Знакът на Атина

XXXVIII. Лио

Един от проблемите им се разреши сам — шлюзът над тях се затвори автоматично, което ги откъсна от преследвачите. Остави ги обаче и без светлина. Двамата с Франк можеха да се оправят с това. Лио само се надяваше да не им се наложи да се връщат по същия път, по който бяха дошли. Не бе сигурен, че може да отвори шлюза отвътре.

Поне обсебените дебелаци бяха останали от другата страна. Мраморният под над главата на Лио се разтърси, все едно го ритаха дебели туристически крака.

Франк вероятно се бе върнал в човешката си форма, тъй като Лио го чу как киха зад гърба му в тъмното.

— Какво да правим сега? — попита той.

— Само не се паникьосвай — отвърна Лио. — Ще призова малко огън, за да видим какво има наоколо.

— Благодаря за предупреждението.

Показалецът на Лио пламна като свещичка от торта за рожден ден. Пред тях имаше каменен тунел с нисък таван. Той се спускаше надолу, а след това завиваше на юг — точно както бе казала Хейзъл.

— Е — отбеляза Лио, — върви само в една посока.

— Да намерим Хейзъл — заяви Франк.

Лио не възрази. Тръгнаха надолу по коридора, като Лио водеше с огнения си пръст. Бе доволен от това, че Франк е зад гърба му. Той бе голям, силен и можеше да се превръща в страшни животни, които биха посрещнали обсебените туристи, в случай че успееха да счупят шлюза и да проврат огромните си тела в тунела, за да ги последват. Замисли се дали ейдолоните няма вместо това да изоставят телата зад себе си и да обсебят някой от тях. Браво за оптимизма — скара се Лио на себе си.

След около трийсет метра завиха зад един ъгъл и намериха Хейзъл. Тя изучаваше една врата на светлината на златния си кавалерийски меч. Бе толкова вглъбена, че дори не ги забеляза, докато Лио не каза:

— Здрасти.

Хейзъл се завъртя и се опита да размаха оръжието си. За щастие на Лио и лицето му, острието бе твърде дълго, за да се размахва в коридор.

— Какво правите тук? — попита Хейзъл.

— Съжалявам — преглътна Лио, — нападнаха ни гневни туристи — след което й разказа какво всъщност се бе случило.

Тя изсъска от раздразнение.

— Мразя ейдолоните. Нали уж Пайпър им каза да не ни безпокоят!

— О! — каза Франк. Вероятно и той бе споходен от „оптимистични“ мисли.

— Пайпър им каза да не безпокоят кораба и да не обсебват никой от нас. Ако обаче са ни последвали и са обладали други тела, технически не нарушават клетвата си.

— Страхотно — промърмори Лио. — Ейдолоните мислят като адвокати. Сега вече наистина искам да ги убия.

— Забрави ги за малко — каза Хейзъл. — Тази врата ми пречи. Лио, можеш ли да си опиташ късмета с ключалката?

Лио изпука кокалчетата на ръцете си.

— Стори път на майстора, ако обичаш.

Вратата бе интересна и много по-сложна от комбинацията с римски цифри горе. Цялата бе покрита с имперско злато. Механична сфера с размера на топка за боулинг бе вградена в центъра. Сферата бе конструирана от пет концентрични кръга, върху всеки от които имаше изобразени зодиакални знаци — телец, скорпион и така нататък, — а също и случайна комбинация от цифри.

— Тези букви са гръцки — каза изненадан Лио.

— Много римляни са говорили гръцки — отвърна Хейзъл.

— Предполагам — отговори Лио, — но такова майсторство… без да се обиждате, но ми се вижда сложничко за римлянин.

— Така е — ехидно отвърна Франк. — Да правите нещата ненужно сложни, си е напълно гръцко умение.

— Хей — оплака се Лио, — просто имах предвид, че машината е деликатна и сложна. Напомня ми на… — Той се загледа в сферата, като се мъчеше да си спомни къде е чувал за подобна древна машина. — Това е някаква сложна ключалка — реши накрая. — Подреждате символите от различните сфери в правилния им ред и това отваря вратата.

— Но какъв е правилният ред? — попита Хейзъл.

— Добър въпрос! Гръцки сфери… астрономия, геометрия… — Лио усети да го обхваща топло чувство. — Стига бе! Няма начин! Чудя се… каква е стойността на пи?

— Зависи за какъв пай става въпрос — компетентно се произнесе Франк.

— Има предвид числото пи — намеси се Хейзъл. — Учила съм го по математика, но…

— Използва се за измерване на кръгове — каза Лио, — ако тази сфера е направена от човека, за когото си мисля…

Хейзъл и Франк го изгледаха в очакване.

— Няма значение — продължи Лио. — Почти сигурен съм, че стойността на числото пи е 3,1415 и тъй нататък. Числото продължава безкрайно, но сферата има само пет кръга, така че толкова трябва да е достатъчно.

— Ами ако не е? — попита Франк.

— Ами тогава най-вероятно ще падна сразен от подъл капан. Нека проверим! — Той завъртя пръстените, като започна от най-близкия. Пренебрегна буквите и зодиакалните знаци и подреди числата, докато те не изписаха стойността на числото пи.

Нищо не се случи.

— Колко съм тъп — промърмори Лио. — Пи ще се разширява от вътре навън, тъй като е безкрайно. — Той пренареди цифрите наопаки, като започна от центъра и продължи до ръба. Когато нагласи и последния кръг, нещо в сферата изщрака.

Вратата се отвори.

Лио се усмихна широко на спътниците си.

— Така, добри ми приятели, правим нещата в Света на Лио. Заповядайте!

— Мразя Света на Лио — промърмори Франк.

Хейзъл се разсмя.

Вътре имаше толкова невероятни неща, че Лио можеше да остане години наред, за да ги разглежда. Стаята бе с размерите на ковачницата в лагера на нечистокръвните, с бронзови работни маси и кошници, пълни с уреди за металообработка. Дузини бронзови и златни сфери, подобни на баскетболни топки от стиймпънк роман, бяха пръснати на различни места. Навсякъде се мяркаха зъбци и жици. Метални кабели минаваха през всички маси и се събираха в центъра на стаята, където имаше малко издигнато помещение като звукова кабина на театрален салон. Стълби излизаха от двете му страни. Всички кабели сякаш влизаха в него.

До стълбите отляво имаше редица прегради като за картотека. Във всяка от тях имаше кожени цилиндри — вероятно древни свитъци.

Лио се канеше да тръгне към масите, когато погледна наляво и едва не подскочи на място. От двете страни на прага имаше два въоръжени манекена, които наподобяваха плашила, направени от бронзови тръби и облечени с римски броня, щит и меч.

— Леле — приближи единия от тях Лио, — щеше да е страхотно, ако работеха.

Франк се отдалечи от манекените.

— Тези неща ще оживеят и ще ни нападнат, нали?

— Няма начин — засмя се Лио, — не са довършени.

Той почука врата на най-близкия манекен. Медни жици се подаваха изпод нагръдника му.

— Виж, жиците към главата са прекъснати. А тук в рамото скрипецът не е свързан като хората. Предполагам, че римляните са се опитали да копират гръцки дизайн, но не са имали необходимите умения.

— Разбира се — погледна към тавана Хейзъл, — римляните не разбират от великия сложен гръцки дизайн.

— От деликатните гръцки инструменти — продължи Франк, — от изтънчените гръцки машинарии.

— Хей, казвам нещата така, както ги виждам — отвърна Лио и заклати главата на манекена, като го накара да закима, все едно е съгласен с него. — Опитът обаче е впечатляващ. Чувал съм, че римляните са откраднали дизайните на Архимед, но…

— На Архимед — погледна го изненадана Хейзъл, — той не е ли бил древен математик?

— Бил е много повече от това — засмя се Лио, — бил е най-прочутият син на Хефест, живял някога…

— Чувал съм за него — почеса се по ухото Франк. — Откъде обаче можеш да знаеш, че манекените са направени по негов дизайн?

— Трябва да е така! — възкликна Лио. — Виж, чел съм много за Архимед. Той е героят на хижа номер девет. Живял е в гръцка колония в южната част на Италия, преди Рим да стане огромен и да вземе властта. Накрая римляните унищожили града му. Римският генерал искал да пощади Архимед, защото той бил много ценен за древния свят — нещо като античен Айнщайн, но някакъв глупав легионер взел, че го убил.

— Хайде пак — промърмори Хейзъл. — Не всички римляни са глупави, Лио.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Франк, след като изсумтя в знак на съгласие. — Не виждам испански гидове наблизо.

— Човек — отвърна Лио, — не може да си герой, който обича да строи, и да не знаеш за Архимед. Пичът е бил суперинтелигентен. Изчислил е стойността на числото пи! Измислил е хидравличния винт, благодарение на който водата може да се движи по тръбите, направил е сума изчисления, които ползваме до ден-днешен в инженерството!

— Хидравличен винт — изсумтя Хейзъл. — Е, извинявай, че не съм чувала за това велико откритие.

— Построил също смъртоносно оръжие от огледала, с което можел да изгаря вражеските кораби — каза Лио. — Надявам се, че това е достатъчно велико за теб.

— Гледах за това по телевизията — сети се Франк. — Доказаха, че не е могло да работи.

— Разбира се, че няма да работи. Съвременните смъртни не познават небесния бронз, а ключът е в него — каза Лио. — Архимед също измислил огромен кран с кука, който можел да сграбчва противниковите кораби от водата.

— Това вече е яко — призна Франк. — Умирам да играя на такова нещо в лунапарка. Редовно хващам играчки!

— Виждаш ли — каза Лио. — Откритията му обаче не помогнали. Римляните унищожили града му и го убили. Според легендите римският генерал бил голям фен на Архимед и ограбил работилницата му. Занесъл много сувенири в Рим. Те изчезнали от историята, но сега… — Лио размаха ръце пред масите. — Ето ги сред нас.

— Имаш предвид металните топки? — попита Хейзъл.

Лио не можеше да повярва, че приятелите му не оценяват гения на предметите пред тях, но се опита да сдържи раздразнението си.

— Хора, Архимед е конструирал сфери. Римляните никога не успели да ги разгадаят. Смятали, че показват времето или следят съзвездията, понеже били покрити с изображения на звезди и планети. Това обаче е като да намериш пушка и да я ползваш за бастун.

— Лио, римляните са били страхотни инженери — напомни му Хейзъл, — строили са акведукти, пътища…

— Много обсадни машини — добави Франк, — обществена канализация.

— Хубаво — призна Лио, — но Архимед е бил от съвсем друга класа. Сферите можели да правят всякакви неща, само дето никой не е сигурен… — Внезапно му хрумна нещо толкова невероятно, че носът му пламна. Той го изгаси възможно най-бързо. Това бе унизително. Отиде до картотеката и разгледа свитъците. — Богове! Това е! — Внимателно вдигна един свитък. Не владееше добре старогръцкия, но можеше да разчете заглавието: „Как се градят сфери“. — Това е изгубената книга! — Ръцете му трепереха. — Архимед описал в нея методите за конструкция. Всички копия били изгубени в стари времена. Ако обаче успея да преведа това…

Възможностите бяха безкрайни. За Лио приключението бе поело в нова насока. Трябваше да занесе сферите и свитъците на безопасно място у дома. Трябваше да предпази всичко това и да го изучи в бункер номер девет.

— Тайните на Архимед — промърмори той. — Приятели, това е по-велико дори от лаптопа на Дедал. Ако римляните нападнат лагера на нечистокръвните, това може да го спаси. Може дори да научим нещо, което да ни помогне в битката с гигантите!

Хейзъл и Франк се спогледаха скептично.

— Хубаво — каза Хейзъл. — Не сме дошли тук заради свитъците, но предполагам, че можем да ги вземем с нас.

— Стига — добави Франк — да си съгласен да споделиш тайните си с тъпите невежи римляни.

— Какво? — погледна го неразбиращо Лио. — Оф, не съм искал да ви обидя… ъ-ъ, няма значение. Важното е, че имаме добра новина!

За пръв път от няколко дни Лио усети, че го изпълва надежда.

И естествено, точно тогава нещата се объркаха.

Едно от кълбата до Хейзъл и Франк се включи и се завъртя. Ред паешки крачета се появиха от екватора му и кълбото се изправи. Два бронзови кабела излязоха от върха му и стреляха по Хейзъл и Франк като електрошокови пистолети. Приятелите на Лио се строполиха на пода.

Лио се втурна да им помага, но двата метални манекена, които не можеха да помръднат, го направиха. Те извадиха мечовете си и пристъпиха към момчето.

Този вляво завъртя кривия си шлем, оформен като вълча глава. Макар да нямаше лице или уста, иззад визьора се чу познат глух глас.

— Не можеш да се измъкнеш, Лио Валдес — каза манекенът. — Не обичаме да обсебваме машини, но дори те са по-добър вариант от туристите. Няма да напуснеш това място жив.