Сенките

61

- ДА, ЧУХ ВИ ДА СЕ КАРАТЕ ПРЕЗ ДЕНЯ.

Докато говореше, Ай Ем погледна в огледалото над умивалника в банята. Брат му стоеше на прага на спалнята му, облечен в черно, и изглеждаше така, сякаш бе слязъл от страниците на някое списание. Очевидно се бе приготвил да изведе своята жена за през нощта.

- Звучеше сериозно - добави Ай Ем.

- Беше гадно за известно време. - Трез се приближи и приседна на ръба на джакузито. - Но се справихме. Помолих я да се обвърже с мен.

- Поздравления.

- Благодаря.

Ай Ем взе флакона с пяна за бръснене, натисна бутона и разнесе пяната по бузите и брадичката си.

- Как е тя?

- Добре.

Ай Ем знаеше, че брат му лъже. Издаваха го безброй малки признаци, но най-вече това, че избягваше да срещне погледа му. - Какво те измъчва, Трез?

Трез изпука кокалчетата си едно по едно.

- Не иска тленните й останки да бъдат... там горе, където са сестрите й. - Посочи тавана, ала имаше предвид небесата над тях. - Така че, когато настъпи моментът, си мисля да се погрижа за...

Когато дълбокият му глас пресекна и той не можа да продължи, Ай Ем заряза бръсненето и се приближи, завързвайки по-здраво хавлията около кръста си, докато сядаше до брат си. - Мамка му.

Трез разтърка лицето си.

- Добре казано. Както и да е, мисля си да й направя клада. Хората на Рив постъпват така. По този начин тя ще бъде... -Той се прокашля. - Ще бъде свободна. Иска да бъде свободна накрая. Нали се сещаш.

Ай Ем поклати глава.

- Боли ме, че си в подобно положение.

- И мен. Явно съм роден под адски лоши звезди.

- Какво мога да направя?

- Нищо. Просто ме изслушвай и ми прощавай, когато кажа не каквото трябва или се държа гадно. Стресът е неописуем.

Двамата продължиха да седят един до друг в мълчание... защото понякога това е всичко, което можеш да сториш за някого, когото обичаш: има пътища, които всеки трябва да извърви сам. Което е отвратително.

Ай Ем искаше да попита колко й остава. Ала това бе най-важният въпрос, онзи, чийто отговор никой не знаеше.

- Ще има ли церемония? - попита вместо това.

- Не мисля, че тя би искала. Не съм сигурен какви са погребенията при Избраниците...

- Говорех за обвързването.

- А, ясно. Да, предполагам. - Трез се плесна по коленете и стана. - Трябва да вървя. Тази вечер ще я заведа да й купя пръстен. Искам да сложа звезда от небесата на пръста й. А после тя ще ми приготви вечеря горе на север, у Рив.

- Звучи добре. - Ай Ем го погледна. - Слушай, не ми влиза в работата...

- Всичко ти влиза в работата. Ти си ми брат.

- Селена знае ли какво се случва със с’хийб? За твоята... ситуация с принцесата?

Трез сви рамене.

- Казах й. Преди известно време. Но сега не мисля за нищо от това.

Господи, до края на траура оставаха само две-три нощи, а после...

По един кошмар наведнъж, помисли си Ай Ем. Брат му беше прав.

- Слушай - каза той. - Аз съм на едно телефонно обаждане разстояние. Имаш ли нужда от каквото и да е, звъни.

- Благодаря, братко.

Стиснаха си ръцете и Трез му отправи безжизнена усмивка.

- Приличаш на Дядо Коледа.

И с тези думи си тръгна.

Ай Ем остана там известно време, въпреки че неравният ръб на джакузито и мраморната издатина се впиваха в задника му, сякаш някой го налагаше с пръчка.

Едва ли имаше по-тъжен коментар за цялата ситуация от това, че Трез мислеше повече за погребението, отколкото за церемонията по обвързването.

За миг се поколеба дали да не отмени своята... среща. Или каквото и да бе това с майкен. Ала какво му пречеше да чака край телефона в нейната компания?

Нейната гола компания.

Изправи се, отиде до умивалника и взе самобръсначката с осемстотин ножчета, за да сложи край на приликата си с Дядо Коледа. От вината, която изпитваше, задето отиваше да прекара няколко часа, правейки секс, докато брат му страдаше по този начин, му се повдигаше.

Целият му живот бе преминал в служба на Трез и да мисли за себе си и какво иска той, бе, като да раздвижи крайник, който бе прекарал десетилетия наред в гипс - неловко, несигурно, малко вероятно да издържи тежестта му.

Ала той се чувстваше почти като Трез - сякаш разполагаше с ограничено време, за да се наслади на онова, което имаше, преди всичко да се промени, и то не към по-добро.

Трез може и да не искаше да мисли за това, но времето, в което трябваше да си оправи сметките със с’хийб, щеше да настъпи, независимо дали си го признаваше, или не. Родителите им вече бяха лишени от положението и богатствата, които бяха получили, задето бяха продали сина си на кралицата. Там вече нямаше нищо, с което да ги изнудват - дори майка им и баща им да бъдеха измъчвани и убити (възможност, която беше спомената преди девет месеца), това с нищо нямаше да повлияе нито на него, нито на Трез. С’хийб трябва да го бяха осъзнали, защото тази заплаха не бе повторена повече.

Невъзможно бе да се разстроиш особено заради някой, който е допуснал да бъдеш превърнат в пленник за цял живот само за да се издигне в обществото.

Едно обаче Ай Ем знаеше със сигурност. С наближаването на момента за ритуала на обвързването кралицата щеше да удвои усилията си. Което означаваше, че двамата с Трез трябваше да си пазят гърбовете. Вероятно нямаше да е зле да му намекне да започне да планира срещи близо до вкъщи. За предпочитане - в самото имение.

Мамка му, на Трез това изобщо нямаше да му хареса.

- Хммм.

Когато Трез измърка, Селена се обърна в дрешника. Беше се материализирал зад нея и се подпираше на касата на вратата, скръстил ръце на кръста си.

- Здравей - каза тя.

- Страшно ми харесва тоалетът ти.

- Аз съм гола.

- Именно.

Пристъпи напред, завъртя я към себе си и я притегли.

- Искам те.

Целувката му беше властна, бедрата му се притиснаха в нея, възбудата му красноречиво говореше, че ще закъснеят.

Селена се засмя и побутна яките му гърди.

- Не трябваше ли да сме при бижутера след половин час?

- Кой го е грижа!

Сякаш тя щеше да откаже!

Обви ръце около врата му и се отпусна... или поне толкова, колкото й беше възможно. Дори и с таблетките, от които беше взела две дози, ставите я боляха навсякъде, битката на тялото й достигаше момента, в който и умът бе принуден да се включи в нея, усещанията вече не бяха плод на параноя, а истинска, настойчива реалност.

Добрата новина? Желанието, което изпитваше, бе толкова силно и всепоглъщащо, че заглушаваше всичко друго.

Трез я вдигна на ръце и я отнесе в леглото. Сложи я по гръб и я целуна дълбоко; ръцете му милваха гърдите й, палците му подръпваха зърната й, тазът му се притискаше в нея и отново се отдръпваше. Когато Селена започна да се гърчи под него, той се откъсна от устните й и бавно пое надолу по тялото й, поспирайки за миг, за да я близне или засмуче ту тук, ту там, на път към женствеността й.

В мига, в който устните му достигнаха целта си, Селена изкрещя името му и се разтвори за него, отдавайки се на усещането от ласките му върху сърцевината си. Оргазмът бе прекрасен низ от потръпвания, наслада, която вибрираше в тялото й и го изпълваше.

И през цялото време Трез я гледаше, вдигнал очи от мястото, където се намираше, стиснал гърдите й в шепи.

Селена очакваше той да спре, за да й остави време да се облече.

Но не. Той продължи, езикът му се плъзгаше до върха на женствеността й, описваше кръгчета около него, давайки й всяка възможност да види какво прави с нея, почти демонстративно.

Забила юмруци във възглавниците, Селена се изпъна, отдавайки се на горещината и възбудата от всичко това.

А Трез все така не спираше.

Част от нея смътно осъзнаваше, че го прави не просто за да я дари с наслада, а за да натрупа спомени: погледът му нито за миг не се откъсваше от нея, маслиненозелените му очи улавяха лицето, гърлото, гърдите, корема й.

- Трез... - простена тя, докато гърбът й се извиваше в дъга.

Когато най-сетне се откъсна от сърцевината й, той се надвеси над нея и само дето не разкъса дрехите си. Ризата му политна към пода, последвана от панталона, който смъкна със замах, и Селена се усмихна.

Толкова беше готова за него.

Той повдигна коленете й с тъмните си ръце и внимателно ги разтвори. Милвайки я, възбудата му се плъзна напред-назад, поемайки от влагата й, докато очите му бяха приковани там, където двамата щяха да се слеят.

Проникна и се отдръпна само за да влезе отново, воден повече от ръката, отколкото от хълбоците си. Всеки път щом излезеше от нея, той прехапваше долната си устна и вампирските му зъби се впиваха в плътта, която я беше боготворила допреди миг.

По някаква причина мислите на Селена се върнаха към обучението й като ерос. Беше готова да изпълни дълга си, дори бе изпитвала любопитство за този акт, но това, което преживяваше с него, изборът да бъде с него, радостта да му се отдаде не само заради дълга и подготовката си, а защото го обичаше, него и само него, бе безкрайно по-великолепно и прекрасно, отколкото всичко, за което обучението й би могло да я подготви.

Най-сетне контролът му се прекърши и той простена, потъвайки в нея докрай. Подпря се от двете й страни и се надигна, изпивайки лицето й с поглед, преди да отпусне глава и да я целуне. Много скоро тласъците му станаха бързи и яростни и Селена протегна ръце, милвайки го по гърба, по дупето, по хълбоците.

Когато той достигна върха, тя застина и почувства оргазма му.

Продължи безкрайно дълго, накъсаното му дишане, стоновете, звукът на името й, изтръгнало се от него така, сякаш душата му се разкъсваше на парченца. А после хълбоците му се раздвижиха и ето че тя също свършваше заедно с него.

Когато рухна отгоре й, тя обви ръце около тялото му. Беше толкова огромен, че връхчетата на пръстите й едва се допираха на гърба му.

Той дишаше тежко в косата й. До шията й.

- Толкова много те обичам - бе всичко, което каза.