Пътят на Черния Рицар

Глава 13 Блясък

„Това ли е човекът, който вчера едва не умря“, невярващо поклати глава Селиан, когато лорд Дакавар вдигна меча си за поздрав към десетките благородници, накацали по балконите за да гледат финала на турнира. За арена беше избрана широка тераса между някои от най-високите кули на замъка.

След героичната си победа над заклеймения като предател и обладан от зъл дух Левонтес, Дакавар определено бе любимецът и фаворитът на Кралския замък и Селиан не можеше да упреква благородниците, част от които, освен че подобно на самия Дак не одобряваха странния боен стил на Селиан намираха в младия рицар въплъщението на своя идеал — сирак, издигнал се съвсем млад до върховете на рицарството, бляскав, красив в бронята, която неуморните му скуайъри бяха оправили, работейки по нея през цялата нощ.

И борещ се за честта на своята любима.

На сестра му.

Селиан уморено въздъхна, докато издигаше изкривения си меч, подготвяйки се за решаващата финална битка. Не знаеше какво прави и за какво се бори.

Миг по-късно мечовете се кръстосаха. Началото на двубоя бе дадено с обикновен фойерверк, Менон, застанал заедно с краля и Анлина на края на терасата този път не посмя да създаде магически щит, макар, разбира се, да не очакваше инцидент точно между брата и годеника на лейди Анлина Редклоу.

В сравнение с драматичните полуфинали, тази битка бе почти скучна. Селиан разбра, че Дакавар е бил прав в заканите си и независимо от тежкото си сражение вчера започна леко битката, с мощни, учудващо бързи удари, срещу които младия барон трябваше да приложи цялото си умение.

Дакавар усети предимството си и реши да свърши тази битка бързо. Ударите му се учестиха, а той стисна зъби, изтласквайки Селиан все повече към ръба на терасата, където обученият от елфите щеше да е принуден да се предаде.

И тогава Селиан го видя.

Малък пропуск в атаките на Дакавар, леко откриване, толкова леко, че почти не бе сигурен, че е там. За нетренирано око, то бе невидимо… дори и за кален боец, едва ли щеше да бъде забелязано.

Даже за Плиний Теоретика.

Но за някой, обучен от елфите на котешка ловкост и прецизност, някой способен гъвкаво да се извива като змия, това леко откриване щеше да е достатъчно… или може би не?

Имаше ли право Селиан да отнема победата на Дакавар, който наистина я бе изстрадал, замисли се червенокосият младеж, докато рицарят продължаваше да го изтласква към стената. Дак имаше предимството в тази битка, бе победил класни съперници, оцелявайки на косъм в полуфинала и… щеше да се жени за Анлина, щеше да й подари тази победа, да я направи съпругата на Първия рицар.

Имаше ли право Селиан да отнема този успех от Дак? Дори и да можеше, което далеч не бе сигурно — в крайна сметка пролуката в защитата на Дакавар се явяваше твърде рядко и изглеждаше твърде малка, за да е от значение.

Но все пак… танцьор, смешен, на Селиан му бе омръзнало да го обиждат. Той виждаше, че младият рицар е твърде самоуверен и самовлюбен. Една загуба може би щеше да му подейства отрезвяващо. Може би щеше да го накара да се отнася с повече уважение.

Но може би щеше да го накара и да намрази Селиан.

Може би… може би се двоумях твърде дълго, горчиво си помисли Селиан, когато поредния тежък удар на Дакавар изби закривения меч от ръката му и острието на младия рицар се опря в гърдите му.

— И така, Шампион на Кралския Турнир на Меча — оповести засиления с магия глас на Менон — и Пръв Рицар на Ралмия е лорд Дакавар!

Дак размаха меча над главата си, за да отвърне на поздравите от десетките празнуващи благородници. Сетне подскочи от радост във въздуха и доближи Кралската Купа, която стоеше в нозете на Талдан, преди да прати въздушна целувка на Анлина, гледаща го от един близък балкон, усмихната и горда както с годеника си, така и с брат си.

Дакавар коленичи пред развълнувания Талдан, който му говореше нещо, което, честно казано, не вълнуваше особено триумфиращия младеж. Дакавар остави Менон да наметне пурпурния плащ на победител върху рамото му и целуна ръката на краля, грабна Кралската купа и я вдигна над главата си, изпроводен от гръмките аплодисменти на благородниците.

Анлина дотича до любимия си, прегърна го и двамата се целунаха пред всички, като предизвика още повече ръкопляскания.

Дакавар остави Купата на земята и даде знак на Менон към гърлото си.

— Да усиля гласа ти? — вдигна вежди Кралския магьосник. Дак кимна. Менон се обърна към Краля, който даде благоволението си и след миг гласът на лорд Дакавар гръмна над Кралския Замък.

— Благодаря на всички, които ме подкрепяха — рече лорд Дакавар, все така прегърнал до себе си Анлина, — тази Купа е невероятна гордост за мен и съм много щастлив, че я спечелих. Аз посвещавам титлата си на красивото цвете до мен, което ще стане моя съпруга.

Аплодисменти прекъснаха думите на рицаря, който се усмихна и отново целуна Анлина.

— Сватбата ще стане тук, в Кралския двор на Ралмия — намеси се развълнувания Талдан, — за нас ще бъде чест Първият ни Рицар да се ожени за такава красива девойка именно тук.

Дакавар се усмихна признателно на Краля:

— Благодаря ви, Ваше Величество — кимна той на Талдан и с Анлина се отправи към входа, който извеждаше от терасата към вътрешността на замъка.

— Поздравления, Дакавар — каза Селиан и леко притеснен пристъпи към сестра си и годеникът й.

— О, Сел, ти също се би чудесно — Анлина прегърна и брат си.

— Наистина — усмихна се Дакавар насмешливо, — майсторски танц.

Селиан се засмя на шегата, но усети горчив вкус в устата си. Може би все пак трябваше да опита да спечели… докато все още можеше.

През следващите дни вълненията от Турнира бяха почти изцяло забравени, макар блясъкът на лорд Дакавар като шампион да бе по-ярък от всякога. Всички се приготвяха за сватбата на Първия Рицар с баронеса Анлина Редклоу. Най-добрите шивачи на Ралмия ден и нощ работеха, за да направят най-красивите сватбени костюми, а кралски ловци излязоха из степите около двореца, за да наловят животни, които да изпекат за пиршеството съпътстващо сватбата.

На самия сватбен ден Кралския Замък бе изпълнен с гости от цяла Ралмия — благородници, магьосници, дори елфи от далечните гори. Те много се зарадваха, когато видяха Селиан и го поздравиха, задето е стигнал финала на Турнира на Меча.

Все пак Дакавар и Анлина бяха безспорно в центъра на тържествата. Младата баронеса беше облечена в бляскава лазурносиня рокля със сребърни пайети, докато бъдещият й съпруг бе в морскосиня риза, черни панталони и дългия червен плащ на Пръв Рицар на Ралмия, който бе получил като шампион на Турнира на Меча.

Двамата бяха венчани от Менон, който освен магьосник изпълняваше ролята и на жрец. Когато той ги обяви за законни съпруг и съпруга, двамата възнаградиха събралите се гости с дълга и нежна целувка, която им спечели овации и поздравления, включително от самия крал Талдан, чийто стари очи светеха. Самият владетел бе бездетен и се радваше на Дак и Анли сякаш бяха негови деца.

След като целувката най-сетне свърши, Замъкът се изпълни с песни и танци, а младите съпрузи танцуваха най-добре от всички, преизпълнени с топло чувство.

На този ден нямаше и един нещастен в Кралския Замък. Всички се веселяха искрено и от сърце, танцуваха, хапваха, пийваха. Селиан, който се надяваше сестра му да е щастлива с новия си съпруг се превърна в любимец на по-младите благороднички и не отказа танц на нито една от тях. „Поне да оправдая високото мнение на лорд Дакавар за танците ми“, помисли си червенокосият барон и се усмихна.

С настъпването на вечерта кралят си легна и виното започна да върви все по-бързо и по-бързо. Скоро могъщия Дакавар започна да се олюлява все едно са го ударили силно по главата, а съпругата му само се смееше безспирно. Дори грациозният Селиан усети пода под краката си опасно нестабилен. Все пак той приближи младоженците и им каза:

— На добър час! Анли, дано си най-щастливото момиче на света! Дак, грижи се за нея!

Дакавар прегърнал жена си през рамо се усмихна, този чистосърдечно и топло, сякаш алкохолът бе открил някаква по-добра негова черта.

— Ще се грижа за нея и ще я обичам, братле. — Протегна ръка към Селиан, за да го придърпа към себе си. — Ще сме щастливи завинаги.

Младият барон се усмихна, все пак Дак бе заслужил тази титла.

Тримата не го знаеха, но тази вечер остана най-щастливата в живота им.