Знакът на Атина

VIII. Лио

Лио се настрои психически за своята дегизировка. Извади няколко ментови бонбона и чифт работни очила от колана си. Не бяха слънчеви, но трябваше да свършат работа. Дръпна ръкавите и зализа косата си с машинно масло. След това постави един гаечен ключ в джоба си (без да знае защо) и накара Хейзъл първо да напише ГОТИН ПИЧ с маркер върху бицепса му, а после и да нарисува череп с кръстосани кости под надписа.

— Какво смяташ да правиш? — попита тя с известна тревога.

— Опитвам се да не мисля за това — призна си Лио. — Не бива да мисля за това, иначе всичко ще пропадне. Ти гледай да измъкнеш онзи небесен бронз. Ехо, надявам се, че вече си готова?

— Готова — повтори тя.

Лио си пое дълбоко въздух. После тръгна наперено към езерцето с надеждата, че изглежда готино, а не все едно страда от психично заболяване.

— Лио е номер едно! — извика той.

— Лио е номер едно! — повтори Ехо.

— Да, вижте ме само!

— Вижте ме само! — додаде Ехо.

— Сторете път на краля!

— Краля!

— Нарцис е мухльо!

— Мухльо!

Тълпата от нимфи се разпръсна. Създанията изглеждаха изненадани. Лио започна да ги пъди от пътя си, все едно му досаждаха.

— Днес не давам автографи, момичета. Знам, че искате подпис от Лио, но съм твърде зает да бъда важен. По-добре си опитайте късмета с онзи грозник Нарцис. Той е слабак!

— Слабак! — повтори ентусиазирано Ехо.

Нимфите се разшумяха недоволно.

— За какво говориш? — попита една от тях.

— Ти си слабак — обади се друга.

Лио намести очилата си и се ухили. Той опъна мускули (не че имаше много от тях) и посочи татуировката си, която гласеше: ГОТИН ПИЧ. Бе привлякъл вниманието на нимфите, макар и само защото ги бе изненадал.

Нарцис обаче продължаваше да се любува на отражението си.

— Знаете ли колко грозен е Нарцис? — попита Лио тълпата. — Толкова грозен, че когато го родила, майка му помислила, че ражда кентавър с конски задник вместо лице.

Някои от нимфите ахнаха. Нарцис се намръщи така, сякаш си даваше сметка, че около него бръмчи досадна муха.

— Знаете ли защо лъкът му е хванал паяжини? — продължи Лио. — С него е ходел на лов за гаджета, но не е могъл да си хване нито едно!

Една от нимфите се разсмя. Другите я сръчкаха да мълчи и продължиха да наблюдават.

Нарцис се обърна към Лио и го изгледа лошо.

— Кой си ти изобщо?

— Аз съм Супер Лио, любимото на всички огнено момче — отвърна Лио. — Мацките си падат по огнени момчета.

— По огнени момчета! — извика Ехо. Прозвуча убедително.

Лио извади химикалка от колана си и подписа ръката на една от нимфите.

— Нарцис не става за нищо! Толкова е немощен, че няма сили да скъса и една салфетка! Освен това е смотан, толкова смотан, че когато напишеш „смотан“ в Уикипедия, излиза неговата снимка. Тя обаче е толкова грозна, че никой не я гледа.

Нарцис смръщи красивите си вежди. Лицето му промени цвета си от бронзов на светлорозов. За момента изглеждаше напълно забравил отражението си. Лио видя как парчето бронз потъва в пясъка.

— Какво говориш? — попита Нарцис възмутено. — Че аз съм невероятен. Всеки го знае.

— Невероятен тапир — каза Лио. — Ако бях толкова тъп, щях да се самоудавя. Но ти вече си го направил.

Още една нимфа се изкикоти, към нея се присъедини и трета. Нарцис изръмжа, което го загрози поне малко. В това време Лио се ухили, повдигна вежди над очилата си и разпери ръце, подканяйки нимфите да му ръкопляскат.

— Точно така! — окуражи ги. — „Тим Лио“ за победа!

— „Тим Лио“! — извика Ехо. Тя бе потънала в тълпата нимфи и понеже се забелязваше трудно, те решиха, че някоя от тях е извикала.

— Богове, колко съм готин! — извика Лио.

— Готин! — отвърна на вика му Ехо.

— Той е забавен — дръзна да каже една от нимфите.

— И е сладък, макар и кльощав — обади се друга.

— Кльощав ли? — възкликна Лио. — Дами, кльощавото е измислено за мен. Кльощавото е готино! А Нарцис е толкова загубен, че са го изгонили дори от Подземното царство. Даже призраците не искат да го свалят.

— Гнус! — обади се някоя от нимфите.

— Гнус! — съгласи се Ехо.

— Достатъчно! — скочи на крака Нарцис. — Всичко това е лъжа! Очевидно е, че този човек не е готин, което означава, че… — той се поколеба. Явно отдавна не бе говорил за някой друг освен себе си. — Очевидно той лъже.

Оказа се, че Нарцис не е чак толкова тъп. Той разбра какво става и погледна към езерото.

— Бронзовото ми огледало го няма! Отражението ми! Върнете си ми отражението!

— „Тим Лио“! — изпищя една от нимфите.

Другите обаче отново се обърнаха към Нарцис.

— Аз съм красавецът тук! — настоя той. — Този човек открадна огледалото ми и ако не си го върна, ще се махна оттук!

Момичетата ахнаха. Една от тях посочи встрани и извика:

— Натам!

Хейзъл бе застанала на ръба на кратера и бягаше с цялата скорост, на която бе способна, докато влачеше огромния къс бронз.

— Върни го! — викна една нимфа.

— Върни го! — промърмори Ехо, вероятно против волята си.

— Да! — Нарцис свали лъка от рамото си и извади една стрела от прашния колчан. — Ще харесам първата, която ми върне бронза, почти толкова, колкото харесвам себе си! И ще я целуна веднага след като целуна отражението си!

— Богове! — запищяха нимфите.

— И още нещо — добави Нарцис и погледна към Лио с красивото си лице. — Убийте тези герои! Те не са готини като мен!

Лио можеше да развива невероятна скорост, когато бягаше от някой, който се опитва да го убие. За съжаление, бе натрупал доста опит в тази област. Изпревари Хейзъл, което не бе особено трудно, предвид факта, че тя мъкнеше двайсет кила небесен бронз. Хвана метала от едната страна и погледна назад.

Нарцис поставяше стрела на лъка си, но тя бе толкова стара и крехка, че са строши на трески.

— Ау! — изпъшка той като герой от филм. — Маникюрът ми!

Обикновено нимфите бягаха доста бързо, но тези бяха натоварени с цял куп постери, тениски и други рекламни стоки с марка Нарцис. Освен това не действаха като отбор, а непрекъснато се препъваха една друга, бутаха се и се ръгаха с лакти. Пък и Ехо им пречеше, като спъваше и настъпваше колкото можеше повече от тях.

Въпреки това нимфите ги настигаха.

— Извикай Арион! — изпъшка Лио.

— Вече го направих! — отвърна Хейзъл.

Стигнаха до брега. Бяха стигнали водата и виждаха Арго II, но нямаше как да стигнат до кораба. Разстоянието бе твърде дълго за преплуване, дори да не мъкнеха бронза.

Лио се обърна назад. Тълпата се показваше над дюните. Нарцис тичаше най-отпред, стиснал лъка си като диригентска палка. Нимфите се бяха сдобили с разнообразни оръжия. Някои държаха скали, други дървени жезли, обрасли с цветя. Трети стискаха водни пистолети, които не изглеждаха много опасни. Погледът на собственичките им обаче бе убийствен.

— О, богове — промърмори Лио и свободната му ръка пламна. — Мразя да се бия.

— Дръж небесния бронз и застани зад мен — изтегли меча си Хейзъл.

— Застани зад мен! — повтори Ехо. Момичето с камуфлажа вече тичаше пред тълпата. Тя застана пред Лио, обърна се назад и разпери ръце, все едно смяташе да го защити.

— Ехо — успя да каже Лио въпреки надигналата се буца в гърлото му. — Ти си една много смела нимфа.

— Смела нимфа? — повтори тя въпросително.

— Горд съм, че си от „Тим Лио“ — каза той. — Ако оцелеем, ще е най-разумно да забравиш за Нарцис.

— Забравиш за Нарцис? — попита тя несигурно.

— Твърде добра си за него.

Нимфите ги обградиха в полукръг.

— Измама! — извика Нарцис. — Те не ме обичат, момичета! А всички трябва да ме обичат, нали?

— Да! — извикаха всички момичета.

Само една объркана нимфа в жълта рокля изписка:

— „Тим Лио“!

— Убийте ги! — нареди Нарцис.

Нимфите тръгнаха напред, но пясъкът пред тях изригна. Арион се появи от нищото и обиколи тълпата с такава скорост, че създаде пясъчна буря, която покри нимфите с бяла вар и ги заслепи.

— Обожавам този кон! — каза Лио.

Нимфите изпопадаха и се закашляха. Нарцис се олюля слепешката и размаха лъка си, все едно се опитваше да удари конска муха.

Хейзъл се качи на седлото, вдигна бронза и подаде ръка на Лио.

— Не можем да оставим Ехо! — каза Лио.

— Оставим Ехо — повтори нимфата и се усмихна.

За пръв път Лио видя лицето й. Тя бе истински красива — с яркосини очи, които досега не бе забелязал. Как бе възможно?

— Защо? — попита Лио. — Нали не мислиш, че можеш да спасиш Нарцис?

— Спасиш Нарцис — отвърна тя уверено.

И макар това да бе само ехо, Лио разбра, че тя го вярва. Нимфата бе получила втори живот и бе решена да го използва, за да спаси момчето, което обичаше — дори то да бе безнадеждно глупав (но пък хубав) идиот.

Лио искаше да възрази, но Ехо се приведе и го целуна по бузата, след което го побутна нежно.

— Лио, хайде! — извика Хейзъл.

Другите нимфи започваха да се съвземат. Те чистеха варта от очите си, които сега блестяха в яркозелено от гняв. Лио погледна отново към Ехо, но тя се сля с околната среда.

— Да — каза той с пресъхнало гърло, — добре.

Покатери се зад Хейзъл. Арион препусна по водата, нимфите закрещяха след него, а Нарцис се развика:

— Върнете ме обратно! Върнете ме обратно!

Докато Арион галопираше към Арго II, Лио си спомни нещо, което Немезида бе казала за Ехо и Нарцис: „Може би ще научиш нещо от тях“.

Лио бе предположил, че богинята има предвид Нарцис, но сега се замисли дали истинският урок за него самия не бе съдбата на Ехо — невидима за сестрите си, прокълната да обича някой, който не се интересува от нея.

Седмо колело.

Той се опита да прогони тази мисъл и стисна парчето бронз като щит.

Бе решен никога да не забравя лицето на Ехо. Тя заслужаваше да има поне един човек, който да я познава такава, каквато в действителност е.

Лио затвори очите си, но споменът за усмивката й вече избледняваше.