Пътят на Черния Рицар

Глава 15 На път

Още в ранна утрин рицарите се бяха подготвили за път, яхнали коне, зад които на понита бяха застанали слугите им. Радел беше взел със себе си нисък дебел човек, който представи като свой оръженосец, а скуайърите на Дак също бяха настояли да дойдат и младият рицар удовлетвори молбата им, макар Селиан да бе против. Те обаче щяха да помагат и на Дак, и на Сел, и на пътуващия без слуги Плиний, който в замяна им обеща да продължи да им показва трикове със сабите.

Времето бе все още приятно топло, но от Планините на Забравата навяваше хладен вятър.

Анлина и Менон бяха станали да изпратят рицарите. Девойката отново изпроводи съпруга си с целувка, а той, стиснал отколешния й подарък в ръката си, обеща да се върне възможно най-бързо.

— Пази се, сестрице — каза й Селиан, докато прегръщаше Анлина и се качи на белия жребец, осигурен му от краля. За разлика от него Дакавар остана на вярната Дуена.

Скоро малката група препусна из степите, като Дак, Селиан и Радел яздеха малко по-напред от Плиний Теоретика и слугите. Пътят им бе приятен и прохладният вятър ги освежаваше. Високите треви още миришеха на роса и от време на време групи от гноми им махаха отстрани. Дребните същества ловуваха полски мишки, които после правеха на чорба с много чесън, както обясни Селиан.

— Хората, които не са виждали гноми често ги бъркат със злонамерените гоблини — рече обученият от елфите, — но макар и примитивни, дребосъците не служат пряко на Прокълнатия, освен ако не са заробени ли подмамени от зли сили.

— Което не е невъзможно, гномите са доста суеверни — допълни Радел.

— Мъдро е от тяхна страна обаче, че не ни се пречкат — заключи Дакавар.

След цял ден езда отряда стъкми лагер, край който хапнаха от провизиите, които слугите им носеха зад тях — сирене, сушено месо и малко вино в манерки. След вечеря рицарите започнаха да говорят за войнски подвизи. Дак подробно разказа за турнирните си победи, макар малко да поизкриви историята за първата си титла в баронство Катлау.

— Късметът ми проработи — каза той, — защото ръката ми беше изтръпнала и не можех да вдигна копието си, което прониза коня на Левонтес. Затова и той ме мразеше така.

— Жалко за него — поклати глава Радел, — помнех го като доблестен рицар. Сякаш обаче зъл дух се бе вселил в него.

Старият войн погледна Дакавар:

— Представям си как си се чувствал, след като го уби.

— Ако трябва да съм честен, не се чувствах никак — поклати глава Дакавар, — както каза ти, той беше като обладан и се опита да ме унижи и убие.

Дак леко се задъха от неприятния спомен:

— Получи каквото заслужаваше.

— Разбира се — кимна Селиан, който добре знаеше настроенията, в който съпругът на сестра му изпадаше, — но все пак е тъжно когато някой някога славен воин потъне в мрака.

— Сами правим изборите си — вдигна рамене Дак.

Зад гърба им Плиний показваше някои тактики на четиримата скуайъри, като ги надви едновременно. Момчетата се заливаха от смях.

— Сър Теоретик — попита едното от тях на име Роб, — на турнира имаше най-различни рицари, които се биха много добре. Всички обаче знаем, че господарят Дакавар е най-добър. — И момчето гордо вирна глава. Другите скуайъри изръкопляскаха, а Дакавар се усмихна трогнат от чутото. — И все пак, кой е най-ефективния боен стил? Господаря Дакавар казва, че барон Селиан, който стигна финала срещу него, танцува като момиче!

Скуайърите се засмяха шумно.

Оръженосецът на Радел, опитващ се да заспи малко по-настрани изсумтя.

— Лорд Дакавар има по-остро чувство за хумор — нисичкият мъж се усмихна на младия рицар. Радел не бе обърнал внимание на забележката на скуайъра, а Селиан гледаше към небето.

Не му беше приятна тая шега на Дак, но беше свикнал.

— В действителност, най-добър стил на бой няма — каза Плиний, сядайки до момчетата, — всичко зависи от ситуацията, бойците и арената.

— Как така? — попита друг от скуайърите, по-точно — Боб.

— Помните ли Линдан, например — наклони глава Плиний.

— Аха — отвърна скуайърът Георг, — ако барон Селиан танцува като момиче, онзи се въртеше като крава.

Другите момчета се засмяха, ала Плиний не се присъедини към веселието им.

— Наистина срещу гъвкавия и пъргав барон Редклоу Планинеца изглеждаше объркан и безпомощен — Теоретика поклати глава, — но срещу пещерен трол неговите могъщи удари биха били по-полезни от цялата ловкост на Селиан, който със своя меч не би могъл да му нанесе сериозни рани, независимо, че острието е елфическо.

— Или лорд Дакавар? — Теоретика погледна младия рицар, който леко се изпъчи, — в битката си със Селиан той използва своята сила и своята броня за да обезоръжи обучения от елфите войн. Но ако Селиан изненада нашия шампион докато той е без доспехи, победата ще е негова.

— Нека не избързваме в изводите — вдигна предпазливо ръце Селиан, а Дакавар изръмжа:

— Дори и това да е така, истинският рицар е в доспехи. Кой би предприел такава подла атака — лорд Дакавар вирна брадичка. — Може и да не съм съгласен за много неща с барон Редклоу, но той не е подлец.

— Разбира се, че не — поклати глава Плиний, — но Прокълнатия има много чудовища, които не познават чувството за чест. Истинските битки, страхувам се, понякога нямат красотата на турнирите.

— Нямат никаква красота — мрачно допълни Селиан.

— Никой не може да победи нашия лорд Дакавар — нацупи се като дете Роб, — той е най-великият рицар, който съм виждал!

Неговите другари скуайъри кимнаха в знак на съгласие, а господарят им ги погледна признателно.

— Мисля, че това, което Плиний се опитва да каже — намеси се Радел, усещайки приближаващ спор, — е, че в Планините е добре постоянно да сме в броня, дори и да е неудобно. Те гъмжат от орки.

Очите на кралския рицар светнаха предупредително към Плиний, който сви устни, но накрая сведе глава.

— Разбира се. Извинявам се, ако съм ви засегнал, лорд Дакавар.

— Съвсем не — усмихна се младежът, — дори бих благодарил за предупреждението.

Следващите няколко дни преминаха без особени премеждия, единствената промяна в пейзажа бе, че Планините на Забравата ставаха все по-големи пред очите им. По едно време от тях обаче се отдели огромна сянка, която бързо започна да ги приближава.

— О, боже — каза Радел.

— Дракон — отвърна тихо Селиан.

Дакавар стисна юздите на кобилата си.

— Ауганфил? — попита той напрегнато, а десницата му докосна дръжката на меча му.

— Не — поклати глава младия барон Редклоу, — Ауганфил е призрачен дракон, летящ скелет. Този е син.

И наистина скоро от небето се спусна прекрасно създание, четири пъти по-голямо от кон, с дълга източена шия, гущероподобна глава, чиято муцуна имаше някак тъжно изражение и разперени криле, които блестяха на слънчевата светлина, хвърляйки сини отблясъци. На гърба на дракона бе застанал познатия силует на огромен мъж с дълга руса коса.

— Ехеее — викна Линдан, видял рицарите, а щом синият дракон кацна, Планинецът го потупа по шията.

— Стой! — рече той. Създанието извърна глава към огромния воин и от устата му се чу скръбен глас като на отегчен от живота поет.

— Мога да спра и без да ми подсказваш.

— Тъй, тъй — отвърна неопределено Планинеца и слезе от дракона. — Това е моят приятел, драконът Азур. Получих гълъб от Краля, че сте тръгнали да дирите Прокълнатия. Рекох да дойда и понеже сме приятели с тоз юнак тука, взех и него. — И той потупа дракона по главата, за огромно неудоволствие на създанието.

— Приятели? — зяпнал беше Дакавар към огромното същество. — … с дракон?

Селиан скри усмивката си от сбърчената гримаса са дракона. Баронът по-скоро се чудеше как дракона общува с някой като Линдан.

— Тъй, тъй — отново рече грамадният мъж. — Като малък се беше заклещил в един капан за глигани. Аз го пуснах оттам и оттогава е предан като куче.

— Още едно такова сравнение и тази преданост ще е в миналото — остро отвърна Азур, — още повече че ти беше този, нацвъкал гората със свински капани.

— Е, че да — отговори Линдан. — Нали трябва да ям!