Сенките

57

- КАКВО ТЕ ТРЕВОЖИ, СЪВЕТНИКО?

Абалон се поклони, когато кралят се обърна към него.

- Благодаря ви, господарю. - Пристъпи в стаята за аудиенции и затвори вратата зад себе си. - Много ви благодаря.

- Трябва да е нещо сериозно, щом затвори вратата - измърмори Рот.

- Господарю... - Абалон се прокашля. - Винаги се опитвам да ви служа. Във всичко.

- Знам това. Е, какво има?

Не за първи път на Абалон му се прииска да можеше да види

очите му. От друга страна, навярно беше по-добре, че очилата криеха толкова много - в крайна сметка, предпочиташе да запази контрол над вътрешностите си.

Даваше си сметка за присъствието на Рейдж и Зейдист, както и за това, че времето тече. Имаха не повече от петдесет минути, преди да се наложи да върнат Рот в имението. Ала това не можеше да чака.

- Господарю, оценявам милостта ви да оставите Парадайз да живее тук. То е много щедро от ваша страна...

- Но искаш тя да се прибере у дома и не ти е приятно, че Троу е там.

Абалон затвори очи.

- Да, господарю. Тя е... раздялата се оказва по-трудна, отколкото очаквах. И моля ви, повярвайте ми, не е, понеже смятам, че тук не е на сигурно място. Навярно е в по-голяма безопасност...

- Поставих те в адски гадна ситуация, нали? - прекъсна го Рот. - Не е честно да очаквам от теб да се правиш на бавачка на задник като него за сметка на личния ти живот. Приеми извиненията ми.

Абалон примига. От всички начини, по които бе очаквал, че може да се развие този разговор, и през ум не му беше минало, че Рот може да му поднесе извиненията си.

- Господарю, моля ви, аз съм този, който се провали пред вас...

- Искаш да ти помогнем да го изкараш от там?

- Рейдж веднага ще се пише доброволец за тази работа -обади се Фюри.

- Господарю, толкова сте...

Рот не му обърна внимание и се съсредоточи върху воините.

- Е, какъв е планът? Ще го придружите ли, за да се погрижите за изритването?

Жълтите очи на Зейдист смениха цвета си и почерняха.

- Да го направим...

- Почакайте, почакайте. - Абалон вдигна ръце. - Нека първо да говоря с него.

Рот поклати глава.

- Не и сам. Прекалено си ценен за мен. Кажи на Парадайз да остане тук още една нощ, докато разчистим хоризонта.

Ето как десетина минути по-късно Абалон се дематериализира у дома, заедно с двама воини от личните охранители на краля. Прие физическите си очертания пред тежката врата на къщата и погледна към светещите прозорци, чудейки се къде ли беше Троу, какво ли правеше... какво ли откриваше. От персонала бе научил, че първата нощ бе спал двайсет и четири часа, ала това едва ли щеше да се повтори скоро. Ето защо, преди да излезе, се бе погрижил да заключи цял куп врати, а наоколо бе пълно с бдителни догени.

Абалон изпъна рамене и погледна към братята, които стояха от двете му страни.

- Бих искал аз да бъда този, който разговаря с него.

Фюри кимна.

- Това е твоят дом. Ти трябва да кажеш на госта си, че вече не е желан в него.

Абалон отключи входната врата, ала докато прекрачваше прага, не го заля обичайното облекчение, не му олекна, когато обичният му иконом се появи от салона, за да вземе палтото му.

- Господарю - каза догенът с нисък поклон. - Мога ли да сервирам Последното хранене и на вашите гости?

- Те няма да останат. Бих искал да узная къде е Троу?

- В спалнята си. Проверявах неведнъж - вратата е затворена и той не е слизал дори за да се нахрани. Единствения път, когато почуках, рано вечерта, отвърна, че си почива.

Без да се поколебае, Абалон пое по стълбите с ключа в ръка. Когато стигна на горния етаж, продължи направо, подминавайки няколко врати, докато не стигна до една от най-хубавите спални за гости.

Беше му се сторило незаслужена чест да настани Троу в най-добрата стая, дори и гостът му да нямаше представа за това.

- Троу - повика Абалон рязко. - Може ли да разменим няколко думи?

Когато не получи отговор, почука...

Вратата се отвори от само себе си, разкривайки слабо осветената вътрешност на стаята. Абалон тъкмо се канеше да надникне вътре, когато една тежка длан върху рамото му го задържа.

- Нека брат ми влезе пръв - меко каза Фюри. - Не знаеш какво ще откриеш.

Зи пристъпи напред с пистолет до бедрото.

- Чисто е - разнесе се гласът му, миг след като тежките му стъпки обиколиха стаята.

Абалон се втурна вътре. Действително, помещението беше празно, дори леглото беше оправено. Нямаше никакъв признак, че някой е бил тук.

С изключение на открехнатия прозорец насреща.

Да, едно от крилата на защитения със стоманена мрежа прозорец беше отворено съвсем леко.

- Той не беше пленник тук. - Абалон отиде да го затвори. -Защо му е било да бяга?

- По-важният въпрос е - обади се Фюри - как бихме могли да сме сигурни, че наистина си е отишъл. Къщата е голяма. Пълна със скривалища...

- Навярно това би обяснило всичко. - Зи се приближи до бюрото в ъгъла и вдигна запечатан плик. - Отгоре е написано твоето име.

Братът го донесе и го подаде на Абалон.

С разтреперани ръце Абалон отвори плика и извади сгънатия два пъти лист. Хартията беше от неговата, с рисунка на къщата в горната част.

Скъпи Абалон, син на Абалон,

Прости ми, задето не изразих благодарността си към теб лично. Истински оценявам щедрото ти гостоприемство. Тъй като си давам сметка за трудното положение, в което несъмнено те поставя моето присъствие, ще потърся убежище у другиго.

С нетърпение очаквам пътищата ни отново да се пресекат, братовчеде мой.

Дотогава, благодаря ти още веднъж, задето отвори вратите на дома си за мен, и си оставам

Твой кръвен роднина, Троу

- Какво пише? - попита Фюри.

Докато автоматичните капаци започнаха да се затварят за през деня, Абалон му подаде писмото.

- Нищо съществено. Съгласен съм. Трябва да претърся къщата, но се боя, че това ще отнеме твърде дълго, за да можете да се върнете безопасно в имението си.

- Значи, ще прекараме деня при теб - отвърна Фюри, докато очите му пробягваха по писмото. - Докато не се уверим, че ти и персоналът ти сте добре, няма да мръднем от тук.

Абалон изпусна дъха си.

- Благословен съм с присъствието ви.

Зи се засмя отсечено.

- Да не мислиш, че искаме да се върнем и да съобщим на Рот, че са ти прерязали гърлото, защото не сме си свършили работата? Определено не е докладът, който бих искал да отнеса на краля.

Фюри върна писмото на Абалон и отново сложи ръка на рамото му.

- И остави ние двамата да свършим мръсната работа, така е най-безопасно за всички. Къде е спалнята ти?

- Малко по-надолу.

- Ела, нека те заведем в нея, а после ще се погрижим персоналът ти да е на безопасно място. След това ще претърсим къщата из основи, докато не се уверим, че не е оставил след себе си нищо друго освен писмото.

Абалон кимна.

- Благодаря ви. Толкова съм ви задължен.

* * *

- Така се радвам, че се свърза с мен. И съжалявам, че те накарах да чакаш.

Троу се усмихна на жената срещу себе си и посочи удобния диван, на който седеше, откакто бе пристигнал в дома й.

- Никак не ме затрудни. Бях на сухо и топло. А и ти вече бе толкова любезна, колкото би могла да бъде която и да било домакиня.

Аристократичната жена се усмихна, разкривайки зъби, бели като диамантите на шията й. Около китките. По пръстите и на ушите й. Застанала на прага в скромната къщичка на пазача на огромното й имение, тя приличаше на модел, попаднал на погрешната фотосесия.

- Мъжът ми не е добре - отвърна сериозно. - Трябваше да се погрижа за него.

При вида на впитата й коктейлна рокля с леопардови шарки беше трудно да не се запиташ какви ли нужди точно имаше възрастният й хелрен. Това едва ли бе дрехата, която една шелан би облякла, за да завие възрастния си мъж в леглото.

Много по-вероятно бе, помисли си Троу, да се бе облякла така, за да го посрещне.

- Да, помня, че той не беше добре - каза спокойно. - Много съжалявам.

- Това така ме натъжава.

- Как би могло да е другояче?

- Скоро ще остана вдовица.

Докато кимаше е тържествено съчувствие, Троу нарочно остави очите си да се плъзнат от правата й черна коса към изящните стъпала.

За последно я беше видял пак тук, ала тогава бяха намесени далеч по-малко дрехи както по тях двамата, така и по останалите копелета. Тя лежеше пред огнището, а той и войниците се бяха струпали около голата й плът, жадни за кръв и за секс. Това беше преди около месец, най-скорошния епизод от поредицата срещи, които провеждаха на редовни интервали през последната година.

- Само ти ли ще бъдеш тази вечер? - попита тя дрезгаво.

- Да. Боя се, че пътищата ни е Кор се разделиха. Приключих е битките.

- Така ли? - измърка тя. - И къде си се настанил?

- В момента никъде.

- Нима?

- Да.

Тя прекоси малката стаичка и застана на една ръка разстояние от него.

- Скоро ще съмне.

Троу отново обходи тялото й с поглед.

- Така е. Е, в такъв случай ще трябва да си вървя.

- Толкова скоро? - нацупи се тя.

- Така е най-безопасно. - Пръстите му се плъзнаха лениво нагоре по хълбока й, прекосиха долната част на корема й... и откриха мястото, където се събираха бедрата й. Ръката му я помилва през тънкия плат на роклята. - Затова се боя, че трябва да спра дотук...

- Навярно двамата с теб бихме могли да се споразумеем.

- Така ли?

- Моят хелрен е много по-стар от мен. Той е истинската ми любов, разбира се.

- Разбира се.

- Ала заради напредналата му възраст има някои мои нужди, които не е в състояние да задоволява редовно.

- Вярвам, че си запозната е уменията ми в това отношение.

Устните й се разтеглиха в хищна усмивка.

- Да. Запозната съм.

- И ми се струва справедливо, ако ми предложиш подслон и храна, да бъдеш компенсирана по начин, който намираш за подходящ.

Жената сложи единия си крак в обувка с високо токче върху страничната облегалка на дивана и повдигна ръба на роклята си до кръста, разкривайки голата си женственост пред него.

- Навярно би било добре да си опресня паметта за талантите ти.

От гърлото на Троу се откъсна ниско мъркане и той се приведе към нея, проправяйки си път с език между гънките й. Тя отметна глава назад, а хълбоците й се извиха към него, когато той засмука клитора й...

...и спря. Облегна се назад.

- Имам един проблем.

- Да? - простена тя, вдигайки глава.

- Не мога да остана в тази къща. Не и ако шайката копелета ще... ще ти отдават почитта си. Несъмнено, в имение с тези размери има и друго място, където бих могъл да се настаня.

Тя се намръщи.

- Ти си от рода Блуърми, нали?

- Да. По майчина линия.

- В такъв случай си далечен роднина на моя хелрен и би било грубо от наша страна да не ти предложим подслон. Разбира се, ако ще отседнеш в имението, ще се наложи да ти купим дрехи.

Троу й се усмихна. Съвършено. Та нали тя и мъжът й бяха подкрепили политическия заговор срещу Рот и със сигурност не бяха във възторг от последвалото разпускане на Съвета.

Ето че беше направил първата стъпка и си беше осигурил база за своите действия.

- Това би било съвсем приемливо - отвърна Троу и като обви ръце около хълбоците й, отново я притегли към себе си.

Допрял устни до женствеността й, той промърмори:

- А сега, нека ти демонстрирам колко оценявам щедрата ти природа.