Знакът на Атина

XXX. Пърси

Сърцето на Пърси биеше бясно, докато Хризаор крачеше напред-назад и ги изучаваше като говеда за продан. Дузина от хората делфини останаха около тях, насочили копия към гърдите на Пърси. Останалите тършуваха из кораба, като трополяха и събаряха разни неща под палубата. Един се показа от стълбите с кутия амброзия. Друг носеше заряди за балистата под мишница и кош с гръцки огън.

— Внимателно! — предупреди Анабет. — Това е достатъчно, за да взриви и двата кораба.

— Ха! — изсмя се Хризаор. — Ние познаваме гръцкия огън, момиче. Не се безпокой. От векове ограбваме корабите, минаващи през Маре Нострум.

— Акцентът ти ми е познат — каза Пърси, — познаваме ли се?

— Нямал съм удоволствието — отвърна Хризаор и насочи озъбената горгонска маска към него. Бе невъзможно да се каже какво е изражението му под нея.

— Но съм чувал за теб, Пърси Джаксън. Младият герой, спасил планината Олимп. Ето я и твоята вярна помощница, Анабет Чейс.

— Не съм ничия помощница — изръмжа Анабет, — а акцентът му ти е познат, Пърси, тъй като звучи като майка си, която убихме в Ню Джърси.

— Акцентът му не е като на някой от Ню Джърси — намръщи се Пърси. — Коя е майка му… о!

Пъзелът се нареди. Градината на леля Ем. Бърлогата на Медуза. Тя говореше със същия акцент.

Докато Пърси не я бе обезглавил.

— Майка ти е Медуза? — попита той. — Това е гадно.

Ако се съдеше по звука, долетял изпод маската на Хризаор, сега и той се бе озъбил.

— Ти си точно толкова арогантен, колкото беше и първият Персей — каза Хризаор, — но да, Пърси Джаксън. Майка ми е Медуза. Баща ми е Посейдон. След като тъй наречената богиня на Мъдростта прокле майка ми… — Златната маска се насочи към Анабет. — Твоята майка, ако не се лъжа — после продължи: — Двете деца на Медуза бяха пленени в тялото й. Не можехме да се родим. Когато първият Персей обезглави Медуза…

— От тялото й изхвърчали две деца — спомни си Анабет. — Едното е Пегас. Другото си ти.

— Значи брат ти е крилат кон — премигна Пърси, — освен това си ми полубрат, което означава, че всички летящи коне по света са ни… Знаеш ли, нека забравим за това.

Още преди години бе научил, че не е много разумно да мисли за това кои са роднините му по божествена линия. След като циклопът Тайсън го бе приел за брат, Пърси реши, че не иска да се запознава с останалите си роднини.

— След като си дете на Медуза — попита той, — защо не съм чувал никога за теб?

— Когато брат ти е Пегас — въздъхна подразнен Хризаор, — биваш забравен. О, вижте, крилат кон! На някой пукало ли му е за мен? Не! — Той повдигна острието на меча си до нивото на очите на Пърси. — Въпреки това ще сгрешиш, ако ме подцениш. Ненапразно ме наричат Златния меч.

— Имперско злато? — предположи Пърси.

— Омагьосано злато. По-късно римляните го нарекоха имперско, но аз бях първият с острие от този метал. И понеже бардовете решиха да ме забравят, станах злодей. Реших да се възползвам от наследството си. Като син на Медуза мога да вдъхвам ужас. А като син на Посейдон — да владея морето!

— Станал си пират — обобщи Анабет.

Хризаор разпери ръце, което зарадва Пърси. Така мечът не бе пред очите му.

— Най-добрият пират — заяви Хризаор. — Плавам из тези води от векове и посрещам глупавите герои, дръзнали да влязат в Маре Нострум. Това море е мое. Всичко, което имате, ми принадлежи.

Един от хората делфини измъкна тренер Хедж от долната палуба.

— Пусни ме, грозен рибок! — кресна Хедж, докато се опитваше да ритне воина. Копитото му обаче се закачи за бронята. Ако се съдеше по следите от подкови по доспехите, тренерът бе опитал този номер вече няколко пъти.

— Сатир — каза Хризаор, развеселен. — Старичък и жилав, но все пак циклопите ще платят добре за вкусна хапка като него. Оковете го.

— Никой няма да ме яде! — опита се да протестира Хедж.

— И му запушете устата — добави Хризаор.

— Ах, ти, лъскав малък… — Заканата на Хедж бе прекъсната, когато делфинът навря ленен парцал в устата му. Скоро тренерът бе проснат като чувал с картофи до останалата плячка, състояща се от храна, оръжия и дори вълшебния сандък за лед от столовата.

— Не можете да постъпвате така! — развика се Анабет.

Смехът на Хризаор оттекна иззад маската му. Пърси се замисли дали пиратът е обезобразен и дали погледът му може да вкаменява като този на майка му.

— Мога да правя каквото си поискам — каза Хризаор. — Воините ми са обучени до съвършенство. Те са свирепи и кръвожадни…

— Делфини — довърши Пърси.

— Да. И какво от това? — сви рамене Хризаор. — Извадиха лош късмет преди няколко хилядолетия, когато отвлякоха грешния човек. Част от екипажа им бе превърнат в обикновени делфини. Други полудяха. Но тези оцеляха като хибриди. Когато ги намерих под вълните, им предложих нов живот и те ме последваха. Сега са моята най-вярна стража. Не се боят от нищо!

Един от воините изписука нервно.

— Освен от едно нещо — изръмжа Хризаор, — но това няма значение. Той не е тук.

В ума на Пърси се зароди идея. Преди да може да я реализира, по стълбите се качиха още делфини, които домъкнаха останалите му приятели. Джейсън бе изпаднал в безсъзнание. Ако се съдеше по синините на лицето му, бе опитал да се съпротивлява. Хейзъл и Пайпър бяха вързани за ръцете и краката. Пайпър имаше и парцал в устата. Очевидно делфините бяха разбрали за очароващия й глас. Франк бе единственият, който липсваше, макар че двама от делфините изглеждаха нажилени от пчела.

Нима Франк можеше да се превръща в пчелен рояк? Пърси се надяваше на това. Ако той бе на свобода, това щеше да им донесе предимство.

Стига Пърси да успееше да се свърже с него.

— Отлично! — злорадо каза Хризаор и даде знак на воините си, които стовариха Джейсън до арбалетите. След това разгледа момичетата като подаръци за Коледа, което накара Пърси да изскърца със зъби.

— Момчето не ми върши никаква работа — каза Хризаор, — но съм сключил сделка с Цирцея. Тя ще купи момичетата за слугини или за обучение в магията в зависимост от таланта им. Но теб те очаква друга съдба, мила ми Анабет.

— Няма да ме водиш никъде! — настръхна Анабет.

Пърси пъхна ръка в джоба си. Химикалката се бе появила обратно в джоба му. Имаше нужда от малко разсейване, за да извади меча си. Може би щеше да изненада Хризаор. Може би делфините щяха да се паникьосат.

Щеше му се да знае нещо за слабостите на Хризаор. Обикновено Анабет го информираше за такива неща, но за този тип явно нямаше никакви легенди. Не знаеха нищо за него.

Златният воин цъкна презрително.

— За мое съжаление, скъпа ми Анабет, няма да останеш с мен. Една определена богиня дава голяма награда за теб и Пърси. Предпочита ви живи. Не непременно цели обаче.

В този миг Пайпър предизвика разсейването, от което имаха нужда. Тя зави толкова силно, че бе чута и през парцала, след което припадна върху най-близкия страж и го събори. Хейзъл схвана идеята и падна на палубата, като риташе с крака така, все едно е получила пристъп.

Пърси извади Въртоп и замахна с него. Острието трябваше да мине право през шията на Хризаор, но златният воин бе надарен с изключителна бързина. Той избегна удара и блокира острието, докато воините делфини отстъпиха към останалите пленници, за да позволят на капитана си да се бие. Те записукаха развълнувано.

Пърси разбра, че са свикнали на такива забавления. Не смятаха, че лидерът им е в каквато и да било опасност.

Пърси не бе кръстосвал меч с такъв противник от… битката си с Арес, бога на Войната. Хризаор бе толкова добър. Много от силите на Пърси бяха нараснали през годините, но той твърде късно осъзна, че въртенето на меча не е сред тях — напротив, изгубил бе форма. Не бе равностоен противник на Хризаор.

Двамата дуелиращи се напредваха и отстъпваха. Пърси, без да иска, си спомни съветите на Люк Кастелан, неговия първи треньор в лагера на нечистокръвните.

Но те не помогнаха.

Златната маска бе прекалено изнервяща. Топлата мъгла, хлъзгавата палуба, писукането на делфините — всичко това му пречеше. С ъгълчето на окото си Пърси забеляза, че единият от хибридите е опрял нож в гърлото на Анабет, за да е сигурен, че тя няма да опита нещо хитро.

Пърси пробва да заблуди противника си и след това да го намушка в стомаха, но Хризаор очакваше този ход. Той изби меча на Пърси от ръката му. За втори път Въртоп цопна в морето.

Хризаор се изсмя. Дори не бе задъхан. Той опря върха на златния си меч в гърдите на Пърси.

— Добър опит — каза пиратът, — сега обаче ще бъдеш окован и изпратен при слугите на Гея. Те нямат търпение да пролеят кръвта ти и да събудят богинята.