в живота си.

- Това „да“ ли беше? - провлачи тя.

Той отново я целуна, този път по-настойчиво. По-продължително. А после впи пламнал поглед в нея.

- Мамка му, направо ще умра...

Той млъкна и този път Селена също бе смутена от думата. Когато ставаше въпрос за тях двамата, единият наистина умираше. Само че беше тя, не той.

- Съжалявам - прошепна Трез. - Никога вече няма да го кажа.

- Всичко е наред. - Селена си заповяда да се усмихне. - Нека идем да отмием тревогите си...

- Ще намеря лек за болестта ти - мрачно каза той. - Няма да те оставя да изгубиш тази битка, Селена. Ще обърна целия свят, за да те задържа до себе си... без никакво разстояние помежду ни, нищо, освен голата ни кожа... душите ни.

Очите й се наляха със сълзи и тя с усилие ги преглътна. Протегна ръка към красивото му лице и прокара връхчетата на пръстите си по него.

- Обичам те, Трез.

- Господи, аз също те обичам.