Знакът на Атина

XXVII. Пайпър

Пътеводителят на Херкулес не им помогна много срещу змиите и комарите.

— Ако това е вълшебен остров — изсумтя Пайпър, — можеше да бъде поне хубав вълшебен остров.

Двамата вървяха нагоре и надолу по възвишенията на една покрита с гъсти гори долина, като внимателно избягваха змиите в черно и червено, които се препичаха по камъните. В най-ниските части на терена имаше застояли блата, които гъмжаха от комари. Дърветата бяха най-вече маслини, кипариси и борове. Песента на цикадите и смазващата жега напомняха на Пайпър за резервата в Оклахома през лятото.

Най-лошото бе, че до момента не бяха открили никаква река.

— Можем да полетим — предложи за пореден път Джейсън.

— Така ще пропуснем нещо — каза Пайпър. — Освен това не бих искала да цопна върху някой враждебно настроен бог. Как се казваше той между другото? Ах, боли?

— Ахелой. — Джейсън се опитваше да чете пътеводителя, докато вървеше, и затова постоянно се блъскаше в дърветата или се препъваше в камъните.

— Тук пише, че той е потомус.

— Той е хипопотам?

— Не, потомус. Речен бог. Пише, че бил духът на някакво божество в Гърция.

— Понеже не сме в Гърция, можем да допуснем, че се е преместил — каза Пайпър. — Това не ми вдъхва големи надежди относно полезността на тази книга. Нещо друго?

— Пише, че някога Херкулес се бил с него — продължи Джейсън.

— Херкулес се е бил с 99% от съществата в Древна Гърция.

— Така е. Чакай да видим. Херкулесовите стълбове… — Джейсън прелисти една страница. — Пише, че островът няма хотели, ресторанти или транспорт. Забележителностите в него са Стълбовете и самият Херкулес. Я, това е интересно. Знаеш ли, че знакът на долара — буквата S с две черти през нея, идва от испанския герб, който някога бил съставен от двете колони на Херкулес и знаме, минаващо през тях?

Страхотно — помисли си Пайпър. Джейсън най-после се бе сприятелил с Анабет и се бе заразил от нейния стремеж да трупа безполезна информация.

— А нещо полезно не пише ли?

— Чакай. Тук има бележка за Ахелой. Речният бог се борил с Херкулес за ръката на прекрасната Деянира. По време на битката Херкулес счупил един от рогата му. Рогът се превърнал в първата корнукопия.

— Моля?

— Май става дума за рог на изобилието — каза Джейсън, — от който се изливат всякакви благини. Имаме няколко в лагер „Юпитер“. Не знаех, че оригиналът произлиза от главата на някакъв бог.

— И сега трябва да вземем другия — каза Пайпър. — Подозирам, че няма да е лесно. Коя е Деянира?

— Херкулес се оженил за нея — каза Джейсън. — Мисля, че с нея ставаше нещо лошо. Но тук не пише за това.

Пайпър си спомни за думите на Херкулес. Първото му семейство бе загинало. Втората му жена умряла, след като я подлъгали да го отрови.

Харесваше предизвикателството на Херкулес все по-малко и по-малко.

Двамата минаха между две могили, като напразно се опитваха да останат на сянка. Пайпър вече бе подгизнала от пот. Комарите я бяха нахапали по глезените, ръцете и врата. Вероятно приличаше на болна от дребна шарка.

Най-накрая бе останала насаме с Джейсън и ето как прекарваше времето с гаджето си. Беше много подразнена от това, че той бе споменал Хера, но знаеше, че не бива да го обвинява. Може би просто му беше ядосана. Откакто бяха напуснали лагер „Юпитер“, бе изпълнена с гняв и тревога. Замисли се за това какво ли бе искал да каже Херкулес за синовете на Зевс. Че не може да им се има вяра? Че са прекалено заети с отговорности? Пайпър се опита да си представи Джейсън като бог, застанал на някакъв плаж, за да пази портите към океана, векове след като Пайпър и всички приятели от смъртния му живот бяха загинали. Запита се дали Херкулес някога не бе приличал на Джейсън — оптимистично настроен, самоуверен, винаги готов да помогне.

Не можеше да си го представи.

Докато се спускаха към следващата долина, Пайпър се зачуди какво ли се случва на Арго II. Изкуши се да изпрати съобщение по Ирида, но Херкулес ги бе предупредил да не се свързват с приятелите си. Надяваше се, че Анабет ще се досети какво става и няма да прати още една група на плажа. Пайпър не бе сигурна какво може да стори Херкулес, ако го обезпокоят отново. Представи си как тренер Хедж се изнервя и стреля с балистата си по човека в пурпурна роба. Въображението й нарисува и друга ужасна картина — как ейдолоните отново обладават екипажа на кораба и ги изпращат на самоубийствена битка с Херкулес.

Пайпър потрепера. Не знаеше колко е часът, но слънцето вече бе ниско над хоризонта. Как можеше денят да мине толкова бързо? Ако не беше крайният им срок, залезът щеше да й звучи примамлив с обещанието си за хлад. Нощният бриз обаче нямаше да им помогне, ако са мъртви. Освен това следващият ден бе първи юли. Ако информацията им бе вярна, това бе последният ден на Нико ди Анджело.

А също така и денят, в който Рим ще бъде унищожен.

— Спри — каза Джейсън.

Пайпър не бе сигурна какво не е наред. След това осъзна, че чува шум от вода пред себе си. Излязоха от прикритието на дърветата и се озоваха на брега на река. Тя бе широка около дванайсет метра, но дълбочината й беше едва няколко сантиметра — сребрист слой вода, спускащ се по хлъзгаво каменисто дъно. На няколко метра надолу бързеите се вливаха в дълбока тъмносиня дупка.

Нещо в реката я притесни. Цикадите по дърветата бяха замлъкнали. Птиците не чуруликаха. Сякаш водата изнасяше лекция и слушаше само собствения си глас.

Колкото повече слушаше, толкова повече й идеше да отпие от реката, да събуе обувките си, да разхлади краката си. А и тази дупка… щеше да е приятно да се гмурне в нея с Джейсън, да се отпусне под сянката на дърветата, плувайки в прекрасната хладна вода.

Звучеше толкова романтично!

Пайпър се отърси от унеса. Тези мисли не бяха нейни. Нещо не беше наред. Чувстваше се така, сякаш реката я бе очаровала.

Джейсън седна на един камък и понечи за събуе обувките си. Усмихна се към дупката, все едно нямаше търпение да се гмурне в нея.

— Престани! — извика Пайпър на реката.

— Какво? — погледна я смаяно Джейсън.

— Не ти — каза Пайпър, — говорех на нея.

Почувства се глупаво, задето сочи към реката, но беше сигурна, че във водата има някаква магия, която влияе на чувствата й.

Тъкмо сметна, че е полудяла, и реши, че Джейсън ще й го каже, когато реката проговори:

— Простете. Пеенето е едно от малкото удоволствия, които са ми останали.

Една фигура се появи от дупката, все едно се изкачваше с асансьор.

Раменете на Пайпър се напрегнаха. Това бе създанието, което се бе появило в острието на ножа й — бикът с човешко лице. Кожата му бе синя като водата, а копитата му левитираха над повърхността на реката. На края на бичия му врат имаше глава на човек с къса къдрава коса, брада, сплетена в старогръцки стил, дълбоки тъжни очи, скрити зад очила за плуване, и уста, която изглеждаше перманентно нацупена. От лявата страна на главата му се издигаше рог — дълъг, изкривен и черно-бял като онези, които воините ползваха за чаши. Дисбалансът караше главата му да клюма на една страна. Изглеждаше така, сякаш опитваше да изтръска вода от ухото си.

— Здравейте — каза тъжно той, — предполагам, че сте дошли да ме убиете.

Джейсън отново обу обувките си.

— Ами…

— Не! — намеси се Пайпър. — Съжалявам. Много съжалявам. Не искахме да те безпокоим, но Херкулес ни изпрати тук.

— Херкулес — въздъхна бикът с човешка глава. Копитата му започнаха да рият водата, все едно се канеше да ги нападне.

— За мен той винаги ще бъде Херакъл. Това е гръцкото му име. В превод означава „Слава на Хера“.

— Странно — каза Джейсън, — той я мрази.

— Така е — кимна бикът с човешка глава. — Може би затова не каза нищо, когато римляните го преименуваха на Херкулес. Днес повечето хора го познават под това име. Под тази марка, ако щете. За Херкулес реномето е нещо много важно.

Бикът с човешка глава говореше с горчивина, но и с топлота, все едно Херкулес бе стар приятел, тръгнал по лош път.

— Вие сте Ахелой? — попита Пайпър.

Бикът с човешка глава сви предните си крака и сведе глава в поклон. На Пайпър това се стори едновременно сладко и тъжно.

— На вашите услуги. Аз съм необикновеният речен бог. Някога бях духът на най-великата река в Гърция. Сега съм обречен да живея тук, в другия край на острова, дом на моя стар неприятел. Боговете са тъй жестоки! Ала кого наказват с тази близост — мен или Херкулес, нямам никаква представа.

Пайпър не бе сигурна какво означава това, но шумът от реката отново нахлу в съзнанието й. Пак се сети колко е потна и жадна, колко добре би й се отразила една баня. Опита се да се съсредоточи.

— Аз съм Пайпър — каза тя, — това е Джейсън. Не искаме да се бием с теб. Херакъл или Херкулес, който и да е той, се ядоса и ни изпрати тук.

Тя разказа за подвига, който трябваше да извършат в древните земи, за да попречат на гигантите да пробудят Гея. Описа им как бяха създали отбор от гърци и римляни и как Херкулес се бе ядосал, когато бе разбрал, че Хера стои зад тази идея.

Ахелой бе наклонил глава на една страна. Пайпър не бе сигурна дали е задрямал, или просто се е отпуснал.

Когато свърши, Ахелой я погледна така, все едно бе развила неприятно кожно заболяване.

— Ах, мила моя, легендите са истина. Говоря за водните канибали.

Пайпър се опита да сподави хлипа си. Не бе казала на Ахелой за това.

— К-как…

— Речните богове знаят много неща — каза той, — но, уви, вие сте се съсредоточили върху погрешната история. След като тръгвате за Рим, историята за Потопа ще ви свърши по-добра работа.

— Пайпър? — попита Джейсън. — За какво говори той?

Мислите й внезапно се бяха разпокъсали като стъкълцата на калейдоскоп. Рим, историята на Потопа…

— Не съм сигурна — каза тя. — Макар историята за Потопа да ми звучи познато. Ахелой, не разбирам…

— Наистина не разбираш — съчувствено каза речният бог. — Горката ти. Поредното момиче, обречено на Зевсов син.

— Чакай малко — каза Джейсън. — Първо на първо, аз съм син на Юпитер. Второ, защо да е „горката“?

Но Ахелой не му обърна внимание.

— Кажи ми, моето момиче, знаеш ли защо се скарах с Херкулес?

— Заради жена — спомни си Пайпър. — Деянира.

— Да — въздъхна Ахелой, — а знаеш ли какво се случи с нея?

— Ъ-ъ… — Пайпър погледна към Джейсън.

Той отвори пътеводителя и разлисти страниците.

— Тук не пише…

— Какво е това? — изсумтя Ахелой.

— Това е… — Джейсън премигна. — „Пътеводителят на Херкулес за Маре Нострум“. Той ни даде книга, с която…

— Това не е книга! — възмути се Ахелой. — Дал ви го е, за да ме подразни! Той знае, че аз мразя тези неща!

— Мразите книгите? — попита Пайпър.

— Ами! — Ахелой се зачерви така, че синята му кожа стана лилава. — Това не е книга!

Той тупна с копито по водата. Един свитък се появи на повърхността като миниатюрна ракета и падна в краката му. Той го разтвори с копита. Пожълтелият пергамент се разтвори и разкри думи на латински с нарисувани на ръка картини.

— Това е книга! — каза Ахелой. — Как обичам уханието на стара овча кожа, допира на свитъка, който се разлиства под копитата ми! Не можете да ги копирате в нещо такова! — и той кимна презрително към пътеводителя в ръцете на Джейсън. — Какво поколение сте само! Играчки, дрънкалки и книги с твърди корици, само това знаете! Тези странички изобщо не са удобни за копитата ми! Това е една псевдокнига. Не е истинска книга. Нищо не може да замести добрите стари свитъци!

— Добре, ще я махна. — Джейсън прибра пътеводителя в чантата си, все едно бе опасно оръжие.

Ахелой като че ли се поуспокои, което от своя страна успокои и Пайпър. Не й трябваше да бъде стъпкана от бик, обсебен от пергаментови свитъци.

— А сега — каза Ахелой и тупна с копито по свитъка си — това е Деянира.

Пайпър коленичи да види книгата. Нарисуваният на ръка портрет беше малък, но от него личеше, че жената е била много красива, с дълга черна коса, тъмни очи и игрива усмивка, която вероятно бе влудявала мъжете.

— Принцесата на Калидон — обясни тъжно речният бог — бе обещана на мен, когато се появи Херкулес. Той настоя да се борим за нея.

— И ти е счупил рога? — предположи Джейсън.

— Да — каза Ахелой, — така и не му го простих. Много е неудобно да имаш само един рог. Ситуацията обаче бе по-лоша за горката Деянира. Тя можеше да живее дълъг щастлив живот с мен.

— Бик с човешка глава — каза Пайпър, — който обитава река.

— Именно — съгласи се Ахелой, — нямаше как да ми откаже, нали? Но вместо това отиде с Херкулес. Избра красивия славен герой пред добрия верен съпруг, който щеше да я направи щастлива. И какво стана после? Би трябвало да знаете. Херкулес бе твърде зает със собствените си проблеми, за да бъде добър съпруг. Той вече бе убил първата си жена, както сигурно знаете. Хера го прокле, той изпадна в ярост и изби собственото си семейство. Отвратителна работа. Затова трябваше да извърши дванайсет подвига. За да изкупи греха си.

Пайпър бе потресена.

— Но как… Хера го е подлудила, а той е трябвало да изкупва греха си?

— Олимпийците никога не плащат за греховете си — сви рамене Ахелой, — а Хера винаги е мразела децата на Зевс. Или Юпитер. — Той погледна злобно към Джейсън. — Така или иначе, горката Деянира загина трагично. Тя стана ревнива заради изневерите на Херкулес. Той обикаляше целия свят и флиртуваше с всяка срещната жена. Досущ като татко си Зевс. Най-накрая Деянира се отчая до степен, че послуша грешния съвет. Един подъл кентавър на име Нес й каза, че ако иска Херкулес да й е верен, тя трябва да опръска вътрешността на ризата му с кентаврова кръв. За нещастие, Нес лъжеше. Той просто искаше да си отмъсти на Херкулес. Деянира последва съветите му, но вместо да направи Херкулес верен…

— Кентавровата кръв му е подействала като киселина — довърши Джейсън.

— Именно — съгласи се Ахелой. — Херкулес умря в агония. Когато Деянира осъзна какво е сторила… — Речният бог прокара копито през гърлото си.

— Това е ужасно — каза Пайпър.

— И каква е поуката, скъпа моя? — попита Ахелой. — Пази се от децата на Зевс.

Пайпър не можеше да погледне към приятеля си. Не бе сигурна, че ще успее да скрие тревогата от погледа си. Джейсън нямаше да е, не можеше да е като Херкулес. Но историята засегна всичките й страхове. Хера бе манипулирала връзката им, точно както бе манипулирала и Херкулес. Пайпър искаше да вярва, че Джейсън никога не би полудял като Херкулес. Но само преди четири дни го бе обладал ейдолон и той едва не бе съсякъл Пърси.

— Сега Херкулес е бог — каза Ахелой, — той се ожени за Хеба, богинята на Младостта, ала рядко посещава дома си. Стои на този остров и бди като квачка над тъпите си стълбове. Казва, че Зевс го е накарал да върши това, но аз мисля, че той предпочита да е тук вместо на планината Олимп, да се самосъжалява и озлобява заради живота си на смъртен. Моето присъствие му напомня за провалите му, и най-вече за жената, която в крайна сметка го уби. А неговото присъствие напомня на мен за Деянира, момичето, което можеше да бъде моя съпруга. — Бикът с човешка глава тупна по свитъка, който се нави и потъна във водата. — Херкулес иска и другия ми рог, за да ме унизи — каза Ахелой. — Може би с него ще се почувства по-добре, знаейки, че аз ще съм още по-зле. Освен това рогът ще стане корнукопия. От него ще потече храна и вода, точно както силите ми карат реката да тече. Херкулес несъмнено ще я задържи за себе си. Това ще бъде трагедия. Загуба.

Пайпър подозираше, че шумът на реката и хипнотичният глас на Ахелой още й влияят, но не можеше да не се съгласи с бога на реката. Вече бе намразила Херкулес. Горкичкият бик с човешка глава! Изглеждаше толкова самотен.

— Съжалявам, Ахелой — размърда се неспокойно Джейсън. — Вярно е, че животът е бил жесток с теб. Но може би без втория рог ще ти е по-добре. Може би ще бъдеш по-стабилен.

— Джейсън! — възрази Пайпър.

— Просто разсъждавах на глас — вдигна ръце Джейсън. — Освен това не мисля, че имаме голям избор. Ако Херкулес не получи рога си, ще убие нас и приятелите ни.

— Вярно е — каза Ахелой, — нямате избор. Ето защо се надявам да ми простите.

Пайпър се намръщи. Речният бог звучеше толкова тъжен, че й се искаше да го потупа по главата.

— Да ти простим за какво?

— Аз също нямам избор — каза Ахелой, — трябва да ви спра.

И в този момент реката изригна.