Знакът на Атина

L. Анабет

Анабет изгуби представа за времето. Чувстваше, че амброзията, която бе яла по-рано, започва да възстановява крака й, но все още я болеше толкова силно, че имаше неприятно усещане чак във врата си. Малки паяци се бяха спотаили в сенките по стените, сякаш очакваха нарежданията на своята господарка. Хиляди от тях шаваха под гоблените и така изтъканите сцени изглеждаха като разлюлени от вятър.

Анабет седна на разпадащия се под и се опита да запази силата си. Докато Арахна не гледаше, тя се опита да се свърже с приятелите си чрез лаптопа на Дедал, но, естествено, нямаше късмет. Не й остана никакъв избор, освен да гледа с удивление и ужас как Арахна работи с осемте си крака, движейки се с хипнотична скорост, докато развива нишките паяжина от статуята.

Със златните си дрехи и бляскаво лице от слонова кост Атина Партенос бе дори по-страшна от Арахна. Тя я гледаше сурово, все едно искаше да каже: „Донеси ми нещо вкусно, или…“. Анабет можеше да си се представи като древна гъркиня, която влиза в Партенона и вижда масивната богиня, подпряна на своите щит, копие и змия, хванала с една ръка Нике, крилатата богиня на Победата. Това щеше да е достатъчно, за да накара всеки смъртен да се поклони.

Освен това статуята излъчваше сила. Въздухът около Атина се затопли, докато богинята бавно се разкриваше. Мраморната й кожа заблестя. По-малките паяци в стаята се изнервиха и се отдръпнаха в коридора. Анабет предположи, че паяжините на Арахна някакси прикриват и отслабват силите на статуята. Сега, когато бе освободена, Атина Партенос изпълни помещението с магическата си енергия. Векове на молитви и жертвоприношения бяха дали сила на присъствието й. Статуята бе просмукана с мощта на богинята.

Но Арахна не забеляза това. Тя продължи да си мърмори под нос, докато дърпаше още и още нишки паяжина и пресмяташе колко вплитания ще трябват за проекта.

Всеки път, когато се поколебаеше, Анабет я окуражаваше и й напомняше колко прекрасно биха изглеждали гоблените на планината Олимп.

Статуята стана толкова топла и светла, че Анабет видя още детайли от светилището — римската зидария, която вероятно някога е била бяла, тъмните кости от старите жертви на Арахна, които висяха от паяжината й, огромните нишки, които свързваха пода с тавана. Анабет видя колко крехки са мраморните плочи под краката й. Те бяха напукани като счупено огледало. Всеки път, когато Атина Партенос помръднеше, се появяваха нови пукнатини по пода. На някои места имаше ями, големи колкото отвори на канализация. На Анабет почти й се прииска отново да стане тъмно. Дори планът й да успееше и тя да победеше Арахна, не бе сигурна дали ще може да се измъкне жива от тази стая.

— Толкова много паяжина — промърмори Арахна, — с нея мога да направя двайсет гоблена…

— Продължавай — извика Анабет, — справяш се прекрасно!

Паякът продължи да работи. След време, което се стори на Анабет като цяла вечност, планината от паяжина се струпа в краката на богинята. Действително стените все още бяха покрити с паяжина, а нишките, които задържаха стаята цяла, не бяха докоснати. Атина Партенос обаче бе свободна.

Моля те, събуди се — помоли се Анабет на статуята. — Майко, помогни ми.

Нищо не се случи, но пукнатините сякаш се разпростряха още повече по пода. Според Арахна злите мисли на чудовищата разяждаха от векове основите на светилището. Ако това бе така, сега Атина Партенос щеше да привлече още по-голямо внимание от страна на изчадията в Тартара.

— Дизайнът — напомни Анабет. — Трябва да побързаш. — Тя вдигна компютърния екран така, че Арахна да може да го види, но паякът я скастри.

— Запомних го, дете. Имам око за детайлите.

— Разбира се. Но трябва да побързаш.

— Че защо?

— Ами… за да покажем творбите ти на целия свят!

— Хммм. Е, права си.

Арахна започна да тъче. Превръщането на нишките паяжина в плетени възли бе пипкава работа. Стаята се разклати. Пукнатините в краката на Анабет станаха по-широки.

Арахна с нищо не показа, че е забелязала това. Анабет се чудеше дали не може някак си да бутне паяка в ямата долу, но реши да не опитва. Нямаше достатъчно голяма дупка, а освен това дори подът да пропаднеше, Арахна вероятно щеше да увисне на паяжината си и да се измъкне. Вместо нея в бездната щяха да пропаднат Анабет и огромната статуя.

Бавно и полека Арахна завърши дългите плетки от паяжина. Умението й бе невероятно. Анабет не можеше да не се впечатли. Усети как я разяжда съмнение. Ами ако Арахна наистина бе по-добра тъкачка от Атина?

Въпросът обаче не бе в умението на Арахна. Тя бе наказана заради гордостта и грубостта си. Нямаше значение колко си невероятен. Не можеш просто така да обиждаш боговете. Олимпийците служеха за напомняне, че винаги има някой по-добър от теб, затова не бива да се възгордяваш.

И въпреки това… да бъдеш превърнат в безсмъртен чудовищен паяк, бе прекалено сурово наказание за едната надменност.

Арахна започна да работи дори по-бързо, вплитайки плетките в плат. Скоро структурата бе готова. В центъра на статуята имаше плетен цилиндър от паяжина, широк метър и половина и дълъг три метра. Повърхността му блестеше като черупка на морски охлюв, но Анабет не го сметна за красив. Той бе просто полезен капан. Щеше да бъде прекрасен, ако проработеше.

Арахна се обърна към нея с гладна усмивка.

— Готова съм! А сега си искам наградата! Докажи, че можеш да изпълниш обещанията си!

Анабет разгледа капана. Намръщи се, докато го обикаляше и изследваше плетката от всеки ъгъл. След това, като внимаваше за счупения си глезен, падна на ръце и колене и влезе вътре. Бе изчислила всичко наум. Ако бе сбъркала нещо, планът й щеше да се провали. Тя обаче се промъкна през плетения тунел, без да докосва страничните му стени. Паяжината бе лепкава, но не прекалено. Тя излезе от другата страна и поклати глава.

— Има дефект — каза тя.

— Какво? — кресна Арахна. — Невъзможно! Последвах инструкциите ти…

— Вътре в плетката има дефект — отвърна Анабет, — точно по средата. Влез и виж сама.

Пяна изби по устата на Арахна и Анабет реши, че е насилила късмета си, че паякът ще я убие. Че ще стане на поредната купчина кости в паяжината.

Вместо това Арахна тропна сърдито и с осемте си крака.

— Аз не правя грешки!

— Грешката е мъничка — каза Анабет, — вероятно можеш да я оправиш. Не искам обаче да покажа дефектна творба на боговете. Виж сама и прецени. Ако можеш да го оправиш, ще го покажем на Олимпийците. Ще станеш най-известната тъкачка в историята. Вероятно ще уволнят музите и ще направят теб покровителка на изкуствата. Богиня Арахна… да, дори това не би ме изненадало.

— Богиня… — Дишането на Арахна се учести. — Да, да. Ще оправя проклетия дефект. — Тя навря главата си в тунела. — Къде е?

— Точно по средата — подкани я Анабет, — влез навътре. Дано не ти е малко тясно.

— Съвсем наред ми е! — излая Арахна и се натика вътре.

Търбухът на паяка се побра вътре, но, както се надяваше Анабет, едва-едва. Докато чудовището си проправяше път навътре, плетените нишки от паяжина се разшириха, за да я поберат. Арахна се навря цялата, чак до паяжинните си жлези.

— Няма никакъв дефект! — кресна тя.

— Нима? — попита Анабет. — Това е странно. Излез и ще погледна отново.

Настъпи моментът на истината. Арахна се заизвива в опит да излезе. Плетеният тунел се затегна около нея и я хвана в капан. Тя се опита да си провре път напред, но капанът се бе затегнал около търбуха й. Не можеше да мръдне ни напред, ни назад.

Анабет се страхуваше, че острите крака на паяка могат да пробият коприната. Те обаче бяха притиснати така силно около нея, че Арахна почти не можеше да ги придвижи.

— Какво става? — развика се тя. — Заклещих се!

— Ах — каза Анабет, — забравих да те предупредя. Този дизайн се нарича китайски капан. Макар варианта, който изтъка ти, да е малко голяма версия. Бих го кръстила паешки капан.

— Измяна! — Арахна започна да се гърчи и тресе, но капанът не я изпусна.

— Просто се борех да оцелея — поправи я Анабет. — Така или иначе, ти щеше да ме убиеш независимо от помощта ми, нали така?

— Естествено! Ти си дъщеря на Атина! — Внезапно капанът замръзна. — Исках да кажа, не, разбира се! Аз спазвам обещанията си!

— Сигурно. — Анабет отстъпи от плетения цилиндър, който отново започна да се тресе. — Обикновено тези капани се правят от плетен бамбук, но паяжината е дори по-добра. Ще те задържи в капан, твърде здрав, за да бъде скъсан. Дори за теб.

— Ахххх! — Арахна започна да се върти и тресе, но Анабет се дръпна от пътя й.

Дори със счупен глезен й бе лесно да избегне голям плетен капан за пръсти.

— Ще те унищожа! — закани се Арахна. — Искам да кажа… не, ще бъда много мила с теб, стига да ме пуснеш.

— Бих си спестила усилията, ако бях на твое място.

Анабет си пое дълбоко въздух и се отпусна за пръв път от часове.

— Сега ще извикам приятелите си.

— За да видят творбите ми, нали? — обади се обнадеждена Арахна.

Анабет огледа стаята. Трябваше да има начин да пусне съобщение по Ирида до Арго II. Имаше вода в бутилката си, но не знаеше как да създаде светлина и мъгла, за да оформи дъга в тъмната пещера?

Арахна отново започна да се търкаля.

— Ти ще извикаш приятелите си да ме убият! — изпищя тя. — Няма да умра! Не и по този начин!

— Успокой се — каза Анабет. — Няма да те убием. Трябва ни само статуята.

— Статуята?

— Ами да. — Анабет не трябваше да продължава, но страхът й се превърна в гняв и отвращение. — Знаеш ли коя е творбата, която ще покажа на боговете на Олимп? Няма да е твоя. Там е мястото на Атина Партенос. В централния парк на боговете.

— О, не! Това е отвратително!

— Няма да стане веднага — каза Анабет, — първо ще върнем статуята в Гърция. Едно пророчество ни каза, че с нея ще победим гигантите. А след това… е, не можем просто да го върнем в Партенона. Това ще повдигне прекалено много въпроси. Ще е на по-безопасно място на Олимп. Ще обедини децата на Атина и ще помири гърци и римляни. Благодаря ти, че я запази през всичките тези векове. Направи голяма услуга на Атина.

Арахна изпищя и подивя. От жлезите й изскочи паяжина, която се закачи за гоблен на далечната стена. Тя размърда търбуха си и скъса драперията. След това продължи да се търкаля и да стреля паяжини напосоки, като събаряше мангали с вълшебен огън и отчупваше парчета от пода.

Стаята се разклати. Гоблените пламнаха.

— Престани! — Анабет се опита да отскочи от пътя на паяжините. — Ще събориш цялата зала и ще убиеш и двете ни!

— По-добре от това да видя как печелиш! — кресна Арахна. — Деца! Помогнете ми!

Страхотно. Анабет се надяваше, че вълшебната аура на статуята ще държи малките паячета настрана. Арахна обаче продължи да ги вика за помощ. Анабет се замисли дали не трябва да убие жената паяк, за да я накара да млъкне. Сега това щеше да е лесна задача, въпреки че имаше само нож. Не искаше обаче да убива толкова беззащитно създание — дори това да бе Арахна.

Освен това, ако разсечеше паяжината, капанът можеше да се развие. Арахна можеше да се измъкне, преди Анабет да я довърши.

Всички тези мисли долетяха твърде късно. Паяците се събраха в залата. Статуята на Атина заблестя по-силно. Паяците видимо не искаха да я приближат, но постепенно събраха смелост и запълзяха напред. Майка им викаше за помощ. Накрая щяха да покрият всичко, включително Анабет.

— Арахна, спри! — извика тя. — Или ще…

Арахна успя някак си да се завърти в нейна посока и насочи търбуха си към гласа й. Една паяжина я удари в гърдите като ръкавица на боксьор.

Анабет падна, а в крака й пламна болка. Тя бясно замахна с ножа си, докато Арахна я дърпаше към себе си. Успя да среже нишката и да изпълзи настрана, но малките паяци приближаваха. Разбра, че усилията й си били напразни. Нямаше да се измъкне оттук жива. Децата на Арахна щяха да я убият в краката на майка й.

— Пърси — помисли си тя, — съжалявам.

Точно тогава залата се разтърси и таванът на пещерата експлодира.

В мрака нахлу ярка светлина.