Сенките

21

ПЕНИСЪТ НА ТРЕЗ ИМАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ПУЛС. И ТО ПРЕДИ Селена да се разголи пред него. След това? Проклетото нещо си имаше свой собствен мисловен процес.

Моя.

Когато чу вратата да хлопва, не беше сигурен дали го бе направила ръката му, или просто й бе наредил да се затвори със силата на волята си.

- Сигурна ли си за това? - изръмжа той, пристъпвайки към нея. - Защото няма да мога да спра.

- Да. - Очите й не се вдигнаха, за да срещнат неговите. Останаха си приковани в хълбоците му. - О, да. Нека да те видя. Той застана пред нея и каза:

- Ами всички човешки жени, с които съм бил?

- За това ли искаш да говориш точно сега? - Тя взе колана на халата му в ръка. - Наистина ли?

Трез й попречи да го съблече.

- Нищо у мен не се е променило.

- Ти имаш проблем с това, не аз.

- Според моята традиция...

- Която не е и моя.

- ...аз съм омърсен.

- Защо продължаваш да говориш?

С тези думи тя се освободи от ръката му и го разкри - развърза колана му и отметна двете половинки на черната материя от тялото му. Огромната му ерекция щръкна между тях. И именно там сложи ръцете си тя.

Трез простена и отметна глава назад.

- Толкова си красив - прошепна тя и като се наведе, целуна кожата над сърцето му. - И корав.

- Селена, говоря сериозно. - Опита се да я спре, преди да е започнала да го милва. - Искам да ти покажа нужното уважение...

- Губиш си времето.

С тези думи тя коленичи и пое контрола. Тъй като беше висока, устата й се оказа точно където трябва и господ да им е на помощ, тя знаеше как да я използва. Протегна розовия си език, за да близне главичката му, и от кадифеното одраскване го разтърсиха тръпки. Преди да последва примера на халата си и да се свлече на шибания под, Трез се наведе напред и улови е две ръце първото, което му попадна.

Писалището. А може и да беше капакът на кола. Шейната на Дядо Коледа. Хладилник.

Топла и влажна, тя го пое в себе си и засмукването, изличило целия свят около него, начаса го доведе до ръба.

Той стисна зъби и простена:

- Ще свърша... мамка му, ще...

През главата му премина мисълта, че не иска да прояви неуважение, като свърши в нея...

Селена се изви назад, отвори уста и протегна вълшебния си език. Вдигна очи към него и поде убийствен ритъм, като в същото време близваше лениво връхчето му.

Трез изкара може би секунда и половина. А когато освобождаването му изригна от него, тя го пое докрай, преглъщаше, смучеше, наведе се назад, така че той да облее устните и лицето й. Господ да й е на помощ, оргазмът му не спираше, безкраен сексуален порив, стиснал тялото му в желязна хватка, докато я маркираше, а и миризмата му я правеше негова собственост, обвиваше я в първичната му власт.

Защитавай. Брани. Обичай.

Всичко това бе заключено в този свещен миг.

Моя.

Когато всичко най-сетне стихна, тя приседна на пети и облиза устните си с движения, които едва не го убиха. После сведе поглед към съвършените си гърди. Улови ги в шепи и се усмихна на онова, което ги беше опръскало и караше заоблените хълмчета и твърдите им зърна да лъщят.

- Цялата ме изцапа.

- Къде си се учила да го правиш? - задавено попита той.

Или поне това искаше да попита. Думите се сляха в неразбираема бъркотия от звуци.

- Какво каза? - прошепна тя, преди да повдигне едната си гърда, да протегне език и да се близне.

Ръмженето, изтръгнало се от устата на Трез, бе нещо, от което, ако беше на нейно място, би се уплашил.

Тя обаче не се боеше. Просто се изсмя гърлено.

- Има ли още нещо, което би искал да маркираш?

* * *

Свобода.

Докато стоеше на колене пред Трез, с вкуса му в устата си и миризмата му по кожата си, Селена се опиваше от усещането за сексуална свобода, което я беше завладяло. То бе в странен контраст със смъртната присъда, надвиснала над главата й, но именно това, че не й остава много време, й спестяваше всяка неловкост, смущение и тревога. Издигнала се бе над ограниченията, които толкова дълго я бяха приковавали към земята; подготовката й като ерос й позволяваше да се носи по теченията от секс, които минаваха, осезаеми като дебели въжета между телата им.

Без да знае колко й остава, в плен на безсилно раздразнение, задето беше пропиляла толкова много време, тя даваше израз на всичко, което беше таила в себе си, с неудържима неотложност, подчинявайки се на всички свои желания.

Които до едно бяха свързани с Трез.

И сякаш и той изпитваше същото, Трез се наведе и я вдигна от пода. Ставите й се възпротивиха на промяната в положението й, ала оплакванията им бяха просто далечно мърморене в сравнение с огромната страст, която изпитваше към него.

Нуждаеше се от тялото му. От проникването му.

Трез я отнесе до леглото и я положи по корем. Големите му топли ръце се плъзнаха от раменете до задната страна на бедрата й, повдигнаха я на четири крака и разтвориха коленете й. Тя изви глава, за да го вижда... погледна покрай тежките си, полюшващи се гърди и го видя как се приближава зад нея... Но не ерекцията му бе тази, която я докосна.

Ръцете му се вдигнаха към хълбоците й и палците му разтвориха дупето й, докато женствеността й не се отвори широко за него. И тогава той проникна с устата си, устните му я откриха и засмукаха, влажен език върху влажната й плът. С пълно господство езикът му я ближеше нагоре и надолу, проникваше в нея, докато тя не подскочи, разтърсена от оргазъм.

Когато най-сетне приключи, той се надигна и юмруците му се забиха в чаршафите от двете й страни.

- Сега ще те чукам - процеди в ухото й.

- О, Господи, да...

Селена изкрещя силно, когато той нахлу в нея, разпъвайки я до краен предел. Божата беше съвършена... а после започнаха тласъците му. Нямаше постепенно усилване на ритъма - мощни, неудържими движения я накараха да види звезди, докато тя не изгуби сила да поддържа тялото си изправено над леглото. Рухна по лице върху чаршафите, които миришеха на него, борейки се за въздух, наслаждавайки се на усещането, че се задушава, когато всеки негов тласък я блъскаше с лице във възглавниците.

Тряс. Тряс. Тряс.

Таблата на леглото бе подложена на същото изпитание, блъскаше се в стената и звукът отекваше в стаята, сливайки се с животинските звуци, които той издаваше.

Селена изви глава покрай рамото си, за да го види.

Беше великолепен, гърдите и раменете му бяха напрегнати, огромните му ръце бяха изваяни от мускули, коремът му -- набразден, докато хълбоците му се удряха в нея. Когато достигна върха, той отметна глава назад, както бе направил, когато тя за първи път го пое в ръка, и изрева, а белите му зъби проблеснаха, дълги и смъртоносни; вратът му се изду, хълбоците му я блъснаха за последен път и останаха така, докато се изливаше в нея.

Изпълни я цялата.

А нейната женственост го изцеждаше, караше го да продължи, докато тя не почувства влагата от вътрешната страна на бедрата си.

Той не толкова излезе от нея, колкото рухна настрани, сякаш и последната капчица сила се бе отцедила от тялото му. Таблата на леглото издаде едно последно тряс, когато той се приземи и отскочи, а ръцете, краката, цялото му тяло се свлече, изнемощяло от усилието.

Устата му се раздвижи, тъмните му очи срещнаха нейните и се задържаха там.

Селена нямаше представа какво й говори. Нито пък я беше грижа. Тялото й бе толкова заситено, колкото изглеждаше и неговото. Въздушни струи, нахлуващи през вентилационния отвор над тях, долитаха откъм тавана и галеха всяка открита част на тялото й, гъделичкаха, охлаждаха.

Това беше сексът на живота й. Суров и необуздан, така както й бяха казвали и както бе обучавана, че може и трябва да бъде.

Преди да се излегне на една страна и да потъне в сън, Селена се усмихна толкова широко, че бузите я заболяха. За първи път в живота си бе не просто истински и прекрасно изпукана, но и маркирана от мъжа, когото обичаше.

Дори с бъдещето, което я очакваше, трудно бе да не се чувства благословена.