Сенките

49

ДВИЖЕЙКИ СЕ БЪРЗО, НО НЕ ПРЕКАДЕНО БЪРЗО, МАЙКЕН вървеше по празните коридори на двореца, на път към ритуалната зала на кралицата. От време на време минаваше покрай стражи, други прислужници, дори един-двама благородници. Никой не й обръщаше никакво внимание. Защото беше защитена от маската на скромното си второ „аз“. Ако някой се досетеше кой се крие под бледосините одежди, щеше да настъпи огромна суматоха.

Вместо това, когато стигна до целта си, стражите се отдръпнаха, без да я погледнат. Бяха изтощени в края на смяната си, поради което това бе най-подходящият момент да го направи.

- Почистване за кралицата - обясни с почтителен поклон. Стражите й отвориха вратата и тя се вмъкна вътре. Свещеното място бе покрито с черен мрамор от пода до тавана; нищо не омекотяваше поразителния ефект от това, да си заобиколен от цялата тази лъскава чернота - никакви килими, никакви мебели, само няколко вградени шкафа в ъгъла, в които се съхраняваха редовно попълвани запаси от храна. Осветлението идваше от лампи, чиито открити пламъчета се полюшваха на фитилите си и горяха със специални масла, които хвърляха белезникаво зелено сияние.

Майкен не се огледа наоколо. Отдавна се бе научила да не го прави.

В тази стая имаше нещо ужасяващо, особено ако се задържиш в нея малко повечко. Колкото по-дълго седиш между черните й стени, толкова повече губиш чувството си за ориентация, докато вече не си сигурен дали те и всичко над и под теб не е изчезнало, изоставяйки те насред нощното небе, неподвластен на земното притегляне, увиснал в едно друго измерение, от което може би никога няма да се измъкнеш.

Ненавиждаше тази стая.

Ала беше принудена да дойде тук.

Майка й, кралицата, седеше в средата на помещението, обърната на север; лъскави черни одежди обгръщаха тялото й и стигаха до пода, спускаха се от покритата й глава и се сливаха с мрамора.

Отстрани изглеждаше така, сякаш камъкът се бе превърнал в течност и се опитваше да я погълне.

Майка й бе съвършено неподвижна, дори не дишаше. Беше потънала в траурната медитация. Което беше добре.

Майкен отиде тихичко в ъгъла и безшумно отвори капака на шкафа. Храната, оставена тук по-рано, не беше докосната. Още един обнадеждаващ знак.

След по-малко от час, в полунощ, върховният жрец, АнсЛай, щеше да се появи заедно с главния астролог и тук щяха да се състоят ритуали, късчета от метеорити щяха да бъдат направени на прах и погълнати в свещени чайове - начин да общуват със звездите, които решаваха всичко за сенките. След това щеше да има кръвопускане и ритуален секс. След което кралицата отново щеше да бъде оставена сама, за да се откъсне от земята и да намери утеха за скръбта си.

Или по-точно - „скръбта си“. На майкен й беше трудно да повярва, че тази жена изпитва каквото и да било към онези, които бе родила.

Уверила се, че ритуалът върви по план, тя отстъпи назад към вратата. Преди да я прекрачи, погледна към майка си. Беше я виждала единствено по време на официални събития, когато я извеждаха в двора, облечена в благородни одежди, сякаш бе скъпоценна ваза или произведение на изкуството, изложено на показ. С изключение на тези случаи, които се състояха заради всички обитатели на Територията, тя живееше в свещени покои, охранявани от стражи.

Нито веднъж не бе посетена от жената, която, веднага след като я бе родила, я бе предала на грижите на специално обучените служители в онези покои, които бяха истински затвор.

Такъв бе животът на принцесата на с’хийб.

Тя обаче бе намерила изход. И оттогава обикаляше из двореца, преоблечена като прислужница, нискостоящ жрец и дори астролог.

Майкен излезе навън и бързо се отдалечи.

Само защото бе заварила С’Екс, предпочитания любовник на майка си, в компанията на две човешки жени, които очевидно бе вкарал тайно в двореца, вероятно през някой заден вход. Не беше възнамерявала да разкрие тайната му, ала беше разбрала, че високо на стената има решетка, през която можеше да се дематериализира, а после да се придвижва по протежение на отоплителната система и вентилационните тръби.

За известно време това бе просто игра, която й помагаше да убие времето, и тя не бе научила нищо интересно, докато шпионираше. Това обаче се беше променило една нощ, когато, приела формата си на сянка, тя бе надзърнала през една от летвите и за първи и единствен път бе видяла акта на съвкупление.

Макар че... е, имаше толкова много телесни части, че не бе сигурна какво точно бе видяла.

Трябва да беше издала някакъв звук, защото С’Екс се беше вкаменил и бе погледнал нагоре, срещайки погледа й, докато човешките жени се движеха и притискаха в него...

Незабавно бе дошъл в стаята й и двамата бяха сключили малката си сделчица. В замяна на това, да запази видяното в тайна и да престане да използва вентилационната система, тя бе получила разрешение да напуска покоите си, при условие че се държи в рамките на палата и крие истинската си самоличност.

Провинението на С’Екс като нищо можеше да му коства живота - за сенките съвкуплението бе свещен акт. А кралицата би побесняла, ако научеше, че някои нейни телесни части са били... изложени... на телесните части на някакви си човешки същества чрез подвизите на С’Екс.

Той би трябвало да бъде неин и само неин. Всички го знаеха.

А онези човешки жени? Едва ли би имало разлика, ако беше взел овце в леглото си.

Докато вървеше по коридорите, майкен усети, че стомахът й се свива. Когато поотрасна, бе получила правото на малко повече уединение, така че можеше да отпраща всички прислужнички от покоите си, привилегия, от която се бе възползвала за пореден път тази вечер - преди да отиде да се увери, че майка й действително бе в пълен траур, бе наредила на слугите да напуснат покоите й с обяснението, че е изтощена от стреса и има нужда да остане сама по време на ритуалите, които се очакваха от нея.

Никой не бе оспорил заповедите й. И никой нямаше да се върне, преди да съмне.

Щеше да е толкова лесно да използва вентилационната система и да излезе в широкия свят. Да се срещне с брата на онзи, комуто бе обещана. И...

Е, не знаеше какво.

О, всесилни звезди, наистина ли щеше да го направи? Дори не бе сигурна къде точно се намира хижата, за която й беше казал. Не, това беше безразсъдно. Глупаво. Опасно...

Образът на Ай Ем, застанал гол пред нея, прогони всяка друга мисъл.

Докато по вените й се разливаше горещина, тръгнала от дълбините на тялото й, майкен си даде сметка, че каквото и да й казваше умът й, плътта й щеше да я отведе при него.

Щеше да отиде. Небесата да са й на помощ... тя щеше да отиде.

И да се оправя с последиците, каквито и да бяха те, след това.