Пътят на Черния Рицар

Глава 9 Турнирът на Меча

Лятото дойде неусетно, а с него и приготовленията на Дакавар и Селиан станаха много по-интензивни, макар двамата повече да не кръстосаха мечове, внимателно избягвайки се след първия пробен опит.

За сметка на това Дак редовно се дуелираше с рицари от съседни баронства и графства, всеки път излизайки победител, без значение дали противникът му е млад или стар, опитен или не, силен или пъргав, на кон или пешком. Младежът взе участие и в няколко малки турнира, печелейки ги до един. Скоро той отдели малка зала, която изпълни със своите трофеи: купи и титли от различни благороднически имения, които бе покорил.

Докато течаха неговите подвизи, Дак научи повече и за Кралския турнир и колкото повече знаеше, толкова по-удивен и горд се чувстваше от поканата. Когато за пръв път научи за първенството от Талир, Дак си представи, че шампионатът ще има безкрайно много участници, като постепенно ще останат най-добрите.

Грешеше. Кралят вече бе подбрал най-добрите рицари и бе ограничил участниците в турнира до осем — четири от южните баронства и четири от севера. Талир, както Селиан бе предположил, беше сред избраните, както и първият кралски рицар Радел, Линдан Планинеца, идващ от малко графство от южните склонове на Планините на Забравата, прочул се с почти мечешка сила, а също така и Плиний, наричан Теоретика поради това, че познаваше бойния стил на почти всички видове мечове — от масивния двуръчен до късите закривени саби, ползвани от леката конница на Ралмийското кралство.

Но представителите на Севера, макар и изтъкнати воини, не предизвикваха такова притеснение у Дак, колкото тези от Юга. И ако херцог де Малвил бе опитен опонент, с който се уважаваха, то сър Левонтес бе някой, с когото Дак не желаеше да се среща отново.

В месеците след битката помежду им в баронство Катлау двамата се избягваха в различните малки турнири или по-точно Левонтес не участваше в сраженията, където бе Дакавар.

Дак, който имаше неприятни спомени от бруталните тактики на въпросния рицар, не възразяваше особено. Сега обаче двамата щяха да се срещнат отново и младежът бе сигурен, че Левонтес ще желае да отмъсти за смъртта на коня си.

А мисълта за поражение изгаряше Дакавар. Той искаше да победи — за себе си и за любимата си Анлина. Мисълта за годеницата му го караше да се усмихва дори в разгара на най-лютото сражение. Всеки път преди сблъсък той целуваше нейния подарък за късмет. Всеки път печелеше.

Но сега на пътя на победата — победа, която щеше да е колкото негова, толкова и нейна — стоеше брат й.

Селиан.

Дакавар не можеше да разбере защо обученият от елфите е поканен за това първенство. Той не бе рицар или поне не бе обучен за такъв. Бойният му стил бе комичен и обиден за кралския двор. Да, бе чул слуховете от севера, които достигнаха и баронство Редклоу — че Селиан е воювал редом до елфите срещу ордите орки и гоблини, извиращи от Пещерите на Сянката.

Но можеха ли няколко оркски глави да са равни на много купи и титли, които той, а и всеки друг от участващите вече имаше?

Независимо от това, Дакавар бе сигурен в едно. Това, че Селиан е брат на Анлина нямаше да го спаси. Следващия път, когато двамата щяха да се изправят един срещу друг, Дак нямаше да допусне да го изненадат отново. Щеше да победи. За себе си. За истинското рицарство в Ралмия.

И за Анли.

Всичко това, ако разбира се Селиан се добереше до битка с него.

Лятото бе необичайно прохладно след студената зима и пътят на лорд Дакавар, годеницата му и барон Селиан до Кралския дворец мина през дъждец, който направи прехода през степите не особено приятен. В отсъствието на наследниците на барон Редклоу, замъкът щеше да бъде управляван от отец Ворлок и сър Вейкол — добър избор, подкрепян и от тримата наследници.

Когато стигнаха Кралския замък, времето беше слънчево и Анлина ахна от красотата на палата, в който живееше владетелят на Ралмия. Той беше висок и красив, а кралските флагове се вееха величествено по кулите му. И понеже отражението на зданието светеше във водите на река Песнопойна, той изглеждаше някак небесен и светъл, такъв, какъвто трябва да бъде замъкът на крал в Ралмия.

Слуги посрещнаха гостите и се погрижиха за конете им, макар Дак да изпрати своите четирима скуайъри, които го следваха на всеки турнир, да погледнат дали за кобилата му се грижат добре.

Тримата наследници бяха настанени в отделни стаи, а после бяха поканени и на Кралската Вечеря, на която официално щеше да бъде даден стартът на Турнира на Меча.

Дак се изкъпа, след което отиде при Анлина и двамата хванати за ръце отидоха на Кралската вечеря, следвани от Селиан, който бе облечен в елегантен зелен елфически костюм.

Тронната зала бе отрупана с ястия и вече повечето участници в Турнира бяха там, заедно със своите дами и приятели. Дак забеляза Левонтес, отпиващ от бокал с вино и потръпна. Без шлем рицарят изглеждаше още по-зловещ с дългите си черни мустаци и пронизващи сиви очи. До него стоеше огромен млад мъж с дълга руса коса, който не особено елегантно разкъсваше пуешки бут. Линдан Планинеца, предположи Дакавар.

На вниманието му се отдели от бъдещите противници, когато погледът му попадна на властно изглеждащия старец в края на залата, седнал на масивен златен трон, наметнат с дълга червена мантия и с корона на главата.

— Ваше величество! — каза Дакавар и тримата със Селиан и Анлина се отпуснаха на колене.

— Добре дошли, скъпи гости — рече кралят, — драго му е да се запознаем. Хапнете и пийнете, докато дойдат останалите.

Така и постъпиха, сядайки между нисък човек с гърбав нос и висок воин с посивяла коса. Плиний Теоретика и Кралския Рицар Радел, както разбраха впоследствие. На масата дойдоха постепенно и херцог де Малвил, и сър Талир.

Всички те вечеряха заедно с Краля, който не им обръщаше голямо внимание до един момент, в който щракна с пръсти на един от виночерпците. Момчето се поклони на владетеля и изчезна, само за да се появи отново, придружено от висок мъж с лилава роба и сребърна диадема в кафявите си коси.

— Ваше величество — мъжът се поклони леко.

— Приятелю Менон — усмихна се кралят.

Дакавар изтръпна. Той знаеше името на Менон, всеки го знаеше. Това беше Кралския магьосник на Ралмия, най-големият враг на Прокълнатия. Беше наследил още съвсем млад Ралтасар, който, твърдяха слуховете, бе умрял в същата нощ и на същото място, на което бе загинал и стария лорд Дакавар.

— Моля те подсили гласа ми, тъй като вече е стар и немощен — прекъсна мислите на Дакавар владетелят. Менон кимна и очите му проблеснаха за миг. Когато кралят заговори отново, гласът му отекна из цялата зала.

— Скъпи гости, уважаеми бойци — започна той. — Аз, крал Талдан, имах удоволствието да поканя всеки един от вас на моя Турнир на Меча, в който ще имаме несъмненото удоволствие и високата чест да отличим Първия Рицар на Ралмия.

Кралят отпи глътка вино, сетне продължи.

— Бих искал да кажа няколко думи за всеки един от вас, тъй като този Турнир, макар и излъчващ победител, на практика няма да излъчи губещ. Тъй като всеки един от вас, дори най-младите, като Линдан, лорд Дакавар и барон Селиан вече е доказал себе си като достоен воин, биещ се в мое име, името на Ралмия и това на нашия Бог Създател.

Владетелят си пое дълбоко въздух.

— Бих искал да започна с Радел — посивелия рицар се изправи и сложи разтворена длан на сърцето си.

— Ти, приятелю, ми служи отлично през дългите ми години. Титла на теб не ти е нужна, тъй като ти отдавна си извоювал мястото си на най-личен рицар, мой и на Ралмия. При все това — кралят се усмихна, — ще се радвам, ако я спечелиш. Плиний. — И високият мъж с гърбав нос се надигна, докато Радел сядаше обратно на мястото си. — Едва ли има по-голямо признание за теб от това, че огромна част от рицарите в този замък са обучени от теб. Но все пак, мисля — намигна му кралят, — че една титла няма да ти дойде излишно.

Стоящите на масата се засмяха.

— Кой не е чувал Левонтес, прославения рицар от Юга, носителят на над двадесет турнирни титли, а що се отнася до броя на индивидуалните победи — кралят поклати тъжно глава към изправилия се мустакат мъж, — мисля, че ще имаме нужда от кралските математици, за да ги изчислят.

— А какво да кажа за винаги галантния херцог де Малвил — вдигна ръце Талдан, — винаги участващ само в изтъкнати битки, в които да се докаже срещу доказани противници? Тук — усмихна се владетелят, — дори и със самото си присъствие се доказвате. Не мога да пропусна и сър Талир, разбил цяла армия от гоблини само с двадесет рицари. Двадесет, сред които изгря звездата и на нашия млад приятел Линдан, мисля… — Едрият младеж малко тромаво се изправи.

— А това стана и с помощта на възпитаника на елфите, неуловимия Селиан — Талдан кимна към червенокосия барон, който скромно наведе глава.

— И накрая нашия най-млад приятел — кралят погледна Дакавар, който се бе сконфузил като разбра, че Селиан е участвал в битка със силите на Прокълнатия и то заедно с други двама турнирни бойци. Младежът обаче се изправи и погледна Краля в очите.

Нямаше от какво да се срамува.

— Приличаш на баща си — прошепна бавно Талдан, — а той беше смел воин и добър човек.

— Благодаря ви, Ваше Величество — кимна лорд Дакавар, навеждайки глава.

— Казват — продължи обаче кралят — или по-точно Менон ми сподели виденията за смъртта му.

— Баща ти е умрял — рече владетелят, — нападайки Прокълнатия.

Гостите се разшумяха и някои от тях дори изръкопляскаха.

— Прокълнатия, който е предречено, че ще убиеш — завърши кралят. Тежка тишина настъпи в тронната зала.

— Ако сториш това — Талдан се изправи, — ще станеш Първия Рицар на Ралмия завинаги. Но не съм те поканил заради делата на баща ти, нито заради пророчества. С твоите шест турнирни титли и над 30 победи в рамките на по-малко от година, мисля, най-впечатляващия дебют в историята на рицарството, ти сам заслужи участието си тук.

Дакавар се усмихна. Кралят го бе похвалил. Бе го оценил. Най-впечатляващия дебют…

— Благодаря ви, Ваше Величество — каза младежът признателно и седна до Анлина, нежно целувайки я по устните. Сега щеше да й подари седмата титла, най-ценната — сватбения подарък за тайно планираната от тях сватба.

— А сега — каза кралят, — нека Менон обяви жребия, по който ще се изправите един срещу друг в първия кръг!

Магьосникът пристъпи напред и занарежда неразбираеми слова. Над главите на участниците в Турнира блеснаха разноцветни светлини, които после се впуснаха една срещу друга.

— Херцог де Малвил ще се изправи срещу сър Талир! — рече магьосникът, когато първия сблъсък на светлините гръмна в малък фойерверк, обсипващ гостите с цветя.

— Сър Левонтес ще се изправи срещу Плиний Теоретика — коментира Менон втория сблъсък.

Дакавар вдигна очи към светлинките, търсейки своята, чудейки се с кой ли ще се сблъска.

— Младия лорд Дакавар ще се изправи срещу Кралския Рицар Радел! — обяви третия фойерверк.

— На добър час, млади рицарю — чу Дак глас до себе си и усети как ръката му бива поета от стоящия до него посивяващ мъж.

— Благодаря — кимна объркан той.

— Това оставя обучения от елфите Селиан срещу Линдан Планинеца — обяви и финалния фойерверк магьосника. — Починете добре, защото утре битките започват.