Сенките

79

ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО ТРЕЗ СТОРИ, ПРЕДИ ДА СЕ ДЕМАТЕРИАЛИЗИРА от имението на Братството, бе да извади телефона си. И да напише четири думи на брат си.

Аз съм в покой.

След това се върна до предните стъпала и остави телефона върху студения камък. Миг по-късно вече го нямаше. Без да погледне за последно към къщата... без да се поколебае... без никакво съмнение.

Битката беше свършила. Дългата борба, направлявала живота му, бе стигнала до своя край.

Когато отново прие физическите си очертания, се намираше пред портите на с’хийб. Пристъпи напред, знаейки, че охранителните камери ще го уловят на мига, и беше прав. Без да се налага да оповести присъствието си по домофона, поставен заради човеците, откъм портите се разнесе тракане и двете крила се разтвориха.

За първи път от толкова години насам, Трез отново стъпи върху земята на своя народ, прекрачвайки граница, от която бе сигурен, че никога няма да се върне.

Стражите ахнаха, разпознали го, и той в миг се оказа наобиколен от облечени в черно мъже. Не го докоснаха обаче. Беше им забранен всякакъв контакт със свещеното му тяло. Пък и нямаше смисъл да се опитват да го надвият. Беше се завърнал по собствена воля.

Ала той беше лъжлив дар за традициите.

Тялото му можеше да се съвкупи с жена толкова, колкото и тялото на някой евнух. В това отношение той беше мъртъв от кръста надолу, така че каквито и династически надежди да хранеше кралицата, те нямаше да се оправдаят.

Не че го беше грижа. Можеха да правят с него каквото си поискат.

Защото вече знаеше - Селена го бе отнесла със себе си. Душата му си бе отишла така сигурно, както и нейната. Единствената разлика бе, че тялото му все още не бе легнало и престанало да функционира.

Но може би кралицата щеше да се погрижи за това.

Защото, когато станеше ясно, че не е в състояние да изпълни задълженията си на мъж, тя вероятно щеше да нареди да го убият.

Все тая.

Единственото, което Трез знаеше, единственото, което го интересуваше, бе, че брат му най-сетне бе свободен от товара, който бе носил на плещите си толкова дълго, а братята и техните семейства бяха в безопасност. Само това имаше значение.

Докато отиваше към двореца, той започна да сваля дрехите си - разкопча ризата си и я пусна на земята. Свали си обувките. Събу си панталона. Докато стигнат до входа на палата, вече беше чисто гол в студения есенен въздух.

АнсЛай, върховният жрец, го очакваше. И въпреки че имаше качулка, лицето му не бе закрито от мрежичка, така че задоволството му се виждаше съвсем ясно.

- Взел си прекрасно решение - напевно каза той, покланяйки се ниско. - Поздравявам те за проявения разум и отдаденостга, макар и малко позакъсняла, към дълга ти.

При тези думи мраморната врата се отвори, разкривайки бял коридор, който сякаш се проточваше до безкрай.

За миг Трез си спомни как двамата със Селена се прегръщат в подземния тунел на тренировъчния център, вкопчени един в друг. Все още носеше в себе си онази вечност, за която беше говорил тогава, вечността им заедно.

И именно тя трябваше да го подкрепи в онова, което му предстоеше.

Стражите пред него му направиха път и той пое напред, поставяйки крак пред крак по стъпалата.

Когато стигна до АнсЛай, жрецът отново се поклони.

- А сега е време да пристъпим към пречистването ти.

* * *

- По-добре вземи този, ще ти свърши по-добра работа.

Вместо да й даде ножа, който Катра беше поискала, палачът й протегна друг, по-малък и с гладко острие.

Катра се наведе над картата на новороденото и се опита да намери пролука под прясната боя.

Трябва да го направим някъде другаде, принцесо - каза С’Екс. - Трябва... по дяволите, не мърдай от тук.

Тя почти не го забеляза как си тръгва, прекалено погълната от деликатната операция, с която беше заета. Ако прибързаше или забиеше острието прекалено дълбоко, имаше опасност да съсипе онова, което се криеше отдолу...

Най-сетне успя да отдели слоя боя и го махна. За щастие, мастилото, което бе използвано първоначално, бе попило дълбоко в хартията.

Катра се олюля и затвори очи. Бяха подправили и картата на новороденото. То бе законната престолонаследница според звездите.

Осъзнала какво означава това, Катра отвори очи и погледна през рамо. С"Екс беше с гръб към нея и се бореше с някого... или по-точно, някой се мъчеше да се отскубне от хватката му.

С’Екс се обърна и Катра видя, че главният астролог, облечен в червените си одежди, бе прикован до огромното тяло на палача, стиснат толкова здраво, че дишането му излизаше на хрипове изпод церемониалната качулка.

С’Екс я свали с един замах, разкривайки ужасеното лице на астролога, чийто ужас стана още по-голям, когато той събра две и две и си даде сметка, че се взира в жена, която никой нямаше право да вижда.

- Да, налага се да те убия сега, когато видя принцесата - заяви С’Екс. - Ала първо ще ни дадеш някои отговори.

Катра сведе поглед към картите и си помисли, че съветникът на майка й би трябвало да се страхува много повече от онова, което тя бе открила. В мига, в който С’Екс научеше...

- Да му кажем ли какво установихме? - С’Екс се приближи, влачейки по-дребния мъж със себе си. - Да го попитаме ли защо картите са подправени?

Катра вдигна очи към него. Нещо в изражението й трябва да бе издало чувствата й, защото С’Екс се намръщи.

- Защо ме гледаш така?

Разсеяно, тя забеляза, че сивите му дрехи бяха изцапани с още повече кръв. Не се беше поколебал да се разправи с онези, които го бяха нападнали, въпреки че именно той ги беше обучил, работили бяха заедно и между тях несъмнено се бе създала връзка.

Ако му разкриеше какво бе открила току-що?

Е, ако го стореше, в допълнение към главния астролог и АнсЛай, кралицата - нейната майка, жената, която властваше над с’хийб - също щеше да умре.

А Катра...

Катра не изпитваше нищо.

Разбира се, кралицата бе именно това - нейна кралица, а не майка, и беше нарушила традициите за собствената си изгода. Това бе единственото обяснение, особено с оглед думите й в ритуалната стая.

Катра се обърна към главния астролог:

- Тези карти са подправени. Предполагам, че ти стоиш зад това?

Той извърна глава, сякаш за да не я гледа, ала С’Екс не беше

съгласен. Захапа назъбения нож и го сграбчи с освободената си ръка, завъртайки главата му за челюстта. След това процеди с ножа в устата:

- Принцесата ти зададе въпрос. Съветвам те да й отговориш.

Когато от зяпналата уста на астролога не излезе нито дума,

С’Екс погледна към Катра.

- Затвори очи.

Тя поклати глава.

- Прави, каквото се налага. Аз съм добре.

С’Екс изруга, но все пак сграбчи облечената в ръкавица ръка на астролога и я стисна толкова силно, че той простена, а после потрепери и изпищя, когато костите се строшиха.

С’Екс извади ножа от устата си и го допря до гърлото на другия мъж.

- А сега отговори на въпроса...

- Да! Аз промених картите! - изкрещя астрологът. - Аз промених картите! Не исках да го направя, ала кралицата ми заповяда! Заклех се да го пазя в тайна!

- АнсЛай знае ли? - попита Катра.

- Не! Не знае! Никой не знае!

Потокът от думи, изригнал от него, като че ли се дължеше колкото на заплахата, пред която бе изправен, толкова и на съвестта му, която най-сетне можеше да се освободи от нещо, измъчвало я толкова дълго:

-- Не исках да го направя! - Той зарида. - Това осквернява свещената ми позиция, но тя заплаши да избие цялото ми семейство. .. каза, че ще убие жена ми, децата... родителите ми...

- Защо й е било да разменя картите на ТрезЛат и брат му? Не разбирам защо е било необходимо да замести единия с другия?

- Истинският Помазан, новороденото, излязло първо от майчината утроба, Ай Ем, беше болнаво. Не се очакваше да преживее нощта, още по-малко пък да порасне голям. Кралицата искаше един от свещените близнаци за Вас, Ваша Святост, така че ми заповяда да припиша картата на втория син, който бе силен и здрав. Това беше причината.

Катра си пое дълбоко дъх.

Във възцарилото се мълчание тя знаеше, че следващите й думи щяха да променят всичко. Из основи.

Очите й се върнаха към С’Екс. Огромното тяло на палача беше неестествено неподвижно и от него се излъчваше спокойствие като пред буря. Гласът му, когато проговори, беше съвършено равен:

- Кажи ми.

Сякаш вече знаеше.

Катра отново се обърна към картата, нави я и я прибра в златната кутия при останалите. След това се изправи и се приближи до С’Екс и астролога.

- Дай ми ножа - помоли отново, макар и по друга причина.

- Защо?

- Защото той ни трябва жив.

Очакваше С’Екс да се опита да спори и остана изумена, когато той й подаде оръжието с дръжката напред, без да каже нито дума.

Тежеше почти колкото чекмеджето.

- А сега го пусни. Трябва да го пуснеш. Няма да избяга, защото аз съм единствената, която е в състояние да спаси живота му. Пусни го, С’Екс. Заповядвам ти да го сториш.

Той се подчини и главният астролог се свлече на земята като чувал. Беше умен - изпълзя няколко крачки встрани.

Приковала очи в тези на С’Екс, Катра заяви ясно и високо:

- А сега му кажи защо бе променена картата на дъщеря му.